• ХАРАКТЕРНИ ОСОБЕНОСТИ НА БОТСВАНА.
  • ИКОНОМИЧЕСКИЯ РАСТЕЖ И СОЦИАЛНАТА ПОЛЯРИЗАЦИЯТА.
  • 2.1. Социално развитие
  • 2.2. Диверсификация на икономиката
  • 3. Корупцията и икономическия растеж
  • 3.1. Модел за изследване на връзката между ниския икономически растеж и корупцията в Ботсвана.
  • 3.2. Модел за изследване на връзката между корупцията и неравенството в доходите.
  • ИЗПОЛЗВАНА ЛИТЕРАТУРА

  • Скачать 229.32 Kb.


    Дата02.09.2018
    Размер229.32 Kb.

    Скачать 229.32 Kb.

    Бедността, бавния икономически растеж, както и неравномерното разпределение на доходите (един от елементите на социалната поляризация) и богатството са ендемични проблеми в африканските страни



    УВОД

    Бедността, бавния икономически растеж, както и неравномерното разпределение на доходите (един от елементите на социалната поляризация) и богатството са ендемични проблеми в африканските страни. Всъщност, Африка е направила най-малък напредък в подобряването на стандарта на живот сред развиващите се региони в света. Слабото икономическо представяне не е ограничено до бедните на ресурси страни от региона на Сахел. Тя също е характерна за богатите на ресурси държави като Демократична република Конго и Нигерия. Обикновено слабото икономическо развитие е широко съчетано с корупция или чувството за широко разпространена и все по-голяма корупцията в африканските страни. Въпреки, че някои критици могат да поставят под въпрос доколко обективни са класации като „Transparency International”, там съществуват анекдотични доказателства, че корупцията е широко разпространена.

    В настоящата разработка ще се опитаме да представим ролята на корупцията върху икономическия растеж и разпределението на доходите в Ботсвана. Целта на икономическото развитие е да се увеличи стандарта на живот и благосъстоянието на всички граждани в страната. Подобренията в качество на живот включват повишено материално благосъстояние, разширяване на неговото разпространение, както и разширяване на кръга от възможни избори пред всички граждани. Всичко, което блокира шансовете за подобряване на качеството на живот за всяка група от граждани, особено бедните, блокира шансовете за икономическо развитие и може да забави икономическия растеж.

    Аз се съсредоточавам върху африканските страни по няколко причини. Първо, с няколко изключения, корупцията в африканските държави има системен характер.. Фокусирайки се върху африканските страни позволява да се изучат последиците от системната корупция върху икономическото развитие. Африканските страни като цяло са склонни да имат слаби и крехки институции. На второ място, частният сектор в африканските страни е относително малък и слаб в сравнение с икономиките на други места. Корупцията е вероятно да изостри неефективността на големите държавни сектори като по този начин допълнително се забавя развитието при такива обстоятелства.




    1. ХАРАКТЕРНИ ОСОБЕНОСТИ НА БОТСВАНА.

    Ботсвана е известна като чудо за икономически растеж, тъй като това е страната, която е преживяла най-бързия дългосрочен икономически растеж в света през последните четири десетилетия. Успешният й рекорд в растежа е в съчетание с една добре функционираща държавна структура, където 40% от БВП са разходи на правителството за социално развитие, основна инфраструктура, здравеопазване и образование. Междувременно институционалната структура на Ботсвана е бил поставяна под въпрос и остро критикувана. Твърди се, че страната все още има да извърви дълъг път преди да бъде икономически и социално развита. Основните причини за безпокойство са свързани с т.нар. „диамантена зависимост”, липса на икономическа диверсификация, развитие на градските райони, неравномерно разпределение на ресурси, ограничения за демократичната система, дискриминацията на малцинствата, господството на съществуващия политически и икономически елит, както и провала в борбата с епидемия от СПИН.

    Комбинацията от икономическия успех и социалното развитие е довело до това учените да разглеждат Ботсвана в условията на африканска развиваща се държава, което е установяване на близка връзка с държавите от Източна Азия в развитието. Аналитичната концепцията на развиващата се държава има някои много специфични характеристики:

    а) това е планирана капиталистическа икономика подкрепяща на правата на частна собственост и пазарните отношения;

    б) тя активно насърчава развитието на частния сектор;

    в) тя налага силова и целенасочена стратегия по индустриализация ;

    г) тя се ангажира да постигне икономически растеж и структурна трансформация чрез индустриализация и диверсификация на икономиката;

    д) държавните фактори в основата на процеса на трансформация са предимно членове на независимата и целенасочена бюрокрация.

    В настоящата разработка твърдя, че този модел на развитие не е подходящ за страната, поради продължителната природно-ресурсна зависимост, неуспеха да се изгради силен частен сектор, липсата на задълбочени стратегии за индустриализация и тясната връзка между правителствената бюрокрация и елита на страната.

    Затова считаме, че за обяснение на връзката между икономическия растеж…… е по-подходящо да се използва друга концептуална рамка за анализ на икономически растеж и развитието на обществото в страната. Такава е т.нар. „gate-keeping state”, която е представена от Фредерик Купър (2002). Тя се отличава с:

    а) ограничени държавни амбиции;

    б) зависимост от природните ресурси;

    в) популяризация на обществото;

    г) ограничено социално развитие;

    д) доминация на държавата в икономиката;

    е) контрол на държавата от икономически и политически елит на основата на политическо влияние чрез подкупи.

    Въпреки че има дихотомична връзка между двата държавни модели, отделните държави могат да бъдат в преход между тях, въпреки, че Ботсвана не е в такъв преход.




    1. ИКОНОМИЧЕСКИЯ РАСТЕЖ И СОЦИАЛНАТА ПОЛЯРИЗАЦИЯТА.

    Ботсвана има едно от най-високи различията в нивото на доходите в света с националния коефициент Джини от 0.54 (UNDP 2012: 7). Приблизително 23,5% от населението в момента живее под 1 USD на ден (UNDP 2012: 7). Освен това, според доклади в продължение на десетилетия се наблюдават случаи на преобладаващата и дори увеличаваща се бедност в селските райони и поляризация на ресурси. Все по-неравно разпределение на ресурсите и доходи е комбиниран с 18% безработица през 2005/ 06.

    Бавният икономически растеж в съчетание с увеличаване на неравенството е довело до създаването на двойно общество в Ботсвана. Днес, 75 % от населението живее в градските райони (UNDP 2012), което прави страната в една от най- урбанизираните страни в Африка. Докато богатството от националните ресурси на диаманти е концентрирано в модернизиране на градския сектор, то селските райони са са маргинализирани. Съществува дихотомична връзка между селските и градските райони, както и между градските бедните и градската богатите граждани.

    Отношението към неравенството и бедността се коренят в нормативните ценности и същестсува приемане на нарастващите различия между противоположните полюси на богатите и бедните, които се наследяват в съществуващите социални ценности. Поляризация се приема толкова дълго, доколкото са изпълнени основните нужди на бедните. Съвременните неравенства изглежда са присъщи на социално- икономическата структура с връщане назад в историята. В общества с институционално неравенство, правителствените политики са склонни да изберат елити по различни начини, докато се отричат равните възможности за по-голямата част от населението. Групи и хора с богатство и висок социален статус влияят на институции и ги „изкривяват” в тяхна полза с оглед допълнително се обогатяване. Политическото и икономическо неравенство и създаването на двойнственост вървят ръка за ръка и неравнопоставената политическата власт води до институционална структура, която задълбочава неравенството във властта и богатството (World Bank 2005: 107-8).

    Докато развиващата се държава е съсредоточена главно върху постигането на икономически растеж и на второ място на прехода в социална държава, нейните стратегии за икономически растеж са насочени към замяна на сектори с ниска производителност с висока производителни сектори, преди всичко индустрията. Такава структурна трансформация на икономиката неизбежно води до намаляване на бедността и подобряване на жизнения стандарт на населението като цяло и е в основата на икономическото развитие, препоръчано от Kuznets и Lеwis. Въпреки, че Kuznets (1955) използва термина „развитие” изрично в смисъл на самоподдържащ растеж заедно със структурни промени в производството и технологичния напредък, преразпределението на ресурсите е заложена променлива в модела.

    Тъй като развиващата се държава предвижда и създава необходимите предпоставки за развитието на социалната държава, то тя няма да има двойнственост в обществото.

    2.1. Социално развитие

    В случая на Ботсвана, една основна причина, поради която страната се определя като развиваща се е, че тя инвестира в социалното си развитие. Правителствената политика е ангажирана със създаването на система за основните нужди и в момента държавата има разходи 40% от БВП за социалното развитие. Това е една от най-високите стойности в Африка и дори над средното ниво за страните с висок доход (Acemoglu et al 2003: 85).

    Така например, през 1966г. е имало само 12 километра асфалтирани пътища (Acemoglu et al 2003: 80), докато днес цифрата е почти 9000 км. Има 77 летища, близо 1,5 милиона мобилни телефони и 120 000 интернет потребители от население 1,9 милиона (CIA, 2012). Курсове за ограмотяване на възрастни са се подобрили от 34% през 1981 г. до 81% през 2011г. и повече от 5 % от населението има завършено висше образование (UNPD 2012: 7). На национално ниво, 95 % от населението живее в рамките на 8 км радиус от най-близката клиника, като страната има за предизвикателството това, че 25% от възрастното население е заразено с ХИВ, което води до намаляване на продължителността на живота (UNPD 2012: 9).

    Независимо, че в страната липсват програми за преразпределяне на доходи и ресурси, правителството провежда политика по предоставяне на основните потребности за населението. Социалното развитие е част от икономическото развитие. Въпреки това, неговия стадий не е достатъчно напреднал, за да може да се каже, че страната е развиваща се.


    2.2. Диверсификация на икономиката

    Продължаващата зависимост от природните ресурси е свързана с неуспехите за диверсификация на икономиката т.е. развитие на частния сектор и отслабване на ролята на държавата в икономиката. От датата на своята независимост, индустриалният сектор е нараснал значително с около 18% на годишна база през 1970-80 , 9% 1980-93 и 4% през 2011 г. (World Bank, 2012). В момента този сектор представлява около 53% от БВП (World Bank, 2012). Въпреки това, индустриалният растеж се дължи главно на разширяването на добивния сектор. За по-доброто разбиране на развитието на индустриалния сектор като стратегия за диверсификация на икономиката, той е по-съотвестващ за настоящата цел отколкото производствения сектор. Тук цифрите са много по-малко впечатляващи. Държавната BMC напълно доминира производствения сектор, което представлява над 90 % от производството и заетостта. Въпреки, че производственият сектор е нараснал в абсолютно изражение, това е приблизително 3% от БВП. Като този дял намалява през последните години през последните години (World Bank 2010). За сравнение може да се отбележи, че в Южна Африка, най-старата индустриална страна на субконтинента, производството е 17% от БВП, а в Мавриций, друга амбициозна африканска страна, това е 15% от БВП (World Bank, 2012).

    С провала на производствения сектор, секторът на услугите се разширява през последните десетилетия. В момента той представлява 45% от БВП (World Bank, 2012). Той непрекъснато се превръща в най-големия сектор на икономиката като нарастващите доходи от износ на диаманти дава възможност за увеличаване на търсенето от страна на правителството и обществото на услуги и стоки. Повечето от тези потребителски стоки се внасят от Южноафриканския митнически съюз (SACU). Междувременно селскостопанския сектор, предимно съставен от говедовъдство е загубил своето значение за националните приходи. През 1968 г. селското стопанство, представляват над 40% от БВП, но той е намалял до 2% през 2009г. (World Bank 2012).

    В страната са инициирани множество проекти за насърчаване на частния сектор. Независимо от това те се превръщат в обект на злоупотреби, с което те губят първоначалния си смисъл.

    Когато се постави акцента извън рамките на традиционни и добре установени сектори и зависимостта от природните ресурси, Ботсвана изложена корупция, по която тя не се различава от останалите страни в Африка.
    3. Корупцията и икономическия растеж

    Световната банка определя „корупцията” като злоупотреба с обществено положение за лични облаги.

    Сред фактори, които повлияват на увеличаване на корупцията от изследователите са слабото прилагане на закона, липсата на ясни правилата, на прозрачност и отчетност в публичните дейности, прекалено многото контроли, които дават твърде много свобода на действие за административните лица, твърде много централизация и монопол даден на държавния служител, относително ниското ниво на заплати на държавните служители, както и големият размер на публичния сектор (Weder 2001). Макар, че тези проучвания обикновено приемат, че не всички фактори влияят върху корупцията през цялото време, то те твърдят, че колкото е по-голям държавен сектор, по-ниска е относителна заплата в публичния сектор и по-ниско е качеството на бюрокрацията, толкова е е по-голяма вероятността за по-широко разпространение на корупцията.

    В икономическата литература се фокусира върху ефектите на корупцията върху икономическия растеж. Mauro (1997) използва данни от развитите и развиващите се страни за проучване на въздействието на корупцията върху икономическия растеж. Той открива, че корупцията има отрицателно и значително въздействие върху икономическия растеж т.е. с увеличаване на икономически растеж, корупцията намалява и обратно. Най-голямо въздействие върху растежа, той открива, че има намаляване на инвестициите във физическия капитал. Tanzi (1998) и Tanzi и Davoodi (1997) проучват въздействието на корупцията върху икономическия растеж и правителствените разходи. Те твърдят, че корупцията води до увеличаване на държавните разходи и това води до намаляване на икономическия растеж. Те също така намерит, че корупцията намалява частните инвестиции. Wei (2000) установява, че корупцията намалява притокът на преки чуждестранни инвестиции в страната. Gupta et al. (1998) откриват, че корупцията увеличава неравенството в доходите в развитите страни. Alesina и Weder (1999) изследват дали корумпираните правителства получават по-малко чужда помощ и заключават, че корумпирани правителства получават повече чуждестранна помощ при определени обстоятелства.


    3.1. Модел за изследване на връзката между ниския икономически растеж и корупцията в Ботсвана.

    Икономическата литература показва, че корупцията има вреден ефект върху икономическия растеж чрез два основни канала; чрез директно намаляване на производителността на съществуващите ресурси на базата на по-ниски продуктивни усилия; и влошаване на качеството на ресурсите, или чрез общо неправилно разпределение на съществуващите ресурси и косвено, чрез намаляване на инвестициите във физически и човешки капитал, както и влошаване на институции (Wei 2000; Gupta et al. 1998 г.; Mauro 1997; Tanzi и Davoodi 1997).



    Предложение за уравнение на икономическия растеж е уравнението на растеж популяризирана от Barro (1991). Промяната в неговото уравнение може да се изрази във включване на корупцията като обяснителна променлива. В най-простата си форма, темпът на нарастване на доходите се предполага да зависи от инвестиционното ниво (к), началното ниво на доходите (y0), темпът на растеж на реалния износ (х), потреблението на правителството (govcon) и запаса от човешки капитал, който се определя от образователното равнище на възрастното население (EDU). Освен тези променливи, може да се включви корупцията (corrupt) за измерване на качеството на институциите в една икономика.. Уравнението на растеж e следното:


    3.2. Модел за изследване на връзката между корупцията и неравенството в доходите.

    Gupta (1998), Li (2000), Hendriks et аl. (1998), Johnston (1989) твърдят, че корупцията увеличава неравенството в доходите чрез няколко канала. Първо, до степента, до която корупцията намалява икономическия растеж, където е по-вероятно да се увеличи делът на доходите на бедните отколкото на богатите, тя увеличава неравенството в доходите и бедността. Второ, корупцията води до отклонение в данъчната система в полза на богатите, което прави ефективната данъчна система регресивна (Hendriks et al. 1998). Това означава, че тежестта на данъчната система пада непропорционално върху бедните.



    В Ботсвана данъчната система не е регресивна. Въпреки това, корупцията позволява на богатите да избягат данъчните си задължения, като по този начин данъчната тежест попада изключително върху бедните.

    Корупцията намалява количеството и ефективността на социалните програми, които се инициират в полза на бедните и отклоняват ресурси за програми, от които се възползват богатите (Gupta 2000). Дори когато социалните програми не се намаляват, корупцията променя състава на социалните разходи в полза на богатите за сметка на бедните.

    Fields (1980) твърди, че изборът на стратегия за развитие оказва влияние върху доходното неравенство както стратегия насърчаване на заетостта води до справедливо разпределение на доходи, докато обратното е вярно за капиталоемките стратегии за развитие.



    С оглед на тези съображения, проучването на въздействието на корупцията върху разпределението на доходите се извършва чрез оценяване на уравнение на детерминантите на Джини коефициента на разпределение на доходите (Gini), където се включват нивото на доходите на глава от населението (Y), потреблението на правителството, образованието и корупцията:


    ИЗВОДИ

    На базата на тези допускания и използвани формули, Kwabena Gyimah-Brempong (2002) показва, че корупцията намалява икономическия растеж и е в положителна корелация с неравенството в доходите в Ботсвана. Това предполага, че Ботсвана би могла да увелии икономическата си ефективност чрез намаляване на корупцията. Това може да стане със съответните институционални реформи, които биха могли да станат решение за устойчивото икономическо развитие и включване на страната в групата на развиващите се страни.


    ИЗПОЛЗВАНА ЛИТЕРАТУРА:

    Acemoglu, D.,Johnson, S., Robinson, J.A. (2000) The Colonial Origins of Comparative Development: An Empirical Investigation. Working Paper

    Acemoglu, D., Verdier, T. (2000) The Choice Between Market Failures and Corruption. American Economic Review 90(1): 194–211

    African Development Bank (2000) African Development Indicators, 2000. Oxford University Press, New York, NY

    Alesina A., Rodrik, D. (1994) Distributive Politics and Economic Growth. Quarterly Journal of Economics 109 (May): 465–490

    Alesina, A., Weder, B. (1999) Do Corrupt Governments Receive Less Foreign Aid? NBER Working Paper No. 7108

    Barro, R. (1991) Economic Growth in a Cross-Section of Countries. Quarterly Journal of Economics 106: 407–443

    World Survey of the Private Sector. World Bank Economic Review 12 (3): 353–384

    Caselli, F., Esquivel, G., Lefort, L. (1996) Reopening the Convergence Debate: A New Look at Cross-Country Growth Empirics. Journal of Economic Growth 1: 363–389

    Collier, P., Gunning, J.W. (1999) Explaining African Economic Performance. Journal of Economic Literature 37(1): 64–111

    Fields, G. (1980) Poverty, Inequality and Development. Cambridge University Press, Cambridge, UK

    Gray, C.W., Kaufmann, D. (1998) Corruption and Development. Finance and Development. 35 (March): 7–10

    Gupta, S.,Davoodi, H., Alonso-Terme, R. (1998) Does Corruption Affect Income Inequality andPoverty? IMF Working Paper No. WP/98/76

    Gupta, S., de Mello, L., Sharon, R. (2000) Corruption and Military Spending. IMFWorking Paper No. WP/00/23

    Gyimah-Brempong, K., Traynor, T. (1999) Political Instability, Investment, and Economic Growth in Sub-Saharan Africa. Journal of African Economies 8 (1): 52–86

    Hellman, J.S., Jones, G., Kaufmann, D. (2000) Seize the Sate, Seize the Day: An Empirical Analysis of State Capture and Corruption in Transition. World Bank Policy Research Working Paper No. 2444, September

    Hendriks, J., Keen, M., Muthoo, A. (1998) Corruption, Extortion and Evasion. University of Exeter Department of Economics Discussion Paper No. 98/09

    Johnston, M. (1989) Corruption, Inequality, and Change. InWard, P. M. (ed.), Corruption, Development, and Inequality: Soft Touch or Hard Graft Routledge, London

    Kaufmann D., Siegelbaum, P. (1997) Privatization and Corruption in Transition Economies. Journal of International Affairs 50(2): 519–558 Corruption, growth, and inequality in Africa 209

    Kwabena Gyimah-Brempong (2002), Botswana: A development-oriented gate-keeping state


    http://afraf.oxfordjournals.org/content/111/442/67.abstract

    Levine, R., Renelt, D. (1992) A Sensitivity Analysis of Cross-Country Growth Regressions. American Economic Review 82(4): 942–963

    Mauro, P. (1995) Corruption and Growth. Quarterly Journal of Economics 110(3): 681–712

    Mauro, P. (1997) The Effects of Corruption on Growth, Investment, and Government Investment.

    Shleifer, A., Vishny, R.W. (1993) Corruption. Quarterly Journal of Economics 108(3): 599–617

    Tanzi, V., Davoodi, H. (1997) Corruption, Public Investment and Growth. IMF Working Paper No. WP/97/139

    Tanzi, V. (1998) Corruption Around the World: Causes, Scope, and Cures. IMF Working Paper No. WP/98/63

    UNDP 2012, http://www.undp.org/content/undp/en/home/librarypage/corporate/annual-report-2011-2012--the-sustainable-future-we-want.html

    Wei, S. (2000) How Taxing is Corruption on International Investors? Review of Economics and Statistics 82(1): 1–11

    World Bank (2012) Assessing Aid: What works, What Doesn’tWork, and Why. Oxford University Press, New York, NY, http://www.worldbank.org/en/country/botswana/research




    Коьрта
    Контакты

        Главная страница


    Бедността, бавния икономически растеж, както и неравномерното разпределение на доходите (един от елементите на социалната поляризация) и богатството са ендемични проблеми в африканските страни

    Скачать 229.32 Kb.