• ИНСТИТУТ ЗА БЪЛГАРСКИ ЕЗИК

  • Скачать 140.13 Kb.


    Дата01.11.2018
    Размер140.13 Kb.
    ТипКонкурс

    Скачать 140.13 Kb.

    Bulgarian academy of sciences



    БЪЛГАРСКА АКАДЕМИЯ НА НАУКИТЕ

    ИНСТИТУТ ЗА БЪЛГАРСКИ ЕЗИК


    ПРОФ. ЛЮБОМИР АНДРЕЙЧИН

    бул. „Шипченски проход” № 52, бл. 17


    София 1113, тел./fax: 872-23-02

    е-mail: ibe@ibl.bas.bg

    Р Е Ц Е Н З И Я

    от проф. д.ф.н. Марияна Цибранска-Костова

    по обявения конкурс за заемане на академичната длъжност “професор” в област на висше образование 2. Хуманитарни науки. Професионално направление 2.1. Филология. Теория и практика на превода (романски езици)


    КАНДИДАТ: доц. д.ф.н. Ирена Кръстева
    Доц. д.ф.н. Ирена Кръстева е единственият кандидат по обявения от СУ «Св. Климент Охридски» конкурс в бр. 23 на ДВ от 17.03.2017 г. за заемане на академичната длъжност „професор“. Предварителните административни и законови изисквания за участие в конкурса според ЗРАСРБ и Правилника на СУ са спазени и въз основа на решение на вътрешната комисия кандидатката е допусната до участие в конкурса. Със заповед № РД 38–236 от 24.04.2017 г. имам честта да съм избрана за външен член на НЖ по откритата процедура. Рецензирането на материалите по постъпилата кандидатура ще обхване следните аспекти: 1. Данни за придобития до момента ценз и биографичното кариерно развитие на кандидатката; 2.Общи наукометрични данни по отделните показатели на научноизследователската, преподавателската и научнопопуляр ната дейност на кандидатката; 2. Съдържателни аспекти на приложените трудове; 3. Допълнителни данни от общата характеристика на научния профил на кандидатката.

    Доц. Ирена Кръстева притежава научната степен «доктор на филологическите науки», придобита през 2016 г. в същото направление, в което протича настоящият конкурс, с дисертация на тема «Изпитанието на преводимостта (съвременни парадигми на превода)». През 2016 г. тя е отпечатана в поредицата «Монографии» на УК по хуманитаристика «Алма Матер». Колегата работи в Катедра «Романистика» на СУ вече 11-а година, а общият й преподавателски стаж последователно в Минно-геоложкия университет, УНСС и СУ е 26 години. Има преподавателски опит в чуждестранни университети, като е изнасяла лекции в Италия, Франция, Гърция и Румъния. С катедра «Романистика» в СУ е свързано кариерното й развитие от главен асистент до настоящата й академична длъжност «доцент», която тя заема от 2010 г. Доц. Кръстева води основен учебен курс «Теория и практика на превода» и специализирани лекционни курсове в общо четири магистърски програми. Въз основа на изброените факти може да се направи заключението, че рецензираната кандидатура на доц. Кръстева безпорно е подходяща за обявената процедура и че е отлично съчетание на индивидуално кариерно израстване и административно-учебна целесъобразност за развитието на учебната дисциплина «теория и практика на превода», за престижа на университетската романистика и в частност на академичната франкофония.



    В конкурса за заемане на академичната длъжност «професор» кандидатката участва със следната научна продукция: монографично изследване с характера на хабилитационен труд за длъжността и още една монография на френски език, която е под печат в издателство «L’Harmattan», а ако към тях се добавят монографиите й до първата хабилитация, общият брой на монографиите възлиза на 7; самостоятелни части в четири колективни монографии, всичките реализирани във Франция (един от четирите труда е под печат от началото на 2017 г); 17 статии в сборници и списания, които варират от «Чуждоезиково обучение» до сръбски, италиански и канадски издания, с което се подкрепя широкият обхват на публикационната дейност; съставителство и научна редакция на още 6 труда и не на последно място – 5 преведени книги с различна тематика, които доказват дейността на кандидатката като активен действащ преводач от и на български, италиански, френски и представят значими и разнолики феномени от европейския културен и духовен живот. Към това се добавят 23 участия в конференции и семинари след доцентурата, в един колективен и един индивидуален проект за същия период. Следователно по наукометричните показатели за придобиване на конкурсния ценз доц. Кръстева отговоря безапелационно, успешно съчетавайки теоретични и научноприложни аспекти на превода. Това придава комплексност и завършеност на кандидатурата й.

    Научните интереси на Кръстева в полето на сложното явление превод са в непрекъснат развой и надграждане. За разлика от докторската й дисертация «Изпитанието на преводимостта (съвременни парадигми на превода)», в която, в съответствие с изискванията към научната степен, доминираше теоретизирането върху превода и преводимостта като културноисторическо, социално, езиково (граматико-семантично, психологическо, прагматическо, когнитивно и т.н.) явление, последната й книга «Вавилонски отклонения», София: Изток-Запад, 2017, 276 стр., се налага като една по-четивна енциклопедия на историята на превода и типовете преводи с много повече и по-изчерпателни историографски измерения на явлението, нови примери и интересни авторови рефлексии и концептуализации на човешкия опит в преводаческото изкуство от миналото до съвременността. Така на практика за превода в тази книга се говори по различен начин в сравнение с предходната и не би могло да има никакви опасения за преповторено знание от един в друг труд или за икономия на усилия в две различни по тип процедури. Новата книга на И. Кръстева е оригинален синтез на ново ниво на личен преводачески опит и усъвършенствано теоретично знание. Близост, и то изцяло в положителен аспект, може да се търси само в неизменния стремеж на авторката да разполага на максимално широк фон изследаваното явление; да структурира мисълта си в ясни парадигми; да обособява метаезик на български, с който да се проучва преводът – имах възможност вече да оценя високо тази индивидуална специфика при рецензирането на нейната дисертация; да използва респектираща библиография, умела структура на изложение и богат справочен апарат. В центъра на вниманието на доц. Кръстева е митът за вавилонската кула – метафора за началото на процеса на преводимост като антропологично и социо-културно явление чрез преводите като негова лингвистична проекция и видим продукт, чийто край авторката сполучливо пренася в епохата на глобализация. Дали наистина преводът днес може да бъде един вид „поствавилонско помирение“? При натрупаните напрежения, конфликти на интерпретациите, неоидеологизация и социометрична динамика на нуждата от превод по–скоро отговорът ще остане в сферата на „опитите продължават“, но точно по тази причина преподавателят преводач получава възможността да провери твърденията си само след няколко години в следващ труд. Феноменологията на превода е много широко явление. Книгата „Вавилонски отклонения“ убедително и със силата на личния опит навлиза в неговата дълбочина. Един от водещите изводи в изследването задава аргументацията на подзаглавието „Преводът между лингвистика и антропология“, тъй като преводът е срещата на двата феномена: превръщането на речта в език според лингвистиката и прехода от тъждественост към другост в парадигмата на културата. Освен теорията, книгата на Кръстева има високо познавателен и дори обяснителен характер за редица явления в съвременното преводознание, тъй като е подплатена с множество конкретни „технически“ параметри, от които могат да се ползват учещите се преводачи. Самата тя е медиатор между българската аудитория и непреведени на български трудове. Пример за структуриране на концептуална единица в книгата е например начинът, по който се извеждат различните подходи към културемата. Написаното като „по учебник“ може да ориентира и специалиста, и начинаещия преводач в това що е културема и в какви терминологични множества функционира този термин; какви са отношенията му към социо-културните, литературните или езиковите факти; каква е разликата с традуктемата, за да се стигне до конкретни съвети за съхранение чрез културеми на културното различие на оригинала. Нещо, впрочем, което не е изцяло постигнато дори за толкова фундаментално-изначален текст като Библията на различни древни и съвременни езици поради действието на двете привличащо-отблъскващи се противоположности: традицията и иновацията. Съзнанието за това непрекъснато търсене на смисъл между оригинал и превод вероятно стои в основата на множеството „версуси“, чрез които са оформени концептуалните ядра в труда (например инвариантност vs вариативност, текстуална еквивалентност vs формално съответствие и др.). По този начин със самия избор на заглавие и с интерпретирания идеен пълнеж в нея книгата на Кръстева застава като българското разклонение на европейски величини в така наречените „вавилонски“ проекции на знанието за превода. Всъщност най-много публикации от участващите в конкурса попадат именно в тематичното направление „Теория и критика на превода“, общо 14. Сред материалите ще откроя френскоезичната статия в сборника “Idéologie et Traductologie“, редактор на който е Кръстева, върху идеологизацията на превода с примери от „Хамлет“ на Валери Петров от 1973 и следващите преводи в епохата на демокрация (по същия въпрос вж. и параграфа „Преводи и идеология“ в цитираната книга, с. 196–201). Тук български преводен материал се използва за илюстрация на определени мисловни нагласи и решения според „духа на времето“, а външни разпознаваеми белези за конкретното идеологическо влияние стават разговорни „демократични“ варианти и ненужните русизми, на някои обаче като медиевист бих дала „индулгенция“, тъй като са по-скоро архаични, а не непременно епигонско подражателни. Струва ми се обаче, че обзорът е ценен повече с макрорамката какво и защо се е превеждало, с вътрешната логика и статистика на преводите от това време, а не само с чисто езиковите проекции на явлението. По подобни въпроси би следвало да се пише повече дори само заради това, че новото поколение преводачи не познават този тип идеологическа преса от миналото, но пък могат волно или неволно да обслужат друг тип зависимости – комерсиални цели и преднамерен сензационен ефект. Свидетелства за последното за жалост не липсват. В статията си „Деформации на превода“ от 2012 в „Списание на Института за модерността“ самата Кръстева посочва вулгаризацията заради търсен ефект като една възможна деформация. В същата статия с езикова прецизност и методическа издържаност са разгледани различни деформации или отклонения на превода спрямо оригинала от отделни думи до идиоматика и паремиология. Поставяйки темата, Кръстева допълва палитрата на взаимоотношенията между превод и общество с нов подходящ материал. Нейна заслуга е изнасянето на българските преводи на известни литературни произведения в международното поле на теорията на превода. Такава обзорно-теоретична статия е публикуваната в италианска периодика на френски език „Le rôle de la traduction dans la constitution de la prose fondamentale bulgare“, в която се оглежда зараждането на традиция на превода на старобългарски език и последователното развитие на така наречената основополагаща проза като елемент на литературната полисистема. Отделно поле в тази група публикации са анализите и рефлексиите на Кръстева върху конкретни автори и произведения, като „Сините цветя“ на Р. Кьоно, Е. Паунд, Ж. Болак, П. Киняр. Още от времето на първата си дисертация, защитена в Университета Paris VII Denis Diderot, авторката не губи интерес към последния автор.

    Следващият съдържателен корпус публикации обема литературни анализи и основателно попада в раздела „Съвременни романски литератури и хуманитаристика: анализ, критика, рецепция“. Общо седемте публикации са посветени на частни и общотеоретични въпроси на литературата, но в тях отново се откроява името на П. Киняр с три материала, някои от последната година, които са посветени на различни аспекти на творчеството му – формите на свещеното, ролята на мита или структури и интерпретации в неговите „Кратки трактати“. Една от публикациите върху П. Киняр от 2016 г. е под печат в канадското списание за реторика Canadian Society for the Study of Rhetoric с импакт ранг в Scopus.

    Теорията на превода не би била така убедителна, ако не се допълваше от практикувано, приложно знание, от примери за самокорекция и стремеж към усъвършенстване (прояви на автокритика има в споменатата статия „Деформации на превода“, в която авторката полемизира със собствени преводачески решения от миналото, които би променила днес). Преводаческата практика за И. Кръстева е основно, а не съпътстващо занимание. За тази нейна непрекъсната дейност свидетелстват: от една страна, съставителствата и научните редакции на 5 труда, чрез които важни фигури като У. Еко, Фр. Мориак присъстват в българското интелектуално пространство; от друга страна, в последните пет години личната преводаческа практика на Кръстева е много разнообразна – от сътрудничество с фондация „Комунитас“ и свързани с Католическата църква преводи до Дневника на Димитър Пешев в колективен труд на френски език за спасяването на българските евреи.

    Ако трябва да обобщя няколко основни черти в общия профил на кандидатката, бих започнала с отличния баланс между теорията и практиката на превода и с подчертаното присъствие на доц. Кръстева в международното академично пространство чрез публикуване в чужбина на френски и италиански; чрез сътрудничества с академични, известни обществени и издателски колективи или емблематични автори, като Цв. Тодоров, М. Врина и др.; чрез участие в международни форуми и изнасяне на лекции в чуждестранни университети и не на последно място – с членствата в четири научни дружества, особено ATLAS и SoFT във Франция, и проведените в периода след доцентурата специализации също във Франция (ЕHESS в Париж и CITL в Арл). Заслужено признание за високия авторитет на Кръстева като преводач и медиатор между институции и организации са двете престижни награди на Ватикана, Орденът на св. Силвестър, и на Министерството на културата на Италия, които са й връчени именно за приноси в превода и междукултурния обмен. Романистиката и теорията и практиката на превода са в основата на всеки един етап от възходящото и плавно кариерно развитие на кандидатката, затова убедителността на нейната кандидатура именно в настоящия конкурс за мен не подлежи на съмнение. Независимо че притежаваната научна степен „доктор на филологическите науки“ не е condicio sine qua non за академичната длъжност „професор“, все пак тя е едно несъмнено предимство за изследователя Кръстева. Ще повторя, че кандидатурата на доц. И. Кръстева е интегрална и удовлетворява комплексно разностранните изисквания към научноизследователската, преподавателската и приложната преводаческа дейност. Смятам, че освен административната целесъобразност за поощряване на традуктологията като университетска дисциплина, една професура в същото поле би помогнала за създаване на кадри в третата степен на висшето образование и препоръчвам към всичко изброено кандидатката скоро да добави и научно ръководство на докторанти.

    Рецензирането на представените от доц. д.ф.н. Ирена Кръстева материали ме води до категоричното мнение, че постъпилата кандидатура изцяло удовлетворява общите законови и вътрешноинституционалните изисквания към академичната длъжност „професор“. В заключение убедено си позволявам да препоръчам на членовете на НЖ да изберат доц. д.ф.н. Ирена Кръстева на академичната длъжност “професор” в професионално направление 2.1. Филология. Теория и практика на превода (романски езици) в Катедра “Романистика” на СУ “Св. Климент Охридски”, за което самата аз ще дам своя положителен вот.

    29.06.2017 г. Подпис:



    /проф. д.ф.н. Марияна Цибранска-Костова/





    Коьрта
    Контакты

        Главная страница


    Bulgarian academy of sciences

    Скачать 140.13 Kb.