• Означава ли това, че признавате правото на алтернативно и смесено лечение за облекчение на болката
  • Защо болката, а не болестта е водеща при пациентите
  • Възможен ли е свят без болка
  • Каква е ролята на социалните катаклизми за болката и болестта Можем ли да говорим за „праг на обществена болка”
  • Вие самият къде се намирате в този социален хаос
  • Известна е идеята на Виктор Франкъл от началото на 20 век за „логотерапията” като изкуството да потърсим смисъл дори в страданието. Вие какво мислите за този проблем
  • Какво да правим в случаите, когато тази промяна не настъпва. Обречени ли сме на страдание
  • Д-р Ван Вие също сте изключителен човек! В писмата за Вас пациенти пишат, че Вашият смях и оптимизъм, е целебен за изгубилите всяка надежда. От къде идва този оптимизъм

  • Скачать 63.31 Kb.


    Дата10.05.2018
    Размер63.31 Kb.

    Скачать 63.31 Kb.

    Д-р Ван, избрахме като тема за разговор болката, защото при вас идват хора, измъчвани от всякакви болки. Какъв е света на болката?



    Болката е нашето друго Аз

    Д-р Ван, избрахме като тема за разговор болката, защото при вас идват хора , измъчвани от всякакви болки. Какъв е света на болката?

    Светът на болката няма нито начало, нито край. Той е изключително разнообразен. Няма цвят или мирис, не зависи от раса, народност, пол, възраст. Болката е част от божията промисъл за равенство на хората пред нея. За мнозина болката обаче е част от божията несправедливост, защото поставя на изпитание цялата им гордост и достойнство. За хората, които се борят с болката- лекари, медицински работници, знахари, билкари и други помощници, тя е е във вярата, че може да бъде победена. Вяра, превърната в професионална или човешка кауза. В този смисъл уважавам всеки човек, който има знанието и убедеността, че може да й противостои, независимо от неговата подготовка или вид обучение.



    Означава ли това, че признавате правото на алтернативно и смесено лечение за облекчение на болката?

    Да, безусловно. Преди да започне битката с болката и болестта, върви надеждата. Никой не знае, кой, кога, къде можа да ни я даде или подари. Случаен разговор може да ни насочи по правилния път. Болката не е универсално явление, а уникално. На един и същ тип болка хората реагират различно и я възприемат по различен начин. Тя не е свързана само с праг на чувствителност, а е цялостно състояние на човешкото тяло, дух, и душа.Болестното състояние и болката са сугестивни по своята същност, и затова всичко, което може да ни донесе облекчение като молитва, коан, мантра, любима книга, спомен, герой, трябва да бъде включено в арсенала.Това не е тежко въоръжение, но няма да ни помогне и безгрижието. Колкото по-голяма е болката, толкава по-сериозна е борбата с нея. Но от голямата болка ни спасява единствено и само любовта.



    Защо болката, а не болестта е водеща при пациентите?

    За болестта се изисква познание, диагноза, изследване.Тя е научно обвързана, и в този смисъл стига до пациенти не винаги по точния начин. Един лаик може с часове да говори за болестта, но не може да опише болката. Болестта е бавен и в повечето случаи един скрит процес. Забелязваме я, когато е вече късно.Болката не търпи отлагане. Дори в своята мигновеност, тя ни прави зависими от нея. Очакването на болката е изключително травмиращо състояние. Малцина са онези, които могат да я опитомят и на пръсти се броят хората, които могат да се изправят срещу нея. Борбата с болката няма правила. Понякога тя изтощава човек до смърт, в други случаи окончателно го побеждава.



    Възможен ли е свят без болка?

    Такъв свят без болка е утопичен и нереален. Големите болки на човека не са физически. Истинските болки са душевни и за тях няма лек. Когато гледаме душевно болен човек, виждаме колко бездни може да носи душата. Затова най-често тук лечението е съпроводено с разговори на психотерапевти и психоаналитици т.е разчита се на живото общуване, което няма аналог. В случай на душевна травма човек губи връзка със самия себе си и възможността тя да бъде възстановена е проблематична и често дори е невъзможна. Разчитането на външни въздействия и антидепресанти помага само до някъде. Буда състоянието е състоянието на съзнанието, където минало и бъдеще се събират в настоящето. При душевна травма съзнанието е еднопосочно, лишено от своята цялост, затова превземането му от спомени, или хаотична връзка с бъдещето под форма на кошмари или видения прекъсват възможността човек да бъде център на себе си и света. За източната медицина съзнанието и света са енергия, които трябва да бъдат синхронизирани. Всяка лична или обществена промяна, за която не сме готови прекъсва енергийният поток, необходим за поддържане на човешкия тонус и душевно равновесие..



    Каква е ролята на социалните катаклизми за болката и болестта? Можем ли да говорим за „праг на обществена болка”?

    Няма да кажа нищо по- различно от общоприетото и очевидното. При социални промени се засилва човешката сетивност и ескалират болестни процеси и болка, предизвикани от среща с неизвестното. Състоянието на несигурност, провокират болежки от всякакъв характер, но най-напред реагира нервната система. Ако тя подаде, доколкото подържа и разпределя енергийния поток, всички други системи се оказват засегнати. Няма социален катаклизъм, независимо какви са целите на промяната, който да не се отразява персонално на човека В смутните времена излизат на преден план защитни механизми на оцеляване и естествения подбор в социалната джунгла. Побеждават по-силните, по-агресивните, по-пригодните за живот. Играта е на живот и смърт, но в нея няма печеливши, защото човешкото съобщество е свързана система. Мутацията на един се отразява върху всички. Средствата за оцеляване са различни: от войнстващ егоизъм през неоправдан алтруизъм до пълна безпомощност. Представете си тази екосистема от емоции, страсти и нерви, която се установява на повърхността. Небе и дъно обръщат местата си, горко на човек, попаднал в този житейски капан.



    Вие самият къде се намирате в този социален хаос?

    Аз съм там, където са повечето хора в България, в окото на бурята. Трябва да преживея чрез моите пациенти социалната несрета и нищета, която не им позволява да се лекуват. Трябва да бъда свидетел на открит расизъм, провокиран към мен от българките медии. Когато това се случва пред очите на моя син, който е роден и живее в България, моята мъка и чувство на безпомощност ме съкрушава като човек. Оказва се , че е лесно да бъдеш прицелна точка на насилие по предубеждение, по чуждо мнение , ей така, за удоволствие. Нямам обяснение, не намирам оправдание, не разбирам тази душа, изпълнена с желание за мъст. Злото е безгранично и има по-голямо въображение от доброто, но единствено и само доброто ни прави хора. Нито Буда, нито Христос, никъде, никога не са проповядвали омраза и насилие към Ближния. И омразата и насилието са болестни състояние на човечеството. Каквито и да са техните форми, цели, мотиви, рано или късно са разрушавали човешкото у човека. От нас зависи дали ще им позволим да се изявят, от нас зависи как ще ги спрем.

    Д-р Ван какво е отношението ви към евтаназията, която слага край на болката?

    Евтаназията не е въпрос на лично решение, а на държавно такова. Всяка държава, в съответствие със своята култура, религия, традиции, гласува или не този закон. И за православието и за будизма от религиозна гледна точка такава дилема не съществува, доколкото животът е безвъзмезден дар. Добър или лош, той е най-хубавото, което имаме. В евтаназията човек отново избира своята гордост, и се опитва да съхрани своето достойнство. Това са светски понятия създадени, за да охраняват собствената ни себичност и чувство за неприкосновеност. Медицината и то западната намира, че евтаназията е нейно достижение, аз намирам, че е част от нейния упадък. Съществуват хиляди начини да спрем болката, или да устоим на болката, не защото сме стоици, а защото бягството от болката предизвиква по-голяма болка .Болката мобилизира целият ни човешки потенциал, не за да ни превърне в светци или мъченица,нито да ни даде непосилен урок.Болката е нашето друго аз, затова каквато е болката, такъв и човека.



    • Известна е идеята на Виктор Франкъл от началото на 20 век за „логотерапията” като изкуството да потърсим смисъл дори в страданието. Вие какво мислите за този проблем?

    . Изтокът и будизма отдавна са осъзнали човешкото страдание не само като факт, но и като част от същността на живота. Всяко Буда-състояние на човека е път към неговото осмисляне, осъзнаване и преодоляване. Ето защо за мен като източен лекар страданието не е самоцел, нито величие на човешкия дух, а част от заблудата на собствения ни живот и неговото предназначение. Съществуват хиляди начини да приемем или отхвърлим страданието, или да го изследваме,

    но това няма да облекчи болката. Има само един път към страданието, и това е пътят на собствената ни промяна.За всеки човек, тази промяна се случва по различен начин, и логотерапията е един от пътищата към нея.



    Какво да правим в случаите, когато тази промяна не настъпва. Обречени ли сме на страдание?

    Не знам защо западното мислене е обременено с толкова думи. Какво означава да си обречен? Предполагам това означава да нямаш избор. Доколкото знам християнското мислене предполага свобода на волята. Негова отправна точка е Христос, който на кръста се обръща към Отца си с думите”Защо ме изостани?” Чувството за изоставеност предполагам съпътства и днес западния човек.В моя кабинет всеки ден идват хора, които носят този кръст и чакат чудеса. Чудо няма, освен ако човек не си го направи сам..В България има цял почин „ Направи си сам” (смее се), значи и чудото може да сложим там….Българите обичат всичко да изчисляват, предполагам по подражание на западния свят. Изчисляват в проценти и възможността болката да бъде отстранена. Дори 1 процент от болката , ако е наличен, налична е цялата болка, защото по-страшна от болката е очакването на болката. В този смисъл борбата с болката е „или-или”. Болката е по-скоро медицински термин, но страданието е екзистенциален проблем. Когато болката е постоянна, страданието превзема човешкия дух и променя самия човек.Това в никакъв случай не са малодушни хора, а само хора, които не могат да възприемат света с всички сетива.Загубата на сетивност е загуба на вкус към живота. Имах невероятна пациентка от Шопския край, със злокачествено заболяване. Беше много ведра, независимо от страданието. Питам я, как се е опазила, а тя ви отговаря ” Където двама души на пътя говорят третата съм аз, където двама се смеят, третата съм аз, където двама работят, третата съм аз”.Изключителна жена!



    • Д-р Ван Вие също сте изключителен човек! В писмата за Вас пациенти пишат, че Вашият смях и оптимизъм, е целебен за изгубилите всяка надежда. От къде идва този оптимизъм?

    Моят оптимизъм идва от вярата ми, че Човек може да понесе повече, отколкото предполага и не защото е мазохист, а защото е човек. Моят оптимизъм идва от вярата ми в медицината, и нейната мисия да продължава да се бори с всяка болка, дори когато няма надежда, защото ако днес нещо е невъзможно, утре ще бъде реалност. Моят оптимизъм идва от вярата ми в традициите на китайската медицина, където всяка болка или страдание са възможност да променим начина си на живот, който има по-голямо въображение от смъртта.

    Коьрта
    Контакты

        Главная страница


    Д-р Ван, избрахме като тема за разговор болката, защото при вас идват хора, измъчвани от всякакви болки. Какъв е света на болката?

    Скачать 63.31 Kb.