• 11.12.2012г.

  • Скачать 37.33 Kb.


    Дата11.05.2019
    Размер37.33 Kb.

    Скачать 37.33 Kb.

    Да се застраховаш в българия е все едно да скачаш с парашут


      Навигация по данной странице:
    • 11.12.2012г.

    АКАДЕМИЧНО ЕСЕ НА ТЕМА:

    ДА СЕ ЗАСТРАХОВАШ В БЪЛГАРИЯ Е ВСЕ ЕДНО ДА СКАЧАШ С ПАРАШУТ

    Анна Валериева Бояджиева

    спец.Финанси ред.обучение 3 курс 17 група, фак.номер 1711

    Да се застраховаш и да скачаш с парашут са различни неща. Но доколко да сключиш застраховка за скок с парашут с оглед да не отвори? Нямам застраховка, нито съм скачала с парашут. Това, което ще бъде обект на разглеждане в моето академично есе е риска да загубя живота си или да остана трайно нетрудоспособна т.е. животозастраховането или застраховката „Живот”. Въпреки всичко тезата ми е, че между двете действия стои знак на равенство. Основният мой аргумент е непрозрачността и „вратичките” в закона, които са в полза на застрахователя, а не на застрахованото лице.

    Явно това е и становището на други1. Животозастраховането в България е с най-малък пазар от цяла Европа. Недоверието в животозастраховането също се потвърждава и от факта, че авторите на цитираната статия признават, че пазара на животозастраховане бележи ръст в страната преди всичко поради техния задължителния характер при сключване на договор за кредит. Кредитния бум през периода 2002 – 2009г. е допринесъл и за растеж в приходите на застрахователните компании и банките. Но по-късно през 2009г. доказателство, че банките в стремежа да хората да получат достъп до кредитен ресурс са злоупотребявали със застрахователните полици, които са сключи. Такъв е примерът с глобата на Райфайзен Банк, която бе глобена 5.5 млн. лв. от КЗК за заблуждаваща реклама на застраховка, където се оказа, че договорите за застраховка са били прекратявани едностранно2. Застраховката е бонус, който е непрозрачен, не по-малко от договорите за кредит. Но нека по-сериозно се обърна към законовите разпоредби.

    Застраховките „Живот” в страната се различават от останалите застраховки с оглед на това, че при тях съществуват и изключване на определени рискове от покритието на застраховката3. Така, че още преди скока, парашута е с дупки. Нещо повече такива изключения се определят и от закона (Кодекс на Застраховането).

    Съгласно чл.239 ал.1 т.1. на Кодекса за Застраховането (КЗ) едно от изключенията е при застраховката „Живот” е смъртта на застрахованото лице вследствие на умишлено самоубийство. Текстът на КЗ го определя още като съзнателно самоубийство4. Съществува следователно едно единствено изключение, когато застрахователя дължи застрахователно обезщетение – след изтичане на една година се дължи обезщетение в случай на съзнателно самоубийство. Разбира се, при сключването на договора изобщо не е задължително застрахованото лице да се самоубие. Така, че в този случай едва ли застрахователя няма да поеме риска преди изтичане на една година.

    Следващ риск, който не попада в обхвата на КЗ е смъртта причинена от страна на бенефициера, където чл.234 ал.7 гласи, че: „третото ползващо се лице губи правата си по договора, ако умишлено е причинило застрахователно събитие”. Съгласно същият член „причиняване на застрахователно събитие” в буквален смисъл се разбира като умъртвяване на застраховането лице от бенефициера, защото застрахователното събитие е причиняване на смърт т.е. опитът за убийство няма да бъде препятствие за изплащане на застрахователна сума на определения бенефициер. Логическо следствие е, че нанасянето на тежка телесна повреда или друг престъпление спрямо застраховането лице няма да бъде пречка за получаване на застрахователна сума. Това изглежда в определена степен противоречиво – строгост към убийството и игнориране на други неправомерни действия спрямо застрахованото лице.

    Много интересен е случаят, ако бенефициера е и наследник на застрахованото лице. Съгласно чл. 3 от Закона за наследствата, като недостоен да наследява се приема този, който:


    1. Умишлено е убил или се е опитал да убие наследодателя…, освен ако деянието в извършено при обстоятелства, които изключват наказуемостта или ако е амнистирано;

    2. Е набедил наследодателя в престъпление, наказуемо с лишаване от свобода или с по-тежко престъпление, освен ако набедяването се преследва с тъжба на пострадалия и такава не е била подадена;

    3. Е склонил или възпрепятствал наследодателя чрез насилие или измама да направи, да измени или отмени завещание или който е унищожил, скрил или поправил негово завещание или съзнателно си е служил с неистинско завещание.

    Без да претендирам за изчерпателност, моето становище е, че двата закона не кореспондират (ЗН и чл.234 ал.7 КЗ) правилно. По теорията на правото, качеството „трето ползващо се лице” не се намира в зависимост от качеството „наследник”, но е вярно и, че правото и справедливостта са генетично свързани5.



    В заключение считам, че вероятността да се получи застрахователна сума в случай на скок с или без парашут е една и съща. Разбира се във всеки един от посочените случаи по-горе евентуална тъжба ще трябва да бъде отнесена до съдебната власт т.е. процеса на доказване, вземане впредвид на всички обстоятелства ще предизвика много повече разходи отколкото ползи от застраховката „Живот”.
    11.12.2012г.

    1http://insurance.profit.bg/news/Pazarut-na-zastrahovki-%E2%80%9EZHivot%E2%80%9D-v-Bulgariya/nid-109211.html

    2http://www.dnevnik.bg/biznes/2009/10/26/804921_kzk_globi_s_55_mln_lv_raifaizenbank_za_zablujdavashta/

    3 Гаврийски, В. Икономика на застраховането, С., 1998, стр.48.

    4 Вж. чл.239 ал.1 т.1 КЗ. Съгласно същия застрахователят се освобождава от задължителнието си по застрахователния договор, ако преди да е изтекла една година от сключването на договора, застрахованият съзнателно причини собствената си смърт.

    5 Голева, П. Търговско право. Книга Втора. Търговски сделки. Фенея, стр.247-250.


    Коьрта
    Контакты

        Главная страница


    Да се застраховаш в българия е все едно да скачаш с парашут

    Скачать 37.33 Kb.