• ВАКАНЦИОННО СЕЛИЩЕ „МОМЧИЛ ГОЛФ И ГОЛФ ИГРИЩЕ” В ПОЗЕМЛЕНИ ИМОТИ С ИДЕНТИФИКАТОРИ 02508.10.639, 02508.10.634, 02508.10.636 ПО КК НА ГР. БАЛЧИК – ВИЛНА ЗОНА „МОМЧИЛ“, ГР. БАЛЧИК
  • Отговори на въпросите, повдигнати във
  • Становище на Сдружение за дива природа „Балкани”



  • страница1/7
    Дата19.11.2017
    Размер1.3 Mb.
    ТипДоклад

    Доклад за овос на Инвестиционно предложение за изграждане на


      1   2   3   4   5   6   7

    ОТГОВОРИ НА ПОСТЪПИЛИТЕ СТАНОВИЩА, МНЕНИЯ И ВЪЗРАЖЕНИЯ

    от проведеното обществено обсъждане на Доклад за ОВОС на Инвестиционно предложение за изграждане на ВАКАНЦИОННО СЕЛИЩЕ „МОМЧИЛ ГОЛФ И ГОЛФ ИГРИЩЕ” В ПОЗЕМЛЕНИ ИМОТИ С ИДЕНТИФИКАТОРИ 02508.10.639, 02508.10.634, 02508.10.636 ПО КК НА ГР. БАЛЧИК – ВИЛНА ЗОНА „МОМЧИЛ“, ГР. БАЛЧИК

    1. Отговори на въпросите, повдигнати във Възражение от Екатерина Христова Димова, ИК "За Чиста България":



    1. Възразява се срещу проекта, защото същият предвижда застрояване на над 1400 дка в ЗЗ "Балчик" за опазване на дивите птици от мрежата "Натура 2000". Мотивите са, че според представената от инвеститора информация за проекта „Ваканционно селище „Момчил Голф и голф игрище”, се предвижда: 30% от територията да бъде застроена със сгради с височина 10 м (2-етажни и 3-етажни сгради, хотел), заемащи обща площ от 40 ха, административни сгради, стопански постройки; хеликоптерна площадка, улична ифраструктура; винарна, заемаща площ от 4,3 ха; голф игрище, заемащо 82 ха, включително сради, алейна мрежа и водни площи; предвижда се и озеленяване с дървесна растителност. От описанието става ясно, че 58% от естествените местообитания понто-сарматски степи на територията на ЗЗ „Балчик” ще бъдат коренно и необратимо променени и на практика унищожени.

    ОТГОВОР: Възражението не се приема, поради следните мотиви:

    - На страница 15-16 и на стр. 84 в ДОСВ е са описани загубите на естествени природни територии. Предвидено е застрояване със сгради само в част от имотите. Предвидено е при изграждане на голф игрището да се ползва специален подход – „благоустрояване и озеленяване само по пътя на топката”. На тази база загубите от застрояване, благоустройство и озеленяване на естествени територии са оценени общо на 340 дка.

    - В имотите, обхванати от ПУП има 311 дка нарушени терени (изоставени чаши на кариери и площи, заети от незаконно депонирани строителни, кариерни и битови отпадъци), които с настоящия проект запазват хабитатния си клас земно покритие, като в същото време не са предмет на опазване в защитената зона.

    - Местообитание 62СО* „понто-сарматски степи” не е предмет на опазване в ЗЗ „Балчик”. По тази причина, анализите за разпространение на това местообитание са направени в ДОВОС, а не в ДОСВ. В рамките на полевите проучвания по проект „Картиране и определяне на природозащитното състояние на природни местообитания и видове – фаза I” изготвени по възлагане на МОСВ, ефективни местообитания от този тип няма картирани. Дадени са само препратки, че в други източници има съобщения за наличие на потенциални местообитания 62CO*.

    - Експертите по ОВОС и ОС са извършили теренни проучвания за наличие на потенциални местообитания 62CO* и в ДОВОС са представили схеми за разпространението им в типичен вид, в т.ч. за подтипове А) Alysso caliacrae-Artemisietum lerchianae от групата на Западнопонтийските пелинови степи; Б) Paeonio tenuifoliae Koelerietumbrevis от групата на Западнопонтийските коилови степи. Независимо че тези местообитания не са обект на опазване в ЗЗ „Балчик”, в раздел 5.6.1.1 са предписани нужните мерки, за да бъдат те изцяло запазени.


    1. Ако проектът бъде одобрен, ще бъде нарушен Законът за биологичното разнообразие тъй като той ще нанесе значителни щети върху птиците и техните местообитания. Засегнати ще бъдат гнездящите в района птици, предмет на опазване в защитената зона, основно дебелоклюна чучулига, полска бъбрица, черногърбо каменарче, всички видове грабливи птици.

    ОТГОВОР: Изводът не се приема, поради следните мотиви:

    • На стр. 20, 44-45, 50, 62, 63, 65 и в анализите в ДОСВ е представено оцененото въздействие върху видовете, което е следното:

    • В незначителна – до средна степен могат да бъдат повлияни следните видове, от които има установени по няколко двойки на територията на инвестиционното предложение, фигуриращи в предмета на опазване на зоната: дебелоклюната чучулига (Melanocorypha calandra), късопръстата чучулига (Calandrella brachydactyla) и полската бъбрица (Anthus campestris).

    • Реализацията на ИП няма да доведе до количествено намаляване на популациите на тези видове и на честотата им на срещане в съответния зоогеографски район и в техния ареал, защото те са широко застъпени и в съседните територии. Част от тях имат ниска степен на синатропизация и след реализацията на ИП те ще се настанят в терените на голф-игрището, в които натоварването с хора е много ниско.

    - При проведеното специално теренно проучване за гнездящи птици, Черногърбото каменарче не е установено, като гнездящ вид в територията на ИП, поради което и очакваното въздействие върху този вид е незначително.

    - Местообитания на хищни птици – предмет на опазване в зоната няма да бъдат засегнати и ИП няма по никакъв начин да се отрази негативно върху тях, защото терените в близост предоставят богата възможност за хранене на хищни птици, още повече че е извършена рекултивация на старото депо на за ТБО на Балчик и са създадени нови 480 дка пасища /места за хранене/ в защитената зона.

    - В ДОСВ са предписани редица мерки за смекчаване на въздействието върху засегнатите видове, чието изпълнение ще сведе въздействието върху последните до незначително.


    1. Унищожени или увредени ще бъдат строго защитени местообитания – Понто-сарматски степи и съпътстващото ги биоразнообразие, които имат локално разпространение и се срещат основно в този район.

    Отговорът се съдържа в отговора на въпрос No. 1.

    1. Изграждането на хеликоптерна площадка на територията, където преминава интензивен миграционен път ще повиши както риска за птиците, така и риска за сигурността на пътниците.

    ОТГОВОР: Това на практика е предложение, което може условно да се приеме със следните мотиви:

    • Ползване при екстрени ситуации и необходимост от медицинска помощ;

    • Максимум 6-8 кацания годишно;

    • Активният сезон за голф е от края на май до началото на септември и се очаква тези кацания и излитания да бъдат през този период.

    - Хеликоптерната площадка няма да се ползва през активния период на миграция, при което не може да оказва въздействие върху мигриращите птици.

    - От казаното е видно, че броят на излитания и кацания на хеликоптери е пренебрежимо малък на годишна база, а рискът, който създава площадката за птиците е нищожен. Тя не е съществен елемент от ИП и при наличие на неприемливост от страна на населението, инвеститорът може и да се откаже от нея. По тази причина, това предложение се приема условно.



    1. Въпросният проект не е част от одобреният ОУП на град Балчик и стартирането на такава процедура по ОВОС не би следвало въобще да се допуска.

    ОТГОВОР: Възражението не се приема, поради следните мотиви:

    Твърдението не е подкрепено с доказателства, а сведения, през последните години да е бил одобряван ОУП на Община Балчик, няма.



    1. От друга страна още в заданието за ДОВОС има представена невярна информация, която тенденциозно омаловажава очакваните значими въздействия, а също така въобще не се предвижда оценка за съвместимост.

    ОТГОВОР: Твърдението не се приема, поради следните мотиви:

    - Не е указано, къде в Заданието за ОВОС е предоставена невярна и тенденциозна информация.

    - Ако имаше такава, тя би следвало да е забелязана и от Компетентния орган, който се е произнесъл по Заданието.

    - Съдържанието на Заданието за ОВОС е определено с нормативен документ. То не включва задаване на обхват на процедурата за Оценка за съвместимостта на ИП със защитените зони.

    - Оценката за съвместимост се изготвя въз основа на предписание на Компетентния орган, в случая – РИОСВ Варна.


    1. Голф проектът би бил в грубо нарушение на чл. 6 на Директивата за местообитанията, както и чл. 3 и 4 на Директивата за птиците, а потенциалното изграждане на веторгенераторен парк на миграционния път на птиците Виа Понтика, България нарушава чл1, ал.2, чл.3, ал.2, чл.2 и чл. 4 на Конвенцията за опазването на европейската дива флора и фауна и природни местообитания (Бернската Конвенция).

    ОТГОВОР: Изводът не се приема, поради следните мотиви:

    - В ДОВОС е описана алтернатива за изграждане на проект за ветроенергиен парк, за който има одобрен ПУП и положително становище по доклад за ОВОС. Тъй като тази алтернатива съществува реално, тя няма как да не бъде описана.

    - Възложителят не възнамерява да реализира тази алтернатива.


    1. Становище на Сдружение за дива природа „Балкани”

    1. Инвестиционното предложение не е предвидено в Общия устройствен план на община Балчик и не би могло да се процедира. ИП не е оценено при изготвяне на Доклада за оценка на степента на въздействие на ОУП върху защитените зони.

    ОТГОВОР: Изводът не се приема, поради следните мотиви:

    Твърдението не е подкрепено с доказателства, а сведения, през последните години да е бил одобряван ОУП на Община Балчик, няма.

    2. Предвижданията на ИП противоречат на режима на защитена зона за опазване на дивите птици BG0002061 „Балчик”, определен със заповедта за обявяване, тъй като два от трите имота на ИП (пл. № 02508.10.639 и 02508.10.634) са с начин на трайно ползване "пасище". Ако се реализира ИП ще се нарушат забрани от заповедта.

    ОТГОВОР: Изводът не се приема, поради следните мотиви:

    - Компетентен орган за тълкуване на действащото законодателство и за оценка на съответствието на ИП със заповедите за обявяване на ЗЗ, е МОСВ.

    - От МОСВ е издадено становище, в което се указва, че разглежданото ИП не противоречи на Заповедта за обявяване на ЗЗ Балчик.



    3. Предвижданията на ИП биха могли да противоречат на чл. 11 от Закона за устройство на черноморското крайбрежие (ЗУЧК) и по-конкретно на забраната за "3. употребата на продукти за растителна защита и минерални торове, с изключение на регистрираните биологични продукти за растителна защита и торове". Разглежданото ИП попада в обсега на Черноморското крайбрежие – зона "Б" по ЗУЧК, но изрично не е записано, че при експлоатацията на голф-игрището ще се ползват само регистрираните биологични продукти за растителна защита и торове.

    ОТГОВОР: Това на практика е предложение, което се приема, поради следните мотиви:

    - В ДОВОС и ДОСВ е изрично направена препоръка за прилагане на „най-добри земеделски практики”. На стр. 180 от ДОВОС е записано дословно: „Оставените в естествен вид местообитания на ценни растения да се защитят физически от промяна на растителните условия на средата чрез технически инженерни решения: подземна капкова поливна система в озеленените голф терени с дозирано поливане и хранене; спазване на най-добри земеделски практики, ...”.

    - В български условия терминът „добри земеделски практики” включва следното:


    • Определени са три области на добрата земеделска практика, съгласно съществуващото екологично законодателство, свързано със земеделието: Замърсяване на водите; Използване на земята и почвено плодородие; Екологично земеделие в чувствителни зони;

    • В изпълнение на изискванията на: Директива 91/676/ЕЕС на Европейския съюз, относно защита на водите от замърсяване с нитрати от земеделски източници (Нитратна директива) и Наредба No 2 от 13.09.2007 г. на Р България, за опазване на водите от замърсяване с нитрати от земеделски източници (обн. ДВ бр. 27 от 11.03.2008 г.), българските правила за добра земеделска практика са одобрени със заповед РД 09‐799 от 11.08.2010 г. на Министъра на земеделието и горите;

    • Предвиденото земеделие без нитрати и фосфати цели да се намали замърсяваното на водите с нитрати, предизвикано от селскостопански източници, и да се предотврати ново замърсяване с такива.

    - В ДОВОС е предвидена мярка Nо. 7.3.3.2: При поддържане на тревни и зелени площи в комплекса задържително прилагане на задълженията по нитратната директива. Приоритетно ползване на биологични препарати и органични торове”.

    4. а) ИП е неясно и въздействието не може да бъде оценено количествено или качествено.

    ОТГОВОР: Твърдението не се приема, поради следните мотиви:

    Нормативната рамка за изпълнение на процедурата по ОВОС е следната:

    - Оценката за въздействие върху околната среда се извършва на фаза „Инвестиционно предложение” и „Подробен устройствен план”. На тази фаза са налице описание на идейната концепция за ИП и основните градоустройствени параметри, но не и технически и работен проект. Проектите се изготвят след провеждането на ОВОС.

    - Препоръките в доклада за ОВОС и Решението на Компетентния орган по ОВОС задават условията, ограниченията и изискванията към бъдещото Задание за проектиране, с цел при разработването на проекта, при неговото изграждане и при последващата му експлоатация, да бъдат избягнати и/или ограничени възможните въздействия на ИП върху околната среда, идентифицирани в хода на процедурата по ОВОС.

    б) Споменава се "прилагане на специален подход - запазване на голяма част от класовете земно покритие, вкл. „Сухи тревни съобщества, степи”, в съществуващия си вид и оформяне с трева само пътя на топката" но не става ясно къде са тези площи и какво означава пътят на топката и как е определен същият.

    ОТГОВОР: Въпросите са правомерни.

    Докладът за ОВОС задава ограничения по площ за намеса в хабитат „Сухи тревни съобщества, степи”. Окончателният проект на комплекса трябва да се вмести в ограниченията за отнемане на земи от този хабитат и подлежи на съгласуване с РИОСВ Варна. Не е нужно в момента да се знае абсолютно точно, откъде ще минат границите на отнемане от хабитата, но е задължително да знаем какъв ще бъде крайният резултат по площ. Същият е отразен в доклада за ОВОС.

    в) Не е завършено планирането на различните части на ИП върху територията.

    ОТГОВОР: Констатацията е вярна.

    Законодателството предвижда на фаза ПУП да се извърши ОВОС и да бъде изготвен и процедиран докладът. На тази фаза действително, не са изготвени инвестиционните проекти и не са ясни подробностите, но това не възпрепятства процедурата по ОВОС.

    г) На много места при оценка на "кумулативния ефект" в текста се споменава "Тази площ представлява максимално ... % от зоната, като може да бъде допълнително снижен с конкретните инвестиционни проекти". Не става ясно какви са тези конкретни инвестиционни предложения и как могат да "снижат" въздействието.

    ОТГОВОР: Въпросът е правомерен.

    Точните стойности на въпросните снижения (ако такива са възможни) могат да се видят едва в конкретните инвестиционни проекти (технически и работен), които се изготвят след процедурата по ОВОС.

    Както бе указано по-горе, за целите на опазване на средата е важен крайният баланс по площ на хабитат „Сухи тревни съобщества, степи” в ЗЗ „Балчик”. Задачата на ОВОС е да се определят точните числени стойности на този баланс. Същите са представени в доклада.



    5. Не е оценен правилно кумулативния ефект. На стр. 13 е записано: "при оценяване на кумулативното въздействие от реализацията на инвестиционното предложение, са разгледани всички ИП в землището на община Балчик и на територията на ЗЗ „Балчик” BG0002061, но са взети предвид само онези планове, програми, проекти и ИП, които имат сходен характер, а оттам и сходен кумулативен ефект".

    ОТГОВОР: Изводът не се приема, поради следните мотиви:

    - Първата част от задачата за определяне на кумулативния ефект, се състои в преценката на това, кои обекти биха и кои не биха могли да имат осезаемо въздействие, сходно с това, на разглежданото ИП. Обяснения по този повод са дадени на стр. 14 в ДОВОС, във връзка дефиницията в параграф 3, т. 10 от Наредбата за ОС: „Кумулативни въздействия” са въздействия върху околната среда, които са резултат от увеличаване ефекта на оценявания план, програма и проект/инвестиционно предложение, когато към него се прибави ефектът от други минали, настоящи и/или очаквани бъдещи планове, програми и проекти/инвестиционни предложения, независимо от кого са осъществявани тези планове, програми и проекти/инвестиционни предложения.

    - В таблицата на стр. 12 от ДОСВ са описани всички ИП и планове, разположени в близост и въздействащи върху флората, фауната и защитените зони на земната повърхност: Вилно селище; Ваканционно селище; Жилищно строителство; Жил. нужди; Ниско застрояване; Жил. сгради; Вилно застрояване; СПА-хотел; Курортно строителство; Спортен к-с; Куротен к-с; Обществено обслужване; Бензиностанция; Снек-бар;. Складови бази: риба зеленчук; Бетонов възел; Складова база; Депо за утайки; Дистрибутор ц-р за безалкохолни напитки; Пречиств. станция; Фотоволтаици; Изграждане на път; Моб. телекомуникации; Кабелна линия; Възстановяване на мост в ПР ”Балтата”; Летателна площадка; Заустване на колектор; Изграждане на дамба; Ограда Албена-Балчик и др.

    - В таблицата не са включени само ИП за изграждане на вятърни турбини, защото тяхното ефективно въздействие е върху въздушния слой, разположен на 70-120 м над земната повърхност. Този слой няма отношение към настоящото голф-игирище, то не предвижда в него дейности или отвеждане на замърсители. Тъй като не са налице допирни точки във въздействието и възможност за увеличаване на какъвто и да е общ ефект, е прието, че разглежданото ИП няма общо кумулативно въздействие с този тип съоръжения.

    6. Споменават се други ИП като компенсаторни мерки, което противоречи на изискванията на Закона за биологичното разнообразие и, съответно, Директивата за птиците и Директивата за местообитанията. Така например на стр. 21: "Със закриването и рекултивацията на депо за ТБО Балчик и изпълнение на мярката за рекултивация на нарушени терени се създават условия за почивка и хранене на пойните птици с размери равностойни и по-големи от отнетите".

    ОТГОВОР: Твърдението на се приема, поради следните мотиви:

    При оценката на кумулативния ефект се прави анализ на въздействието на всички ИП и баланс на териториите при реализацията на всички ИП. Изчисляват се и отнетите площи за птиците. Създадените нови пасища с рекултивацията на депо за ТБО Балчик, обаче, също влизат в баланса. С мерките по ДОВОС допълнително е предвидена рекултивация на увредени от кариерна дейност терени в съседни райони, с цел създаване на нови пасища и степни територии.

    7. Не е използвана "най-добрата налична информация за провеждане на оценката" и по-точно не са ползвани данните от проект „Избор на изпълнител за теренни проучвания на разпространение и численост на гнездящите видове птици“ с възложител Изпълнителна агенция по околна среда. Налични данни за гнездещи видове птици, в т.ч. в района на ИП, са достъпни при поискване от ИАОС.

    ОТГОВОР: Твърдението не се приема, поради следните мотиви:

    - При оценката са ползвани данни за гнездящите птици, набрани по проект на БДЗП и БФБ, в който има проведени проучвания за гнездящи птици в ЗЗ „Балчик”, в т.ч. в територията на ИП през 2012 и 2015 г. цитиран на 36 стр.

    - Данните, набирани от НПО се взети пред вид, но те трудно могат да се считат за „най-добра налична информация”, защото НПО не са нито университети, нито институти и в тяхната работа участват много любители. При извършването на обследванията не присъстват местни жители с познания по биоразнообразието в района (билкари, гъбари, пчелари и т.н.), както и други заинтересовани лица, които могат да оценят критично качеството на събраната информация.

    8. Не са направени достатъчно детайлни полеви проучвания на птиците в подходящи периоди. Не са направени никакви проучвания на зимуващите и мигриращите птици тъй като "За целите на ДОСВ са извършени полеви наблюдения на територията, предмет на ИП, през месеците април, май и юни 2015 г." (стр.36). Проучвания не са извършени по време на изготвяне на доклада - писмо изх. № 26-00-7475/34 на РИОСВ-Варна е с дата 24.02.2016 г. Установени са само 13 вида птици, което показва непрофесионално извършеното проучване (общо 8 дена). Това се потвърждава и от текста на стр. 40: "Предвид краткия период за наблюдение не може да се твърди, че територията, предмет на ИП не се обитава от останалите видове птици, предмет на опазване в зоната, които не са установени по време на полевите проучвания."

    ОТГОВОР: Твърдението не се приема, поради следните мотиви:



    - постоянният комитет на Бернската конвенция е дал конкретна препоръка към подписалите я страни, да се извършва минимум едногодишен базов мониторинг на прелетните птици, като е задал формат на обхвата и характера на оценката за въздействие върху околната среда само за вятърни електроцентрали. Настоящия проект не е вятърна електроцентрала.

    - Няма предписания за провеждане на мониторинг от страна на компетния орган РИОСВ, който е оправомощен, в случай на необходимост да определя, какъв точно мониторинг е необходим за дадена конкретна оценка.

    - Оценката на въздействието върху птиците е част и от ОВОС, не само от ОСВ. По обхвата и съдържанието на ДОВОС са проведени консултации с всички лица и организации, които са проявили интерес. Проектът за Задание за ОВОС е изпратен за становище на БДЗП и Коалиция „Да остане природа”, в която членува и Сдружение за дива природа „Балкани”. Консултациите са обявени от Община Балчик на интернет сайта и на таблото за обяви на общината. По време на консултациите БДЗП не са предлагали да се провеждат полеви наблюдения за мигриращи и зимуващи птици. Коалиция „Да остане природа” и други НПО също не са предявявали претенции към обхвата и съдържанието на ДОВОС.

    4. Нормативната уредба на процедурата по ОВОС определя съвсем ясно, в кой момент, какви предложения и препоръки следва да се правят. Целта е да се осигури ясност и надеждност на процедурата, която е достатъчно сложна и дълга и да не се дава възможност да бъде връщана в изходна позиция по всяко време.



    9. По същество, ИП ще има значително въздействие върху следните видове птици, предмет на опазване в защитената зона и такива установени по проект „Избор на изпълнител за теренни проучвания на разпространение и численост на гнездящите видове птици“: Орел змияр (Circaetus gallicus), Белоопашат мишелов (Buteo rufinus), Малък креслив орел (Aquila pomarina), Турилик (Burhinus oedicnemus), Синявица (Coracias garrulus), Дебелоклюна чучулига (Melanocorypha calandra), Късопръста чучулига (Calandrella brachydactyla), Горска чучулига (Lullula arborea), Полска бъбрица (Anthus campestris), Черногърбо каменарче (Oenanthe pleschanka), Червеногърба сврачка (Lanius collurio), Ястребогушо коприварче (Sylvia nisoria), Градинска овесарка (Emberiza hortulana).

    ОТГОВОР: Твърдението не се приема, поради следните мотиви:



    - Подобно твърдение не може да се прави голословно – за такъв извод са нужни сериозни научни и експертни доказателства и аргументи.
      1   2   3   4   5   6   7

    Коьрта
    Контакты

        Главная страница


    Доклад за овос на Инвестиционно предложение за изграждане на