• II.2. ВОДИ Кратко описание на основните приоритети при извършване на контролната дейност през 201 7 г .
  • Опазване на повърхностните води
  • Табл. 2. Мониторингови пунктове и повърхностни водни тела, разположени в Дунавския район за басейново управление, в териториалния обхват на РИОСВ – РУСЕ
  • 2.2. Състояние на повърхностни води по поречия
  • Кратка обобщена информация за обектите, източници на отпадъчни води
  • Фиг. 19. Резултати от емисионен контрол на ГПСОВ–Главиница
  • Фиг. 20 Резултати от емисионен контрол на ГПСОВ–Дулово
  • Фиг. 21. Резултати от емисионен контрол на ГПСОВ–Кубрат
  • Фиг.22. Резултати от емисионен контрол на ГПСОВ–Лозница
  • Фиг. 23. Резултати от емисионен контрол на ГПСОВ–Разград
  • Фиг. 24. Резултати от емисионен контрол на ПСОВ–Русе
  • Фиг. 25. Резултати от емисионен контрол на ПСОВ– Исперих
  • Фиг. 26. Резултати от емисионен контрол на ПСОВ–Бяла
  • Фиг. 26. Резултати от емисионен контрол на ПСОВ–Силистра



  • страница8/23
    Дата03.11.2018
    Размер7.87 Mb.
    ТипДоклад

    Доклад за състоянието на околната среда през 2017 година Русе/2018 г. Съдържание I. Въведение II. Анализи по компоненти на околната среда


    1   ...   4   5   6   7   8   9   10   11   ...   23

    3. Оценка за качеството на атмосферния въздух на територията на РИОСВ – Русе

    Данните, постъпващи от автоматичните системи за контрол на качеството на атмосферния въздух в реално време за гр. Русе и гр. Силистра не показват съществена промяна в състоянието на атмосферния въздух, в сравнение с това през 2016 г. Трайно ниски остават нивата на основните следени замърсители – серни и азотни оксиди, въглероден оксид, бензен и озон.

    Броят на регистрираните превишения по показател ФПЧ10 от автоматична станция за контрол качеството на атмосферния въздух – АИС „Възраждане”, гр. Русе, (над 50 µg/m3) през 2017 г. (72) е по-малък спрямо 2016 г.- (77).

    Анализът на резултатите за община Силистра показва подобряване качеството на атмосферния въздух през 2017 спрямо 2016 г. Регистрираните превишения от ДОАС система „Профсъюзи”- гр. Силистра са с 5 по-малко спрямо предходния отчетен период.

    Нивата на ФПЧ10, като годишна концентрация за гр. Силистра са под определената норма от 40 µg/m3 - 30,4 µg/m3, а за гр. Русе годишната концентрация е превишена - 41,4 µg/m3. Наблюдава се тенденция за намаляване на замърсяването на въздушния басейн на гр. Силистра.

    Горивните инсталации в промишлените обекти, с топлинна мощност под 0,5 MW, както и горивните инсталации в битовия сектор, във фирмени офиси и учреждения имат съществен принос за повишаване нивата на замърсителите през отоплителния сезон.

    Продължава процесът на газификация в битовия сектор и в промишлени обекти в Областите Русе и Разград.

    В гр. Русе и гр. Разград функционират и топлофикационни дружества. В гр. Силистра промишленият и битовият сектор не са топлофицирани и газифицирани. Локалните горивните съоръжения използват твърди и течни горива. След приключилото изграждане на газопровода за град Силистра и изградената Автоматична газо-разпределителна станция, продължава газифицирането на града – основно на обществени сгради и битови абонати.

    От изложеното по-горе, могат да се направят следните заключения за състоянието на атмосферния въздух в региона:


    • Замърсяването на атмосферния въздух се дължи на изгарянето на горива в битовия сектор, включително използване на битови и промишлени отпадъци (отработени масла, от мебелната промишленост и др.) и на транспорта при неблагоприятни атмосферни условия: мъгла, безветрие през месеците с отрицателни температури;

    • Промишлената дейност не води до сериозно замърсяване на атмосферния въздух, но основен проблем остава изпускането на емисии на интензивни органични съединения от определени производствени дейности, които създават дискомфорт на населението на големите градове – Русе, Разград и Силистра;

    • Експлоатацията на реконструираните парогенератори и пречиствателни съоръжения към тях в „Топлофикация-Русе” ЕАД - гр. Русе не води до допълнително натоварване на въздушния басейн на гр. Русе;

    • След завършване на процесите на газификация и топлофикация на гр. Русе и газификация на гр. Силистра, и изпълнение на заложените мерки в актуализираните програми за качество на атмосферния въздух на общините Русе и Силистра, се очаква намаляване на замърсяването на атмосферния въздух с ФПЧ10 и ФПЧ2,5 и достигане на нормативно определените нива за тези замърсители.

    Поради необходимостта от окончателно валидиране на данните преди докладване в Европейската агенция по околна среда, са възможни минимални промени в публикуваните данни.

    Окончателните данни се публикуват в Националния доклад за състоянието и опазването на околната среда, изготвян от ИАОС.



    II.2. ВОДИ


    1. Кратко описание на основните приоритети при извършване на контролната дейност през 2017 г.




    • Контрол на обектите, формиращи отпадъчни води, включително и пречиствателните станции на населените места, параметрите и изпълнението на условията и изискванията в издадените разрешителни за заустване на отпадъчни води и комплексните разрешителни и контрол на аварийните изпускания на отпадъчни води.

    • Осигуряване на добро състояние на повърхностните и подземните води.

    Поставените цели са постигнати чрез: превантивен, текущ и последващ контрол на източниците, който е свързан с прилагането на Закона за водите

    (ЗВ) и подзаконовите му нормативни актове; засилен контрол по отношение на привеждане в съответствие с изискванията за ефективна експлоатация на пречиствателните съоръжения за отпадъчни води, както и с реализацията на инвестиционни предложения за изграждане/доизграждане на нови ПСОВ; провеждане на мониторинг на отпадъчните води, в резултат на който се идентифицират проблемите и предприемат своевременни коригиращи действия; проверки за спазване условията на инвестиционния процес и изискванията на екологичното законодателство в обектите, развиващи стопанска дейност на територията на инспекцията.

    С реализацията на тези приоритети и цели е постигнато по-ефективно използване, опазване и възстановяване на водните ресурси и намаляване на негативното въздействие от замърсяването върху качеството на живот и здравето на населението.

    Резултатите от контролната дейност показват тенденции към намаляване на замърсителите на водите и намаляване броя на констатираните нарушения. Прилагането на комплексния подход при осъществяването на контролната дейност облекчава операторите и повишава качеството на проверките.


    1. Опазване на повърхностните води

    Районът на РИОСВ-Русе обхваща водосбора на река Русенски Лом и част от водосборите на река Янтра, Дунавските Добруджански реки и част от р. Дунав.

    Контролът върху заустените отпадъчни води се осъществява по следните поречия: Поречие Дунав, Поречие Русенски Лом, Поречие Янтра и Поречие Камчия.

    Характерни отрасли от промишлеността за контролирания регион са: леката и хранително-вкусовата промишленост. На контролираната територия функционират над 30 броя млекопреработвателни предприятия. Поради спецификата на работата им и органично натоварените им отпадъчни води, с оглед предотвратяване замърсяването на водоприемниците, през последните години се наблюдава тенденция за предаване на отпадъчните води от млекопреработвателните предприятия в градски пречиствателни станции.



    Табл. 2. Мониторингови пунктове и повърхностни водни тела, разположени в Дунавския район за басейново управление, в териториалния обхват на РИОСВ – РУСЕ


    номер по ред

    код на мониторингов пункт

    име на мониторингов пункт

    поречие

    код на повърхностно водно тяло

    географско описание на водното тяло

    1

    BG1DJ00096MS1040

    р. Сенкьовица при с. Голяма река

    Дунавски Добруджански реки

    BG1DJ109R001

    р. Сенкьовица от извор до вливане в р. Дунав при Попина

    2

    BG1DJ00973MS523

    след ПСОВ Дулово

    Дунавски Добруджански реки

    BG1DJ109R1017

    пониращи реки от село Климент до Ветрен

    3

    BG1DJ00941MS513

    след ПСОВ Кубрат

    Дунавски Добруджански реки

    BG1DJ149R1002

    р. Царацар с притоци р. Лудня и р. Чаирлек от извор до вливане в р. Дунав при Тутракан

    4

    BG1DJ00042MS040

    р. Царацар, при с. Черковна

    Дунавски Добруджански реки

    BG1DJ149R1002

    р. Царацар с притоци р. Лудня и р. Чаирлек от извор до вливане в р. Дунав при Тутракан

    5

    BG1DJ00043MS020

    р. Царацар, при с. Малък Поровец

    Дунавски Добруджански реки

    BG1DJ149R1002

    р. Царацар с притоци р. Лудня и р. Чаирлек от извор до вливане в р. Дунав при Тутракан

    6

    BG1DJ00000MS011

    яз. „Антимово“

    Дунав

    BG1DU000L1002

    язовир „Антимово“

    7

    BG1DU00992MS011

    езеро „Сребърна“

    Дунав

    BG1DU000L1003

    езеро Сребърна

    8

    BG1DU00911MS110

    р. Дунав след устие на р. Янтра

    Дунав

    BG1DU000R001

    р. Дунав от границата при Ново село до границата при Силистра

    9

    BG1DU00931MS120

    р. Дунав, след гр. Русе

    Дунав

    BG1DU000R001

    р. Дунав от границата при Ново село до границата при Силистра

    10

    BG1DU00918MS080

    р. Дунав, преди гр. Русе

    Дунав

    BG1DU000R001

    р. Дунав от границата при Ново село до границата при Силистра

    11

    BG1DU00999MS100L

    р. Дунав, на пристанището - ляв бряг

    Дунав

    BG1DU000R001

    р. Дунав от границата при Ново село до границата при Силистра

    12

    BG1DU00999MS100M

    р. Дунав, на пристанището- среда

    Дунав

    BG1DU000R001

    р. Дунав от границата при Ново село до границата при Силистра

    13

    BG1DU00999MS100R

    р. Дунав, на пристанището- десен бряг

    Дунав

    BG1DU000R001

    р. Дунав от границата при Ново село до границата при Силистра

    14

    BG1RL00001MS010

    р. Русенски Лом на устие преди Вливане в р.Дунав

    Русенски Лом

    BG1RL120R1013

    р. Русенски Лом от вливане на реките Черни Лом и Бели Лом до устие

    15

    BG1RL00001MS020

    р. Русенски Лом при с. Басарбово

    Русенски Лом

    BG1RL120R1013

    р. Русенски Лом от вливане на реките Черни Лом и Бели Лом до устие

    16

    BG1RL09291MS1030

    р. Бели Лом, след вливане на Малък Лом след с. Нисово

    Русенски Лом

    BG1RL120R1113

    р. Бели Лом от вливане на р. Малки Лом при Нисово до вливане в р. Русенски Лом

    17

    BG1RL02111MS030

    р. Черни Лом, при с. Червен

    Русенски Лом

    BG1RL120R1213

    р. Черни Лом от вливане на р. Баниски Лом при Широково до вливане в р. Русенски Лом

    18

    BG1RL92211MS120

    р. Черни Лом - след вливане на Баниски Лом, при с. Пепелина

    Русенски Лом

    BG1RL120R1213

    р. Черни Лом от вливане на р. Баниски Лом при Широково до вливане в р. Русенски Лом

    19

    BG1RL22451MS031

    яз. Бойка

    Русенски Лом

    BG1RL200L1002

    язовир Бойка

    20

    BG1RL02233MS011

    яз.Баниска

    Русенски Лом

    BG1RL200L1004

    язовир Баниска

    21

    BG1RL922239MS1200

    р. Баниски Лом преди яз. Баниски, при с. Копривец

    Русенски Лом

    BG1RL200R003

    р. Баниски Лом до язовир Баниска, вкл. притоци - Дюлгердере и Каяджик след яз. Бойка

    22

    BG1RL922253MS1080

    р. Баниски Лом преди яз. Баниски, след моста за язовира

    Русенски Лом

    BG1RL200R003

    р. Баниски Лом до язовир Баниска, вкл. притоци - Дюлгердере и Каяджик след яз. Бойка

    23

    BG1RL92221MS1050

    р. Баниски Лом преди вливане на Черни Лом, на моста преди с. Широково

    Русенски Лом

    BG1RL200R1005

    р. Баниски Лом след язовир Баниска до вливане в Черни Лом, вкл. приток р. Куруканарка

    24

    BG1RL922231MS1010

    р. Баниски Лом при с. Баниска

    Русенски Лом

    BG1RL200R1005

    р. Баниски Лом след язовир Баниска до вливане в Черни Лом, вкл. приток р. Куруканарка

    25

    BG1RL00231MS050

    р. Черни Лом, при с. Острица

    Русенски Лом

    BG1RL200R1007

    р. Черни Лом от вливане на р. Ялма (Сеяческа) до вливане на р. Баниски Лом при Широково, вкл. приток р. Поповски Лом

    26

    BG1RL92231MS1020

    р.Черни Лом, при с. Кастелово

    Русенски Лом

    BG1RL200R1007

    р. Черни Лом от вливане на р. Ялма (Сеяческа) до вливане на р. Баниски Лом при Широково, вкл. приток р. Поповски Лом

    27

    BG1RL00221MS040

    р. Черни Лом, при с. Широково

    Русенски Лом

    BG1RL200R1007

    р. Черни Лом от вливане на р. Ялма (Сеяческа) до вливане на р. Баниски Лом при Широково, вкл. приток р. Поповски Лом

    28

    BG1RL93979MS051

    яз. Бели Лом

    Русенски Лом

    BG1RL900L1009

    язовир Бели Лом

    29

    BG1RL93993MS110

    р. Бели Лом преди яз. Бели Лом

    Русенски Лом

    BG1RL900L1009

    язовир Бели Лом

    30

    BG3242661710017001

    яз. Пчелина 2

    Русенски Лом

    BG1RL900R1012

    р. Бели Лом след язовир Бели Лом до вливане на р. Долапдере при Писанец, вкл. приток р. Наловска

    31

    BG1RL09391MS100

    р. Бели Лом след гр. Разград

    Русенски Лом

    BG1RL900R1012

    р. Бели Лом след язовир Бели Лом до вливане на р. Долапдере при Писанец, вкл. приток р. Наловска

    32

    BG1RL00931MS080

    р. Бели Лом след вливане на р. Долапдере при с. Писанец

    Русенски Лом

    BG1RL900R1112

    р. Бели Лом след вливане на р. Долапдере при Писанец, вкл. приток р. Долапдере

    33

    BG1RL92931MS1040

    р. Бели Лом след с.Писанец

    Русенски Лом

    BG1RL900R1112

    р. Бели Лом след вливане на р. Долапдере при Писанец, вкл. приток р. Долапдере

    34

    BG1RL00921MS090

    р. Малки Лом, при с. Нисово

    Русенски Лом

    BG1RL900R1212

    р. Малки Лом от яз. Ломци до вливане в р. Бели Лом при Нисово

    35

    BG1YN00001MS010

    р. Янтра на устие, с. Нов град

    Янтра

    BG1YN130R1029

    р. Янтра от вливане на р. Елийска при Полски Тръмбеш до устие

    36

    BG1YN08319MS1010

    р. Янтра намоста за с. Долна Студена

    Янтра

    BG1YN130R1029

    р. Янтра от вливане на р. Елийска при Полски Тръмбеш до устие

    37

    BG1YN00021MS020

    р. Студена при с. Караманово

    Янтра

    BG1YN200R028

    р. Студена от извор до вливане в р. Янтра при Новград


    2.2. Състояние на повърхностни води по поречия

    Настоящият анализ на качеството на повърхностните води е струкуриран като сравнителен анализ. Оценката на екологичното и химично състояние по водни тела, в актуализирания План за управление на речните басейни (ПУРБ) 2016-2021 г. ще бъде сравнена с оценката, която БДДР - Плевен е изготвила на базата на резултатите от изпълнения в последните две години мониторинг, т.е. 2016-2017 г.

    В рамките на втория ПУРБ през 2016 г. е извършена оценка на състоянието по повърхностни водни тела на територията на Дунавския район на басейново управление(ДРБУ). В изпълнение на чл.135, ал.1 т.9 от ЗВ, за охарактеризиране, анализ и оценка на екологичното състояние на повърхностните водни тела са приложени изискванията на Наредба Н-4 за характеризиране на повърхностните води. Оценката на химичното състояние е извършена на база определените стандарти за качество на околната среда (СКОС) за приоритетни вещества (ПВ) в Наредбата за стандарти за качество на околната среда за приоритетни вещества и някои други замърсители от 11.09.2010 г. При оценката на състоянието на водните тела са взети предвид резултатите от мониторинга на водите за периода 2011-2014 г. Направените оценки за екологичното и химично състояние за ПУРБ 2016-2021 г. могат да се видят в Приложение 4.1.2.1. Раздел IV, на web страницата на БДДР, http://www.bd-dunav.org/content/Razdel-4-Monitoring-i-ocenka-na-sastoianieto-na-povarhnostnite-vodi-podzemnite-vodi-i-na-zonite-za-zashtita-na-vodite-158/.

    На основание чл. 169, ал. (2) на Закона за водите, мониторингът на водите, се провежда по разработени от басейновите дирекции програми в съответствие с характеристиките на водните тела и оценката за екологичното и химичното им състояние. Подготвените програми са два вида, за контролен и за оперативен мониторинг. След изготвянето им, БД ги съгласуват с ИАОС, като изпълнители, на голяма част от анализираните показатели и със заповед на министъра на околната среда и водите същите се одобряват.

    Новото за втория цикъл на ПУРБ е изготвяне, съгласуване и одобрение на програмите за мониторинг на води, за всяка отделна година, като стартирането им е от 1 април, а изпълнението приключва на 31 март на следващата година.

    През 2016 и 2017 г. на територията на БДДР – гр. Плевен са изпълнени програмите за мониторинг, одобрени със следните заповеди на министъра на околната среда и водите:



    • Заповед РД-167/30.03.2016 г. - Програма за контролен и оперативен мониторинг на повърхностните води, в т.ч. и води, предназначени за питейно битово водоснабдяване и мониторинг на подземни води - количествен и качествен анализ, за периода 01.04.2016 до 30.03.2017 г. Пунктовете за контролен мониторинг на повърхностни води, включващи повърхностни мрежа и води в защитени зони на води за пиене са 45 на брой. За оперативен мониторинг са включени 78 пункта, в програмата за TNMN са 12 пункта, а в програмата за води за питейно битово водоснабдяване в зоните за защита 86 пункта.

    • Заповед РД-229/05.04.2017 г. - Програма за контролен и оперативен мониторинг на повърхностните води в т.ч. и води, предназначени за питейно битово водоснабдяване и мониторинг на подземни води - количествен и качествен, изпълнение на програмата за мониторинг на води в нитратно уязвими зони за периода 01.04.2017 до 30.03.2018 г. Програмите за мониторинг са включвали пунктове от националната мрежа за мониторинг на води, попадащи в уязвими зони, в изпълнение на т.н. Нитратна Директива за водите. Пунктовете за контролен мониторинг са 39 на брой. За оперативен мониторинг са включени 99 пункта, в програмата за TNMN са 12 пункта. Програмата за води за питейно битово водоснабдяване в зоните за защита съдържа 107 пункта. Пунктове за мониторинг от националната мрежа за мониторинг на води, попадащи в уязвими зони- 24 бр.

    • През периода са се изпълнявали и програмите за собствен мониторинг, съгласно условията на комплексни разрешителни и разрешителни за водовземане и заустване.

    Оценката на качеството на водите, според биологичните елементи за качество (БЕК) е направена съгласно Заповед № 591/26.07.2012 г. на Министъра на околната среда и водите, с която са утвърдени методиките за хидробиологичен мониторинг и Наредба № Н-4/14.09.2012 г. за характеризиране на повърхностните води (Приложение № 6 към чл. 12, ал. 4), в която се намират класификационните системи за оценка според отделните биологични елементи за качество (макрозообентос, макрофити, фитобентос, фитопланктон и риби). Оценката е типово специфична – границите на класовете между отделните състояния (отлично, добро, умерено, лошо и много лошо) са съобразени с типа на водното тяло.

    В програмите за хидробиологичен мониторинг (ХБМ) за 2016 и 2017 г. са включени 20 пункта от категория реки и 7 пункта за категория езера/язовири. За реки се анализират биологичните елементи за качество (БЕК) – макрозообентос, макрофити и фитобентос, а за езера/язовири, оценка се прави само по показателя фитопланктон. Поради ограничен финансов капацитет на ИАОС програмата за мониторинг на езера/язовири е редуцирана и данни за язовирите, намиращи се на територията на РИОСВ - Русе има само за 2016 г.

    По-долу са представени данните, с които БДДР – Плевен разполага към този момент, тъй като резултатите от ХБМ за предходната година се получават в БДДР до края на м.март на следващата.

    На територията на РИОСВ - гр. Русе са разположени водосборите на поречията на реките: Янтра, Русенски Лом, част от Дунавските Добруджански реки и част от р. Дунав, т.н. долен Дунав, които попадат и в административното териториално деление на Русенска, Разградска и Силистренска области.


    Поречие Дунав

    На участъка от река Дунав (долен Дунав), попадащ в териториалния обхват на РИОСВ - Русе се мониторират два 2 пункта: единият - преди гр. Русе, а другият - на пристанището на гр.Силистра с три паралелни пробовземания от ляв, десен бряг и талвег. Пунктове, освен в националната програма за оперативен мониторинг (на десния бряг) са част и от международната транснацонална мониторингова мрежа за река Дунав /TNMN/.

    В поречие Дунав попадат и две водни тела: категория езеро - езерото Сребърна и язовир „Антимово“.

    Относно честотата на пробовземане и анализа, през 2016-2017 г. качеството на водата в реката е наблюдавано в горепосочените 2 пункта с честота 12 пъти, т.е. няма промяна на честотата на мониторинга. Анализираните физкохимични, специфични и приоритетни вещества са по утвърдена програма за мониторинг наречена „Дунавска програма“ от Международен комитет по опазване на река Дунав (МКОРД). Освен тези показатели на пунктовете на българския бряг се провежда анализ на допълнително включени приоритетни вещества, съгласно изискванията на Наредбата за стандарти за качество на околната среда (СКОС).

    Оценката на физикохимичните показатели, подкрепящи биологичните елементи за качество /БЕК/ е извършена въз основа на изискванията на Наредба Н-4 за характеризиране на повърхностните води, за тип R7, т.е. големи дунавски притоци. Това се е наложило поради факта, че за за тип R6 големи реки, долен Дунав, към който принадлежи поречието на реката няма разписани в нормативния документ референтни стойности за отлично, добро и умерено състояние.

    От анализа на предоставените данни от изпълнения мониторинг, за периода 2016-2017 г., става ясно, че в този участък на река Дунав няма превишения на стойностите за добро състояние по физикохимични показатели. Наблюдаваните в първия период за мониторинг 2010-2015 г. високи концентрации на алуминий не са установени.

    Сравнението като абсолютни стойности на измерването по някои показатели показват подобрение на качеството на водите на реката, а именно:

    В пункта на р. Дунав при гр. Русе - стойностите по показатели: азот амониев, нитритен, нитратен и общ азот; фосфор-ортофосфати и общ фосфор. БПК5 се запазва като стойност.

    В пункта на р. Дунав при гр. Силистра няма промени в стойностите т.е. измерените са близки до стойността на измерените физикохимични показатели в предишния период.

    При анализа на вещества от групата на специфичните замърсители, както е посочено по-горе, няма измервания които да показват превишение на стойностите на СКОС за алуминий, както на пункта при гр. Русе, така и на пункта при гр. Силистра.

    Анализът на полихлорираните бифенили (PCB) се работи от Регионална лаборатория (РЛ) - Русе на границата на откриване на метода, която съвпада със СКОС за добро състояние , а именно 0,005 µg/l. Всички резултати от анализа са със стойност - 0,005 µg/l.

    Изводът до тук е, че по физикохимични показатели и специфични замърсители, участъкът на р. Дунав от гр. Русе до напускане на границите на Р България, отговаря на изискването за добро състояние, съгл. Приложения №№ 6 и 7 на Наредба Н 4 за характеризиране на повърхностните води.

    Анализираните приоритетни вещества, включени в TNMN програмите за пунктовете на р. Дунав са по-малко на брой в сравнение с приоритетните вещества, включени в националните програми за мониторинг.

    При извършения анализ на резултатите от мониторинга на повърхностните води на река Дунав в периода 2016-2017 г. не са установени превишени концентрации на приоритетни вещества. Голяма част от веществата се анализират от РЛ - Русе.

    Все още остава открит проблема с анализа на 4 приоритетни вещества, за които РЛ на ИАОС нямат усвоени методики за анализ, а именно: бромирани дифенили, хлор алкани С10-13, ди(2 – етил-хексил) фталат (DEHP) и трибутил калаени съединения.

    Към момента на основание анализа на резултатите може да се заяви, че река Дунав има добро химично състояние , но с ниска достоверност, поради липса на измервания по 4 от общо 33 - те приоритетни вещества в Приложение № 2, към чл. 1, ал. 4 от Наредбата за СКОС за приоритетни вещества и някои други замърсители.

    В програмата за хидробиологичен мониторинг на територията на Дунавски район през 2017 г., съгласно Заповед № РД-229/05.04.2017 г. не са планирани за наблюдение пунктове, разположени на река Дунав и оценка на екологичното състояние за водно тяло р.Дунав с код BG1DU000R001 не може да бъде направена на този етап. Водно тяло BG1DU000R001 в ПУРБ 2016-2021 г. е силно модифицирано и е оценено с умерен екологичен потенциал.

    Езерото Сребърна се наблюдава като самостоятелно водно тяло. Езерото Сребърна е референтен пункт за тип L 5 (крайречни езера и блата). При анализа на резултатите от проведения в периода 2016-2017 г. мониторинг е установено повишаване на качеството на водите на езерото. Резултатите от измерения общ фосфор отговарят на изискванията за добро екологично състояние. Измерените стойности по другите кислородни показатели и биогените запазват стойностите за добро и отлично състояние.

    Данните от хидробиологичен мониторинг за езерото Сребърна са за БЕК фитопланктон (2016 г.) и оценката според него е „отлично състояние“.

    Оценка на екологичното състояние не може да бъде направена на този етап, тъй като съществуват ограничен брой мониторингови данни. На базата на едногодишни изследвания не може да се заключи за екологичното състояние на даден язовир/езеро и оценката би била с изключително ниска степен на достоверност.

    В ПУРБ 2016-2021 г. езерото Сребърна (BG1DU000L1003) е оценено в умерено състояние.
    Язовир „Антимово“ - повърхностно водно тяло, категория езеро, с мониторингов пункт на стената на язовира. Анализът на физикохимичните данни за 2016-2017 г. показват, че качеството на водата в язовира е добро. Няма превишения на стойностите на показателите за добро състояние. Не се отчитат отделни превишени концентрации на електропроводимост и ниско съдържание на кислород, както в и предишния анализиран период.

    За ПУРБ 2016-2021 г. за тялото няма оценка за химично състояние, поради липса на данни от анализа на приоритетни вещества. За настоящия период водите на язовира са анализирани по пестициди, тежки метали и др. въглеводороди. Няма измерени превишени концентрации над СКОС. Водното тяло на яз. „Антимово“ е оценено в добро химично състояние.

    Данните от хидробиологичния мониторинг за язовир „Антимово“ са за БЕК фитопланктон (2016 г.) и според него оценката е „лошо състояние“.

    Оценка на екологичното състояние не може да бъде направена на този етап, тъй като съществуват ограничен брой мониторингови данни. На базата на едногодишни изследвания не може да се заключи за екологичното състояние на даден язовир и оценката би била с изключително ниска степен на достоверност.

    В ПУРБ 2016-2021 г. язовир „Антимово“ (BG1DU000L1002) е оценен в умерен екологичен потенциал.
    Поречие Янтра

    На територията на РИОСВ-Русе от водосбора на река Янтра са разположени две повърхностни водни тела, които се наблюдават в три пункта за мониторинг. Това са следните пунктове:



    • на река Янтра преди вливане в река Дунав BG1YN00001MS010 при Новград, водно тяло BG1YN130R1029; пункта на р. Янтра на моста за с. Долна Студена BG1YN08319MS1010, водно тяло BG1YN130R1029;

    • на река Студена пункта BG1YN00021MS020 на р. Студена , преди вливане в Янтра водно тяло BG1YN200R028.

    Във водно тяло на р. Янтра от вливане на р. Елийска при Полски Тръмбеш до устие с код BG1YN130R1029 са разположени два пункта за мониторинг- единият при с. Новград, а другият - на с. Долна Студена. Наблюдаваните физикохимични показатели и във двата пункта показват превишение на нитратния азот и общия азот. Други превишения спрямо стойностите за добро състояние не се отбелязват. Анализирани са голям брой метали от групата на специфични замърсители. Забелязват се отделни високи концентрации на алуминий, но СГС е под изискванията за СКОС, за разлика от предишния анализиран период.

    За оценка на химичното състояние на водно тяло BG1YN130R1029 са анализирани тежки метали, пестициди, хербициди, органични разтворители и въглеводороди. Реултатите от анализа не показват стойности над СКОС за добро състояние на водите на река Янтра преди устие в р. Дунав.

    Според наличните в БДДР данни за 2017 г. (БЕК- макрозообентос) пунктът на р. Янтра, с. Новград е оценен с умерен потенциал.

    Според наличните данни (за 2016 г.) за БЕК - макрозообентос и макрофити, пунктът на р. Янтра, с. Долна Студена е оценен с добър потенциал.

    Общата оценка по БЕК за двата пункта е умерен потенциал и съвпада с оценката на водното тяло, направена в ПУРБ 2016-2021 г.

    Оценка на екологичното състояние за водното тяло не може да бъде направена на този етап, тъй като не са налични всички резултати по планираните БЕК и оценката би била некоректна.

    Водното тяло на р. Студена с код BG1YN200R028 обхваща целия водосбор на реката от извор до устие – вливането й в р. Янтра. За оценка на състоянието преди устие е разположен пунктът при с. Новград.

    При анализа на физикохимичнте показатели, подкрепящи биологичните елементи за качество (БЕК) става ясно, че няма промяна на стойностите на измерените показатели, спрямо предишната оценка. Отново електропроводимостта е над изискванията за добро/умерено състояние, както и при всички биогенни вещества се наблюдават превишения на стойностите, спрямо изискванията за добро състояние.

    В предишния период са установени високи концентрации на манган (Mn), а в периода 2016-2017 г. има високи концентрации освен на манган и на желязо (Fe).

    При тези измервания може да се заключи, че водното тяло по физикохимични показатели и специфични замърсители не отговаря на изискванията за добро състояние.

    Анализирани са голям брой пестициди, хербициди и др. приоритетни вещества с цел оценка на химичното състояние на водите на р. Студена. Не се отбелязват превишени концентрации над изискванията на СКОС за добро състояние. Оценката на химичното състояние на водно тяло на р. Студена е добро.

    Според наличните в БДДР данни за БЕК макрозообентос (2016 г.) пунктът на р. Студена, преди вливане в р.Янтра е оценен с умерен потенциал. Пунктът попада във водно тяло BG1YN200R028, което е силно модифицирано и в ПУРБ 2016-2021 г., също е оценено с умерен потенциал.

    Оценка на екологичното състояние за водното тяло не може да бъде направена на този етап, тъй като съществуват ограничен брой мониторингови данни и оценката би била с изключително ниска степен на достоверност.
    Поречие Русенски Лом
    На река Русенски Лом, е разположено едно водно тяло, а именно - р. Русенски Лом от вливане на реките Черни Лом и Бели Лом, до устие р. Дунав с код BG1RL120R1013. Качеството на водите се наблюдава в два пункта, единият при гр. Русе - на устие преди вливане в р. Дунав и другия при с. Басарбово, пункт от националната мрежа за мониторинг и едновременно с това от TNMN с дълга редица данни.

    От анализа на резултатите на измерените физикохимични показатели става ясно, че и в двата пункта се наблюдават високи, над изискванията за добро състояние, стойности на показателите нитратен азот, общ азот, ортофосфати и общ фосфор. Тези данни повтарят оценката за умерено състояние на водното тяло, както при оценката на ПУРБ 2016-2021 г. за умерено състояние.

    За разлика от предишния период, към 2017 г. не са измерени високи концентрации на алуминий.

    Химичното състояние е добро. Няма измерени стойности на приоритетни вещества над изискванията за СКОС за добро състояние.

    Данните от хидробиологичен мониторинг по пунктове във водно тяло BG1RL120R1013, са както следва:

    За пункта на река Русенски Лом на устие при гр. Русе - данните от мониторинг са от БЕК макрозообентос (за 2017 г.) и оценката е умерено състояние.

    За пункта на река Русенски Лом при с. Басарбово данните са от БЕК макрозообентос (за 2016 и 2017 г.) и риби (2016 г.). Оценката по двата БЕК е умерено състояние.

    Водно тяло Русенски Лом с код BG1RL120R1013 в ПУРБ 2016-2021 г. е оценено също в умерено състояние.

    На р.Черни Лом са разположени четири водни тела, водната площ на които попада в територията на РИОСВ Русе.

    Водно тяло р. Черни Лом от вливане на р. Баниски Лом при с. Широково до вливане в р. Русенски Лом с код BG1RL120R1213.

    За екологична и химична оценка на състоянието е разположен пунктът на р. Черни Лом при с. Червен.

    Оценката на физикохимичните показатели, специфични замърсители и приоритетни вещества повтаря оценката от миналия период, а именно: Наблюдават се превишени концентрации на биогенни вещества - азотни и фосфорни съединения, както и общ азот и общ фосфор. Няма измерени високи стойности над СКОС, за специфични замърсители.

    Няма измерени стойности на анализираните пестициди, хербициди, тежки метали и въглеводороди над изискванията за СКОС за добро състояние. Химичното състояние на тялото се запазва добро.

    Данните от хидробиологичния мониторинг за пункта при с. Червен са от БЕК макрозообентос (2016 и 2017 г.) и според тях състоянието е умерено. Все още не са налични резултати за БЕК фитобентос.

    Оценка на екологичното състояние за водното тяло не може да бъде направена на този етап, тъй като се очакват резултати от БЕК фитобентос за 2017 г. и е възможно те да променят настоящата такава.

    Водно тяло BG1RL120R1213 е оценено в ПУРБ 2016-2021 г. в лошо екологично състояние.

    р. Черни Лом от извор до вливане на р. Ялма (Сеяческа), р. Ялма (Сеяческа) след язовир Каваците и р. Казаларска, код BG1RL200R014, мониторингов пункт на р. Черни Лом при с. Светлен.

    При ПУРБ 2016-2021 г. водното тяло е оценено, като е използван подходът за групиране и са пренесени резултатите на водно тяло BG1RL200R1005.

    От планирания в периода 2016-2017 г. мониторинг за водното тяло и резултатите е видно следното: оценката по физикохимичните показатели са за умерено състояние.

    Химичното състояние е добро. Направени са измервания на голям брой пестициди, инсектициди и хербициди. Няма измерени високи концентрации, над СКОС за добро състояние.

    Наличните данни от хидробиологичен мониторинг за пункт река Черни Лом, с. Светлен са от БЕК макрозообентос (2016г.) и той отчита добро състояние.

    Оценка на екологичното състояние за водното тяло не може да бъде направена поради ограничения брой мониторингови данни и тя би била с изключително ниска степен на достоверност. В ПУРБ 2016-2021г. водно тяло BG1RL200R014 е оценено в умерено екологично състояние.


    р. Черни Лом от вливане на р. Ялма (Сеяческа) до вливане на р. Баниски Лом при Широково, вкл. приток р. Поповски Лом, с код BG1RL200R1007 и два пункта за мониторинг р. Черни Лом след ПСОВ Кардам и р. Поповски Лом след гр. Попово.

    От анализа на измерените в двата пункта физикохимични показатели и сравнението им с миналия период става ясно, че няма значителна промяна в качеството на водата на реките Поповски и Черни Лом, включени във водосбора на тялото. Стойностите на повечето показатели не отговарят на изискванията за добро състояние. Положителен е резултата към по-добро, относно СГС за разтворено желязо, въпреки че се отбелязват няколко отделни измервания над СКОС от 100 µg/l за добро състояние.

    Направените анализи на приоритени вещества от групата на пестицидите, хербицидите и полиароматните циклични въглеводороди не показват отклонение от СКОС за добро химично състояние. Водното тяло е в добро химично състояние.

    Във водно тяло BG1RL200R1007 има три пункта за хидробиологичен мониторинг:



    • пункт на р.Черни Лом, преди вливане на Бански Лом при с. Острица - според наличните данни (за 2016 г.) са анализирани всички биологични елементи за категория реки и оценката на пункта по БЕК е „лошо състояние“.

    • пункт на р. Черни Лом след ПСОВ Кардам- данните (2016г.) са от БЕК макрозообентос и макрофити и показват лошо състояние.

    • пункт на река Поповски Лом, след гр. Попово- наличните данни са от макрозообентос (2016 и 2017 г.) и макрофити (2017 г.). Състоянието на пункта по БЕК се оценява като лошо.

    Общата оценка по БЕК за пунктовете във водното тяло е „лошо състояние“.

    Водно тяло BG1RL200R1007 е силно модифицирано и в ПУРБ 2016-2021 г. е оценено в умерен екологичен потенциал.


    Язовир Каваците, силно модифицирано водно тяло - BG1RL200L006 с мониторингов пункт на стената на язовира - BG1RL23419MS041.

    За ПУРБ 2016-2021 г. водното тяло на язовира е оценено в много лош екологичен потенциал и добро химично състояние.

    През 2016-2017 г. не се забелязва подобряване качеството на водите в язовира. Резултатите не отговарят на изискванията за добро сътояние. Няма превишение на концентрацията на анализираните специфични замърсители. Общо оценката по физикохимични показатели остава умерено състояние.

    Няма измерени високи концентрации на приоритетни вещества. Химичното състояние е добро.

    Данните от хидробиологичен мониторинг за язовир Каваците са от БЕК фитопланктон (за 2016г.) и според всички изчислени метрики, влизащи в състава на този елемент за качество, язовира е оценен в много лош екологичен потенциал.

    Оценка на екологичното състояние не може да бъде направена на този етап, тъй като съществуват ограничен брой мониторингови данни и оценката би била с изключително ниска степен на достоверност. На базата на едногодишни изследвания не може да се заключи за екологичното състояние на даден язовир.


    На р. Бели Лом са разположени следните четири водни тела:

    Язовир Бели Лом с код BG1RL900L1009; р. Бели Лом след язовир Бели Лом до вливане на р. Долапдере при Писанец, вкл. приток р. Наловска, код BG1RL900R1012; р. Бели Лом след вливане на р. Долапдере при Писанец, вкл. приток р. Долапдере BG1RL900R1112; и р. Бели Лом от вливане на р. Малки Лом при Нисово до вливане в р. Русенски Лом код BG1RL120R1113.

    Качеството на водосбора и водите на язовир Бели Лом се наблюдават в пункта разположен на стената на язовира код BG1RL93979MS051. Язовирът е силномодифицирано водно тяло и в ПУРБ 2016-2021 г. е оценен в лош екологичен потенциал и добро химично състояние.

    При сравнителния анализ се установява, че има подобрение по определени показатели, като БПК5 и ортофосфати. Стойностите отговарят на изискванията за добър екологичен потенциал. Общата оценка е екологичен потенциал, по отношение на физикохиичните показатели и анализираните специфични замърсители.

    Химичното състояние е добро. Измерените стойности на приоритетните вещества не превишават изискванията на СКОС за добро състояние.

    Мониторинговите данни за язовир Бели Лом са от БЕК фитопланктон (2016 г.) и показват среден потенциал. Данните са недостатъчни за оценяване на екологичното състояние на водното тяло, тъй като оценката би била с ниска степен на достоверност.

    В ПУРБ 2016-2021 г. водно тяло BG1RL900L1009 е силно модифицирано и е оценено в не добър екологичен потенциал.

    Водното тяло BG1RL900R1012, включващо р. Бели Лом след язовир Бели Лом до вливане на р. Долапдере при Писанец, вкл. приток р. Наловска се наблюдава чрез пункта на р. Бели Лом, след гр. Разград, код BG1RL09391MS100. Водното тяло е силно модифицирано.

    За периода 2016-2017 г. се забелязва влошаване качеството на водите по отношение на следните физикохимични показатели: електропроводимост, БПК5 и нитритен азот. Другите зимервания запазват стойностите за уменен екологичен потенциал.

    При анализа на приоритетните вещества се отбелязват няколко измервания на никел (Ni) с високи концентрации, над СКОС. СГС за оценка на химичното състояние е под изискванията за добро състяние и е необходимо да се наблюдава този показател и да се търси източникът на замърсяване. Химичното състояние е оценено като недостигащо добро.

    Пунктът на река Бели Лом след гр. Разград, е част от програмата за хидробиологичен мониторинг и отчита състоянието по БЕК за водно тяло BG1RL120R1012. Наличните данни са от БЕК макрозообентос за 2016 и 2017 г. и според тях екологичният потенциал е лош.

    Оценка на екологичното състояние не може да бъде направена на този етап, тъй като съществуват ограничен брой мониторингови данни и оценката би била с изключително ниска степен на достоверност.

    В ПУРБ 2016-2021 г. водно тяло BG1RL120R1012 е силно модифицирано и е оценено в не добър екологичен потенциал и добро химично състояние.

    р. Бели Лом след вливане на р. Долапдере при Писанец, вкл. приток р. Долапдере BG1RL900R1112 и пункт за мониторинг BG1RL92931MS1040 след с. Писанец.

    За ПУРБ 2016-2021 г. водното тяло е оценено в лошо екологично и добро химично състояние.

    При сравнителния анализ за двата периода се наблюдава влошаване на качеството на водата относно показателите електропроводимост и БПК5. Няма промяна в оценката на останалите физикохимични показатели. Стойностите отговарят на умерено екологично състояние.

    Химичното състояние е добро.

    Пунктът на р. Бели Лом при с. Писанец е част от програмата за хидробиологичен мониторинг и според наличните данни от БЕК макрозообентос и макрофити за 2016 г. и 2017 г. оценката е умерено състояние.

    Оценка на екологичното състояние не може да бъде направена на този етап, тъй като съществуват ограничен брой мониторингови данни и оценката би била с изключително ниска степен на достоверност.
    р. Бели Лом от вливане на р. Малки Лом при Нисово до вливане в р. Русенски Лом с код BG1RL120R1113 и пункт за мониторинг след с. Нисово с код BG1RL09291MS1030.

    В ПУРБ 2016-2021 г. водното тяло с код BG1RL120R1113 е оценено, като е приложен подходът на групирането. Ползвана е оценката на водно тяло BG1RL120R1112.

    Резултатите от мониторинга на пункта при с. Нисово, показват високи СГС на електропроводимост, над СКОС от 750 µS/cm, на нитратен азот и общ азот, както и на останалите показатели. Оценката по отношение на физикохимичните показатели не отговаря на изискванията за добро състояние. Няма измерени високи концентрации на специфични замърсители.

    Химичното състояние на водното тяло е добро.



    Фиг. 17


    Анализът на данните за пункта на река Бели Лом, след вливане на Малки Лом след с. Нисово от БЕК макрозообентос за 2016 и 2017 г. показва умерено състояние. Оценка на екологичното състояние не може да бъде направена на този етап, тъй като съществуват ограничен брой мониторингови данни и оценката би била с изключително ниска степен на достоверност.

    В ПУРБ 2016-2021 г. водно тяло BG1RL120R1113 е оценено в лошо екологично състояние.


    На р. Малки Лом са разположени следните водни тела: язовир Ломци, с код BG1RL900L1011 и р. Малки Лом от яз. Ломци до вливане в р. Бели Лом при Нисово BG1RL900R1212.

    Водите на язовир Ломци, водно тяло с код BG1RL900L1011 се наблюдават, чрез монторингов пункт на стената на язовира с код BG1RL09259MS021.

    Сравнението по физикохимичните показатели спрямо предишния период показва, че има известно подобряване на качеството на водата в язовира по отношение на амониев, азот както и на орто фосфати. Общата оценка на подкрепящите БЕК показатели отговарят на изискванията за умерено състояние.

    Измерените приоритетни вещества не показват превишени концентрации на тежки метали, пестициди и хербициди. Химичното състояние е добро.

    Данните от хидробиологичен мониторинг за язовир Ломци са от БЕК фитопланктон (за 2016 г.) и според всички изчислени метрики, влизащи в състава на този елемент за качество, язовира е оценен в среден екологичен потенциал.

    Оценка на екологичното състояние не може да бъде направена на този етап, тъй като съществуват ограничен брой мониторингови данни и оценката би била с изключително ниска степен на достоверност. На базата на едногодишни изследвания не може да се заключи за екологичното състояние на язовира.

    В ПУРБ 2016-2021 г. водно тяло BG1RL900L1011 е оценено като силно модифицирано, екологичният потенциал - неизвестен.
    р. Малки Лом от яз. Ломци до вливане в р. Бели Лом при Нисово с код BG1RL900R1212, мониторингов пункт BG1RL00921MS090.

    Водното тяло е оценено в ПУРБ 2016-2021 г. в умерено екологично и добро химично състояние.

    За периода 2016-2017 г. резултатите са сравними с тези от предишния период. Не се забелязва влошаване или подобряване на качеството на водата по отделните физикохимични показатели и специфични замърсители.

    Измерените приоритетни вещества са с концентрации под СКОС.

    Химичното състояние на водното тяло е добро.

    Във водно тяло BG1RL900R1212 за пункта на р. Малки Лом преди вливане в Бели Лом, при с.Нисово са налични данни (за 2016 г. и 2017 г.) от мониторинг за БЕК макрозообентос и фитобентос, и според тях състоянието е умерено. Все още не са налични резултати за БЕК фитобентос.

    Оценка на екологичното състояние за водното тяло не може да бъде направена на този етап, тъй като се очакват резултати от БЕК фитобентос за 2017 г. и те могат да повлияят при оценяването му.
    На Баниски Лом са разположени четири водни тела, водната площ на които изцяло попада в територията на РИОСВ-Русе.

    Водно тяло на р. Баниски Лом след язовир Баниска до вливане в Черни Лом, вкл. приток р. Куруканарка, с код BG1RL200R1005. Пунктът за мониторинг е с код BG1RL92221MS1050 и е разположен на р. Баниски Лом, преди вливане в Черни Лом, на моста преди с. Широково.

    Сравнението по физикохимичните показатели показва, че се забелязва подобряване на качеството на водата в това водно тяло, по отношение на амониев азот, нитритен азот и орто фосфати. По другите показатели резулатаите от двата периода се повтарят. Няма измерени високи концентрации на специфични замърсители, над изискванията на СКОС за добро състояние.

    Анализирани са приоритетните вещества от групата на въглеводородите. Няма измерени високи концентрации над изискванията на СКОС за добро състояние. В ПУБР 2016-2021 г. тялото е в неизвестно състояние, т.е. няма оценка за химично състояние, докато сега на база резултатите от анализа е оценено в добро.

    Във водно тяло с код BG1RL200R1005 има два пункта от програмата за хидробиологичен мониторинг - р. Баниски Лом преди вливане в Черни Лом, на моста преди с. Широково и р. Баниски Лом с. Баниска. Мониторинговите данни налични до момента от двата пункта са от БЕК макрозообентос (2016 г. и 2017 г.) и те показват умерен потенциал.

    Оценка на екологичното състояние за водното тяло не може да бъде направена на този етап, тъй като се очакват резултати от БЕК фитобентос за 2017 г. и ако се направи оценка, то тя би била с ниска степен на достоверност и некоректна спрямо реалната такава.

    В ПУРБ 2016-2021 г. водно тяло BG1RL200R1005 е оценено като силно модифицирано и с умерен екологичният потенциал.

    Другото водно тяло е язовир Баниски, с код BG1RL200L1004 и пункт за мониторинг на стената на язовира BG1RL02233MS01. Водното тяло е с нови граници и в ПУРБ 2016-2021 г. е в неизвестно екологично и химично състояние.

    В периода на 2016-2017 г. измерените стойности на физикохимичните показатели показват отклонение от СКОС за добро състояние по следните показатели: БПК5, азот нитритен, нитратен и общ азот, както и по съдържание на фосфор и фосфорни съединения. Няма отклонение на концентрациите на специфичните замърсители спрямо СКОС за добро състояние.

    Направена е оценка на химичното състояние. Има резултати от анализ на пестициди, хербициди и въглеводороди. Няма превишени стойности от СКОС за добро състояние. Химичното състояние е добро.

    Данните от хидробиологичния мониторинг за язовир Баниска са от БЕК фитопланктон (за 2016 г.) и показват лош потенциал.

    Оценка на екологичното състояние не може да бъде направена на този етап, поради ограничения брой мониторингови данни. На базата на едногодишни изследвания не може да се заключи за екологичното състояние на язовира и оценката би била с ниска степен на достоверност.


    р. Баниски Лом до язовир Баниска, вкл. притоци - Дюлгердере и Каяджик след яз. Бойка код BG1RL200R003. Мониторингова станция с код BG1RL922239MS1200 при с. Копривец.

    Водното тяло в ПУРБ 2016-2021 г. е оценено, като е групирано с оценката на водно тяло BG1RL200R1005. За 2016-2017 г. има планиран мониторинг за тялото и е оценено.

    Резултатите от анализа са следните: наблюдават се превишени стойности над изискване за добро състояние на азот-нитратен и общ азот. По другите физикохимични показатели , специфични замърсители и приоритетни вещества не се забелязват превишени концентрации. Оценката на физикохимичните показатели е умерено.

    Оценката на химичното състояние е добро.

    Данните от хидробиологичния мониторинг за пункта на р. Баниски Лом преди яз. Баниски, с. Копривец, са от БЕК макрозообентос (2016 г.) и отчитат умерено състояние. В ПУРБ 2016-2021 г. водното тяло също е оценено в умерено състояние.

    Оценка на екологичното състояние не може да бъде направена на този етап, тъй като съществуват ограничен брой мониторингови данни и оценката би била с изключително ниска степен на достоверност.

    Тялото на язовир Бойка с код BG1RL200L1002 е силномодифицирано и се наблюдава с мониторингов пункт BG1RL22451MS031, разположен на язовирната стена.

    За ПУРБ 2016-2021 г. водното тяло на язовира е оценено в лош екологичен потенциал и неизвестно химично състояние.

    В сравнение с миналия период се наблюдава подобрение качеството на водата в язовира по отношение на съдържание на кислород и нитритен азот. Стойностите отговарят на изискванията за добър екологичен потенциал. Няма измерени превишени концентрации на специфични замърсители. Имайки предвид другите показатели, може да се заключи, че потенциала си остава умерен при оценка на физикохимичните показатели.

    Химичното състояние на водното тяло е добро. Няма измерени високи концентрации на приоритетни вещества над изискванията за СКОС за добро състояние.



    Фиг. 18

    Данните от хидробиологичния мониторинг за язовир Бойка са от БЕК фитопланктон (за 2016 г.) и показват лош потенциал.

    Оценка на екологичното състояние не може да бъде направена на този етап, поради ограничения брой мониторингови данни. На базата на едногодишни изследвания не може да се заключи за екологичното състояние на язовира и оценката би била с ниска степен на достоверност.


    Поречие Дунавски Добруджански реки
    Водните тела от поречие Дунавски Добруджански реки, разположени на територията на РИОСВ - Русе са във водосбора на реките р. Сенкьовица от извор до вливане в р. Дунав при Попина, реките Царцар и Чайрлък. Водните тела са от тип R 9.

    Водното тяло на река Сенкьовица BG1DJ109R001 е новообразувано и в периода 2016-2017 г. има планиран мониторинг за първи път.

    Резултатите от анализа на физикохимичните характеристики са следните: за показателите нитратен азот и общ азот има превишени концентрации, неотговарящи на добро състояние. За останалите показатели измерените стойности отговарят на изискванията за отлично състояние.

    Не се наблюдават превишения на концентрациите на анализираните спецфични вещества.

    Химичното състояние е добро. Анализирани са приоритетни вещства от групата на пестицидите, хербицидите и инсектицидите. Няма установени стойности над СКОС.

    За водно тяло BG1DJ109R001, пунктът за хидробиологичен мониторинг е на река Сенкьовица, при с. Голяма вода. Наличните данни по БЕК са от макрозообентос (2016 г.) и според тях състоянието е умерено.

    Оценка на екологичното състояние не може да бъде направена на този етап, тъй като съществуват ограничен брой мониторингови данни и оценката би била с ниска степен на достоверност.
    За наблюдение на водно тяло BG1DJ149R1002 са разположени два мониторингови пункта- единия на река Царцар и другия на р.Чайрлък.

    В ПУРБ 2016-2021 г. водното тяло е оценено с добро екологично и химично състояние.

    За периода 2016-2017 г. резултатите от мониторинга на физикохимичните показатели показват близки по стойност измервания. Наблюдават се стойности не отговарящи на добро състояние по показателите нитратен азот и общ азот.

    Няма превишение на концентрацията на изследваните специфични замърсители.

    В резултат на анализа, може да се заключи, че по физикохимична характеристика и специфични замърсители, водното тяло на реките Царцар и Чайрлък отговарят на изискванията на умерено състояние.

    За оценка на химичното състояние са анализирани приоритетни вещества от групата на пестицидите, хербицидите, тежките метали и полицикличните ароматни въглеводороди. Не се нблюдават превишени концнтрации на приоритетни вещества над СКОС за добро състояние.

    Химичното състояние на водно тяло BG1DJ149R1002 е добро.

    За водно тяло BG1DJ149R1002 има два пункта за хидробиологичен мониторинг – на р. Чайрлък - при с. Черковна и на р. Царацар, при с. Малък Поровец. Данните за пункта на р. Чайрлък при с. Черковна са от БЕК макрозообентос и риби (2017г.). Оценката по макрозообентос е добра, но по БЕК риби –много лоша. Все още не са налични резултати за БЕК фитобентос за 2017г.

    Данните за пункта на р. Царацар, при с. Малък Поровец са от БЕК макрозообентос (2017г.) и според тях оценката е добро състояние.

    Оценка на екологичното състояние за водното тяло не може да бъде направена на този етап, тъй като се очакват резултати от БЕК фитобентос за 2017 г. и ако се направи оценка, то тя би била с ниска степен на достоверност и некоректна спрямо реалната такава.

    В ПУРБ 2016-2021 г. водно тяло BG1DJ149R1002 е оценено в добро екологично състояние.
    Кратка обобщена информация за обектите, източници на отпадъчни води
    Направление „Води” осъществява контрол на обектите, формиращи производствени отпадъчни води и степента на тяхната замърсеност. Обектите на територията на РИОСВ–Русе в общо 22 общини се следят по поречията: река Дунав, река Янтра, река Русенски Лом и река Камчия, както и притоците им - реката Бели Лом, Черни Лом, Мали (Омурски) Лом, Баниски Лом.

    В много от населените места в обхвата на инспекцията се наблюдава реконструкция и доизграждане на канализационни мрежи, в резултат на което се ликвидира отвеждането на отпадъчните води в земните пластове.

    На територията на РИОСВ – Русе са изградени общо 11 селищни пречиствателни станции за отпадъчни води (СПСОВ), от които се експлоатират девет.

    СПСОВ – Сребърна не е въведена в експлоатация и до момента не е експлоатирана, а СПСОВ - с. Ситово, област Силистра не функционира повече от 6 години.

    Започналите процедури по предоставяне за стопанисване, експлоатация и поддръжка на ВиК системите и ПСОВ към Асоциациите по ВиК с обособени територии на ВиК дружествата, към момента не са приключили и няма ясна представа за това във времето.

    Една от изградените СПСОВ в с. Ситово, област Силистра не се експлоатира, поради липса на финансови средства от страна на общината за поддръжката и експлоатация й. ГПСОВ - Дулово е единствена с механично стъпало и към момента не е въведена в експлоатация. Две напълно изградени и реконструирани ГПСОВ – Кубрат и ГПСОВ – Исперих, също не са предоставени на ВиК оператори.

    Забавянето на тези процедури, налага експлоатацията на канализационни мрежи и ГПСОВ на съответните общини, които не са ВиК оператори по смисъла на Закона за водите. По този начин не могат да бъдат приложени и изпълнявани подзаконовите нормативни актове.

    В крайдунавските селищни системи има две действащи пречиствателни станции за отпадъчни води (ПСОВ) на гр. Русе и гр. Силистра. За канализационната мрежа на гр. Тутракан с население от 2 000 до 10 000 екв. ж., проблемът със замърсяването на повърхностен воден обект – река Дунав остава. Предстои одобряване и финансиране на проект за „Изграждане на ПСОВ – Тутракан”.

    С израждане на канализационни системи и пречиствателни станции за отпадъчни води в крайдунавските селищни системи ще бъдат преустановени директните зауствания във водоприемниците.

    Контролът на отпадъчните води от селищните пречиствателни станциии е извършен два пъти през годината (I-во полугодие и II-ро полугодие), съгласно утвърдена Заповед № РД-733/2016 г. на Министъра на околната среда и водите за контрол на емитерите, формиращи отпадъчни води и заустващи във водни обекти.



    Резултатите от емисионния контрол на отпадъчните води са посочени в изобразените по-долу графики:
    Фиг. 19. Резултати от емисионен контрол на ГПСОВ–Главиница


    Фиг. 20 Резултати от емисионен контрол на ГПСОВ–Дулово


    Фиг. 21. Резултати от емисионен контрол на ГПСОВ–Кубрат



    Фиг.22. Резултати от емисионен контрол на ГПСОВ–Лозница



    Фиг. 23. Резултати от емисионен контрол на ГПСОВ–Разград



    Фиг. 24. Резултати от емисионен контрол на ПСОВ–Русе




    Фиг. 25. Резултати от емисионен контрол на ПСОВ–Исперих


    Фиг. 26. Резултати от емисионен контрол на ПСОВ–Бяла


    Фиг. 26. Резултати от емисионен контрол на ПСОВ–Силистра

    На територията на град Русе е обособена агломерация от производствени предпиятия в т.нар. „територия на бившето КТМ“, където се експлоатират около 36 обекта с разнородна дейност. Към канализационната мрежа няма действаща ПСОВ за пречистване на отпадъчните води от всички действащи обекти в обхвата на територията. Заустването им в река Дунав се извършва повърхностно, чрез няколко основни канализационни колектора.

    Към настоящия момент канализационната мрежа няма ВиК оператор, предвид което се контролират обектите, експлоатиращи локални пречиствателни станции за отпадъчни води (ЛПСОВ), за които са определени пунктове за мониторинг, съгласно комплексни разрешителни или разрешителни за заустване в река Дунав, издадени по реда на Закона за водите.
    Основни замърсители в отпадъчните води в региона са органичните вещества. Изграждането на необходимите пречиствателни съоръжения и поддържането в изправност на съществуващите е от особена важност за опазване на водите от замърсяване.

    Контролираните на територията на РИОСВ–Русе инсталации и обекти са от всички сектори на икономиката. Обектите се контролират за правилната експлоатация на технологичните процеси и процесите на пречистване, за изпълнение на условията в разрешителните за заустване и в комплексните разрешителни.

    По-значими пречиствателни станции за производствени отпадъчни води са изградени в следните обекти: „Оберьостерайхише биодизел – България“ ЕООД – гр. Русе, „Олео протеин“ ЕООД – гр. Русе, „Фазерлес” АД – гр. Силистра, „Биовет” АД – гр. Разград и „Пилко” ЕООД – гр. Разград, „Маклер комерс“ ЕООД – МПП в с. Брестовене, „Интер Ес 2000“ ЕООД - с. Ситово

    Преобладаващи в региона са леката и хранително-вкусовата промишленост, като на територията на трите области функционират около 30 броя млекопреработвателни предприятия, при които се наблюдава заустването на отпадъчните води във водоприемници „сухи дерета“. От тях 13 броя притежават Разрешителни за заустване. През последните години се наблюдава тенденция към предаване на отпадъчните води за допречистване в Градски пречиствателни станции.



    Фиг. 27

    На картата е отразено местоположението на функциониращите млекопреработвателни предприятия на територията на трите области: Русе, Разград и Силистра.

    През 2017 г. приоритетът в областта на опазване на водите е засиления контрол на производствените предприятия (млекопреработвателни предприятия и предприятие за производство на лекарствени вещества за ветеринарната медицина в гр. Разград.), създаващи опасност от замърсяване на водни обекти, в резултат на неработещи пречиствателни станции и нерегламентирано заустване на отпадъчни води.

    Основен проблем в контрола на тези обекти е увеличаване на капацитета на производство, без необходимата реконструкция и разширение на наличните пречиствателни съоръжения, неправилната им експлоатация и нерегламентираното им заустване във водни обекти (без РЗ или Договор с ВиК оператор).

    На територията на трите области функционират обособени седем промишлени зони – за производство на бои, смоли, лакове, разтворители, фталов анхидрид и отработени масла, в отпадъчните води, от които се емитират летливи органични съединения. Те заустват в канализационната система и през годината не са регистрирани сериозни случаи на негативно въздействие върху водните тела.

    Биоразградими промишлени отпадъчни води се формират от дейността на четиридесет и четири обекта – предприятия за преработка на мляко, преработка на плодове и зеленчуци, месна промишленост, производство на алкохол и алкохолни напитки. Всички имат изградени пречиствателни станции за отпадъчни води. Поради спецификата на производството отпадъчните води са силно замърсени, което изисква добра поддръжка на пречиствателните съоръжения. Повечето обекти имат проблеми с качеството на пречистените отпадъчни води. Регистрирани са нерегламентирани изпускания на непречистени отпадъчни води във водоприемници, основно от тип „сухо дере“. С оглед на предотвратяване на замърсяването им, на 3 предприятия са приложени Принудителни административни мерки (ПАМ) за ограничаване на дейността им.

    В резултат на контролната дейност в направление „Води” през отчетния период са предприети действия в следните насоки:

    1. Предвид значимостта на проблема за замърсяването на воден обект – „сухо дере” и заблатяване на общински имоти в землището на с. Брестовене, община Завет, област Разград, причинено от дейността на млекопреработвателно предприятие - МПП, собственост на „Маклер комерс” ЕООД, през 2017 г. са извършени поредица от проверки. По инициатива на РИОСВ-Русе са организирани работни срещи с „Маклер комерс” ЕООД, Област Разград, Община Завет и др. заинтерисовани институции, на които са представени проблемите и са обсъждани становища по решаването им. Съставен е АУАН, издадено е и връчено Наказателно постановление за нерегламентирано заустване на формираните отпадъчни води.

    От страна на оператора са предприети действия с оглед привеждане на дейността на обекта в съответствие с изискванията на екологичното законодателство. Контролът върху обекта ще продължи и през 2018 г., като се търсят решения за ликвидиране на проблемите със заблатяването на общински терени.

    2. Във връзка с получен в РИОСВ – Русе сигнал за нерегламентирано изхвърляне на суроватка в закрита кариера - публична общинска собственост, намираща се в с. Ст. Караджа, община Тутракан, е извършена проверка на МПП в с. Белица, община Тутракан, собственост на „Булдекс” ОДД – гр. Силистра. Установено е, че сигналът е основателен, в резултат на което се наблюдава просмукване в земните недра и разпространение на неприятни миризми в района на кариерата. На дружеството са дадени задължителни предписания за изпълнение. Сезирани са ОДБХ – Силистра и Районната прокуратура-Тутракан за предприемане на действия по компетентност. Процесуалните действия продължават.

    3. През отчетния период в РИОСВ – Русе са постъпили сигнали и жалби от жители на гр. Разград за разпространение на неприятни миризми. Констатирано е, че източник на миризми е Локална пречиствателна станция за отпадъчни води (ЛПСОВ), експлоатирана от „Биовет“ АД – клон Разград.

    В тази връзка са извършени многократни проверки с пробонабирания на отпадъчните води. Дадени са задължителни предписания, които към настоящия момент са изпълнени.

    От страна на оператора са предприети следните действия:

    - Представена е План-програма с посочени дейности, мерки и конкретни срокове за изпълнението им, с оглед на привеждане в съответствие на ЛПСОВ с изискванията на екологичното законодателство. Голяма част от дейностите са изпълнени;

    - През месец юни 2017 г. напълно е изградено „физико-химично стъпало“ към ПСОВ. Същото е в тестов период на настройки и наладки. Към настоящия момент не се експлоатира, поради наложена оптимизация на технологични процеси, свързани с дейността й. В тази връзка в РИОСВ – Русе е депозирано УИП за изграждане на аерационна система в усреднител, захранващ с отпадъчни води физико-химичното стъпало, което предполага да подпомогне процеса на флотация;

    - Дружеството е в процес на профилактика на технологичното оборудване на биологичното стъпало към ПСОВ на завода.

    4. Във връзка със сигнали, получени от жители на гр. Русе за разпространение на специфични миризми на химикали и за заустване на непречистени (цветни води) в река Русенски Лом от канализационен колектор „Трети март“, съвместно с представители на „ВиК“ ООД – гр. Русе са извършени проверки на обекти, източници на производствени отпадъчни води, заустващи в колектора. Взети са проби отпадъчни води от предприятие за производство на смоли, собственост на „Оргахим Резинс“ АД – гр. Русе, които са без отклонения на индивидуалните емисионни ограничения, заложени в Комплексното разрешително, издадено на дружеството.

    По повод на същите сигнали е проверено и предприятие за производство на бои и лакове, стопанисвано от „Оргахим“ АД – гр. Русе. Обследвани са отделни канализационни отклонения от площадковата канализация на дружестото, чрез използване на цветове. Не са установени нерегламентирани зауствания. При последващ сигнал е установено наличие на оцветени отпадъчни води в проверените ревизионни шахти в района на Колектор „Трети март“. Официално е сезирано „ВиК“ ООД – гр. Русе за предприемане на конкретни действия по компетентност.

    5. Във връзка с приложена принудителна административна мярка на млекопреработвателно предприятиe, собственост на „Интер ЕС 2000“ ЕООД – с. Ситово, поради констатирано изпускане на непречистени отпадъчни води и замърсяване на воден обект (сухо дере), в резултат на неработеща ЛПСОВ, през отчетния период дружеството е предприело действия в положителна насока, като е въведена в редовна експлоатация новоизградена Локална пречиствателна станция за отпадъчни води, състояща се от механично стъпало, флотатор и биологично стъпало. Извършени са необходимите анализи за качеството на пречистения поток води от изход ПСОВ. Премахната е поставената пломба на РИОСВ – Русе, с което е възстановено заустването на отпадъчните води във водоприемника. Към момента операторът достига определените индивидуални емисионни ограничения в Разрешителното за заустване.

    6. Предвид установено изпускане на непречистени отпадъчни води в канализационната мрежа на гр. Главиница, стопанисвана от Община Главиница е приложена принудителна административна мярка срещу млекопреработвателно предприятие, собственост на „Аполо 35“ ЕООД, гр. Главиница. С оглед преустановяване заустването на непречистени отпадъчни води в канализационната мрежа е ограничена дейността на дружеството, чрез пломбиране в общо две точки от площадковата канализация. Във връзка с дадени предписания от РИОСВ-Русе, „Аполо 35“ ЕООД изпълнява план-програма, свързана с реконструкция на наличната ЛПСОВ.

    7. Жалбите и сигналите в района на гр. Силистра, са свързани със замърсяване водите на р. Дунав. Извършени са проверки на място и са дадени задължителни предписания за предприемане на действия за регламентирано заустване на отпадъчни води.
    На територията на РИОСВ - Русе функционират 4 млекопреработвателни предприятия (МПП) с неработещи/неподдържани пречиствателни съоръжения, които заустват отпадъчните си води в „сухо дере“. Поради спецификата на производството и формираните органичнонатоварени отпадъчни води, за предотвратяване замърсяването на водоприемниците се наблюдава тенденция за предаване на отпадъчните води от МПП с по-малък капацитет в градски пречиствателни станции. МПП с по-голям капацитет търсят решения за достигане на индивидуалните емисионни ограничения, заложени в разрешителните им за заустване на отпадъчни води, чрез нови инвестиции за пречиствателни съоръжения, както и в реконструкция и модернизация на съществуващите.

    През 2017 г. на територията на РИОСВ – Русе е изградена първата Биогаз станция/анаеробно стъпало и реактор за биогаз, с възложител „Маклер Комерс” ЕООД – гр. София, МПП в с. Брестовене. Същата в момента е в тестов период на настройки и наладки и предстои въвеждането й в експлоатация. За изграждане на подобни Биогаз станции са стартирали още две процедури по Глава шеста от ЗООС, с възложители: „Интер ЕС 2000“ ЕООД – с. Ситово и „Булдекс” ООД – гр. Силистра.

    Предвид постъпили сигнали за замърсяване на река Дунав, другият проблем, който се очертава и ще продължи работата по него е канализационен колектор „България” в гр. Русе. В него постъпват производствени отпадъчни води, които се заустват в река Дунав без пречистване. Голяма част от промишлените предприятия, включени в колектора имат изградени локални пречиствателни съоръжения, а други нямат такива, и отпадъчните води от тях са с неопределени показатели.

    Дадени са задължителни предписания, относно привеждане на съоръженията в съответствие с изискванията за правилна и ефективна експлоатация. От операторите са изискани План-програми с конкретни мерки и срокове за изпълнение. Същите ще бъдат контролирани през 2018 г.

    Най – чести нарушения на разпоредбите Закона за водите са: неподдържане в техническа и експлоатационна изправност на пречиствателни съоръжения за отпадъчни води; заустване на отпадъчни води в нарушение на емисионните норми и изисквания.

    Спрямо предходни години се отчита значително намаляване на наложените санкции (2014 г. – 13 бр., 2015 г. – 13 бр., 2016 г. – 12 бр. и 2017 г. – 8 бр.). Това се дължи на реализирани проекти, свързани с реконструкции и модернизации на пречиствателни станции и съоръжения, както и изграждане на нови. Също така, голяма част от операторите работят с намален капацитет. Броят на намалените и отменени санкции е приблизително еднакъв.



    1   ...   4   5   6   7   8   9   10   11   ...   23

    Коьрта
    Контакты

        Главная страница


    Доклад за състоянието на околната среда през 2017 година Русе/2018 г. Съдържание I. Въведение II. Анализи по компоненти на околната среда