• ЕКСПЕДИЦИЯ НА БЪЛГАРСКИ ЖУРНАЛИСТИ В ТАТАРСТАН ПРАВИ ОТКРИТИЯ ВОЛЖСКИ БЪЛГАРИ И ДНЕС ТАЧАТ БОГ ТАНГРА
  • Край столицата на волжките българи, основана в IX век, минавал пътят на коприната.
  • Биляр стигнал разцвета си през XII век, когато бил третият по големина град в Европа и Близкия изток
  • След опожаряването на Биляр
  • Велики Болгар се смята за “Северната Мека на мюсюлманите "
  • Петър I е идвал тук и дори е издал царски указ за съхраняването на архитектурата на Болгар. Екатерина Велика също е идвала и е наричала хората тук болгари.
  • На снимката: Велики Болгар - мавзолеят на българския цар Челбир, победил ордите на Чингиз хан. Фото: Цветан Томчев
  • Факт за българското самосъзнание
  • Около това типично градче от дълбоката руска провинция обаче витае духът на една изчезнала през Средновековието велика държава - Волжка България.
  • Българите са донесли държавност. Земята около реките Волга и Кама много напомня на Дунавската равнина
  • Досега археолозите са открили 190 древни български селища в Татарстан
  • Първата столица на Волжка България - Болгар, възниква около Х в. на левия бряг на Волга на 40 км южно от мястото, където се влива Кама.
  • Именно в Болгар монголите започват да секат първите си монети. Градът от 25 ха се разраства до 400 хектара, укрепен е със стена.
  • Историята е разделила Кубратовите българи. България приема християнството, а Волжка България - исляма. Но в Болгар се откриват неща, които напомнят за древното родство.

  • Скачать 170.15 Kb.


    страница1/2
    Дата09.05.2018
    Размер170.15 Kb.

    Скачать 170.15 Kb.

    Експедиция на български журналисти в татарстан прави открития


      1   2

    Бо́лгарград в Русия, административен център на Спаски район в Република Татарстан.

    Население 8,3 хил. (2009).

    Болгар е разположен на левия бряг на Волга, на 140 км от столицата Казан.

    Историята си градът води от село Болгари, получило името си заради намиращите се в покрайнините му многобройни развалини на древния едноименен български град – столица на някогашната Волжко-Камска България. До революцията влиза в състава на Казанската губерния, а после в Куйбишевски район на ТАССР. При образуването на Куйбишевското водохранилище се наложило населението и администрацията на административния център Куйбишев да се преселят в Болгар. От 1957 г. Болгар става административен център на Куйбишевски район и е преименуван на Куйбишев. През 1991 г. отново е върнато старото му име – Болгар в чест на древната българска столица.



    ЕКСПЕДИЦИЯ НА БЪЛГАРСКИ ЖУРНАЛИСТИ В ТАТАРСТАН ПРАВИ ОТКРИТИЯ

     ВОЛЖСКИ БЪЛГАРИ И ДНЕС ТАЧАТ БОГ ТАНГРА

    Максим КАРАДЖОВ, Цветан ТОМЧЕВ

    Щом излезеш от Казан, столицата на днешен Татарстан, попадаш в безгрижието на степта - няма график на автобуси, селата са на 100 км едно от друго... Ето на това място се озова експедицията на в. “Нощен Труд” до Татарстан, осъществена с финансовата подкрепа на фондация “Отворено общество”.

    Първо стигаме Чистопол, като минаваме река Кама с ферибот - огромна, мътна и силна, - пред нея Дунав ни прилича на Перловската река. След два дни път от Казан с джип по черните друмища стигаме село Билярск. Директорката на музея Любов Салникова е била на Златните пясъци преди 20 години и сега ние сякаш я връщаме в младостта. Мигновено зарязва всичко, изтрива и съветско-татарската научност от знанията си за древния Биляр и започва да разказва.

    Наблизо минавал пътят на коприната

    Край столицата на волжките българи, основана в IX век, минавал пътят на коприната. Сведенията за Биляр са предимно от арабски пътешественици и търговци. Затова и името Болгар се е запазило в хрониките с арабската транскрибция - Биляр. И сега около селцето има камари от кости на камили. Биляр стигнал разцвета си през XII век, когато бил третият по големина град в Европа и Близкия изток - разположен върху 700 хектара. (Париж тогава е бил 430 хектара, Самарканд - 218, Багдад 750, Киев - 150, а Константинопол - 1600 хектара.)

    Волжките българи приели исляма от арабите в 922 г., за да получат от тях помощ в отпора си срещу хазарите. “У нас ислямът уби българското, у вас - православието!” - казва историкът от Казан Фаргат Нурутдинов.

    На 4 км от града и днес е живо светилището на бог Тангра. В гъста дъбова гора, на възвишение се намира хилядолетен дъб - символ на Бога. В подножието му е изворът “Святой ключ”, така го наричат руснаците. Те не знаят, че това е тангристко светилище, но всички си пълнят тубите от лековитата вода.

    Навсякъде се натъкнахме на поверието, че където са отсядали древните българи, там водата после става лековита. Съзираме семейство с 10-ина годишна дъщеря да рие с лопатка около свещения дъб. “Глината тук също е целебна за кожата, за стомаха. През Отечествената война хората са яли само нея и така са оживели” - разказва водачката ни Любов Салникова, директор на музея в Билярск.



    След опожаряването на Биляр българите преместват столицата си на брега на Волга. Мястото не е случайно - преди това тук било първото поражение на Чингиз хан. Българският цар Челбир го победил в 1232 г. и върху полето на победата започва изграждането на Велики Болгар.

    Доскоро това чудо на архитектурата било скривано под името село Куйбишев /да не се бърка с град Куйбишев - б.а./. Дотам може да се стигне само по Волга. На 114 км южно от Казан корабът ни акостира на малко спретнато пристанище с нов величав надпис “Болгарьi”. След 4-5 км из гората излизаме пред традиционна съветска деревня. Чак в края на калната улица прозираме белокаменните куполи на древни български мавзолеи и дворци.

    Овалният мавзолей е гробницата на победителя над Чингиз хан - цар Челбир. Вътре са струпани надгробните плочи и на други волжко-български владетели. Пред мавзолея заварваме богомолци, които идват тук на Хадж. Велики Болгар се смята за “Северната Мека на мюсюлманите" и хора се стичат от цял Татарстан, Чувашия, Башкортостан, Марий Ел и други бивши съветски републики.

    Зам.-директорката на архитектурно-историческия комплекс г-жа Раиля Симошева ни съобщава, че в началото на юни 1997 г. в Болгар се проведе среща-конференция на всички места, назовани с името Болгар. “Сега, казва тя, все по-често ни питат: “Българи ли сме, кой ни забрани да се наричаме българи?” Аз се ровя в историята и какво се оказва? Петър I е идвал тук и дори е издал царски указ за съхраняването на архитектурата на Болгар. Екатерина Велика също е идвала и е наричала хората тук болгари. През XIX век тук са се назовавали мюсюлмани или българи, но никога татари. Това име се появи през XX век”, твърди Раиля Симошева.



    За конференцията в Болгар се обадили жители от незнаен остров на устието на Волга до Астрахан. Те пишели, че селцето им също се казва Болгарьi. В момента били около 500 жители, потомци на бягащи от болшевиките през 1917 г. На острова очевидно не достигнали указанията на Сталин и хората си запазили името!



     

    На снимката:

    Велики Болгар - мавзолеят на българския цар Челбир, победил ордите на Чингиз хан.

    Фото: Цветан Томчев

    Заличаването на националността

    Смехотворно е днес да избуява сляп национализъм на базата татари или българи. Царизмът, а после и сталинизмът са туширали възможността поне за цвят тук да се съхрани българска етническа група. От 1928 г. българският език е забранен в училищата, а паспортите на всички са подменени и в графа националност съветските другари са изтрили “болгар” и са написали “татар”, “чуваш”, “мордвин” и др. Бащицата на народите специално работил върху изчезването на българите. Над 50 хиляди са разстреляни, други са разселени в съседни републики, а останалите до 1939 г. са със сменени паспорти. Проблемът е, че когато Иван Грозни превзема Волжка България, е подписан договор за анексията й, но в него не бил упоменат срок за изтичането му. И днес, ако съществуваше монолитна българска общност в Татарстан, тя би имала юридическо право да търси право на суверенитет... Затова Москва не преименува местните люде и в монголи - има Монголия, а в събирателното име татари.



    Факт за българското самосъзнание на жителите на град Казан, столица на днешен Татарстан, е поведението им по време на Руско-турската война. При обявяването й през 1877 г. мюсюлмани-татари започнали да събират пари за подпомагане на Турция. Тогава българите, също мюсюлмани, разкрили тази мрежа и предупредили руснаците. След няколко години, през 1884-та, отмъстителни татари за една нощ изклали над три хиляди българи и опожарили библиотеките им. После пък НКВД, през 30-те години, се заело да прочиства държавните библиотеки. Тогава волжките българи преписали епоса си от арабски на кирилица и съветските другари не обърнали внимание. Именно от тези източници сега се подготвя вторият том на книгата “Джагфар Тарихъ” /историята на Джагфар-б.а./, чийто първи том втрещи руските и татарските националисти.

    Пътят на юг от Казан, столицата на Татарстан, след 200 км опира във Волга и свършва. Мост и брод няма. Точно там като в задънена улица е градчето Болгар.

    "След нашия град никъде не можеш да отидеш. При нас можеш да се отбиеш, но какъв е смисълът?", казва 29-годишната учителка Наталия. Тя разказва с тъга, че в Болгар няма никакъв поминък и младите хора бягат в големите градове. Около това типично градче от дълбоката руска провинция обаче витае духът на една изчезнала през Средновековието велика държава - Волжка България.

    Този дух събира в древната й столица Болгар историци, археолози, космически инженери и стотици туристи.

    "Тук всичко е смайващо - от мавзолея до съборната джамия. Стъпваш по земя, на която хората са живели дълго преди аз да се родя. Това са хиляда и повече години!", казва космическият специалист Николай Антимонов. Вече 12-и сезон той идва в Болгар, за да помага като доброволец на археолозите (виж интервюто с него).

    Българите са донесли държавност. Земята около реките Волга и Кама много напомня на Дунавската равнина. Ширнали са се равнини и дъбови гори. През лятото вятърът разлюлява като морски вълни натежалата пшеница. Подобно на Аспаруховите българи край Дунав след разпадането на Кубратовата Велика България други българи идват край Волга. През IX-X век основават държава, която в продължение на няколко века е пъпната връв на Европа с Азия.

    "Приносът на българите не е за подценяване. Той е огромен. Това е една от първите държави в Източна Европа. Местното население, заварено от тях тук, е било на по-ниска степен на развитие. Българите донесли държавност, занаяти, развили търговия", разказва археологът от Института по история на Татарстан Арат Губайдулин.

    Волжка България заемала територия върху 9 от днешните руски области. Наричали я страна на градовете. Досега археолозите са открили 190 древни български селища в Татарстан.

    "Някои са малки градове, други са били големи с отбранителни съоръжения. И още нещо - Волжка България е северната крепост на исляма, най-северната земя, в която той е приет официално през 920 г.", казва Рифан Шарифулин.

    Находките разказват Шарифулин и Губайдулин от години всяко лято водят разкопките на древния Болгар. Според тях няма запазени български писмени източници от онова време, но други летописи, а и самите находки дават доста сведения.

    Кой например е носил златния пръстен, открит този месец и определен като "уникален"? И дали на него е изобразен бог Тангра, почитан от прабългарите? Смята се, че пръстенът е принадлежал на знатен българин и вероятно е бил изгубен. "Може би изображението е познато на българските археолози", казва Шарифулин. Находката е от пласт, датиран между XIV и XVII век, но за това има обяснение.

    "Животът тук не е прекъсвал. По-ранните слоеве са преработвани от следващото население. Те са живеели, строили, сеели. Затова много находки, които ясно са датирани отпреди монголското нашествие, се намират в слоя на Златната орда или даже в по-късен", казва археологът.

    Първата столица на Волжка България - Болгар, възниква около Х в. на левия бряг на Волга на 40 км южно от мястото, където се влива Кама. В края на XIII в. градът е превзет от монголите и опожарен. Един от внуците на Чингиз хан - Бату хан, го изгражда отново и го прави първа столица на Златната орда. Именно в Болгар монголите започват да секат първите си монети. Градът от 25 ха се разраства до 400 хектара, укрепен е със стена.

    Монети, мъниста, керамика и оръдия на труда са най-честите находки в Болгар. Златни съкровища като в България няма, но и и най-малкото парче керамика носи ценна информация.



    Историята е разделила Кубратовите българи. България приема християнството, а Волжка България - исляма. Но в Болгар се откриват неща, които напомнят за древното родство. Например множество останки от т.нар. салтовска керамика, позната и в България. Или първото селище от Х век, което е на двата ската на долчинка.

    "На единия скат керамиката бе около 70% с уралски облик и 30% салтовска, близка до вашата (българската - б.а.). А на другия намерихме 70% салтовска керамика и 30% уралска. Това означава, че населението тепърва е пристигало и започвало да се смесва", разказва Шарифулин.

    ЦВЕТАНА КРЪСТЕВА, КОРЕСПОНДЕНТ НА БНТ В МОСКВА

      1   2

    Коьрта
    Контакты

        Главная страница


    Експедиция на български журналисти в татарстан прави открития

    Скачать 170.15 Kb.