• Здравната реформа стана Франкенщайн Ще се лекуваме допотопно от недоимък, казва д-р Динчо Генев
  • Мария Чипилева



  • страница6/7
    Дата25.01.2019
    Размер0.67 Mb.

    In memonam Почина Желязко Христов


    1   2   3   4   5   6   7

    Диана Тенчева

    - За 10 г. загиналите коалиционни военнослужещи в Афганистан са 2004 души, колкото са издъхналите българи за 2 г. у нас в катастрофи. Как си обяснявате тези данни, ген. Тонев?

    - Че можем да сравним обстановката на пътищата с война. Война, която водим сами със себе си. Тук обаче искам да подчертая, че близо 2000 души са загинали при самите катастрофи през тези 2 години. Но никой не знае колко са починали по-късно - примерно седмица след инцидента. Не се знае и колко от ранените стават инвалиди. Имаме данни на застрахователни компании, но те са неточни.

    - Какви са изводите им?

    - Заключенията са, че има няколко основни причини, които водят до тази висока смъртност и инвалидност. Водещото е неспазването на указателните знаци и правилника. На второ място е превишената скорост и употребата на алкохол. Затова наистина са необходими крути мерки, които всички виждаме как вече се въвеждат не само в САЩ, но и в Европейския съюз. Най-напреднала в това отношение е Франция, следват Германия и Гърция. Забележете как в южната ни съседка произшествията на пътя намаляха с 1/3 след въвеждането на строги наказания. И тъй като много българи пътуват до Гърция, когато се върнат у нас, постоянно разказват за това и дават за пример Гърция. Но продължават да карат по същия безобразен начин в България.

    - Прави впечатление, че повечето произшествия, при които загиват хора, стават на първокласните пътища. А на магистралите са по-малко?

    - Това се дължи на факта, че на някои от първокласните пътища само името им е такова - първокласно. А заради липсата на поддръжка - т. е. дупките, непоставените указателни знаци, когато българин пътува из страната си се обърква, камо ли чужденецът. Тук е мястото да дам следния пример: през 90-те години, когато за първи път отидох в САЩ, наех автомобил от Южна Каролина до Вашингтон. Разстоянието е около1000 км. Толкова строго беше спазването на скоростта от шофьорите, че с които коли тръгнах от Южна Каролина, то със същите пристигнах и във Вашингтон. Второто, което ми направи впечатление (същото се наблюдава в Швейцария, Германия и т.н.), е, ако някой не спазва правилника на движение, водачите зад него сигнализират на най-близкияполицай за нарушителя. И властите вече поемат случая.

    Разбира се, следват санкции, които са доста сериозни. Още нещо: в досиетата в общината се отбелязва, че даден човек е имал подобни провинения. Или пък обратното - че е съвестен гражданин. И, ако назначават кандидат на общинска длъжност, ако в досието му не пише, че е съвестен, просто не се назначава.

    - Според наблюденията ви какво куца в оказването на “Спешна помощ” у нас?

    - Три неща: добри познания на шофьорите. СлаваБогу, че полицаите и пожарникарите вече се обучават стандартно при нас, във ВМА и в МВР болница. На второ място - липсват достатъчно квалифицирани кадри в “Бърза помощ”. И липсата въобще на кадри в “Бърза помощ”.

    - В системата на “Бърза помощ” има над 1800 незаети места. А как да се заемат, когато средната заплата на лекар там е 600 лв., колкото на чистачки във водещи болници?

    - Причината са не само мизерните възнаграждения, тежките условия на работа и понякога рисковите сигнали, но и липсата на перспектива. Преди време, когато доктор беше работил 3 г. в “Бърза помощ”, имаше право на безплатна специализация по избор. Сега това е отпаднало. Според мен трябва да се възстанови.

    - Какво трябва да се промени в тази част на системата? Кои са най-належащите мерки?

    - Да се увеличи централизацията в сектора. Т. е. отделните областни центрове, освен да отговарят за спешността в региона, да им се даде възможност да използват кадрово и факторите, които работят в университетските болници.

    - Може ли “Спешната помощ” да функционира без пари, както й се налагат ограничения в момента?

    - Това е риторичен въпрос. Категорично при този вид помощ ефективността от дадените средства е най-висока.

    - А как е по света, разполагат ли с достатъчно средства за това перо?

    - Там също има проблеми с финансирането. Но една богата община осигурява по-качествени медицински грижи. Както спешни, така и планови. Навсякъде обаче “Бързата помощ” е приоритет. По принцип в повечето страни в Европа военните отговарят за медицинската евакуация по въздуха. При нас също е така, особено като можем да разчитаме и ползваме правителствения отряд, чийто шеф е г-н Пенчо Пенчев. Ние сме в много добри отношения с него. Но в България липсват малки хеликоптери, които да могат да кацат навсякъде.

    - Преди време Министерството на здравеопазването разчиташе на такива машини, каквито имаше авиокомпанията “Ер Бан”.

    - До, но от три години ведомството не е подписвало договор с нея. Затова няма как те да се ползват.

    - ВМА също разполага с линейки. С какви проблеми се сблъсквате всеки ден?

    - Използваме реанимобилите за транспортирането на тежко болни от различни краища на страната. Разбира се, покриваме всички военни нужди на структурите ни в страната. Пращаме линейки на полигона в Шабла, на международните учения по други полигони, като например при американците в Ново село... Т.е. имаме достатъчно капацитет, които е нужен на армията, а също така помагаме и на областните болници.

    - Обезпечени ли са финансово екипите, които пращате в Ново село например? Стигат ли парите?

    - Парите никога не стигат. Но за Министерството на отбраната това е приоритет и намира нужните средства.

    - Какъв пропуск виждате в момента, който искате да подчертаете?

    - Гарантирането на бързата и спешната помощ трябва да е изцяло от Министерството на здравеопазването!

    - Зам.-министърът проф. Иван Миланов бе казал, че бюджетът по това перо вече е надхвърлен със 148 %. И това в края на осмия месец от годината.

    - Напълно възможно е, защото е заложено недостатъчно финансиране. Вижте, на “Бързата помощ” трябва да се гледа като на звена и структури, които оказват помощ при природно бедствие. Не може да се работи с планирани средства. А с колкото са необходими!

    - Да не забравяме, че в момента при толкова спрени планови операции и ограничени дейности болните директно отиват в “Бърза помощ”.

    - Около 80 % от хората, които отиват там, нямат нужда от спешни грижи. Но нямат изход. Какво - да ги върнеш ли?

    - Какъв добър пример от практиката си спомняте от предишни години, който вече не е факт?

    - Около година и половина в София, докато настоящият премиер Бойко Борисов беше главен секретар на МВР, се прилагаше много успешен модел - на катастрофи се изпращаха и линейка, и пожарна, и полиция.



    След това тази практика се спря. Но и сега работим много добре със спешните звена на университетските болници “Пирогов” и “Света Анна” (бивша Окръжна).


    Здравната реформа стана Франкенщайн
    Ще се лекуваме допотопно от недоимък, казва д-р Динчо Генев

    Парите от касата са същите, но с тях платиха борчовете от 2009 г.
    Българският лекарски съюз ще решава утре дали и кога ще протестира срещу провежданата политика на здравеопазване у нас. Преди няколко дни клиниките започнаха да се организират и да завеждат дела срещу касата заради това, че не им плаща дължимото. Какво е състоянието в системата и какво да очакваме, потърсихме д-р Динчо Генев, председател на Националната асоциация на лекарите в болничната помощ.

    - Д-р Генев, колко болници са подали съдебни искове срещу касата?

    - Интересът към това е много голям, над 100 болници вече са заявили желание да подготвят искове. Директорите им са задължени да ги подготвят, защото иначе нанасят финансова увреда на лечебното заведение, което е подсъдно.

    - Защо лекарите искат да съдят касата, да протестират?

    - Защото болниците в момента са тотално недофинансирани. Системата на здравеопазване у нас се намира в хаос. Нищо от това, което се направи досега, не доведе до положителен резултат. Нека започнем от общопрактикуващите лекари. Намаляването на средствата в извънболничната помощ с около 40 млн. лв. до края на годината в сравнение с миналата означава редукция на броя на направления за специалисти. Получава се така, че хора, които редовно си плащат здравните вноски, в момента, когато трябва да отидат на специалист, не могат да ползват здравната система, а трябва да си платят. Направленията при общопрактикуващите лекари свършват на 20-о число и оттам нататък започват скандалите. Следващият етап е отиването при специалист. Там средствата за високоспециализирани изследвания също са намалени, тоест не може да се извърши добра диагностика и профилактика. Тъй като диагнозата не може да се постави в извънболничната помощ, много специалисти се принуждават да пращат пациентите си в болница. След това идва проблемът с болниците, където редукцията на средствата е още по-голяма. За март, април, май касата е платила средно с 20% по-малко, за юни - 30%, а за юли нито един лев не е преведен на болниците. Няма как да се работи по този начин.

    - От касата твърдят, че парите са колкото през миналата година.

    - Това е уловка. Част от бюджета за тази година беше изхарчена, за да се покрие дейността за ноември и декември 2009 г. Останалите средства пък не се разпределят справедливо. Много болници имат разходи, каквито и м. г., а други имат по-големи и получават повече. Така на едни болници се налагат финансови ограничения, а на други се изплащат много големи суми и те изчерпиха средствата. Болниците, които работят нормално и не са намалили или увеличили заболеваемостта си, не се финансират. Ние имаме 400 хил. лв. дългове, а задълженията на касата към нас са над 300 хил. лв.

    - Ако държавата не издължи парите си на болниците, какви ще са последствията за клиниките?

    - Плачевни, те ще изпаднат във финансов колапс. По-страшното е, че ще рухне и спешната помощ. Общинските болници са тези, които обслужват спешната помощ на съответните региони. Във филиалите работят колеги, които се нуждаят от нашата база - лаборатория, рентген, консултация със специалисти. Всичко това се прави за сметка на общинската болница, докато в областните болници има изградени спешни отделения, които получават пари за това от здравното министерство на преминал пациент.

    - Каква част от пациентите ви сега са спешни и каква част - планови?

    - Болшинството от болните. Планови операции при нас почти няма, техният брой е максимум 10-20 на сто от всички. В областните болници процентът е малко по-висок, но и техните пациенти са спешни, защото извънболничната помощ изпитва големи затруднения и не може да се справи със задълженията си. У нас има нужда от здравен продукт, за който няма средства. Отделят под 4% от БВП, а в съседните държави като Чехия, Унгария, Полша, той е между 7 и 8 на сто при положение, че техният БВП е по-голям.

    - Касата постоянно обяснява, че неправомерните хоспитализации нарастват, така ли е?

    - Това са общи приказки, нека кажат в кои болници са тези случаи. Аз ви казах как седят нещата при нас. Истината е, че около 100 общински и областни болници харчат около 14% от общия ресурс за здравеопазване. Само 14 големи болници харчат 30% от обществения ресурс, така че нека да не се обвиняват всички болници. Ние не сме срещу извършването на реформа, просто не смятаме, че с унищожаването на малките болници нещата ще се подобрят.

    - Как се оправят сега пациентите в болниците?

    - Въпреки недофинансирането в болшинството случаи болниците се стремят да осигурят медикаменти и консумативи. Може би в над 100 болници са приели да не се дава храна, но пациентите казват нека си получим лекарствата, а храната ще си набавим сами.

    - Как кореспондира недофинансирането със заявките на държавата за по-качествени болници и супер медицински стандарти?

    - Съгласни сме, че трябва да има по-добро качество, но медицинските стандарти трябва да се обвържат с финансовите възможности и една много добра инфраструктура на държавата. В настоящия момент, колкото и да ни е голямо желанието, едни супер изисквания ще имат обратен ефект и ще се предложи много по-лошо здравеопазване от това в момента. Трябва да се направи много разумен анализ на средствата, с които разполагаме, и да се реши какво здравеопазване може да се осигури.

    - Колко болници отговарят на стандартите, започнахте ли да правите преглед на кое ниво клиники съответствате?

    - Нито една болница не подготвя документи за пререгистрация по новите изисквания. Очакваме, че ще има промени в някои от стандартите, където има, меко казано, безумия и не са съобразени с реалната обстановка в страната. За да има стандарти, те трябва да се направят по една схема, в медицината всяка специалност е свързана с другите. В момента сме получили един Франкенщайн, краката му са много хубави, но са на слон, главата му на жираф, а има и крила. Докато стандартите се менят, не можем нищо да направим, затова сроковете за пререгистрация трябва да бъдат удължени.

    - Трябва ли да има таван на болниците и леглата у нас?

    - Аз съм привърженик на пазарния принцип, нека разкрива болници, който има смелост, това е много скъпо начинание. Конкуренцията само ще доведе до едно по-високо качество.

    - Досегашните години ви опровергават, пазарният принцип не направи здравеопазването у нас качествено?



    - У нас никога не е работел пазарният механизъм. Въпреки че на теория пациентите имат право на свободен достъп, те не могат да го осъществят. Как може дядото от едно село да избере в коя болница да се лекува, след като има веднъж в седмицата автобус до най-близкия град. Пациентите дори се отказват да ползват медицинска помощ, защото им е скъпо да стигнат до болницата.

    Мария Чипилева


    1   2   3   4   5   6   7

    Коьрта
    Контакты

        Главная страница


    In memonam Почина Желязко Христов