Скачать 30.93 Kb.


Дата17.10.2018
Размер30.93 Kb.

Скачать 30.93 Kb.

Какво ще ни дадеш, историйо, от пожълтелите си страници?




ИСТОРИЯ

Какво ще ни дадеш, историйо,

от пожълтелите си страници? -

Ний бяхме неизвестни хора

от фабрики и канцеларии,

 

ний бяхме селяни, които



миришеха на лук и вкиснало,

и под мустаците увиснали

живота псувахме сърдито.
Ще бъдеш ли поне признателна,

че те нахранихме с събития

и те напоихме богато

с кръвта на хиляди убити.

 

Ще хванеш контурите само,



а вътре, знам, ще бъде празно

и няма никой да разказва

за простата човешка драма.

 

Поетите ще са улисани



във темпове и във агитки

и нашта мъка ненаписана

сама в пространството ще скита.

 

Живот ли бе - да го опишеш?



Живот ли бе - да го разровиш?

Разровиш ли го - ще мирише

и ще горчи като отрова.

 

По синорите сме се раждали,



на завет някъде до тръните,

а майките лежали влажни

и гризли сухите си бърни.
Като мухи сме мрели есен,

жените вили по задушница,

изкарвали плача на песен,

но само бурена ги слушал.

 
Онез, които сме оставали,

се потехме и под езика,

работехме къде що хванем,

работехме като добитък.

 

Мъдруваха бащите в къщи:



"Така било е и ще бъде..."

А ние плюехме намръщено

на оглупялата им мъдрост.
Зарязвахме софрите троснато

и търтвахме навън, където

една надежда ни докосваше

със нещо хубаво и светло.

 

О, как сме чакали напрегнато



в задръстените кафенета!

И късно през нощта си легахме

с последните комюникета.

 

О, как се люшкахме в надеждите!



А тегнеше небето ниско,

свистеше въздуха нажежен...

Не мога повече! Не искам!...

 

Но в многотомните писания,



под буквите и редовете

ще вика нашето страдание

и ще се зъби неприветно -

 

защото би ни безпощадно



живота с тежките си лапи

направо по устата гладни,

затуй езика ни е грапав.

 

И стиховете, дето пишем,



когато краднем от съня си,

парфюмен аромат не дишат,

а са навъсени и къси.

 

За мъката - не щем награди,



не ще дотегнем и с клишета

на томовете ти грамади,

натрупани през вековете.

 

Но разкажи със думи прости



на тях - на бъдещите хора,

които ще поемат поста ни,



че ние храбро сме се борили.

Коьрта
Контакты

    Главная страница


Какво ще ни дадеш, историйо, от пожълтелите си страници?

Скачать 30.93 Kb.