• НЛО ПО СВЕТА
  • КАТАСТРОФАТА В КЕКСБЪРГ
  • НЯКОИ ПО-СЕРИОЗНИ ИНЦИДЕНТИ С НЛО
  • СВАЛЕНИЯТ НЛО НАД КАЛАХАРИ



  • страница18/46
    Дата17.01.2018
    Размер5.8 Mb.

    Koj Upravlqva Zemqta


    1   ...   14   15   16   17   18   19   20   21   ...   46

    ЛУННИТЕ "АНОМАЛИИ"


    На 6 януари 1970 г. НАСА разпространява за вътрешно ползване информацията, получена по време на експедициите по програма "Аполо". Регистрирани са общо 186 феномена от лунната повърхност, заснети от 29различни точки, повечето от които са от обратната й страна. На снимките се виждат различни по вид механизми и съоръжения, повечето от които изоставени разрушени и други, все още работещи. Те променят формата си, появяват се и изчезват по склоновете и дъната на кратерите. Устройствата са наречени Х-дрони поради хиксовидната си форма.

    Общо кадрите от Луната са 140000 и с отлично качество. За тях става дума и в книгата на Джорж Леонард "На нашата Луна има още някой", излязла през 1976 г. в САЩ. Авторът съобщава, че на някои снимки на кратера Кинг е заснет тръбопровод с дължина 3 км. Съоръжението е описано и от японския учен Мицуи в книгата му "Изследвания на Луната". На други снимки от кратера Тахо е заснето мощно изригване на газове и светещи предмети, простиращи се на площ от 3 до 5 км. Някои от тези феномени, както и редица други, разбира се, са наблюдавани и от астронавтите, които ги докладват в центъра за управление на полетите.

    Установено е, че тръбопроводите, описани от Леонард, влизат в дълбините на Луната, откъдето на някои места стърчат странни сини кръстове. Според него те обозначават обекти с неизвестно предназначение. Леонард е категоричен в анализите си, че всичко това принадлежи на чужда цивилизация, разположила базите си на Луната неизвестно откога.

    По всяка вероятност смелите предположения отпреди три десетилетия, че Луната е изкуствена и в недрата й има цели заводи, изглежда ще се потвърдят. Доказателствата за наличието на разумен живот там са потвърдени от резултатите, получени по време на изследване, направено от космическите апарати "Рейнджър" и "Сървейър" още през 60-те години. Тогава те заснемат и странни знаци и символи по лунната повърхност, сред които ясно личат буквите А, Н, R, S, Е и F, както и лъчевидни пътища, огромни кули, куполи, антени и решетъчни структури, повечето от които приличат на развалини. Според една от теориите те са дело на високоразвита земна цивилизация, може би Атлантида. Друга защитава тезата, че са на извънземна цивилизация, разполагаща с възможността свободно да се придвижва в Космоса и да създава свои колонии. Някои учени са на мнение, че извънземните използват Луната за различни цели, най-важната от които е да наблюдават и се намесват в живота на Земята.

    Студентът от Токийския университет Мезосиму Ясу в продължение на 10 години непрекъснато наблюдава лунната повърхност с мощен телескоп с вградена видеокамера. Той успява да заснеме огромни обекти, движещи се в окололунна орбита с невероятна скорост. Най-големият е с диаметър 20км, съдейки от проекцията му върху кратера. Той се движи с 200 км/сек, което прави приблизително 600000 км/ч.

    Изследванията на Луната от страна на човечеството в лицето на САЩ по "неизвестни" причини внезапно са прекратени, без дори да допринесат реална полза. Проектът "Аполо" струва на американския данъкоплатец ЗОмлрд. долара. Ако за изминалите години се отчетат инфлационният фактор и редица други икономически показатели, сумата днес би била приблизително 150млрд. долара. Сам по себе си този прост статистически факт недвусмислено показва, че друга държава в света не може да си позволи подобна лунна програма.

    Програмата "Аполо" отдавна е прекратена и днес никой не говори за продължаването й. Не означава ли това поредният циничен ход на глобалния Х-команден фактор, т.е. да бъде отказана която и да е друга държава или частна компания от подобни намерения. Какво всъщност има на Луната и какво се прави там, човечеството изобщо не бива да знае. И без това астронавтите, макар и малцина, достатъчно са видели. Това е главната причина, поради която "кранчето" на НАСА за по-нататъшно изследване на Луната е спряно за неопределено време.
      1. НЛО ПО СВЕТА

        1. КАНАДСКИЯТ РОЗУЕЛ


    На 4 октомври 1967 г. в Северния Атлантически океан, близо до брега на област Нова Шотландия в Канада, недалеч от градчето Шаг Харбър посред бял ден и пред очите на стотици наблюдатели с огромна скорост в океана се врязва горящ НЛО. Буквално секунди след това се появяват други два обекта. Единят, прелитайки над мястото на катастрофата, спира за миг и потъва в океана, а другият остава да виси над горичката на брега. И двата обекта са фотографирани от местен рибар, чиято вила е на брега.

    Обектите са засечени над Аляска от спътниците на северноамериканската отбранителна система НОРАД още при навлизането им в атмосферата на Земята, а над канадска територия — от радиолокационните станции на въоръжените сили, разположени на остров Самбро, Северозападна Канада.

    Полицаи и местни рибари описват случая като "потресаващ", защото са наясно, че това не е самолет, съдейки по появата и поведението на другите два обекта, а кораби от неземен произход! Мястото, където НЛО изчезва в океана, е покрито с километрова ивица пяна с жълтеникав цвят и странно-ужасен мирис, който не може да се идентифицира.

    Подробностите около инцидента са описани доста добре от местния журналист Рей Маклауд, според когото канадските власти официално признават, че е катастрофирал НЛО. Историята "гръмва" в местните медии, когато военни водолази започват да търсят обекта на дъното на океана, откъдето са извадени само отломки. Те са натоварени на американски камион и откарани във военната база недалеч от Шаг Харбър, а нейният командир потвърждава пред местния печат, че обектът в от извънземен произход и е засечен от техния локатор.

    Данните по засичането на обектите над канадска територия показват, че първият се врязва като метеор във въздушното пространство на Канада и прелитайки над областта Квебек, за малко не се сблъсква с пътнически самолет, след което поема курс към океана. Друг висш военен по-късно споделя, че преди да изпратят водолазите на мястото на катастрофата, те знаят, че обектът вече не е там, което се потвърждава след изваждането само на части от него. По-нататъшно го му търсене разкрива фантастична история от рода на военните екшъни.

    След като се врязва в океана, обектът продължава под вода, заобикаля о-в Кейп Сейбъл, преминава покрай Говърмънт Пойнт и акостира на дъното, съвсем близо до найсекретната канадско-американска военна база "Шелбърн". (Виж материала в компактдиска.) По време на студената война от нея се проследяват всякакви надводни и подводни съдове, предимно съветски,. Базата е свързана с дънна система хидрофони, засичащи двигателите на морските съдове. Системата за следене и ранно предупреждение има и възможността да следи магнитните аномалии на океанското дъно. Тя дава непрекъсната 24-часова информация за огромен периметър океанска площ. С нея се регистрират всички тежки плавателни съдове, най-вече подводници, навлизащи от север и североизток в канадски води.

    НЛО веднага е засечен от свръхчувствителната апаратура на базата. Той лежи едва на няколко километра от нея, а защо е взел точно този курс, е въпрос на всевъзможни предположения, например предварителната цел на екипажа да е била самата база. На мястото веднага се събира цяла флотилия канадски и американски военни кораби, а от военновъздушната база "Самърсайд" на о-в Принц Едуард са вдигнати по тревога самолети "Нептун", имащи на борда си специална хидрофонна система за трасиране на водна площ чак до дъното и независимо от дълбочината.

    Започва акция по подводно радарно и хидрофонно търсене на други неидентифицирани обекти. В същото време протича и водолазна операция по изваждането на катастрофиралия НЛО, която трае цяла седмица.

    Самолетите, както и изпратените на мястото подводници, засичат и се срещат "очи в очи" с обекта, опитващ се да спаси екипажа на пострадалата машина. С други думи в операцията по спасяването участват едновременно два екипа — земен и извънземен.

    Въпреки че информацията за станалото по-нататьк е доста оскъдна, знае се, че телата на астронавтите са извадени от канадско-американския екипаж и под усилена охрана веднага са откарани в САЩ. Твърди се още, че в края на операцията пристига и съветска подводница, която също взема участие в тази покъртително мистериозна операция. Какво е станало с втория спасителен НЛО, не се съобщава в строго секретния файл с № 67 400-23-Х на канадските въоръжени сили.

    Канадският Розуел е по-пикантен от американския, но звучи като продължение на друг един случай, свързан с НЛО. Той води началото си от 3 август 1954 г. и може да се каже, че е прелюдия на току-що описания, станал 13 години порано. Историята се разиграва в сърцето на Канада — Отава.

    Военните заедно с транспортното министерство създават първата станция за следене на НЛО, монтирана в Залива на Шърли, на 16 км от столицата. Правителството пази в дълбока тайна работата на базата, за която е осигурена и неголяма държавна субсидия.

    Базата и проектът, по който се работи (кодовото му наименование е "Магнит"), се ръководят от ентусиаста инженер Уилбър Брокхаус-Смит. Целта е на всяка цена да се плени летяща чиния, за да се откопира технологията (така, както правят и американците). Смит работи в Министерството на транспорта, но е страстно запален по идеята, която среща разбиране от страна на правителството, и работата започва веднага.

    Той е включен към специалния канадски Комитет за изследване в областта на отбраната с председател д-р Оман Солаит, който е в много тесни отношения с д-р Ваневар Буш, все още член на "Маджестик-12". За сведение, този специален канадски комитет е създаден от д-р Сарбаркър по образец на американския "Маджестик-12".

    На 3 август 1954 г. станцията в Шърли успява да засече магнитни смущения в небето, при това отново посред бял ден. Смит веднага разбира за какво става въпрос и уведомява пресата. Информацията е подета от световните агенции, които я разгласяват по целия свят. Шефовете на Смит изпадат в неловко положение, тъй като от САЩ реагират изключително остро по този "лаическо-профански подход" към най-строго следения и контролиран проблем на планетата. Станцията е затворена, а Смит уволнен от всички заемани постове.
        1. КАТАСТРОФАТА В КЕКСБЪРГ


    Става въпрос за друга катастрофа на НЛО в САЩ, в Кексбърг в щата Пенсилвания през декември 1965 г. Обектът се разбива в гората до градчето, пред очите на много негови жители, след като се появява от небето целият в пламъци. Когато неколцина местни го откриват, той е наполовина забит в земята и все още пушещ. Ето какво разказва един от очевидците по случая, г-н Джеф Романски:

    "...Видях пред себе си голям метален обект, приличащ на огромен жълъд. На него имаше някаква рисунка с изписани под нея йероглифи. Беше много странен на цвят. Не мога да кажа от какъв метал е направен, може би от стомана... " so

    Според него на мястото пристигат военните, които веднага поемат нещата в свои ръце. Те намират обекта и обявяват, че цялата местност вече е "строго забранена за посетители". След което го изваждат и натоварват с кран на огромен камион, покриват го с брезент и късно през нощта под усилена охрана напускат Кексбърг.

    Първоначално НЛО е откаран във военната база в Локфорт (щат Колумбия), където престоява няколко дни. После е преместен във военновъздушната база "Райт Патерсън". (Виж материала в компактдиска.)

    Съдейки от внезапната намеса на военните, може да се каже, че обектът е засечен още в космическото пространство, като точно е проследена траекторията и координатите му на "врязване" в атмосферата. Какво е станало след това с него, липсва каквато и да е информация, но не са малко живите очевидците, които помнят инцидента. Според тях найстрашното започва след изнасянето на обекта от Кексбърг, защото градчето за дълго става обект на особено наблюдение от военните и тайните служби. Доста са и свидетелите, заплашвани с оръжие и предупреждавани да мълчат и да не коментират инцидента.

    Според Джон Мерк, директор на местно агентство за изследване на НЛО, случаят в Кексбърг има не по-малко значение за САЩ от Розуелския, защото този космически кораб по нищо не прилича на розуелските (ако читателят помни, в Розуел става въпрос за повече от две катастрофи на извънземни космически кораби през 1947 г.), както и от катастрофите на НЛО на американска територия в периода 1947— 1952 г.

    Съдейки от описанията на очевидци, повечето от които са категорични в показанията си, че при тази катастрофа става въпрос за "извънземен космически кораб", може да се направи заключението, че арсеналът на САЩ от катастрофирали чуждоземни кораби след декември 1965 г. се увеличава с още един. В случая обаче става въпрос за друг вид извънземен кораб, идващ може би от друга звездна система и принадлежащ на друга цивилизация.

    Разследванията по "инцидента в Кексбърг", проведени от група изследователи през 90-те години на миналия век, показват, че през декември 1965 г. там наистина катастрофира НЛО, засечен (и според данни от Канада) от военните още над нейна територия, а след това "подаден" на американците, които го проследяват да прелита над щатите Мичиган, Индиана, Охайо и Пенсилвания. Става ясно, че американските военни и този път добре си свършват работата, защото имат натрупан опит.



    Отново трябва да се подчертае, че през 90-те години са направени твърде сериозни разкрития във връзка с НЛО инцидентите в САЩ през 50-те, 60-те и 70-те години. Това става възможно благодарение на себепожертвувателната инициатива на много честни хора, работили на отговорни длъжности в различни ключови институции на САЩ, пряко свързани с разследването на НЛО. Такъв е случаят с полковника от запаса Филип Корсо, оглавявал т.нар. "Комитет 54/12" към Съвета за национална сигурност на САЩ при президента Айзенхауер, работил и в Отдела за чуждестранни технологии към Щаба на армията на САЩ. Според него големият американски учен и конструктор на ракети д-рХерман Оберт е категоричен в заключението си за космическия кораб, който катастрофира в Розуел през 1947 г., че е машина на времето. Той заявява, че с него могат да се осъществяват не само придвижвания в пространството. Управлението се извършва чрез мозъчни вълни, за което свидетелстват и учените от военновъздушните бази Нортън (Калифорния), и Райт Филд (Охайо), изследващи артефактите от катастрофата:

    "Корабът е способен да преодолява силата на тежестта посредством разпространение на магнитни вълни, управлявани чрез смяна на магнитните полюси около него, чрез контролиране на противодействащата сила от магнитните полета...

    Сред откритите артефакти се намира и устройство, приличащо на командно табло, което представлява доста сложен механизъм за преобразуване на електрическите импулси на мозъка на астронавтите в конкретни команди.

    Анализаторите в Райт Филд предполагат, че по разположението си датчиците на командното табло съответстват на точките на продълговатия мозък на главата на астронавтите, които генерират нискочестотни вълни. По такъв начин се е изпълнявала функцията на навигационен интерфейс — "пилот —силова установка на кораба... " so

    В книгата си "Денят след Розуел" Корсо подчертава, че резултатите от изследванията на разбилите се извънземни космически кораби в значителна степен предопределят развитието на най-модерните технологии на Земята. Нека подчертаем отново, че и т.нар. научно-техническа революция на човечеството води началото си от този период — средата на 60те години на миналия век.

    В своите мемоари полковникът подчертава, че още при изучаването на "Розуелския НЛО" в лабораториите на Министерството на отбраната е разгадай принципът на работа на доста възли и системи от извънземните кораби. Така започват да се развиват нови фундаментални направления в науката и технологиите в САЩ. Според него още тогава специалистите успяват да възпроизведат някои образци като:

    • миниатюрните капсули от силиций — разработени са още през 1949 г. при създаването на транзисторите, а след 10 години и за интегралните схеми;

    • металното фолио с уникални свойства, с което са обшити извънземните кораби, както материала и кройката на костюмите на астронавтите — по-късно тази технология се използва за термоизолационната защита на совалките по програмите "Спейс Шатьл" и "Стелт";

    • джобни фенерчета, изпускащи невидими лъчи и пробиващи дупки дори в метал от разстояние — технологията е използвана за лазерните прицели и системите с лазерно насочване при ракетите;

    • прозрачните тънки влакна — слагат началото на оптичните кабелни системи;

    • специалните филтри за шлемовете на астронавтите, с които може да се вижда в тъмното — разработени са и приборите за нощно виждане, и др. si

    Всичко в книгата на полковник Корсо официални представители на BBC на САЩ окачествяват като "празни фантазии на стария запасняк". Впоследствие обаче голяма част от тиража е иззет от пазара — класически социалистически подход в най-капиталистическата държава на съвременния свят.

    Що се отнася до истината във връзка със синтеза "НЛО— технико-технологичен бум" на човечеството, през 1998 г. γη Шулман — президент на американска компютърна компания, признава, че съгласно историческата хроника на полупроводниците те наистина са откопирани от катастрофирали в САЩ неидентифицирани летящи обекти, в резултат на което през 1949 г. се преминава към серийното им производство.
        1. НЯКОИ ПО-СЕРИОЗНИ ИНЦИДЕНТИ С НЛО


    През февруари 1945 г. в западните части на Тихия океан американският линеен кораб "Ню Йорк" и ескортиращите го съдове откриват огън по сребрист обект. За да предотвратят възможността от паника сред екипажа, той е обявен за планетата Венера.

    На 7 януари 1948 г. в американския щат Кентъки загива пилотът от американските BBC капитан Мантела при преследване на НЛО на голяма височина. Официалната версия по случая е, че смъртта се дьлжи на кислородна недостатъчност.

    На 2 юни 1952 г. над градчето Утека в САЩ неидентифициран летящ обект сваля с лъчев огън единия от двата изтребителя на BBC, изпратени да го преследват.

    През октомври 1956 г. над военната база на о-в Окинава по време на преследване на НЛО загива пилотът на самолет от японските BBC.

    На 9 юни 1974 г. над градчето Бин в Южна Корея НЛО с формата на диск и диаметър близо 27 м се приближава до зенитната батарея на ПВО. Срещу него е изстреляна ракета "Хок", мигновено унищожена с лъч, насочен от обекта. НЛО насочва втори лъч срещу пусковата установка и тя буквално е стопена заедно с останалите две ракети "Хок", намиращи се на нея.

    На 29 ноемри 1972 г. над Ханой (Виетнам) три зенитни снаряда не успяват да поразят НЛО, прелитащ над военна част на виетнамските въоръжени сили.



    На 18 септември 1976 г. иранските BBC докладват за два НЛО, които са толкова ярки, че осветяват всичко под себе си. Разтревожени граждани от цял Техеран звънят на властите за наблюдаваното явление, а три дни по-късно агенция Франс прес предава следното съобщение:

    "Техеран, 21 септември 1976 г., 8,20 ч. Вчера вечерта иранските власти потвърдиха, че в събота два реактивни изтребителя Ф-15 на иранските BBC са преследвали летяща чиния над столицата. Двамата пилоти докладвали, че загадъчният обект след това преследвал тях.

    Изтребителите били вдигнати във въздуха от базата в Махрабат, след като от контролния пункт засекли обекта, който излъчвал червени, сини и зелени светлини... "

    Във връзка с този случай иранските власти отправят официално запитване до САЩ и СССР дали свръхсилите не изпитват нов вид техника над тяхна територия. Първи отговарят Съветите, което е официално съобщено от ТАСС с инициали на съобщението "ИГ. КБ. 039. ЕА" от септември 1976 г., след това и САЩ. Те са категорични, че подобно нещо е недопустимо и не могат да си го позволят.

    Техеранските вестници публикуват дословно думите на летците, които освен това заявяват, че когато настигат "чинията" на височина 1800м, тя им избягва, развивайки свръхзвукова скорост, излиза им "в тил" и на свой ред започва да ги преследва. Пилотите избягват атаката, опитват се да открият огън, но в този момент електронните ситеми и на двата самолета излизат от строя, а радиовръзката е "парализирана". "Чинията" има големина колкото "лунния диск, гледан от земята", но свети многократно по-ярко.

    Съгласно съобщенията обектът е с размери около 5 метра в диаметър. След схватката той се приземява в околностите на Техеран и от него излизат две човекоподобни същества, високи по 2,5—Зм, облечени в еластични сребристи комбинезони. Единят от тях се обръща към местен жител на някакъв странен език, но не получавайки отговор, двамата се връщат в "чинията" и отлитат. 52

    Друг изключително показателен случай на "отработване на интервенция" от страна на неканени гости е от октомври с.г. според материали от Щаба на НАТО в Брюксел, където на най-високо равнище е обсъждан този проблем. В заключителния доклад на заседанието се казва:

    "...Една от нашите бази в Средиземно море, на о-в Сардиния, е водила истински огневи дуел с ракети по НЛО. През ноември 1975 г. НЛО зависва точно над базата и стои там с часове, без да отговаря на никакви запитвания. Тогава от базата започват да го обстрелват с ракети. Достигайки до определена височина, те като че се блъскат в някаква невидима стена и експлодират.

    Контролните снимки по стрелбата показват покъртителна картина. След изстрелването на ракетата, от купола на обекта, имащ формата на диск, излиза лъч и взривява ракетата на безопасна за него дистанция .. " 53

    По този случай щаб-квартирата на НАТО изпраща до Пентагона подробен доклад, в който инцидентът е описан с всички подробности.
        1. СВАЛЕНИЯТ НЛО НАД КАЛАХАРИ


    Един изключително важен документ — доклад, пряко доказателство за оказване на съпротива чрез нови и вече влезли в употреба оръжия срещу НЛО, е от 7 май 1989 г.:

    "В 13,45 ч. по Гринуич на 2 май 1989 г. фрегата на Военноморския флот на ЮАР предаде по радиото съобщение в Щаба на ВМФ β Кейптаун за НЛО, който се появил на екраните на радарите, насочвайки се в северозападна посока към Африканския континент с разчетна скорост 5746 мили в час (10 630 км/ч).

    Щабът на ВМФ потвърди, че обектът е проследен от радара на наземната радиолокационна станция на Сухопътните сили, както и от радиолокационната станция на международното летище в Кейптаун.

    НЛО навлиза във въздушното пространство на ЮАР в 13 ч. и 52 мин. по Гринуич. Направен е опит за установяване на контакт с обекта по радиото, но всички обръщения към него са напразни. Веднага е уведомена базата на BBC — Валтхала, β резултат на което са вдигнати два изтребителя "Мираж".

    Обектът неочаквано променя курса си с огромна скорост, която се оказва непосилна за изтребителите В 13 ч. и 59 мин. по Гринуич пилотът Х съобщава, че е засякъл обекта визуално и на екрана на радара. Дадена е заповед за откриване на огън от монтираното на самолета експериментално лазерно оръдие "Тор-2".

    Водачът Х съобщава за няколко ослепителни взрива, излизащи от обекта, който започва да се поклаща, движейки се все още в северна посока. В 14,02 ч. по Гринуич е съобщено, че той губи височина със скорост 3000 фута в минута (914 м/мин.). След това с огромна скорост прави маневра под ъгъл 25 градуса и се разбива в пустинната местност на 80 км северно от границата на ЮАР с Ботстуана, известна като пустинята Калахари.

    Водачът на самолета получава указания да лети над района до откриването на обекта.

    Екип от офицери, заедно с медицински и технически персонал на BBC оперативно е доставен на мястото на катастрофата.

    Находките са следните:

    1. Кратер с диаметър 150 м и дълбочина 12 м.

    2. Сребрист на цвят дискообразен обект, врязан под ъгъл 45 градуса в склона на кратера.

    3. Стопени пясък и скала поради високата температура.

    4. Интензивен електромагнитен и радиационен фон, причиняващ отказ на оборудването.

    5. Четиричленен жив екипаж. Съществата с трудност са извадени от обекта. Те говорели на непознат език и лицата им излъчвали ужас... "м

    Екипът, който влиза в сваления космически кораб, забелязва изписани непознати йероглифи от вътрешната му страна, което показва, че извънземните имат и писмена форма на комуникация. Панелът за управление, нямащ нищо общо с нашите представи, веднага е свален, както и други части от оборудването.

    От САЩ веднага е изпратен т.нар. "възстановителен отряд", който прибира кораба и заедно с телата е транспортиран с военни самолети С-5 до американската военновъздушна база "Райт Патерсън", където изследванията продължават. Първата работа на военните е да свалят оборудването, което по мнение на специалистите е безценно и веднага е включено към експериментите по текущите програми, а някои блокове стават дори за оръжия.

    По-късно данните от кораба са запаметени на силиконови плочи, като на всички става ясно с каква напреднала технология си имат работа, най-вече по отношение на двигателната установка. От направената експертна преценка научно-техническият екип стига до извода, че земната физика е твърде "боса" по отношение на принципите и законите, на чиято основа се придвижват и управляват извънземните кораби.



    В медицинския доклад за човекоподобните същества е отразено:

    "Произход — неизвестен, с предположение — извънземен.

    Ръст 4-4,5 фута (1,22-1,37м)

    Цвят на лицето — сив, кожа гладка, изключително стегната.

    Коси — пълна липса на каквато и да е окосменост по тялото.

    Глава — голяма, в сравнение с човешките пропорции.

    Череп — издигнат, около главата тъмносини белези.

    Лице — силно издадени скули.

    Очи — големи и леко повдигнати към слепоочията.

    Зеници — не се виждат.

    Нос —само от две ноздри.

    Уста — малък процеп без устни.

    Зъби мънички, в сравнение с човешките.

    Уши — няма.

    Шия — много тънка.

    Ръце — дълги и тънки, достигащи до коленете.

    Бедра — дълги и тънки.

    Гениталии — отсъствие на външни полови органи.

    Стъпала — състоят се от три пръста.

    Метод за контакт по между им — предполага се телепатичен.

    Забележка: Поради агресивната натура на хуманоидите не са им взети проби от кръвта и тъканите. Единият се нахвърля върху лекарския екип и наранява с дълбоки драскотини лицето и гърдите на един от лекарите... Когато им е предоставена различна храна, отказват да се хранят... "^

    Преди да навлезе в атмосферата, корабът е засечен от северноамериканската отбранителна спътникова система НОРАД, която го поема от американския флот за изучаване на дълбокия Космос, наричан още Пазителите на крайните граници. Системата носи най-висока отговорност за идентификацията на всички обекти в космическото пространство около Земята. Към нея се числи и телескопът "Хъбъл". Тя може да засича обекти с големина на футболна топка на разстояние до З0000км в далечния Космос. Разполага с огромни радиоскопични уреди в орбита, които могат да проучват космическото пространство в обхват от хиляди километри.

    Засичаните от Пазителите на крайните граници НЛО се наричат неидентифицирани орбитални предмети (НОП). Откакто системата действа, са засечени по около 6000НОП на три месеца. След това обектите се поемат от НОРАД и чрез нея пряко влизат под контрола на специалните екипи, подчинени на "Маджестик-12". Това са отрядите за бързо реагиране "Делта", разположени на точно определени места по цял свят. Ако някой обект се разбие или бъде свален, точното му нахождение веднага се определя и отрядите се изпращат на място по най-бързия начин.

    Въз основа на тази изключително добре "изпипана" координационна схема се подписват и специални международни спогодби, уреждащи спешното прехвърляне на катастрофирали НЛО по отработения вече "канален ред," които задължават всяка страна да му се подчинява.
    1   ...   14   15   16   17   18   19   20   21   ...   46