• (Виж материала на компактдиска) На 7 юли сутринта
  • 8 юли 1947 г.
  • (Виж материала на компактдиска)



  • страница5/46
    Дата17.01.2018
    Размер5.8 Mb.

    Koj Upravlqva Zemqta


    1   2   3   4   5   6   7   8   9   ...   46

    СЛУЧАЯТ "РОЗУЕЛ 1947"


    На 1 юли 1947 г. над Бейкърсфилд (Калифорния) Ричард Ренкен — летец ветеран и каскадьор, наблюдава полета на кръгли обекти, летящи със скорост 80 км/ч, подредени във формата на буквата V. Нещо подобно вижда и жена от същия град. След това, на 2 юли 1947 г., сряда вечерта, около 21,50 ч. г-н и г-жа Денуам наблюдават ярко светещ овален летящ обект, оставящ в небето червена светлина и летящ на северозапад от Розуел, към щата Ню Мексико.

    Фермерът Уилям Мак Брейзъл по същото време чува мощен взрив. На следващия ден (четвъртък, 3 юли) заедно със седемгодишния Тимъти Проктър — син на съседи, те забелязват на пасбището във фермата леки метални парчета, разпръснати безразборно върху голяма площ. Оказва се, че обектът, видян от семейство Денуам, катастрофира в ранчото на фермера Брейзъл през нощта на 2 юли 1947 г., като преди това експлодира във въздуха поради лоши метеорологични условия и магнитни бури.

    След като прибира няколко парчета, за да ги покаже на съседите си, в неделя (6 юли 1947 г.) Брейзъл ги отнася в градчето Розуел, на около 130 км от фермата му. Той ги показва на шерифа Джордж Уилкокс, който направо изумява от видяното — парчетата не се поддават на каквито и да е деформации, дори при удар с чук и горене с оксижен, а освен това по някои от тях има странни йероглифи.

    От своя страна Уилкокс веднага се свързва с командващия елитната база на американските BBC полковник Уилям Бланшард, където по онова време са разположени стратегическите бомбардировачи В-29, предназначени да носят ядрено оръжие. След като внимателно разглежда парчетата, той назначава специална група начело с майор Джес Марсел — шеф на разузнавателния отдел към базата, и капитан Шеридън Кевит — агент от Централния разузнавателен корпус (Central Intelligence CorpsCIC) на американските BBC, да разследват случая. (Виж материала на компактдиска)

    На 7 юли сутринта Брейзъл отвежда групата в своята ферма, където са открити още метални отломки, разпръснати на площ от 1200 м на 75м, т.е. на общо 9000 ке. м. На около 3 км от мястото е намерен и корабът, частично забит в земята, а около него разпръснати четири мъртви тела на астронавти. По-късно за тях е направено предположението, че катапултират миг преди катастрофата Гледката е потресаваща! Те са облечени в еластични сребристи комбинезони и изглеждат ужасно, защото, първо — не приличат на хора, и второ — намират се в начална фаза на разложение. Заедно с останките на кораба, още същата вечер телата са натоварени на два камиона и откарани във военновъздушната база.

    На 8 юли полковник Бланшард изпраща специализирано подразделение военни полицаи, които отцепват района около фермата, и веднага предава съобщение до щаба на 8а армия във Форт Уорт (щата Тексас). Същата сутрин той разпорежда на лейтенант Уорънт Хот, изпълняващ длъжността "Връзки с обществеността" към базата, да пусне за местната преса съобщението:

    "...Многобройните слухове за летящите дискове вчера станаха реалност. Разузнавателната служба на 509-а група бомбардировачи към 8-а въздушна армия от базата в Розуел успя да се сдобие с един диск благодарение на сътрудничеството на местен фермер и шерифа на окръг Чейвис. Летящият обект се е приземил миналата седмица в едно ранчо близо до Розуел. Тъй като не разполагал с телефон, фермерът е съхранил диска, докато се свърже с шерифа, който на свой ред е информирал майор Джес Ей Марсъл от разузнавателната служба към 509а група бомбардировачи. Веднага били предприети съответните мерки и дискът — прибран от фермата. След инспекция във въздушната база в Розуел той бил предаден впоследствие от майор Марсел на висшестоящите власти... " 8

    Повече от ясно е, че изявлението е направено под отзвука на съобщенията, свързани с Кенет Арнолд, и вълните НЛО над САЩ и Канада. То е предоставено по обяд на 8 юли 1947 г. от пресслужбата на военната база на местния вестник "Розуел дейли рекорд", на две радиостанции и на още един всекидневник в Розуел. Това е пълният текст, взет от вестник "Сан Франциско хроникъл", където полковник Уилям Бланшард заявява, че в базата разполагат с катастрофирала, но сравнително запазена летяща чиния!

    Генерал Роджър Рамей — командващ Осма въздушна армия, базирана във Форт Уорт, дава пресконференция за журналистите по повод "Розуелския инцидент" и разрешава снимането на някои от намерените парчета в ранчото на Мак Брейзъл След нея обаче се налага спешно свикване на втора пресконференция в неговия кабинет, където са разположени "останките " от катастрофата, за да се опровергае разпространеното вече съобщение. Според генерал Томас де Боз — по това време полковник и началник-щаб на Осма въздушна армия, причината е, че от Вашингтон спешно позвънява генерал-майор Клемънс Макмалън — заместник-командващ на Центъра за стратегическо авиационно командване, който разпорежда на генерал Рамей "случаят да бъде спешно потулен "!

    Журналистите веднага забелязват абсолютното несъответствие между онова, което снимат първия път, и материалите, предоставени им като "веществени доказателства" на втората пресконференция. Логично е поставен въпросът, чии са останките. Отговорът е, че точно тези са видели и първия път... Коментарът е излишен.

    Преди това генерал Рамей спешно вика сержант Ървинг Нютън от метеорологичната служба, за да "идентифицира останките". Сержантът "установява", че те са "от метеорологичен балон тип "Роуин", защото "миришат на синтетичен каучук" — материалът, от който правят балоните. По-късно генералът прави и изказване по радиото, като категорично заявява, че относно катастрофата в Розуел е направена грешка. Той развива версията, че в ранчото на Мак Брейзъл през нощта на 2 юли 1947 г. пада метеорологичен балон!

    Опровержението е остро, унизително и подлагащо на критика офицерите от военновъздушната база в Розуел. То веднага е публикувано във всички вестници, с което възбудените духове са укротени, а военните, пуснали първото съобщение — подложени на унижение и присмех.

    В отговор на това в едно свое по-късно интервю майор Марсел заявява, че отлично познава всичко, което може да лети във въздуха — както американските самолети, така и "тези на противниковата страна". Той добре разпознава и всички видове метеорологични балони, така че да се направи подобна абсурдна грешка, при това от опитен разузнавач като него — да обърка неща, нямащи нищо общо помежду си... Ясно е, че висшестоящото командване на американската армия дори не се постарава, когато скалъпва измишльотини, поне да го направи по-професионално, за да хване вяра.

    Наистина духовете в Розуел са укротени, макар и с груба манипулация на обществото, но само няколко дни по-късно пресата отново гръмва, като разгласява за друга катастрофа на НЛО, този път в градчето Феникс, щата Аризона. Публикувани са и снимки, направени от някой си Уилям Родее от същия град, който заснема обекта, докато се движи на югозапад, малко преди да се разбие. Това става на 7 юли 1947 г. вечерта. Снимките на НЛО са публикувани на 9 юли 1947 г. във вестник "Аризона републик".

    По-късно Родее споделя пред приятели, че веднага след случая е посетен от агенти на ФБР и офицер от разузнаването на военновъздушните сили, които чрез заплахи му отнемат негативите. След време, когато си ги поисква обратно, те му заявяват, че не може да ги получи!

    В архивите на американските BBC "случаят от градчето Феникс" е окачествен като "възможна мистификация", въпреки че според някои офицери от разузнаването снимките на обекта, направени от Уилям Родее, не са фалшиви. Каква е по-нататъшната развръзка на нещата — по този случай няма информация.

    Натиск и заплахи от страна на военните са оказани и върху Мак Брейзъл и шерифа на град Розуел — Уилкокс, във връзка с тамошния инцидент, за да се потули истината чрез фалшиви показания. За това свидетелства внучката на шерифа — Барбара:



    "Баба ми ме извика да ме предупреди, защото след инцидента в къщи дошла военна полиция и ги заплашила, че ако посмеят някога да кажат и думичка за случая на когото и да било, щели да убият не само тях, но и цялото семейство... Щели да ни намерят, където и да сме, и да избият всички ни... " 9

    Проучванията на разсекретените документи по случая в Розуел след 1974 г. показват, че първоначално генерал Рамей предполага, че катастрофиралият кораб "е съветски самолет или ново неизвестно оръжие на противника ". От документите става ясно, че "експертизата" на останките от кораба е направена спешно, защото от най-високо равнище вече са отдадени съответните заповеди и инструкции как да се действа по-нататък. В подкрепа на това заключение е и фактът, че собственикът на местното радио в Розуел е принуден да не "дава никаква информация" за инцидента. Трябва да се твърди, че местните военни "вземат метеорологичен балон за летяща чиния ", т.е. случаят е отработен по класически военен образец .

    По-късно останките от кораба заедно с мъртвите тела на извънземните са откарани с транспортен военен самолет във военновъздушната база "Райт Патерсън" в Охайо за изследване, където се намира най-добрият научноизследователски център в САЩ по онова време. Според други източници част от останките на кораба от Форт Уорт са изпратени и във Вашингтон. Последната операция е извършена по заповед на генерал Макмалън от Пентагона.

    Обектът най-старателно е изследван и от авиационния конструктор Бил Макдоналдс, който констатира, че "корабът е произведен по извънземна технология"! По случая той дава следното обяснение:

    "...Беше ми позволено да се срещна с полковника от разузнавателния отдел Френ Кауфман, който се занимава със съставянето на рисунките на обекта след аварията във времето, когато сутринта на 5 юли 1947 г. били събрани отломките на кораба. Той вероятно е третият в йерархията на началниците на Разузнавателното управление, който е бил на мястото на катастрофата, където също са били и полковник Бланшард, майор Марсел и редица други офицери от базата, както и началникът на военната полиция Маршал, който ръководел операцията по търсенето.

    След многото часове, проведени с полковник Кауфман по изучаване на показанията, дадени от очевидците, успяхме да си съставим представа как е изглеждало това транспортно средство.

    Полковникът ми показа още влажните фотографии и своите рисунки, чийто оригинал той веднага изпратил в Пентагона. Корабът на рисунката му много приличаше на съвременен самолет-шпионин. Той изгледаше като миниатюрна версия на SR-71 "Black Bird", конструиран в края на 70-те години.

    Към рисунката се прилагаше най-подробно описание, направено от офицера във военновъздушната база "Райт Патерсън". По-късно, през 1952 г., той се занимаваше с шифри и задълженията му бяха да шифрира инженерните разчети в покъсните стадии от изучаването на обекта, който впоследствие беше поставен в бетонна шахта на пускова ядрена установка и no-късно залегна в основата на легендата за "Хангар18". Шахтата беше съвършено секретна и затова в нея беше поставен този обект... " 10

    От информацията на Макдоналдс следва, че полковник Кауфман от базата "Райт Патерсън" в продължение на три месеца е разполагал с възможността в детайли да изследва мястото на аварията. Излиза, че намереното през 1947 г. в Розуел много прилича на съвременен вълноплан (т.е. обектът е с вълнообразна форма) според първите показания, давани от различни източници, които потвърждават, че става въпрос за катастрофа на дискообразен НЛО с диаметър около 15 м. В крайна сметка излиза, че:

    "Извънземният кораб има делтаобразна форма на крилата и е направен от "единно парче сплав ". По него няма шевове, никакви връзки, нито укрепления и линии на стиковка между отделните отсеци. Това е "единен монолит" от челото до кърмата, от едното крило до другото. В долната част на кораба се забелязва малко неколкослойно удебеление, подобно на луковица. Корабът е с диполна вълнопланова структура, сливаща се с покрива, където се намира гравитационната силова система. От външната страна има нещо като купол, приличащо на удължен вълнообразен отсек, играещ ролята на кабина, в която са разположени две седалки, обърнати към "тила " на кораба, и още една, обърната към челната му част, много силно дръпната назад. Това е седалката на пилота, управляващ кораба. Още две седалки има и в съседния отсек, от което следва, че астронавтите не са четирима, а петима, нещо потвърдено и от показанията на свидетеля Стийв Маккензи, един от всичките 300 свидетели, разпитани и дали показания по "Случаят Розуел 1947".11

    Маккензи твърди, че е един от присъстващите на 5 юли 1947 г. в ранчото на Брейзъл, когато "военните намират странен летателен апарат без крила ", както и телата на "четирима малки хуманоида без коса " извън кораба, а петият — в самия кораб.

    Безспорно информацията за инцидента в Розуел, пристигаща от различни източници, е доста противоречива. По този въпрос има сведения и за още една катастрофа на друг космически кораб, станала малко по-късно и на друго място в щата Ню Мексико. За нея говори и строителният инженер Грейди Барнет, по онова време жител на Розуел, който на 8 юли 1947 г. е на обичайна обиколка из пустинята, близо до градчето Магдалена, на около 400 км оттам. Към него се присъединяват и студенти археолози от университета в Пенсилвания, когато забелязват метални отломки да блестят в далечината. След като ги приближават, става ясно, че това са части от летателно тяло. Когато пък откриват и самото него, по думите на Барнет "всички са обхванати от чувство на страх и ужас". Тялото се оказва катастрофирал кораб с овална форма, който лежи в земята "разполовен като диня". Около него са пръснати три тела, а останалите (не се посочва броят им) лежат неподвижно в кораба. Съществата са малки на ръст, без коса, с големи кръгли очи и облечени в метализирани комбинезони. Не след дълго на самото място идват военните и отцепват района, а групата на Барнет е пусната под смъртни заплахи: "За всичко, което сте видели, не трябва да говорите никога и пред никого!" 12

    Какво се случва в пустинята на 8 юли 1947 г. с Грейди Барнет и студентите геолози става ясно едва след 33 години, след като случаят е описан в документалната книга на Чарлз Берлиц и Уилям Мур, посветена на катастрофите в Розуел през 1947 г.



    Както изглежда, става въпрос за две или три катастрофи на извънземни космически кораби — едната в нощта на 2 юли, другата вероятно през нощта на 7 юли 1947 г., а за третата не се посочва кога.

    Първата катастрофа — във фермата на Мак Брейзъл, втората — в розуелската пустиня, а третата — до Феникс. Първото космическо тяло е с формата на диск, а второто — вълноплан. За третия космически апарат липсва повече информация. Каква е истината за броя и вида на катастрофиралите извънземни кораби знаят тесен кръг хора и тя едва ли скоро ще излезе на бял свят, независимо че оттогава са изминали повече от петдесет години.

    Впоследствие в авиобаза "Райт Патерсън" е направена аутопсия на телата на мъртвите астронавти с цел да бъдат изследвани и анатомично проучени. Констатирано е, че коренно се различават от човешката раса. Ето какво е отбелязано в протокола от изследванията:

    "Тези същества на височина достигат от 3,4 до 3,5 фута, (1,1—1,2 м). Имат ръце с по четири пръста, без палци, свързани помежду им с ципа както при влечугите. Краката им са малки, четирипръстови и също свързани с ципа. Очите им са много големи, почти като на насекоми, имат чифт вътрешни клепачи. Вместо нос имат само два отвора, малка уста, нямат зъби, а вместо тях имат нещо като твърда гума. Вътрешните им органи са много опростени — имат един орган, изпълняващ функцията на сърце, и чифт бели дробове. Храносмилателната им система също е много проста — имат къс хранопровод, нещо като малко стомахче, пикочоотделителна система с един бъбрек с пикочен мехур, представляващи свързан орган. Изхвърлят отпадъци чрез специален орган за преработка. Кожата им е много еластична, мозъкът — no-сложен от нашия и е с няколко полукълба. Докато човешките очи се контролират от задната част на мозъка, техните се контролират от предната. Имат много добре развит слух (могат да чуват дори по-добре от кучетата). Двуполови са — мъжки и женски.

    Предполага се, че живеят между 380—400 земни години, като достигат зрялост някъде към 200-годишна възраст."13 (Виж материала на компактдиска)

    Според по-късно направените разкрития за събитията в Розуел от 1947 г. голям интерес се проявява и в бившия Съветски съюз. В документи от архива на КГБ се посочва, че лично Йосиф Сталин изключително се интересува какво точно е станало там, поради което възлага на разузнаването да направи всичко възможно, но да получи повече информация. Освен това в докладите се съдържа и информация, че Сталин по принцип силно се интересува от въпроса за НЛО, което потвърждава и бащата на съветската космонавтика Сергей Корольов. Според него Розуел и Ню Мексико са гореща точка за съветското разузнаване главно поради две причини — катастрофата на НЛО и ядрените опити и експерименти, провеждани там по линия на свръхсекретните американски програми. Сред съветските шпиони има и доста учени, които действат точно в тази част от територията на САЩ — в Розуел. Там наистина се разбива летателно тяло, което в никакъв случай не е метеорологичен балон! Не се знае точно какво представлява то, но е сигурно, че не е нито съветски, нито американски апарат.

    Във връзка с катастрофата в Розуел и последващите я събития съществува лавина от информация, идваща от различни източници и внасяща голямо объркване. Разследванията продължават повече от 50 години, в тях са участвали и участват много организации и сдружения — предимно граждански и сформирани от учени, например "Граунд Сосър Уоч" , MUFON, CUFOS, "Fund of UFO Research" и други, които през последните години на миналия век предоставят множество категорични доказателства, че през периода 1946— 1952 г. само на територията на САЩ стават няколко катастрофи на чуждопланетни кораби с астронавти на борда. В състава на част от тези организации влизат учени като атомния физик Стентън Фридмън, проф. Жак Вале, астрофизикът проф. Джей Алън Хайнек, хипнотизаторът Бъд Хопкинз, о.з.полк. Уендъл Стивънс и редица други, които са категорични в заключенията си за истинността за Розуелския инцидент, който според тях поставя началото на нова ера в развитието на земната цивилизация.

    Тази е и причината в разследванията на катастрофите на НЛО на американска територия да се включват конгресмени и политици, независимо че е минало доста време. Подобно разследване е направено и през 1995 г. по искане на конгресмена Стив Шиф, който възлага задачата на Главното управление по отчетността (GAO). Резултатите от разследването са публично огласени през юни с.г. и текстът им гласи:

    "...Вашингтон: Конгресменът Стив Шиф публикува днес доклада на GAO, който представлява резултат от търсенето на документи за катастрофата през 1947 г. край Розуел (Ню Мексико) и възпроизвежда отговорите на военните.

    Състоящият се от 20 страници доклад е резултат от информационните запитвания и трудностите, които е имал конгресменът Шиф при опита си да получи от Министерството на отбраната отговори за покритите с 48-годишна давност спорове.

    Шиф казал, че са изчезнали важни документи, които биха могли да хвърлят светлина по случая. От доклада на GAO става известно, че съобщенията за съответния период, направени от военното летище "Розуел "("RoswelArmy Air Field" — RAAF), са унищожени без съобразена с изискванията разпоредба. Шиф отбелязва, че те биха показали какво точно са съобщили военните от Розуел на своите началници. Според моите разбирания тези изходящи информации са архивни документи, които никога не би трябвало да бъдат унищожавани

    GAO не е могла да установи защо са унищожени документите. Също така не е могло да бъде установено кой е издал заповедта за това действие. Шиф съобщил, че по преценка на GAO документите са унищожени преди повече от 40 години, поради което no-нататъшните проучвания относно розуелския инцидент са невъзможни... " 14
    1   2   3   4   5   6   7   8   9   ...   46