страница1/9
Дата01.04.2019
Размер2.77 Mb.

Космически микровълнов фон весела Георгиева, гпче „Ромен Ролан”


  1   2   3   4   5   6   7   8   9

КОСМИЧЕСКИ МИКРОВЪЛНОВ ФОН
Весела Георгиева, ГПЧЕ „Ромен Ролан” 12 клас

рък. Н. Кискинова,НАОП „Юрий Гагарин”

Стара Загора



Едно от малко известните предвиждания, чието сбъдване е предизвикало значителни промени в представата на хората за заобикалящата ги Вселена е хипотезата на Джордж Гамов и белгийския духовник и учен абат Жорж Льометр, че вследствие от Големия взрив би трябвало да се появи хомогенно, нискотемпературно лъчение, което да се

р
азпространи из цялата Вселена. По-късно, през 1964, Дороцкевич и Новиков доказват, че то трябва да има спектър на абсолютно черно тяло с максимум на излъчването в микровълновия диапазон. Именно подобен микровълнов фон случайно е засечен през 1965 от Арно Пензиас и Робърт Уилсън. Тогава те опитвали да използват една голяма съобщителна антена, притежание на лабораториите Бел в Холмдел, Ню Джърси, но имали проблем с неспиращ фонов шум – едно постоянно свистене, което правело невъзможно да се извършва експериментална работа.

Арно Пензиас и Робърт Уилсън

Неотслабващ и нефокусиран, шумът идвал от всяка точка на небето, ден и нощ, през всички сезони. В началото те си обяснили наблюдаваното явление с повреда на антената, но след многократни експерименти установили, че апаратурата е напълно изправна. Цяла година младите радиоинженери правели всичко възможно, което било по силите им да открият източника на шума и да го елиминират. Тествали всяка електрическа верига, размествали жици, почиствали щепсели. Качили се в чинията, като облепили с лепенка всяка спойка и нит, прецизно изчистили антените. И въпреки това странното лъчение продължило да струи от всички точки на небето.

Те не подозирали, че на 50 км. от тях в Пристънския университет, екип от учени начело с Робърт Дике работел върху откриването именно на това, което те толкова усилено се опитвали да премахнат. Изследователите от Принстън следвали идеята, която била лансирана през 1940-те от родения в Русия астрофизик Джордж Гамов, че ако се търси достатъчно упорито, то трябва да се открие някакво космическо фоново лъчение в простраството - остатък от Големия взрив. Гамов изчислил, че преминавайки през огромната шир на Космоса, лъчението би трябвало да достигне Земята като микровълни. В една своя публикация той дори посочва инструмента за откриване на тези микровълни – антената на Бел в Холмдел. За съжаление, нито Пензиас, нито Уилсън, нито пък някой от екипа в Принстън не бил прочел труда на Гамов.

За еднаквия принос на радиоинженерите Арно Пензиас и Робърт Уилсон за откриването на реликтовото лъчение /КМЛ-космическо микровълново лъчение/, всеки от тях получава 1/2 от Нобеловата награда по физика през 1978.



При своя опит Арно Пензиас и Робърт Уилсън провеждали измервания само в две честоти. Години по-късно били направени измервания и в други честоти, които показали, че загадъчното лъчение твърде много прилича на излъчването на абсолютно черно тяло. Тъй като не била известна прозрачността на земната атмосфера за различните видове електромагнитни лъчи, провели се допълнителни измервания с помощта на спътник. Така се заражда идеята за проекта COBE – Cosmic Background Explorer, в основата на който стои Мадър. За първи път той представя на НАСА предложението си за изпращане на проба за засичане на фоновото, наречено още реликтово или остатъчно от Големия взрив излъчване през 1974 година. Изпълнението на проекта обаче се забавя чак до 18-ти ноември 1989, поради финансови причини, а впоследствие и поради замразяването на полетите на совалките след нещастния случай с „Чаланджър”. Усилията на Мадър и близо 1000 души от неговия екип накрая се увенчават с успех. Първите неясни образи на фоновото лъчение по небето са получени през 1992 г. от спътника COBE. Макар и революционен, резултатът бе и разочароващ заради нефокусираната картина на ранната Вселена. Учените не успяха да анализират “горещите петна” или флуктуациите , които са от порядъка на 1° от небето, защото уредите на СОВЕ се оказаха не достатъчно чувствителни и не можеха да доловят флуктуации по-малки от 7°. (Това не попречило на пресата ентусиазирано да кръсти снимката “лицето на Бога”, макар че по-точно би било да се нарекат “детски снимки” на новородената Вселена. Ако приемем Вселената днес за 80-годишен човек, тези снимки са от първите часове след раждането му – 370 000 години след Големия взрив.)




  1   2   3   4   5   6   7   8   9

Коьрта
Контакты

    Главная страница


Космически микровълнов фон весела Георгиева, гпче „Ромен Ролан”