• Павел Шафарик
  • Бартоломей / Йерней Копитар



  • страница1/5
    Дата12.03.2019
    Размер1.21 Mb.

    Кратка история на българските селища на територията на молдовското княжество и руската империя


      1   2   3   4   5

    КРАТКА ИСТОРИЯ НА БЪЛГАРСКИТЕ СЕЛИЩА

    НА ТЕРИТОРИЯТА НА МОЛДОВСКОТО КНЯЖЕСТВО

    И РУСКАТА ИМПЕРИЯ
    Архивните материали и изследвания показват, че заселването на българи в териториите на днешните Република Украйна и Република Молдова е било факт още в средата на ХVII век.

    През това време значително количество българи се заселва в Измаил, Килия, Рени. До края на ХVIII и началото на XIX в. българите в много от случаите пристигат в пределите на Молдавското княжество на групи. Тук, съгласно запазените грамоти на молдовските князе, те биват приети и определени да живеят в гр. Кишинев, в окръг Орхей (с. Петрикани), Гречени (с. Паикул), Кодрул (имение Баба Яна) и др. Обаче преди руско-турската война от 1806-1812 г. в Бесарабия (историческа област, в момента в пределите на Р. Молдова и Р. Украйна), която тогава още не е принадлежала на Русия и е влизала в пределите на Молдовското княжество, не е възникнало нито едно отделно българско селище. За такова донякъде може да се счита само днешният гр. Комрат, основан през втората половина на XVIII-ти век, в който основно население са били и сега са тюрко / турскоезичните гагаузи. Българите тук, както и българите преселници през този период, отседнали в други градове, села и имения, са били постепенно асимилирани от обкръжаващото ги другоезично население.

    Първи отделни български селища в пределите на Руската империя са: с. Ольшанка, от 1774 г. (сега в Кировоградска област, Р. Украйна), с. Малък Боялък (сега Свердлово), от 1801 г., с. Голям Боялък / Кошково от 1802 г. (доскоро с. Благоево, а сега Велики Буялък), с. Кубанка, от 1804 г., с. Катаржино, от 1806 г., в района на гр. Одеса, с. Терновка, от 1802 г., сега в пределите на гр. Николаев, в Крим първи български колонии стават – с. Кишлав, от 1803 г., с. Стари Крим, от 1804 г. и Балта Чокрак, от 1806 г., а в така нареченото днес Приднестровие – с. Паркан, от 1804 г.

    В украинската част на Бесарабия едни от първите български селища, съгласно съхранилите се архивни документи (ведомост от 25 май 1816 г.), са селата: Кайраклий (сега Лощиновка), Кот-Китай, Троян, Ẹн̀икюф / Еникьой (сега Новоселовка), Шикирлик / Шикирли-Китай (сега Суворово), които вероятно са били основани веднага след приключването на руско-турската война от 1806-1812 г., а през 1812 г. е било основано едно от най-големите българо-гагаузки села в този регион с. Кубей. През 1821 г. е било поставено началото на гр. Болград, през 1821 г. българи от Измаил основават с. Бановка, през 1822 г. българи от Кишинев основават с. Задунаевка, а българи от Акерман (сега гр. Белгород-Днестровский) на мястото на татарския аул Ески Кубей основават с. Нова Ивановка. Във времето в края се появяват и други български селища.

    В молдовската част на Бесарабия, по-точно, в пределите на днешна Р. Молдова, първичните български селища са много малко. Най-старото българско селище е гр. Тараклия (в миналото – с. Шоп-Тараклий, за година на основаването на което се счита 1813-та), а също така селата – Валя Пержей (българската част на което възниква много по-късно, отколкото молдовската), Кирсово (гагаузката част на което с това име възниква много по-рано, отколкото българската – Башкьой), Кортен и Твардица, появили се в резултат на най-масовото преселване на българите след поредната руско-турска война от 1828-1829 г.

    Населението от по-голямата част на тези първични български селища впоследствие в резултат на вътрешна миграция създават в съответните райони и региони ред вторични, а в някои случаи и третични български селища. По такъв начин на тази обширна територия се появяват диалектите на бесарабски, кримски, одески, херсонски, олшански / кировоградски, приазовски / таврийски, приднестровски / паркански, николаевски / терновски и др. българи, които в края на ХIХ – в началото на ХХ в. започват да стават обект на изследване на редица учени от Русия, Украйна, Молдова, България и др.

    Селища на българи възникват вследствие на вторична миграция не само на територията на сегашните Р. Украйна и Р. Молдова, но и в пределите на Руската федерация, в републиките на Средна Азия, в Кавказ и др.

    Един от първите учени, проявил изследователски интерес и към бесарабските българи, е словацкият и чешки славист Павел Шафарик. Втората глава на книгата му Slowansky ǹarodopis (1842) е озаглавена – „Българска реч”. В българските езикови граници е включена и Бесарабия. В книгата на Павел Шафарик са отбелязани названията на много от българските села в Бесарабия.

    За необходимостта от изследване на езика на бесарабските българи е писал и словенският лингвист и историк Бартоломей / Йерней Копитар.

    Значителна роля във българското възраждане изиграва творчеството на Юрий Венелин, който известно време живее в Кишинев, където проучва езика и историята на българските преселници. През 1829 г. Юрий Венелин издава един от най-задълбочените си и значими трудове, слагащ началото на съвременната българска фолклористика и етнография, а именно – „Древните и съвременни българи в тяхното политическо, народностно, историческо и религиозно отношение спрямо русите“. Тази книга намира широк отзвук както в Русия, така и в тогавашните български земи. Чрез своя труд Юрий Венелин оказва голямо влияние върху зараждащата се българска интелигенция. „Грамматика нынешного болгарского наречия“ от Юрий Венелин пък е най-ценната, неиздадена приживе на автора книга. Над нея той работи с посвещение повече от шест години и я подготвя за печат през 1834 г. – година преди да излезе първата новобългарска граматика от български автор („Болгарска граматика“ от Неофит Рилски, 1835). Издаването й на български език става близо 170 г. след написването й и 5 години след първото й издание (1997) – Грамматика нынешнего болгарского наречия. Публикация подготовлена Г. К. Венедиктовым. М. 1997. ХХІІ, 253 с., което е в оригинал на руски език и е осъществено от Института за славяноведение и балканистика към Руската академия на науките.

    Библиография на материали и изследвания, свързани с историята, езика и културата на българите в Русия, СССР, Украйна, Молдова и т.н. се съдържа в указателите:


    • И. Грек. Болгары Молдовы и Украины: вторая половина XVIII – 1995 г.

    (Библиографический указатель литературы), Кишинев, „S.Ş.B.”, 664 с.,

    Библиография 1829–2014, Тараклия, 2016, 246 с.

    Нашите очерци са написани предимно на базата на втория библиографски указател, включващ преди всичко публикации, свързани с изследването и изучаването на българския език в Русия, СССР, Молдова и Украйна.



    Павел Шафарик (1795-1861) Йерней Копитар (1780-1844)

      1   2   3   4   5

    Коьрта
    Контакты

        Главная страница


    Кратка история на българските селища на територията на молдовското княжество и руската империя