Скачать 195.46 Kb.


Дата30.12.2017
Размер195.46 Kb.
ТипКнига

Скачать 195.46 Kb.

Криминологични аспекти на сексуалните престъпления с деца. Статистика. Препоръки към правораздавателните органи доц д-р Иван Ранчев1



КРИМИНОЛОГИЧНИ АСПЕКТИ НА СЕКСУАЛНИТЕ ПРЕСТЪПЛЕНИЯ С ДЕЦА. СТАТИСТИКА. ПРЕПОРЪКИ КЪМ ПРАВОРАЗДАВАТЕЛНИТЕ ОРГАНИ
доц. д-р Иван Ранчев1
Проблематиката за мен не е нова, тъй като в продължение на няколко години усилено работих по нея и издадох книга, която впоследствие беше приета като хабилитационен труд при явяването ми на конкурс в юридическия факултет на ПУ „Паисий Хилендарски“2. Настоящите ми бележки са съобразени с последните решения на Пловдивския апелативен съд, в който работя като съдия в наказателното отделение.

1. Криминологични аспекти.

Сексуалните престъпления с обект малолетни и непълнолетни лица имат някои особености. В повечето случаи едно по-възрастно пълнолетно или непълнолетно лице използва своята доминираща позиция, физическо или психическо превъзходство, незнанието, доверието или зависимостта на малолетното дете с основната цел да удовлетвори половото си желание. Самото дете в повечето случаи е безпомощно и рядко споделя за случилото се под предлог запазване на тайна, чрез заплахи, побои и малтретиране.

Като цяло регистрираните, сексуални престъпления с обект деца са малко на брой. Това е така, тъй като този вид престъпност е сравнително латентна. В много от случаите се касае до извършване на престъпления в рамките на семейството или от негови близки и познати, като не се съобщава на полицията. Същевременно с това разкриваемостта им според полицейската статистика е висока – над 80%!? 3

Макрорамката на извършваните сексуални престъпления с обект малолетни и непълнолетни лица обикновено обхваща големите градове, в районите на инфраструктурни обекти /жп, автогари, пристанища/, в малките населени места е по-рядко, главно от „гастролиращи” извършители, а в селата и вилните зони, главно роднини или познати на детето.

Локалните места, в които се извършват подобни престъпления обикновено в градовете са безлюдни постройки, строителни площадки, междублокови пространства, детски площадки и паркове, а в селата и курортите извън активния сезон – безлюдни места, дворни и селскостопански постройки.

Освен тях, благоприятни за изява на подобни извършители се явяват обществени места и мероприятия за развлекателни прояви, като концерти, дискотеки, компютърни клубове, посещавани обикновено от деца без придружител.

Полицейските анализи сочат, че около 70% от случаите на тези престъпления са били извършени през тъмната част от денонощието.

Профилът на извършителите на сексуални престъпления с деца в Р. България е следният:

- преобладаваща възраст – 18-30 години, след тях са извършителите над 30 години и по-рядко от други непълнолетни или малолетни лица;

- мъжете са най-честите извършители с над 96% от общия брой престъпления, а жените - сравнително рядко с около 4% от случаите;

- повечето прояви са с един извършител и рядко се касае за съучастническа дейност;

- социалният произход на извършителите обхваща всички обществени прослойки.

Полицейската типология на извършителите на подобни престъпления в Р. България възприема направената в САЩ от ФБР, като ги разделя на две основни групи – ситуативни и преференциални извършители.

Ситуативните извършители обикновено се възползват от определено стечение на обстоятелствата, като проявата им рядко е планирана. Понякога не са запознати с действителната възраст на детето и не се стремят да замаскират следите си. Те обикновено действат инцидентно, не проявяват жестокост и не са склонни към рецидивни прояви.

За разлика от тях, преференциалните извършители действат умишлено и целенасочено, както и използват често жестокост към детето. При тях е развит стремежът към замаскиране на престъплението и са склонни към рецидив. В резултат на техните прояви има сериозна опасност да увредят физически детето и дори да му причинят смърт, за да не бъдат разкрити.

Други извършители се явяват лица, чиито професии са свързани с работа с деца, като могат да попаднат в категорията на ситуационните или преференциални извършители. Това са хора от така наречените свободни професии, като актьори, гимнастици, балетисти, художници, журналисти, адвокати и др. Към тях се причисляват и учители /обикновено от началните или средни класове/, възпитатели, треньори, родители, настойници, попечители, роднини на детето4.

Болшинството от разкритите извършители са мъже, като:

- 85% от децата са имали преди това близки отношения с тях;

- при липса на намеса, сексуалното насилие продължава с години;

- 85-90 % от насилниците са познати на детето, като от тях 35-40% са баща, брат, дядо, любовник на майката, роднина; 45-50% са приходящи, грижещи се за децата, съседи, приятели на семейството и 10-15% са далечни познати или странични лица за семейството.

Жертвите на сексуално насилие са както момичета, така и момчета /3:1/, от бедни и богати семейства, с всякаква раса и вероизповедание.

Децата нямат опит и знания, за да разберат какво точно става. Към тях рядко се прилага физическо насилие, тъй като възрастните имат власт и авторитет. Често изпитват срам и вина за случващото се с тях – смятат, че са се провинили и заслужават насилието като наказание. В повечето случаи на сексуално насилие те не получават физически увреждания. Но не рядко насилниците използват заплахи и подаръци, за да се запази факта на насилие в тайна. Децата рядко дават показания, с които признават за осъщественото с тях насилие. Затова отричането на факта на сексуалното насилие и от предходните показания се случва сравнително по-често.



2. Статистика на подобни случаи в Р. България.

Интересен анализ на статистическите данни на НСИ са изнесени от направеното през периода от 2009-2010 г. съвместно изследване на Съюза на съдиите в България и Сдружение Спектра5.



От Таблица №2 е видна динамиката на този род престъпления, извършени от малолетни и непълнолетни извършители през 2000 – 2008 г.

ТАБЛИЦА 2

2000г.

2001г.

2002г.

2003г.

2004г.

2005г.

2006 г.

2007 г.

2008 г.

Блудство

92

121

118

109

79

80

100

82

84

Изнасилване

71

90

79

70

26

18

26

19

14

Общо

163

211

197

179

115

98

126

101

98

В Таблица №4 са дадени през периода от 2002 – 2008г. пострадалите малолетни и непълнолетни лица от сексуални престъпления.

ТАБЛИЦА 4

2002г.

2003г.

2004 г.

2005 г.

2006 г.

2007 г.

2008 г.

Детска порнография

-------

2

3

1

3

3

7

Склоняване към хомосекс. действия

6

11

8

6

9

7

6

Склоняване към проституция

40

45

60

31

24

18

9

Изнасилване

117

131

83

85

69

67

58

Блудство

126

176

153

162

162

157

120

Общо

289

365

307

285

267

252

200

Единствено за 2002 г. за детската порнография липсват данни и поради тази причина не са посочени в статистиката. Блудството се явява 5,54% от общия брой на престъпленията срещу деца, изнасилването е 3,20%, склоняването към проституция 1,19%.

В Графика №4 е дадено процентното съотношение на пострадалите от сексуални престъпления, като преобладават момичета спрямо момчетата:

- при блудствата момичетата са 66,18% спрямо 33,82% момчета;

- при изнасилванията /довършени и опит/ съответно 91,99% и 8.01 %;

- при принуждаването към проституция момичетата са 92,36%, а момчетата 7,76%;

- склоняването към хомосексуални действия, момичетата логично са 2,78%, а момчетата 97,22% и

- при детската порнография момичетата са 88,23, а момчетата 11,77%.

Във връзка с научното ми изследване в края на 2011 г. получих обобщени статистически данни от отдел „Информация, анализ и методическо ръководство” на ВКП - София за състоянието на сексуалните престъпления против малолетни и непълнолетни лица през последните 5 години в Р. България. Те включваха данни за периода от 2007 – 2011 г. по основни показатели за образуваните досъдебни производства, внесени прокурорски актове в съда, обвиняеми, осъдени и оправдани лица, както и за пострадалите, диференцирани по пол, възраст и др. за престъпления по Глава втора, Раздел VІІІ „Разврат” и Раздел ІХ „Трафик на хора” от НК. От тях се установява, че след първоначалния ръст на подобни престъпления от 2009 г. техният брой постепенно намалява, като им се обръща сериозно внимание от страна на правораздавателните органи6. За съжаление за предходните години подобна статистическа информация, предмет на анализ в научното ми изследване липсва.

По данни на изследване, предоставено от д-р Нели Петрова от Института за социални дейности и практики, 85% от децата, станали жертви на сексуално насилие, са имали преди това близки отношения с извършителя. В 30-40% от случаите той е бил баща, брат, дядо или приятел на майката на детето. В изследването са участвали 109 деца от социалните домове в страната. Проучването за 2009 г. е част от международно сравнително изследване за сексуалното насилие над деца, проведено през изминалата година, успоредно в 7 страни от Европейския съюз.

От общо 2155 насилвани деца, през анализираната година 253 или всяко осмо дете е било жертва на сексуално посегателство.  Често децата не си дават сметка, че са жертви на сексуално насилие, а дори и да го осъзнават, те не го споделят, защото се срамуват. В 74% от случаите, насилието е било случайно разкрито.

По данни на Държавната агенция за закрила на детето, през първото тримесечие на 2011 г. от подадените у нас общо 680 сигнала за насилие над деца, 324 случая са били отворени, като в 48 от тях причината е била сексуална злоупотреба. Последната най-често е осъществена от близък човек, а не от непознат, който се появява изведнъж.

Според изследването за насилие над деца в България около 55% от малолетните пострадали на възраст между 12 и 14 години са станали жертва на физическо насилие и тормоз от страна на връстници. С увеличаване на възрастта този дял намалява. В по-малката възрастова група е по-висок броят на случаите на сексуално насилие от всякакъв вид. Близо 1/5 от по-малките деца са били жертва на изнасилване през последната година.

За сексуален контакт преди позволената от закона възраст споделят по-често деца на възраст 12-14 години, като в повечето случаи се касае за познат човек, който не е член на семейството. По отношение на блудствените действия честотата на случаите е близка в двете възрастови групи, като при малолетните деца по-често извършителят е член на семейството.

Но добре е да се има предвид, че терминологията, с която се боравят при изследванията си Държавната агенция за закрила на детето и Световната здравна организация към ООН са по-различни от тези в материалното наказателно право.

Световната здравна организация определя като „сексуална злоупотреба с деца“ - участието на дете в сексуални действия, които той или тя не разбира напълно и за които не е в състояние да даде информирано съгласие, или за които детето не е подготвено от гледна точка на развитието си и не може да даде съгласие, или които са в нарушение на законите или социалните табута на обществото7.

В ДР, §1, т.4 от Правилника за прилагане на Закона за закрила на детето е посочено, че „сексуално насилие“ включва използването на дете за сексуално задоволяване8.



3. Препоръки към органите на досъдебно и съдебно производство:

- за досъдебното производство, съгласно чл.198, ал.1 и 2 от НПК е от особено значение да се спазва принципа за неразгласяване на материалите по разследването без разрешение на прокурора, като всички присъстващи на процесуално-следствените действия лица е добре срещу подпис да бъдат предупредени за отговорността по чл.360 от НК;

- за съдебното производство, съгласно чл.263, ал.1 и 3 от НПК, следва делото да се разглежда при закрити врати, тъй като се налага да се запази нравствеността, а и пострадалите от престъплението малолетни или непълнолетни лица биха могли спокойно да дадат показания;

- от особено значение е да се извърши първоначалният оглед на местопроизшествието от специализиран за подобни престъпления разследващ орган, в присъствието на съдебен лекар, биолог, трасолог, одоролог, за да се изземат и скрепят по несъмнен начин следите от деянието – от кръв, слюнка, сперма, косми, частици от кожа, влакна от дрехи, отпечатъци от ръце, мирисови следи и др.;

- задължително се назначават съдебно-медицински експертизи за освидетелстването на пострадалото дете, а ако е починало на неговия труп, както и на заподозрения извършител, с оглед установяването на механизма на деянието и съпричастността на извършителя към него.

Тези експертизи биха установили, какво е състоянието на половите им органи, налице ли са данни за блудствени действия, съвкупление или полово сношение, в какво се изразяват и давността им, медицински показатели за упражнено насилие, последващи телесни увреждания или смърт и т.н.9.

- ако извършителят не е установен, иззетият биологичен материал – кръв, слюнка, сперма, кожа и др. би послужил за назначаването на биологична експертиза и евентуално ДНК профил на лицето и ако фигурира в НБД на МВР, да бъде своевременно обявен за издирване и задържан;

- понякога е препоръчително да се извърши претърсване и изземване в дома на извършителя или жертвата, автомобила, местоработата и т.н., при които могат да се изземат веществени доказателства, включително и компютърни конфигурации съдържащи доказателствени източници за извършеното деяние;

- когато извършителят е неизвестен, няма пречка за изземването при огледа на местопроизшествието с помощта на специализиран служител на мирисови следи.

Впоследствие след откриването на заподозряното лице, да се назначи съдебно-одорологична експертиза, като с помощта на обучени за целта кучета, да се анализират оставените на местопроизшествието следи от мирис, дали произхождат от това лице и състави съответното заключение. Вярно е че само въз основа на това заключение, не може да се приеме за безспорно установено авторството на деянието, но все пак това е индиция за съпричастност към случая и подпомагане на разследването.

- при подобни деяния, обикновено се назначава комплексна, съдебно-психиатрична и психологическа експертиза, която да обследва вменяемостта на обвиняемото лице по смисъла на чл.144, ал.2, т.3 от НПК;

Няма пречка и за задочното назначаване на такава експертиза, особено когато е необходимо да се състави портрет /профил/ на извършителя, за да може да бъде обявен за издирване и сравнително скоро заловен.

- наложително е назначаването на съдебно-психиатрична експертиза и на пострадалите, за преценката на способността им, с оглед на конкретното им физическо и психическо състояние правилно да възприемат фактите от значение по делото и като свидетели да дават достоверни показания по тях – чл.144, ал.2, т.5 от НПК.

Възможно е експертизата да е и послесмъртна, с оглед установяването на характеровите особености на жертвата и възможността й да се съпротивлява ефективно.

Добре би било в експертизите да участват специализирани психолози и психиатри, които биха могли да преодолеят задръжките на детето да предостави нужната информация или за извършители, страдащи от психични заболявания или умствена недоразвитост, пълноценно да осъзнават значението на своите действия и да ръководят постъпките си;

- пострадалите деца, особено ако са малолетни, съгласно чл.140 от НПК, задължително се разпитват с участието на педагог или психолог, а при необходимост в присъствието и на родител или настойник, за разлика от непълнолетните, при които това се преценява в зависимост от случая.

- не е препоръчително децата – жертви да бъдат многократно преразпитвани, тъй като се притесняват и объркват.

Затова е наложително много добре да се прецени преди разпита, посредством беседа от педагог или психолог, какво е конкретното им психическо състояние и възможността за провеждането на подобен разпит. Последният се провежда в свободна форма, като детският педагог или психолог съдействат при задаването на въпросите, които трябва да са съобразени с конкретната възраст и умствено развитие на детето.

- ако беседата или първоначалния разпит са ползотворни, добре е детето веднага да бъде осигурено от разследващите органи за разпит отново пред съответния съдия за случилото се, по възможност в така наречената „синя стая“ с оглед на последващите възможности за оказване на въздействие, стресиране и да забрави за случилото се10.

Това е важно да се има предвид, защото разпоредбата на чл. 280, ал.6 от НПК, която касае провеждането на съдебно следствие пред първоинстанционния съд, изрично въведе изискването, преразпитът на малолетен свидетел да се провежда по изключение, ако не могат да му бъдат прочетени показанията по реда на чл.281 от НПК или новият разпит е от изключително значение за разкриване на истината11. По възможност разпитът може да бъде скрепен и със звукозапис или видеозапис, при спазване на изискванията на чл.239 - 240 НПК, за да се документират тези обстоятелства и при нужда отново да бъде възпроизведен в съдебно заседание;

- законодателят предвиди в чл.263, ал.4 от НПК изрична разпоредба, според която малолетен или непълнолетен свидетел – пострадал от престъпление, може да се разпитва от съда при закрити врати. Но това е особено наложително в контекста на разглежданата тематика, тъй като е относима и нормата на предходната ал.3, според която е предвидена възможност за разглеждането на делото по този ред, за да се предотврати разгласяването на факти от интимния живот на гражданите.

- ако детето е сексуално малтретирано от родител или настойник, същото трябва да бъде изолирано от него и ако трябва да му се назначи особен представител по реда на чл.101, ал.1 от НПК, който да го представлява. В някои случаи пропускът да се стори това се счита от съда за съществено процесуално нарушение, защото е ограничено правото на защита на детето и възможността му да се конституира като граждански ищец и частен обвинител като води до връщане на делото за доразследване12;

- няма пречка, когато очевидците или самото пострадало дете се притесняват от неправомерно въздействие, по тяхна инициатива или по преценка на разследващите органи, същите да придобият статут на защитени свидетели и да се запази в тайна тяхната самоличност при провежданите разпити по реда на чл.141 от НПК или жертвата да се настани в специализиран дом;

- ако се касае за престъпление, в разкриването на което е участвал полицейски служител под прикритие, трябва да се запази в тайна неговата самоличност, като разпита се проведе при условията на чл.141а от НПК;

- ако извършителят не е установен и има заподозрени лица, се провежда разпознаване по реда на чл.170-171 от НПК, като не бива да се забравя, че преди това е абсолютно необходимо да се разпитат пострадалото дете или очевидците на случая, за да опишат особените белези, по които е възприет насилника /възраст, ръст, телосложение, белези, татуировки по кожата и др./;

- възможно е да има аудио или видеозапис на случая, което налага изземването и подлагането на експертен анализ на съответното веществено доказателство.

Вариантите за записа могат да бъдат най-различни. Примерно от видеокамера, което налага изискването от собственика на записа на дигиталния носител /ако откаже, да се изземе/, който подлежи на експертно изследване и изготвяне на компютърна експертиза на хартиен носител, съгласно чл.135 от НПК и фотоалбум с най-важните кадри. В тази случаи се назначава лицево-идентификационна експертиза, с която да се документира присъствието на заподозрения извършител или жертвата му на местопроизшествието или на място близо до него в определена част от денонощието. Впоследствие, ако записът се окаже, че не е манипулиран, няма пречка във връзка с приемането на заключението да бъде възпроизведен в съдебно заседание и приобщен като доказателство по случая. Сравнително по-рядко е възможно да е налице аудио или видеозапис, направен на мобилния телефон на извършителя, жертвата или трето лице. Тогава се изземва мобилния апарат и се подлага на експертно изследване от компютърен специалист, като записът се сваля на дигитален носител, изготвя се фотоалбум за най-важните моменти. Ако има годен аудио или видео-запис, тогава може да се назначи гласово-идентификационна експертиза, която да установи съпричастността на заподозрения и пострадалия в инкриминираните събития13. Още по-сложно е ако разговорите не са на български език, тогава трябва да се съпроводи със семантична експертиза, в която да се документира разговора с превод на български език14. А ако записите са от компютърна информационна система, тя трябва да се изземе по по-особен ред, посочен в чл.163, ал.6 – 8 от НПК, като се записва на дигитален или хартиен носител информацията, запечатва се диска или флашката, а ако се разпечатва на хартия, се преподписват страниците от поемните лица и др.

- преди да се пристъпи към разпита на извършителя на деянието е добре разследващият орган добре да го проучи, за да може да подбере най-сполучливия подход към него. Ако се касае за лице с явни психични проблеми, тогава е добре да се проведе в присъствието на психиатър или психолог, който да подпомогне осигуряването на търсената информация.

- при повдигане на обвинение, ако лицето страда от някакъв психически недостатък и няма адвокат, задължително му се назначава служебен защитник по реда на чл.94, ал.3, вр. ал.1, т.2, пр.2 от НПК.

- отказът от даване на обяснения сравнително често се използва като сравнително „удобна форма” за облекчаване на работата на разследващите органи, но това по моето скромно мнение на действащ съдия не е съвсем удачно.

При успешен подход на разследващия полицай, преди случаят да стане обществено достояние, извършителите в началото на разследването често са склонни към съдействие като добросъвестно, дори в присъствието на защитник дават обяснения. В повечето случаи те се намират в особено психическо състояние, поради изпитваното чувство на неудобство и се разкайват за стореното. Дадените от тях обяснения са особено ценни в началото на разследването, когато не са събрани всички доказателства /понякога и оскъдни, тъй като заключенията на експертизите все още не са готови или липсват други очевидци освен пострадалия, да не говорим и ако същият е в шок и не е способен да дава показания или е последвала неговата смърт/, за да може своевременно да бъде приключен случая.

- спрямо извършителите, независимо от това, дали в състояние на вменяемост или невменяемост са осъществили съответното деяние, следва да се обсъди възможността за провеждането на задължително принудително лечение в психиатрично медицинско заведение.

- авторите на подобни деяния, независимо от това, дали са били осъдени или не, трябва да бъдат криминално регистрирани не само в полицията, но и в регионалните психиатрични медицински заведения, като бъдат под постоянно наблюдение и отчет с оглед предотвратяването на бъдещи техни прояви спрямо деца.

В заключение към настоящия момент в Р. България е налице тенденция към задълбочаване на отрицателната обществена реакция срещу работата на право-охранителните органи. Но по отношение на борбата им срещу сексуалните посегателства срещу деца моите впечатления са изцяло положителни, тъй като в цитираните няколко дела пред Пловдивски апелативен съд се вижда тяхната бърза реакция и старание извършителите на подобни престъпления сравнително скоро да бъдат разкрити и да получат полагащото им се наказание.





1 доц. д-р Иван Ранчев е съдия от Апелативен съд – Пловдив, автор на множество научни монографии, преподавател по наказателно право и процес.

2 Вж. Иван Ранчев, „Сексуални престъпления срещу деца“, ИК „Фенея“, 2012г., София, Глава IV, с.158 -175.

3 Вж. Методическо ръководство. Разкриване и разследване на сексуални престъпления. Авторски колектив със съставители и редактори д-р Людмил Георгиев и д-р Ангел Ангелов, 2007г., София, изд. Световит, с.181 – 182.

4 Вж. отново Методическо ръководство, с.183 -186.

5 Вж. на сайта на Съюза на съдиите в България http: www.judesbg.org/ - Рискови криминогенни и виктимогенни фактори при децата. Изследване на социологическите, криминологичните и психологически особености на рисковете. Изследване на съдебната практика по разкриване, оценка управление на рисковете от авторски колектив – д-р Ива Пушкарова, д-р Георги Петрунов и Георги Кирилов. Таблица №2 на стр. 4 и Таблица №3 на стр.8 и Графика на жертвите №4.

6 За тези, които проявяват интерес, подробните данни са публикувани, като Приложение №1а-б, Приложение №2, Приложение №3а-б в книгата ми на с. 164 – 168.

7 Вж. интересните статии на Надя Хадман от 22.11.2011г., според която 85% от децата, жертви на сексуално насилие са имали преди това отношения с насилника, в „Дарик Нюз“, на http://www.darinews.bg и на Златина Димитрова в „Дневник“ от 22.11.2011г. „Децата са жертва на сексуално насилие най-често от познати“ на http://www.dnevnik.bg .

8 Приет с ПМС №153/14.07.2003г., обн. ДВ, бр.66/25.07.2003г.

9 Вж. Съдебни експертизи. Особена част. Авторски колектив от П. Цанков, Й. Кунчев, Й. Цанков, А. Стоянов, Е. Коцева, П. Павлов, Й. Цонов и Л. Халачева, София, ИК „Ромина“, 2004г., с.146 -151. Учебник по съдебна медицина, доц. д-р И. Дойчинов, Пловдив, 1997г., с. 183 -197.

10 На интернет страницата на Пловдивския апелативен съд - http://www.apelsad-pd.bg/menu_resheni_dela.html може да се открие, обявеното за решаване внохд № 397/2016г. с предмет осъдителна Присъда №54/03.06.2016г. по нохд №285/16г. на ПОС за извършени блудства и изнасилвания от брат спрямо сестра. По него, сравнително наскоро се е наложил преразпит на мололетната пострадала от въззивния съд, който се е провел в „синя стая“, като съдебният състав е провел изнесено съдебно заседание при закрити врати, извън съдебната палата.

11 Решение №234/12.10.2016г. по внохд №355/2016г. на ПАС изменя Присъда №25/19.052016г. по нохд №759/2016г. на ХОС в наказателно-осъдителната й част, като има за предмет извършено изнасилване от баща спрямо малолетна дъщеря. Малолетната жертва и братчето й още на досъдебното производство са били разпитани пред съдия, което е от особена важност, защото впоследствие са настанени в дом за специализирани грижи, но им е било въздействано от роднини, за да променят показанията си. Пред окръжния съд са прочетени показанията им пред съдия и на тях основно почива осъдителната присъда.

12 Решение № 206/29.07.2016г. по внохд №270/2016г. на ПАС отменя осъдителна Присъда №4/12.04.2016г. по нохд №13/2016г. на КжОС за изнасилване на малолетно момиче, родственица на подсъдимия главно на това основание.

13 Решение № 245/21.10.2016г. по внохд №416/2016г. на ПАС, визира случай на блудствени действия и грабеж на три малолетни лица, като едното от тях по случайност включва на запис мобилния си телефон. Направени са гласово-идентификационна експертиза, уличаваща подсъдимия и видео-техническа експертиза – възпроизвеждаща на снимки, части от инкриминираните събития.

14 Решение № 223/7.10.2016г. по внохд №329/2016г. на ПАС, по което има лицево-идентификационна експертиза на запис от охранителна камера на автогара, доказващ прибирането на заподозрения след извършването на престъплението; компютърна експертиза на записите в мобилния телефон на жертвата, удостоверяващи предходните й разговори с извършителя, а понеже говорят на турски език, има изготвена и семантична експертиза с превод на български език.

Коьрта
Контакты

    Главная страница


Криминологични аспекти на сексуалните престъпления с деца. Статистика. Препоръки към правораздавателните органи доц д-р Иван Ранчев1

Скачать 195.46 Kb.