Скачать 57.79 Kb.


Дата12.06.2017
Размер57.79 Kb.
ТипКонкурс

Скачать 57.79 Kb.

Литература и култура, направление Филология, обявен в дв бр. 5 от 17. 01. 2012 г



РЕЦЕНЗИЯ

на научната продукция

на доц. д-р Светла Тодорова Къртева-Данчева

за участие в конкурса за професор по алтайска и корейска литература и култура,

направление 2.1. Филология, обявен в ДВ бр. 5 от 17.01.2012 г.
Участникът в конкурса – доц. д-р Светла Къртева – има впечатляваща изтоковедска подготовка: тя завършва Монголския държавен университет по специалност монголска филология и втора специалност манджуристика. По-късно тя завършва курсове по съвременен турски и корейски език в Софийския университет “Св. Климент Охридски” и Университета Кюнхи в Сеул.

Зад гърба й са и няколко специализации – по алтаистика в Монголския държавен университет през 1986 г. и 1989 г., и по корейско езикознание в Университета Кюнхи, Сеул, през 1995 г.

През 1992 г. тя получава докторска степен, а през 2001 г. е избрана за доцент по сравнително корейско и алтайско езикознание. От 1985 г. Светла Къртева работи в Центъра за източни езици и култури, а понастоящем оглавява Катедра по кореистика в същия Център.

Доц. д-р Светла Къртева е уважаван и авторитетен преподавател, надежден колега и добър администратор. Тя е автор на няколко бакалавърски и магистърски курса, които чете в редица специалности в Софийския университет “Св. Климент Охридски”. Ще спомена по-важните от тях: монголски език; старомонголски език; манджурски език; увод в тюркското и алтайското езикознание; история и култура на номадските държави в Централна Азия; шаманизмът в Корея и Централна Азия; графика, фонетика и лексикология на корейския език; увод в корейското и алтайското езикознание; морфология на корейския език; социолингвистика; теория и практика на превода; културно-исторически връзки между Източна и Централна Азия и др.

Този обширен списък от дисциплини, разработени лично от доц. д-р Светла Къртева, говори в полза на това, че тя е учен със солидни познания в различни сфери на широкото понятие “алтаистика”, притежава необходимата езикова и културологична подготовка, която й позволява да чете съпоставителни курсове в областта на езиците, традициите, вярванията и фолклора на алтайските народи.

Доц.д-р Светла Къртева е научен ръководител на десетки магистърски тези, автор на множество рецензии за хабилитиране и докторски дисертации. Тя участва в 18 (!) проекта по линията на кореистиката в Софийския унтиверситет “Св. Климент Охридски”, а от началото на своята работа в университета е участвала в 25 (!) национални и международни научни форума с доклади.

Доц. д-р Светла Къртева има и солидна научна продукция. Тя е автор на 4 монографии (в настоящия конкурс участва с една), на 7 учебника (в настоящия конкурс участва с четири), на 49 статии и студии (в настоящия конкурс участва с двадесет и девет), на 14 превода (в настоящия конкурс участва с десет), на 16 съставителства и редактиране (в настоящия конкурс участва с четиринадесет).

Научната продукция на доц. д-р Светла Къртева е цитирана най-малко 18 пъти у нас и в чужбина. Светла Къртева е член на Постоянната комисия по алтаистика и Международната асоциация по монголистика.

Въпреки че научните трудове на доц. д-р Светла Къртева са повече от достатъчни за участие в настоящия конкурс, тя е подготвила специална монография под надслов “Цантралноазиатски шамански мотиви в корейския му-сок”, в която задълбочено изследва феномените “алтайски шаманизъм”, “корейски шаманизъм (му-сок)” и извършва съпоставителен анализ на двата с оглед припознаване на общи алтайски елементи и черти в съвременния корейски шаманизъм.

В труда се разглеждат предпоставките за възникване на шаманизма в ранните родови общества в Централна Азия и Сибир, анализира се мирогледът на алтайските народи, сравняват се основните древни култове и обреди у тези народи. В центъра на вниманието на изследователя и е фигурата на шамана – като основен служител на култа.

Типологично се подхожда и към му-сок – корейския шаманизъм, като се проследява и неговото възникване, изследват се ранните форми на религиозното съзнание и се описва култовата система на корейския шаманизъм. Закономерно внимание се обръща върху фигурата на корейския шаман, описват се класификациите и функциите на корейските шамани. Отделя се място и на видовете кут и на атрибутите на корейските шамани.

В монографията се използва и много важен манджурски извор – “Предание за Нишанската шаманка”, като авторът поставя манджурските шамански традиции в контекста на някои корейски шамански вярвания. Ще отбележа, че Светла Къртева е и преводачът на този текст от манджурски на български език.

Приносна и последната част в рецензирания труд, в която авторът представя обредната терминология на корейския му-сок и алтайския шаманизъм.

Авторът справедливо стига до извода, че централноазиатският шаманизъм и корейският му-сок имат общи характеристики и най-вероятно са възникнали на базата на древни религиозни вярвания, отразяващи аналогични представи за света и споделящи сходни култове – към небето, слънцето, луната, вятъра, животните и птиците, камъка, огъня, предците и т.н.

Доц. Светла Къртева отбелязва, че на по-късен етап от развитието на тези общества се формира институцията на професионалните служители на култа – шамани и шаманки, които в повечето случаи биват “избирани” от духовете чрез така наречената “шаманска болест”.

Налице е общност в ритуалите, атрибутиката, символиката. При всички присъства, например, arbor mundi, или т. нар. световно дърво, представено в различни модификации: тояга, жезъл, клонка и т.н.

Централноазиатският и корейският шаманизъм са синкретични явления, съдържащи елементи на тотемизъм, фетишизъм, анимизъм. Наред с общите алтайски елементи, които авторът открива в корейския шаманизъм, подчертава се и неговата специфика: така например, повечето ритуали в Корея извършват жени-шаманки, наблюдава се също така доживотно свързване на служителя на култа със строго определено свръхестествено същество, което се приема като дух-закрилник. Освен лечителската функция често се среща и гадателска, прилагана от едни и същи шамани. За разлика от алтайския шаманизъм душата на корейския шаман вече не се отправя на пътешествие в отвъдния свят.

Авторът прави много точен извод, че за разлика от централноазиатския шаманизъм, който можем да наречем класически, корейският му-сок съдържа черти и характеристики от вярванията на земеделските народи, чийто начин на живот и сходен с този на населението от Южен Китай. За доказателство Светла Къртева използва ритуалите, свързани със земеделския календар.

Особена ценност представлява нейният извод относно най-древните пластове на шаманските вярвания, които могат да се открият в корейския шаманизъм. Именно за това тя набляга върху очевидната близост между корейския му-сок и манджурския и тунгузкия шаманизъм. А това, на свой ред, потвърждава тезата за етнокултурната и етногенетичната близост между корейците и народите от Североизточна Азия.

Рецензираната монографоия на доц. д-р Светла Къртева има приносен характер не само защото за първи път проследява особеностите на централноазиатския и корейския шаманизъм в съпоставителен характер, но защото се вглежда в изворите, причините за тяхната типология. Шаманизмът и днес остава жива традиция у много азиатски народи, а шаманските практики отдавна са се превърнали в своеобразни “хранилища” на древните митове, предания, устни сказания. Реконструкцията на онтологичните представи на древните азиатски народи може да се извърши именно чрез внимателен прочит на съществуващите шамански ритуали.

За първи път ни се предлага изследване, което позволява да прекрачим границите на местните или локалните подходи към древността (например, в Корея никой не прави опит за съпоставка с алтайския шаманизъм), и да се опитаме да потърсим и да открием общите културологични характеристики на десетки народи, населяващи Централна Азия и Корейския полуостров.

Несъмнено, принос на изследователя е и неговият опит да анализира обредната терминология и по този начин да се върне към проблема за произхода и развитието на алтайските езици с оглед няколкото съществуващи теории за тяхната типологична близост или генетичното им родство. Тук доц. д-р Светла Къртева има немалко предимства, като учен, който ползва и работи с няколко алтайски езика.

Ще повторя, че доказателството за по-осезаемата близост на корейския му-сок и тунгуския и манджурския шаманизъм отколкото с тюркския и монголския шаманизъм, подкрепя твърдението за етнокултурната и етногенетична близост между корейците и народите от Североизточна Азия.

Представените за участието в този конкурс студии и статии са публикувани на български и чужди езици у нас и в чужбина. Те засягат различни аспекти от алтайското и корейското езикознание и култура. Немалко от тях са посветени на отделни аспекти на корейския и алтайски шаманизъм, които се анализират строго научно.



Светла Къртева е и автор на художествени преводи от манджурски, съвременен монголски, старомонголски.

В заключение ще отбележа още веднъж, че доц. д-р Светла Тодорова Къртева-Данчева е сериозен учен-алтаист и кореист, работещ успешно в областта на съпоставителната алтаистика и кореистика.

Коьрта
Контакты

    Главная страница


Литература и култура, направление Филология, обявен в дв бр. 5 от 17. 01. 2012 г

Скачать 57.79 Kb.