• 1.1. Аскорбинова киселина ( Vitamin C )
  • 11.1.2. Витамини от група В Витамин B 1 ( Thiamine )
  • Benfothiamine
  • бенфотиамин
  • Vitamin B 2 ( Rifoflavine )
  • Dexpanthenol
  • Vitamin B 6 ( Pyridoxine )



  • страница1/4
    Дата29.01.2019
    Размер1.31 Mb.

    На нова страница (Office 2003, Times New Roman)


      1   2   3   4

    ВИТАМИННИ ПРЕПАРАТИ1



    1. Водно разтворими витамини
    Витамините са органични съединения с висока биологична активност. Участват в обменните процеси като коензими (с изключение на витамин A и D).
    1.1. Аскорбинова киселина (Vitamin C)
    Физиологичните денонощни дози (ФДН) витамин C за възрастни са 60 mg, за бременни и кърмачки – 100 mg; при студ или повишено физическо натоварване – 250 mg. При авитаминоза C се развива скорбут (петехиални кръвоизливи, субпериостални екхимози, отоци и кръвоизливи от венците, забавен растеж на костите и зъбите, мускулна слабост, задух, депресия). Аскорбиновата и дехидроаскорбиновата киселина образуват редокс-система, която е необходима за процесите на хидроксилиране при синтез на колаген, NA, 5-HT, тетрахидрофолиева киселина, кортикостероиди. Витамин C потиска окислението на адреналина. Намалява капилярната пропускливост, отслабва ексудативните и алергичните реакции. Биофлавоноидите потенцират неговия ефект. Витамин C увеличава устойчивостта на организма към инфекциозни заболявания и улеснява неговата адаптация към студ. Подобно на токоферола и селена (който влиза в състава на глутатионпероксидазата), витамин C притежава антиоксидантна активност. Затова той повлиява благоприятно обмяната на липидите при атеросклероза. Прилага се орално или парентерално при хеморагична диатеза, хиповитаминоза и авитаминоза C, вирусни и други инфекции, алергични и шокови състояния, malabsorbtion синдром, трудно заздравяващи рани и фрактури, дерматози, стоматит, зъбен кариес, ЗД, рахит (заедно с витамин D), атеросклероза. Лечебната доза варира от 300 до 600 mg, разпределена в 3 приема. При орално приемане на витамин C в ДД над 1,2 g са възможни безпокойство, безсъние, главоболие, хипертензия, глюкозурия, диария (свързана с осмотичното му действие в чревния лумен). Прилагането на витамин C в големи дози води до изразходване на допълнителна енергия, необходима за неговото елиминиране, и е нерационално. При предозиране на витамин C съществува нефролитиазен риск.
    11.1.2. Витамини от група В
    Витамин B1 (Thiamine). Тиаминкиназите превръщат тиамина в кокарбоксилаза (тиаминдифосфат). Кокарбоксилазата е коензим на пируватдехидрогеназата, игрaеща ключова роля в окислителното разграждане на глюкозата. По този начин нервните клетки се осигуряват енергийно. Във високи дози витамин B1 има антихолинестеразно действие. За хиповитаминоза B1 са характерни мускулна слабост, парестезии (мравучкания), парези, брадикардия, депресия, отоци. Тези симптоми са силно изразени при авитаминоза B1 (бери-бери). При алкохолизъм поради нарушена чревна резорбция може да се развие кардиомиопатия с дилатация на десния вентрикул, резистентна на СГ и ACE инхибитори. Тиаминът се прилага орално или мускулно при неврити, алкохолни и постинфекциозни полиневрити, радикулити, травми на ЦНС, сърдечно-съдови заболявания, миастения, бери-бери. При бързо i.v. инжектиране във високи дози тиаминът може да предизвика циркулаторен колапс с анафилактични прояви, което е свързано с антихолинестеразната му активност.

    Benfothiamine (Benfogamma®) e предлекарство. След орално приложение той се дефосфорилира до мастноразтворим S-Вenzoylthiamine. Последният се резорбира по-добре в сравнение с водноразтворимия тиамин и значително по-бързо прониква в клетките, където се извършва ензимно дебензоилиране до водноразтворимия тиамин (витамин B1). В експерименти върху опитни животни Сурчева и съавт. (2006) и Янев (2011) установяват, че прекурсурът на витамин В1бенфотиамин, отличаващ се с висока перорална бионаличност и с преодоляване на ХЕБ, потенцира аналгетичните ефекти на ибупрофена и парекоксиба, което вероятно би позволило НСПВЛ да се прилагат в по-ниски дози и с по-малък риск за развитие на НЛР.

    Vitamin B2 (Rifoflavine) След фосфорилиране витамин B2 участва във въглехидратната, белтъчната и мастната обмяна. Той има значение за нормалната функция на очите, лигавиците и кожата. Подобрява жлъчетворната функция на чернодробните клетки. При хиповитаминоза и авитаминоза B2 се наблюдават рагади на устните ъгли, глосит, стоматит, васкуларизация и помътняване на роговицата, фотофобия, дерматози. Недостигът на рибофлавин при бременни животни води до развитието на фокомелия, подобна на тази, предизвикана от талидомид. Рибофлавинът се прилага при хипо- и авитаминоза B2, дерматози в детската възраст поради нерационално хранене (предимно с мляко и въглехидрати), смущения в растежа на кърмачета, хронични ентерити, стеаторея, порфирия, анемия, комодационни смущения, конюнктивити, хемералопия (в комбинация с витамин A), стоматит и хейлит (рагади по устните ъгли).

    Niacin (никотиновата киселина, витамин В3, витамин PP) влиза в състава на пиримидиновите коензими на NAD и NADP, а също в състава на дехидрогеназите, пренасящи водород и електрони при оксислително-редукционните процеси. Освен пелагропревантивен ефект ниацинът (наричан също витамин PP) има още съдоразширяващ ефект и антихиперлипидемичен ефект (понижава серумните концентрации на VLDL).

    Dexpanthenol (витамин В5) е пантотенов дериват с важна роля в процесите на ацетилиране и окисление. Участва в обмяната на въглехидратите и мазнините, в синтеза на ACh, кортикостероиди, порфирини. Има значителен епителотоничен ефект и известна противовъзпалителна активност. Показан е при възпалителни заболявания на окото, устната кухина, носа, ларинкса, дихателните пътища и стомашната лигавица.

    Vitamin B6 (Pyridoxine) под форма на коензим участва в метаболизма на хистамина и някои аминокиселини (триптофан, метионин, цистеин, глутамин). Способства за нормализиране на липидния обмен. За хиповитаминоза B6 са характерни дерматит, хипохромна анемия, периферни неврити, парестезии, гърчове. Тя може да бъде причинена поради недостатъчно приемане на витамина с храната, при комбинирана терапия с лекарства, представляващи антагонисти на витамин B6 (изониазид, пенициламин, циклозерин) и лъчетерапия. Пиридоксинът е показан при хиповитаминоза B6, сидеробластна анемия, агранулоцитоза, повръщане по време на бременността, кинетози, chorea minor, енцефалопатии, полиомиелит, спастични състояния от централен произход, парестезия и неврити, миастения; терапия с изониазид, циклозерин или пенициламин. Предписва се p.o., i.m. или i.v. в доза от 50 до 100 mg.

    Фолиевата киселина (Neopholic® – tab. 0.4 mg, витамин B9) е изградена от ПАБК, птеридин и глутаминова киселина. Нейната активна форма – тетрахидрофолиева (фолинова) киселина, участва като коензим (CoF) в пренасянето на C1-тела (CHO–, CH2OH и други едновъглеродни радикали), нужни за синтез на аминокиселини, пуринови и пиримидинови бази, изграждащи нуклеиновите киселини. Фолиевата киселина улеснява синтеза на холин и метионин. Стимулира еритропоезата. Нейните ФДН (по FDA) за мъже са от 0.15 до 0.20 mg, а за жени – от 0.15 до 0.18 mg. ФДН по време на бременност и кърмене са 0.8 mg. Фолиев дефицит се развива при шпру, malabsorbtion синдром (напр. след резекция на тънко черво или при бременност), след терапия с орални контрацептиви, някои противомикробни средства (сулфонамиди, ко-тримоксазол, нитрофурантоин), терапия с фолиеви антагонисти (метотрексат и др.) или средства, потискащи чревната резорбция на фолиевата киселина (фенитоин, барбитурати, етанол), пернициозна анемия, дефицит на ензима деконюгаза и проблеми във фертилитета (развитие на spina bifida и др.). В тези случаи е показано лечение с фолиева киселина. Калциевият фолинат (Calcium folinate) се прилага за предотвратяване на миелосупресивния ефект на метотрексата, а в комбинация с 5-FU за лечение на метастатичен колорекатален карцином.
      1   2   3   4

    Коьрта
    Контакты

        Главная страница


    На нова страница (Office 2003, Times New Roman)