• ГОЛЯМО ДУО ЗА ДВЕ ЦИГУЛКИ № 3
  • ВОЛФГАНГ АМАДЕУС МОЦАРТ
  • ДУЕТ ЗА ЦИГУЛКА И ВИОЛА



  • страница3/5
    Дата23.01.2019
    Размер1.08 Mb.

    Община габрово минчо минчев – цигулка и виола николай минчев


    1   2   3   4   5
    ЛУДВИГ ШПОР е авторитетна личност и с огромен принос в немския музикален живот през първата половина на 19 век. Композитор, изтъкнат цигулар, диригент, педагог и теоретик, той е автор на нововъведения в свиренето на цигулка и в дирижирането, които са останали в практиката до днес.

    Шпор е роден 5 април, 1784г. в Брауншвайг в семейството на лекар - флейтист- любител. След като от рано проявява музикални способности, баща му полага старание синът му да получи добро образование. На 6 години учи орган, след това цигулка и музикална теория. Постигайки значителни успехи, през 1799г. Брауншвайнгският херцог го назначава за придворен музикант. Важно събитие в ранния период на Шпор е турнето му в руската столица Санкт-Петербург през 1802г., където се запознава с италианеца Муцио Клементи и ирландеца Джон Филд /от него се учи Шопен/. От това време 18 годишният композитор води дневник, който днес улеснява изследователите на творчеството му/.

    Завръщайки се в Германия, Шпор започва самостоятелни концертни турнета като солист - цигулар, които му носят голям успех и популярност. С виртуозната си техника и изразителността на звукоизвличането, той се утвърждава като един от най-големите цигулари на своето време. През 1812г. се установява във Виена, където е назначен за диригент на местната опера, а след това пребивава в Италия и става основен съперник на Николо Паганини. През 1808г. Шпор гостува в дома на Бетховен във Виена и заедно с домакина свирят бетховеновото трио оп. 70, № 1.

    През 1916г. Шпор създава операта си „Фауст“, в която осмисля оперната естетика на В.А.Моцарт по различен начин. За пръв път той въвежда лайтмотивна техника, при която всеки герой има определена мелодия и при всяко появяване на сцената тази характерна мелодия звучи в първоначалния си или видоизменен вид, съобразно конкретното сценично събитие.

    Шпор е един от най-значителните диригенти от първата половина на 19 век. Той първи въвежда дирижирането с палка в операта, която подпомага следенето на диригента от по-далечни разстояния за музикантите с недобро зрение. Другото му нововъведение е маркирането с букви на отделни епизоди в нотните партии, благодарение на които на репетициите музикантите бързо да могат да започнат да свирят от място, от където изисква диригентът. Така той усъвършенства репетиционния процес като спестява много работно време.

    През 1817г. Шпор е назначен за музикален директор на Франкфуртския градски театър, а от 1820г. заедно със своята първа жена-арфистка Доротея предприема успешно турне в Лондон. От 1822 до края на живота си е придворен диригент в Касел, където умира в Касел на 22 октомври 1859г. на 75г.

    Подобно на Йозеф Хайдн и В.А.Моцарт, Шпор е масон. Оставя над 200 ученици като цигулков педагог, като част от тях са с много успешна кариера. Автор е на повече от 150 творби, между които две опери, 9 симфонии, 36 струнни квартета, четири концерта за кларинет. хорова музика. Като виртуозен цигулар написва 18 цигулкови концерти, един за две цигулки. Няма композитор от 19 до 21 век, който да е автор та такова количество концерти за цигулка. В стилово отношение той стои на границата на класицизма и романтизма. Концертите му за цигулка и кларинет са първите романтични творби в концертния жанр. Творчеството му оказва съществено влияние върху Карл Мария фон Вебер, Феликс Менделсон и Рихард Вагнер.

    Автор е на колоритна автобиография и теоретичен труд посветен на цигулковата техника, в които има нововъведения, които се използват и до днес в свиренето на струнни инструменти След смъртта му музиката му е забравена. Единствено операта му Фауст се играе до края на 19 век. В начлото на 20 век се наблюдава отново интерес към неговото творчество.



    Въпреки, че води дневник, Шпор не датира завършването на композициите си, а на някои дори не поставя пореден номер. ГОЛЯМО ДУО ЗА ДВЕ ЦИГУЛКИ № 3 носи в себе си героичен заряд в първата и изящна танцувалност във втората и третата части.

    За разлика от своя баща Леополд, ВОЛФГАНГ АМАДЕУС МОЦАРТ не раболепничи и не уважава своя работодател Йеронимус Колоредо – принц и архиепископ на Залцбург. Нещо повече, той отказва да приеме унижението да бъде третиран като член на домашния персонал на аристократа. След скандал, през 1781г. подава оставка и става композитор на свободна практика във Виена.

    През лятото на 1783 г., В.А. Моцарт се завръща в родния Залцбург за първи път след разрива с архиепископ Колоредо и своя баща.Това посещение е наситено с огромно напрежение, защого синът представя на баща си съпругата си Констанце, с която сключва брак без родителска благословия. В писмо до Леополд Моцарт, Волфганг изявява голяма загриженост, че архиепископът може да го арестува. Това за щастие не се случва.

    Докато е в Залцбург, Моцарт посещава придворният композитор Михаел Хайдн (по-малкия брат на Йозеф Хайдн). В дома му, той заварва своя косвен учител и близък колега на баща му болен от дълго време и неспособен да изпълни поръчката от архиепископа за шест дуета за цигулка и виола. Нетърпеливият архиепископ заплашил Михаел Хайдн да спре заплатата му, защото останалите двама композитори, които имали същата поръчка били предали работите си, а придворният му композитор още не е готов.

    Като благоволение към стария си приятел В.А. Моцарт композира дуетите, като някой написва изцяло, а на други пише само отделни части. ДУЕТ ЗА ЦИГУЛКА И ВИОЛА в сол мажор K 423, е изцяло написан от В.А- Моцарт. Той е заедно с още един получава повече похвали от тези, в които отделни части е композирал Михаел Хайдн. Така архиепископ Колоредо несъзнателно се е наслаждавал на музика създадена от негов бивш презрян служител.



    В.А. Моцарт е бил добър цигулар и виолист, въпреки че в камерни ансамбли е предпочитал да свири на виола. Този дует илюстрира нагледно това предпочитание, тъй като виолата е третирана като равноправен инструмент, а не както повелявали традициите по това време за нея да се пишат предимно съпровождащи гласове. Първата част е изградена като концертен диалог между двата инструмента. Втората част е типична Моцартова лирична оперна ария. Финалното Рондо блести от виртуозност, остроумие и се доближава до по-ранния му шедьовър Концертна симфония за цигулка, виола и оркестър. И всичко това с огромно старание музиката да прилича на стила на уважаваният му по-възрастен колега Михаел Хайдн.

    Прочутата
    1   2   3   4   5

    Коьрта
    Контакты

        Главная страница


    Община габрово минчо минчев – цигулка и виола николай минчев