• Състояние на ресурсите от повърхностни води
  • Състояние на водните ресурси в язовирите
  • Състоянието на ресурсите на подземните води
  • ВЪЗДЕЙСТВИЕ ВЪРХУ ВОДИТЕ 2 Иззета прясна вода
  • Фиг. 1 Иззети пресни води по водоизточници, млн. m 3
  • Фиг. 2. Иззети пресни води спрямо наличните пресни водни ресурси (без водите от р. Дунав), %
  • Фиг. 3 Произведен БВП (по текущи цени) на иззета прясна вода, евро/ m 3



  • страница1/10
    Дата29.01.2019
    Размер2.01 Mb.

    Оценка на качеството на реките в отделните басейни


      1   2   3   4   5   6   7   8   9   10

    СЪСТОЯНИЕ НА ВОДНИТЕ РЕСУРСИ И КАЧЕСТВО НА ВОДИТЕ
    ХАРАКТЕРИСТИКА НА ВОДНИТЕ РЕСУРСИ1

    Водните ресурси са използваемата част от природните води на определена територия в зададен интервал от време. Формират се предимно от валежите и се проявяват като повърхностни и подземни води.


    През 2007 г. средната (за станция) годишна сума на валежите за 51 метеорологични станции е 703 l/m2 (с вариация 413-1095 l/m2 ) и е 113% от нормата (с вариация 81-174%) при отделните станции. За отделните райони по Басейнови дирекции годишните суми валежи за 2007 г. са с вариации както следва:

    • Дунавска БД – от 81% до 145% от нормата и 454 l/m2 до 1034 l/m2

    • Черноморска БД - от 82% до 108% от нормата и 413 l/m2 до 756 l/m2

    • Източно Беломорска БД - от 103% до 174% от нормата и 582 l/m2 до 1095 l/m2

    • Западно Беломорска БД - от 94% до 108% от нормата и 520 l/m2 до 581 l/m2


    Състояние на ресурсите от повърхностни води

    Ресурсите от повърхностни води за 2007 г., напускащи територията на страната (формирани само на територията на страната) при нарушени условия на формиране са 14352 млн m3 и приспадащи се ресурси от чужди територии 257 млн m3 Годишният обем на повърхностните води общо за страната е 14 609 млн m3 - с 18% по-малък от годишната норма. Във връзка с климатичните промени е възприето като меродавно нормите да се изчисляват от най-близкия до съвременността 30 годишен период и за норма е използвана средна стойност, изчислена за периода 1971-2000 г.

    Сумарният речен отток за 2007 г. в отделните райони за басейново управление са както следва:


    • Дунавския 4 987,557 x 106 m3

    • Черноморски 1 020,759 x 106 m3

    • Източнобеломорски 5 974,375 x 106 m3

    • Западнобеломорски 2 625,607 x 106 m3

    Разпределението на годишния отток на реките по водосборни басейни е следното: 40% от този отток е формиран от реките в Дунавския водосборен басейн; 57,6% - от реките в Беломорския басейн; 2,4% - от реките в Черноморския басейн.
    Състояние на водните ресурси в язовирите

    Сумарният наличен обем в наблюдаваните 53 язовира в страната е 4 755,08 млн.m3, а сумарният им използваем обем е 3 864,48 млн. m3, което е 68,2% от сумарния полезен обем. За предходната 2006г този процент е 57,7%, т.е. налице са 597,02 млн. m3 повече съхранени води. Полезният разход на вода от 40 наблюдавани язовири е 6346,28 млн. m3 срещу 10455,2 млн. m3 през 2006 г.

    За Дунавския район за басейново управление за 14 язовири сумарния речен отток за 2007 г. е 1244,2 млн. m3, което е около 73,4% от сумарната годишна норма, а сумарният полезен разход е съответно 841,92 млн. m3. Сумарният наличен обем на същите язовири в края на 2007 г. е 1353,78 млн. m3, от който сумарният използваем обем е 1 144,78 млн. m3. За Черноморски район за басейново управление за 7 язовири сумарния речен отток за 2007 г.е 236,68 млн. m3, което е около 40,4% от сумарната годишна норма на оттока, а сумарния полезен разход – съответно 274,12 млн.m3. Сумарният наличен обем на същите язовири в края на 2007 г. е 618,08 млн. m3, от който сумарния използваем обем – 468,48 млн. m3. Сумарният отток в 16 язовири в Източнобеломорски район за басейново управление за 2007 г. е 3 888,7 млн. m3, което е около 97.6% от сумарната годишна норма, а сумарния полезен разход е 4 967,04 млн. m3. Сумарният наличен обем в наблюдаваните 23 в края на годината е 2 266,44 млн. m3, от който сумарният използваем обем – 1794,34 млн. m3. Сумарния речен отток в 4 язовири в Западнобеломорския район за басейново управление за 2007 г. е 359,28 млн. m3 или около 91,3% от сумарната годишна норма, а сумарния полезен разход е 263,21 млн. m3. Сумарният наличен обем в наблюдаваните 6 в края на 2007 г. е 516,77 млн. m3, от който сумарният използваем обем е 456,87 млн. m3.
    Състоянието на ресурсите на подземните води

    През 2007 г. е установено голямо пространствено разнообразие на вариациите на дебитите на изворите и нивата в кладенците, но с по-добре изразена тенденция на спадане в изменението на водните ресурси, регистрирана при 61 наблюдателни пункта или в около 60% от случаите, представящи различни подземни водни басейни. Не е установена добре изразена тенденция на изменение в 4% от случаите. Съгласно оценки от НИМХ през 2007 г. има тенденция на спадане във водните ресурси от подземни води.

    През годината максимални стойности на дебита на изворите са регистрирани в периода ноември–декември, но най-често през декември. Преобладаващи максимални месечни стойности на дебита над средните стойности на месечните максимуми (от 102 до 600%) са регистрирани в Искрецки карстов басейн, в басейна на Тетевенска антиклинала, в част от Настан–Триградски карстов басейн, в частта на Гоцеделчевски карстов басейн, принадлежащ към басейна на р.Струма, както и в Чепински карстов басейн и в басейна на Стойловска синклинала (Странджански район), а под средните стойности на месечните максимуми - са установени в басейните на северното бедро на Белоградчишка и Преславска антиклинали, в Нишавски, Скакавишки, Разложки, Перущица–Огняновски и част от Настан–Триградски карстови басейни, както и в басейна на Башдерменска синклинала (Странджански район).

    Минимални стойности на дебита са регистрирани през януари и в периода юли–октомври, но най-често през януари и октомври. Преобладаващ брой случаи на минимални месечни стойности, превишаващи средните стойности на месечните минимуми, са регистрирани в Бистрец–Мътнишки карстов басейн, в басейна на Тетевенска антиклинала, в Чепински, в обособени части на Гоцеделчевски и Настан–Триградски карстови басейни, както и в басейна на Стойловска синклинала, а под средните стойности на месечните минимуми - са установени в басейните на северното бедро на Белоградчишка и Преславска антиклинали, в Градешнишко–Владимировски, Котленски, Скакавишки и Разложки карстови басейни, както и в басейна на Башдерменска синклинала.

    През по-голямата част на годината, в 71% от наблюдаваните басейни, средномесечните стойности на дебита са под съответните месечни норми. Предимно се понижи дебитът в Градешнишко–Владимировски карстов басейн, в южните зони от разпространението на хотрив–баремския и в сарматския водоносни хоризонти, в Скакавишки, Бобошево–Мърводолски, Разложки и Перущица–Огняновски карстови басейни, както и в басейна на Башдерменска синклинала. Преобладаващ брой случаи на средномесечни стойности на дебита, които не превишават месечните норми, са установени в басейните на северното бедро на Белоградчишка и Преславска антиклинали, в Нишавски, Ловешко–Търновски, Котленски и Гоцеделчевски (Струмската част) карстови басейни, басейните Златна Панега и масива Голо бърдо.

    В изменението на дебита на изворите в периода 2003–2007 г. са установени добре изразени положителни тенденции в 51% от наблюдаваните басейни. Такива са тенденциите в Бистрец–Мътнишки, Искрецки и Етрополски карстови басейни, в басейна на Тетевенска антиклинала, в Бобошево–Мърводолски, Гоцеделчевски (Струмската част), Чепински, Настан–Триградски и Перущица–Огняновски карстови басейни, в басейните на Стойловска синклинала и студените пукнатинни води в Рило–Пиринския район.

    Добре изразени отрицателни тенденции на дебита в същия период от години са установени в басейна на платото Пъстрина, в Градешнишко–Владимировски, Нишавски, Скакавишки и Разложки карстови басейни, в басейните Златна Панега, на Преславска антиклинала и на масива Голо бърдо, в сарматския хотрив-баремския водоносни хоризонти на Североизточна България, както и в басейна на студените пукнатинни води в Източнородопски район.

    През годината e установено голямо пространствено разнообразие на вариациите на водните нива в кладенците спрямо съответните месечни норми и средномногогодишни месечни стойности, но с по-добре изразена тенденция на спадане, регистрирана в 37 наблюдателни пункта или 55% от случаите.

    Максимални стойности на водните нива са регистрирани през втората половина на годината ноември–декември, но най-често през декември. Преобладаващо покачване на средномесечните стойности на нивата са регистрирано в 28 наблюдателни пункта или 42% от случаите. Преобладаващи положителни отклонения от нормите (от 101 до 450–500%, а в отделни случаи и по-големи), са установени на места в терасите на реките Скът, Искър, Русенски Лом, Русокастренска, Марица и Тунджа, в Софийска, Дупнишка и Казанлъшка котловини, в Горнотракийската низина, както и на места в сарматския водоносен хоризонт на Североизточна България и сравнително по-слабо изразени в малм-валанжката водоносна система на същия район на страната

    Минимални стойности на водните нива са регистрирани в периода юли–октомври, но най-често през юли и септември. Преобладаващи отклонения на средномесечните стойности на нивата, които не превишаваха нормите, са регистрирани на места в терасите на реките Дунав, Лом, Вит, Янтра, Камчия, Струма, Места, Марица и Факийска, в Кюстендилска, Карловска и Сливенска котловини, в Горнотракийската низина, както и в локални зони на сарматския водоносен хоризонт на Североизточна България, на хотрив-баремската и малм-валанжката водоносни системи на същия район на страната.

    В изменението на нивата на подземните води в периода 2003–2007 г. са установени добре изразени положителни тенденции в 35 наблюдателни кладенци или 54% от случаите. Такива са тенденциите на места в терасите на реките Дунав и притоците й Огоста, Скът, Искър, Вит и Русенски Лом, в терасите на реките Камчия, Русокастренска, Марица и Тунджа, в Софийска котловина, в Горнотракийската низина, в сарматския водоносен хоризонт на Североизточна България, както и в малм-валанжката и хотрив-баремската водоносни системи на същия район на страната.

    Добрe изразени отрицателни тенденции на водните нива в същия период от години са установени в наблюдателните кладенци на места в терасите на реките Дунав, Лом, Искър, Факийска, Струма, Места, в Горнотракийската низина, в Кюстендилска, Карловска, Казанлъшка и Сливенска котловини, както и в локални зони от сарматския водоносен хоризонт на Североизточна България. Без добре изразени тенденции са нивата на подземните води в 9% от наблюдателните кладенци на места в Софийска котловина и в Горнотракийската низина.




    ВЪЗДЕЙСТВИЕ ВЪРХУ ВОДИТЕ2
    Иззета прясна вода

    Иззетите пресни води през 2007 г. се оценяват на 6,2 млрд.m3,което е близо до средногодишния обем за последните осем години (6,3 млрд. m3). Най-високо равнище е регистрирано през 2003 г. (7,3 млрд.m3), а най-ниско през 2005 г. (6,0 млрд.m3). Колебанията при водните обеми се определят основно от енергийното водоползване. Основен източник е р. Дунав – средногодишно 51% от сумарните води, които се използват предимно за охлаждане и след употреба се връщат обратно в реката.




    Фиг. 1 Иззети пресни води по водоизточници, млн. m3



    Източник: НСИ
    Енергетиката формира не само равнището на водоползване, но също така и значимостта на отделните водоизточници. Намаленото водоползване от р. Дунав - от 3,4 млрд. m3 (2006 г.) на 2,4 млрд.m3 през 2007 г. се компенсира с язовирни води.

    Подземните води съставляват средно 8% от иззетите води, които се подават предимно за питейно–битови цели. През 2007 г. от подземни водоизточници са иззети 473 млн. m3, които съставляват 82% от тези през 2000 година. Една от причините за намалението са нарастващите разходи за тяхното извличане и увеличението на цената на услугите по доставка. Влияние върху равнището на иззетите подземни води оказват и климатичните фактори.



    Около 67% от пресните води през 2007 г. са иззети чрез собствено водоснабдяване на стопанските единици, а останалата част се разпределя почти по равно между доставчиците – обществено водоснабдяване (дружества ВиК) и хидромелиоративни системи.
    Натискът върху водите може да бъде оценен чрез съотношението на иззетите пресни води към наличните пресни водни ресурси. Предупредителен праг е поставен при около 20%, докато над 40% означава неустойчиво използване на водата. Следващата графика илюстрира тенденцията на натиска за по-дълъг период. Резултатите показват, че след 1992 г. водовземането в страната е в рамките на приетите критерии за устойчиво развитие3. През 2007 г. се наблюдава завишаване до 24%, което се дължи основно на нарастващото водоползване от язовири за сметка на дунавските води.

    Фиг. 2. Иззети пресни води спрямо наличните пресни водни ресурси (без водите от р. Дунав), %



    Източник: НСИ
    Устойчивото водоползване е съпроводено и с нарастване на икономическата ефективност на водоползването. Съотношението на произведения БВП и иззетите пресни води сочи тенденция на увеличаване на произведения БВП с единица вода - от 2,2 евро/m3 през 2000 г. до 4,7 евро/m3 през 2007 година.
    Фиг. 3 Произведен БВП (по текущи цени) на иззета прясна вода, евро/ m3



    Източник: НСИ

      1   2   3   4   5   6   7   8   9   10

    Коьрта
    Контакты

        Главная страница


    Оценка на качеството на реките в отделните басейни