• УТОПИЧНИЯТ СОЦИАЛИЗЪМ НА РЕВОЛЮЦИОННИТЕ ДЕМОКРАТИ
  • Първата в Русия революционна организация, която се ръководи в дейността си от идеите на утопичния социализъм, е групата на М.В. Буташевич-Петрашевски в Петербург.
  • РЕВОЛЮЦИОННИТЕ НАРОДНИЦИ



  • Дата17.01.2018
    Размер87.1 Kb.

    Основи на научния комунизъм утопичният социализъм в русия



    ОСНОВИ НА НАУЧНИЯ КОМУНИЗЪМ

    УТОПИЧНИЯТ СОЦИАЛИЗЪМ В РУСИЯ

    Въпросът за коренното социално преобразуване на съществуващия строй не можеше да не се постави пед обществената мисъл в Русия. При условията на засилваща се криза на феодалната система и подем на селското движение, в споровете за бъдещата Русия възникват идеи и теории, характерни с търсения на пътища за социално обновяване на страната. “В течение на близо половин век, приблизително от 40-те до 90-те години – отбелязва Ленин, - прогресивната мисъл на Русия, под гнета на невиждано дивия и реакционен царизъм, жадно търсеше правилната революционна теория, следейки с чудно усърдие и старателност всяка “последна дума” на Европа и Америка в тази област. Русия чрез своята полувековна история на нечувани мъки и жертви, на невиждан революционен героизъм, на невероятна енергия и беззаветност в търсения, обучение, изпитване на практика, разочарования, проверка, съпоставяне опита на Европа действително изстрада марксизма като единствено правилна революционна теория”.

    В историята на руската прогресивна обществена мисъл видно място заема дейността на изтъкнатия революционер и просветител на 18 век А. Н. Радишчев (1749-1802). Той издига прогама за насилствено събаряне на съществуващия строй и установяване на републиканското управление. Неговото бележито произведение “Пътуване от Петербург до Москва” упражнило извънредно голямо влияние върху цялото по-нататъшно развитие на обществените, включително и утопично-социалистическите теории. През същия 18 век в Русия започват да се разпространяват активно западните утопии, появяват се оригинални руски утопични произведения. Голям интерес към утопичния социализъм проявяват мнозина дворянски революционери от началото на 19 век – П.И. Пестел, М.С. Лунин, П.Я. Чаадаев и други.

    УТОПИЧНИЯТ СОЦИАЛИЗЪМ НА РЕВОЛЮЦИОННИТЕ ДЕМОКРАТИ

    В началото на 40-те години активно развива идеите на социализма видният революционер-демократ В.Г. Белински (1811-1848). Той нарича идеята за социализма “идея на идеите, битие на битието, въпрос на въпросите, алфа и омега на вярата и на знанието”. Като превъзмогва основната слабост на утопистите, Белински стига до извода, че пътят към социализма минава през народната революция, а не през реформите.

    Първата в Русия революционна организация, която се ръководи в дейността си от идеите на утопичния социализъм, е групата на М.В. Буташевич-Петрашевски в Петербург.

    Разпостраняването на социалистическите идеи през 60-те години на 19 век е свързано преди всичко с имената на А.И. Херцен,Чернишевски, Добролюбов и другите руски революционери-демократи са велики социалистически просветители в нашата страна.

    Пръв А.И. Херцен (1812-1870) се опитва да даде в разгъната теоретична форма отгово на въпроса, възможно ли е движение на Русия към социализъм. Той остро критикува капиталистическото общество. За разлика от мнозина западни социалисти утописти, Херцен изтъква голямото значение на политическата борба на народните маси. Той решително отхвърля религиозно-мистичните примеси в утопичния социализъм, посочва реакционната роля на религията при идейната и политическата борба в Русия, високо оценява значението на философския материализъм за прогреса на човечеството и съумява да съзре в Хегеловата диалектика “алгебра на революцията”.

    За основа на социалното преобразувание на Русия и преминаването й към социализъм Херцен смята селската община. Докато на Запад Фурие и последователите му предлагат да се създават изкуствено ядрата на новото общество, в Русия според Херцен вече съществуват елементите на социалистическата организация под формата на селската община с нейните “общинна собственост и общинно управление”. В общината се запазва равенство между членовете й и самоуправление, което според Херцен улеснява преминаването на Русия към социалистическия строй. “Ние наричаме руски социализъм, - пише Херцен, - социализма, който идва от земята и от селския бит, от фактическите участъци земя и от съществуващото преразпределение на нивити, от общинната собственост и общинното управление – и заедно с работническия артел върви към икономическа справедливост, която се стреми социализмът изобщо и която науката потвърждава”. Но увлечението на Херцен в идеята на “руския социализъм” по пътя на селската община пречи да види, че неизменното запазване на общината още не води до социализъм.

    Въпросът на преустройството на обществото не може да се постави и реши правилно, без да се овладеят законите на общественото развитие и без да се изясни голямото значение на класовата борба на пролетариата. Херцен не стига до такова разбиране на революционната теория, мака че към края на живот аси той се освобождава от множество либерални илюзии. Херцен слага началото на широка революционна пропаганда в печата, като издава в Лондон заедно с Н.П. Огарьов списанието “Колокол” – орган на прогресивата демократична мисъл. Гласът на Херцен, разпространяващ идеите на революцията, демокрацията и социализма, се чуваше в Русия.

    Значително по-задълбочена поставя проблемите на социализма Н.Г. Чернишевски (1828-1889). Чернишевски отхвърля гледището на онези социалисти утописти, които смятат, че социалистическия строй, като въплъщение на идеала за разумно устроено общество, можел да възникне при всеки етап от човешката история. Той вижда в социализма последица от икономическото развитие, закономерен процес. За него е характерен историзмът, разбирането, че новите форми на социален живот възникват не в резултат на благи пожелания, а от материалните условия на развитието на обществото.

    Видното място на Чернишевски в развитието на социалистическата мисъл се определя от обстоятелството, че той, в противоположност на другите социалисти утописти, в търсенията си на правилната революционна теория оценява правилно значението на политическата борба, действа като революционер-практик, вдъхновяващ с идеите си масите за борба срещу царизма и крепостничеството. Чернишевски се приближава много до разбирането за великата роля на класовата борба в историята. От неговите съчинения, казва Ленин, лъха духът на класовата борба. Той е “руският велик социалисти от домарксовия период”.

    Поради тогавашните исторически условия на развитие на Русия, Чернишевски все пак не намира истинския път към социализма, не разбира както трябва ролята на пролетариата, закономерностите на общественото развитие. Както и Херцен, той развива идеите за общинен социализъм. Но Чернишевски, като дълбок социолог, не можеше да не види, че остатъците от общинна собственост в Русия са белег на изостаналост на страната. Затова той не смята, че общинната собственост не земите е вече готово ядро на новия обществен строй. Чернишевски мечтае за времето, когато в резултат на демократическата революция ще се появи въпросът за коренини социални преобразувания и когато общинната собственост върху земята ще се превърне и в колективно производство. Той подчертава, че “между общинната собственост без общинно производство и общинна собственост с общинно производсто има неизмерима разлика”.

    Основа за коренната социална промяна на страната според Чернишевски е общинното производство, което използва данните на науката и техниката. Той смята, че е необходимо да се организира “общинно производство” и в града, като за тая цел се обединят занаятчиите и фабриките и заводите се превърнат в обществена собственост. Но според него пълното социалистическо преустройство на обществото не е непосредствена задача, а осъществяването на комунистическите принципи е още по-далечна задача. “Комунизмът – пише Чернишевски - ...взема като основа на общественото устройство много по-висок идеал, отколкото са принципите на социализма. По тази причина епохата на комунистическите форми на живот вероятно спада към още много по-далечно бъдеще, отколкото онези, може би, също тъй доста далечни времена, когато ще стане възможно пълното осъществяване на социализма”.

    Съратникът на Чернишевсски, бележитият революционер мислител Н.А. Добролюбов (1836-1861), пише: “Като наблюдаваше хода на развитие на наодите в Западна Европа и като си представяме докъде е стигнала тя сега, можем да се храним с ласкателната надежда, че нашият път ще бъде по-добър”. Не става дума за някакъв особен път. “Че и ние трябва да изминем същия път, това е несъмнено и дои никак не трябва да съжаляваме за това”. Но “все пак нашият път е услеснен: все пак нашето гражданско развитие ще може малко по-бързо да премине онези фази, които така бавно премина развитието на Западна Европа”. За възможността да се ускори историческия процес, за възможността да се прескочат някои фази от неговото развитие мислеше и Чернишевски.

    РЕВОЛЮЦИОННИТЕ НАРОДНИЦИ

    Ленин нарича предшественици на руската социалдемокрация – наред с Херцен, Белински и Чернишевски – също и блестящата плеяда революционери от 70-те години. Характерни представители на тази плеяа са П. Алексеев, А. Желябов, Н. Морозов, В. Фигнер, С. Халтурин и др. Голям интерес представляват идейните схващания на такива видни дейци на народничеството като Н. Флеровски и П. Лавров. В техния мироглед ясно личи влиянието на прогресивната западно-европейска обществена мисъл, на онова мощно движение, изразител на което и I Интернационал.

    Народничеството, като идеология на селската демокрация в Русия, противоречиво съчевата в себе си социалистически утопизъм и израза на реалните потребности на масата дребни производители, селяните, най-много заинтересовани от унищожаването на всички остатъци от крепостничеството. За дейността на народниците от 70-те години са характерни рязкото разграничаване от либерализма, напрегнатите търсения на подход към трудещите се маси и преминаване към бойни действия срещу самодържавието. И въпреки че “отиването сред народа”, а след неговия неуспех терористичните актове не доведоха и не можеха да доведат до желаната цел – народната революция, дейността на народниците от 70-те години допринесе за развитието на революционната мисъл на Русия. Мнозина от първите руски социалдемократи, отбелязва Ленин, са започнали да мислят революционно като народоволци.

    Фактът, че народниците се оказаха “пълководци на революцията без армия”, беше обусловен исторически от слабостта на революционното движение, което още не виждаше пътя към победата. Ленин рязко разграничаваше величествения, по неговите думи, опит на народоволците да завземат властта “чрез “вдъхващ страх” терор, който наистина вдъхваше страх”, от жалките и вредни опити да се копира тази тактика пи съвсем други условия – при условията на подема в масовото работническо движение в края на 19 век – нач. На 20 век. Революционната борба от 70-те години според Ленин можеше да изтръгне от самодържавието съществени отстъпки и ако това не стана, вината е съвсем не в революционерите, които изпълниха дълга си докрай, а в либералното общество, което отново прояви своето безгръбначие и своята страхливост, неспособност за сериозни политически действия.

    Зараждащото се руско работническо движение не можеше да не изпитва влиянието на революционното народничество от 70-те години. Мака че това влияние не можеше да пробуди класовото самосъзнание на пролетариата, все пак то допринасяше за развитието на демократичното съзнание на челните работници и за въвличането им в освободителната борба. След като получи в първия си стадий тласък от страна на народничеството, работническото движение се развиваше по-нататък по свои собствени закони, като преодолява народните илюзии, превръща се във все по-влиятелна политическа сила и формира свои работнически водачи. В дейността на революционери като П. Алексеев, С. Халтурин, В. Обнорски, Ал. Улянов и др. ясно личи влиянието на разрастващото се пролетарско движение в Русия. В техните възгледи се отразява въздействието както на предходната социалистическо-утопична мисъл, така и на идеите на марксизма, които през този период активно се разпространяват в Русия. Мнозина от тях не се задоволяват с пропагандиране на социалистическите идеи, а действат и като организатори на първите работнически групи и съюзи.

    Руският утопизъм има своеобразна съдба. Той беше тясно свързан с революционното движение и изразяваше интересите на крепостното селячество. В своите възгледи видните представители на утопичния социализъм в Русия стигнаха до признание, че класовата борба и революцията се необходими като средство за общественото преустройство, и призоваха Русия към брадвата, към насилствено събаряне на самодържавието. Мнозина от тях стояха на позициите на философския материализъм. С други думи, на руска почва упопичният социализъм придоби силно революционно звучение. По-добре да загинем с революцията, отколвкото да се спасим в приютите на реакцията, казваше Херцен.

    Разбира се, утопичната мисъл в Русия споделяше много от илюзиите на западноевропейските утописти. По-специално революционерите народници не успяха да разберат двойнствената природа на селячеството и действителното значение на работническата класа в общественото развитие. Те допуснаха грешки от волунтаристичен и анархистичен характер. Като възлагаха надеждите си в революцията само върху селяните или върху отделни силни личности, революционерите народници пренебрегнаха изучаването на икономическите промени в руското общество. В крайна сметка тяхното разглеждане на въпроса за пътищата на общественото развитие в Русия беше в много отношения утопично и идеалистическо. Във философските и икономическите си възгледи те бяха по-малко задълбочени и последователни от революционните демократи на 60-те години. Отрицателните страни на революционното народничество бяха подхванати от епигоните на утопичния социализъм – либералните народници от 80-те – 90-те години, които до голяма степен пропиляха революционното наследство на своите предшественици.

    Но дейността на великите революционери демократи – Белински, Хецен, Чернишевски и Добролюбов – и борбата на блестящата плеяда революционери от 70-те годин проправяха пътя за партия, въоръжена с напредничава революционна теория и способна да играе историческа роля на челен борец за освобождението на народа. Руският утопичен социализъм се развиваше в станата, която стана родина на ленинизма.

    Коьрта
    Контакты

        Главная страница


    Основи на научния комунизъм утопичният социализъм в русия