• 2. Подход за допълнително характеризиране подземните водни тела; 1. Съдържание и изисквания за първоначално характеризиране подземните водни тела (ПВТ) .)
  • Данни за подземното водно тяло
  • По какви критерии е очертано подземното водно тяло
  • Местоположението и границите на подземното водно тяло
  • Вертикална позиция (хоризонт)
  • Общ характер и литоложки строеж на геоложките пластове, покриващи водното тяло в зоната на подхранването му
  • Подземните водни тела, от които зависят пряко водни екосистеми и/или сухоземни екосистеми
  • Подкрепящи документи
  • Таблица 1.1.Свързани с ПВТ водни и сухоземни екосистеми



  • страница1/4
    Дата14.09.2017
    Размер0.62 Mb.
    ТипРегламент

    Подход за характеризиране на подземните водни тела Подход за първоначално характеризиране подземните водни тела (пвт)


      1   2   3   4


    Подход за характеризиране на подземните водни тела
    1. Подход за първоначално характеризиране подземните водни тела (ПВТ);

    2. Подход за допълнително характеризиране подземните водни тела;
    1. Съдържание и изисквания за първоначално характеризиране подземните водни тела (ПВТ).)

    Изискванията към първоначалното характеризиране на ПВТ са регламентирани в чл.21, ал.1 и 2 от Наредба №1 за проучване, ползване и опазване на подземните води, Ръководство 2 – Определяне на водните тела, Ръководство 26 – концептуални модели и оценка на риска, Новото ръководство за докладване

    Данни за подземното водно тяло: Наименование и код на подземното водно тяло

    Тип на водното тяло: (съгласно типологията, посочена в допълнителното характеризиране)

    По какви критерии е очертано подземното водно тяло:

    Описват се приложимите критерии (в текст)

    Подземните водни тела са очертани на базата на геоложката информация и определените водоносни хоризонти в България, съгласно съставените карти и обяснителни записки към тях:



    • Хидрогеоложка карта на България в М 1:25 000 (Подземни води в НРБ, 1980);

    • Хидрогеоложка карта на България в М 1:200 000;

    • Геоложка карта на България в М 1:100 000;

    Като водоносни хоризонти, на базата на които са очертани водни тела са приети един или повече слоеве от скали или други геоложки пластове, разположени под повърхността, които имат достатъчна порестост и водопропускливост, позволяваща значителен поток или черпене на значителни количества подземни води;

    Като водоносен хоризонт със значителен поток е определен всеки геоложки слой, пласт или скала, в който са акумулирани подземни води които осигуряват поддържане на водни или сухоземни екосистеми или необходимото количество вода за поддържане добро екологично или химично състояние на свързаните с него повърхностни води, независимо от водообилността на водоносния хоризонт.

    Като водоносен хоризонт, позволяващ черпене на значителни количества подземни води, е определен всеки геоложки слой, пласт или скала, които са използвани или могат да бъдат използвани (макар и локално, в отделни участъци) за черпенето средно на не по-малко от 10 м3 на денонощие или за питейно водоснабдяването на 50 или повече човека.

    Това означава, че като водоносен хоризонт следва да се определят и подземните води в изветрителните кори на скали и скатови води, отговарящи на посочените условия за значим поток или на черпене на значителни количества подземни води.

    Ако водоносни хоризонти, отговарящи на описаните 2 критерия, не са включени в определените за целите на първите ПУРБ водни тела, същите са включени като отделен слой към вече определено водно тяло.

    Не са определени като водоносни хоризонти геоложки слоеве, пластове или скали, от които в нито един участък не могат да се черпят средно 10 м3 на денонощие или да се водоснабдят 50 човека и от тях не се осигурява вода, необходима за поддържането на водни или сухоземни екосистеми.

    Не са очертани ПВТ във водоносни хоризонти с дълбоки подземни води, когато тези подземни води:

    - не могат да повлияят на повърхностните екосистеми;

    - не се използват за черпене на подземни води;

    - не са подходящи за използване за питейни цели поради естествените си качества или защото извличането им би било технически невъзможно или непропорционално скъпо;

    - не могат да изложат на риск постигането на която и да е друга свързана цел за опазване на водите и околната среда.
    Геоложките граници:

    При очертаване на ПВТ са отразени геоложките граници на пластове, слоеве или скали, съгласно Геоложка карта на България в М 1:100000.


    Характеристиките на потока на геоложки пластове:

    При очертаването на ПВТ са взети предвид и определените водоносни хоризонти съгласно Хидрогеоложката карта на България в М 1:200000, Хидрогеоложка карта на България в М 1:25000 (Подземни води в НРБ, 1980);, с която е детайлизирана информацията за водообилните водоносни хоризонти в България.

    При очертаване на ПВТ, разположени във високи планински райони, като едно ПВТ са очертани няколко водоносни хоризонта, които се подхранват единствено от валежи и реки при карстовите райони и се дренират само чрез естествени извори.

    Когато са налице няколко разположени един върху друг водоносни слоя/пласта/хоризонта и няма информация за наличието на хидравлична връзка помежду им те са очертани като едно слоисто ПВТ, и е представена отделна характеристика за всеки от водоносните слоеве/пластове/хоризонти. Такива са случаите на неоген-кватернерните отложения в котловините, подземни води в изветрителните кори или скатови води, разположени над основните водоносни хоризонти и др.


    Поток между слоеве във водоносния хоризонт:

    Когато водоносния хоризонт е изграден от незакономерно редуващи се във вертикална и хоризонтална посока слоеве (лещи), които имат хидравлична връзка помежду си, налични са данни за приток между отделните слоеве и се установява единно водно ниво, всички слоеве са очертани като едно ПВТ (например кватернерните и неогенските отложения).

    В няколко случая, при наличието на относително издържани водоупорни пластове между кватернерните и неогенските отложения, в тях са очертани отделни ПВТ.
    Други хидравлични граници:

    Във водоносни хоризонти с голяма площ, в които е налице подземен вододел, разделящ в различни посоки потока на подземните води ПВТ са очертани като са взети предвид тези граници. Този подход е ползван за очертаване на подземните водни тела във сарматския и горно юрско – долнокредния водоносен хоризонт, в които са налице отделни потоци – насочени към р.Дунав и към Черно море.

    ПВТ не са очертавани на база границите на повърхностните водни тела в по-ниско от добро състояние, с които водоносният хоризонт е в хидравлично взаимодействие.
    Местоположението и границите на подземното водно тяло

    Изброяват се поречие/ята на основните реки и населените места, под землищата на които е разположено водното тяло
    Вертикална позиция (хоризонт)

    Описва се местоположението на водното тяло във вертикална посока, като се описва и частта от него (местоположение, площ, чиста площ) разкрита на повърхността и ПВТ (или отделните му части се отнасят към съответните хоризонти).

    Определянето на хоризонтите следва проста номерация - позицията на подземното водно тяло като се започне с първия хоризонт от повърхността. Подземните водни тела могат да се разделят на части за целите на разпределяне на посочените към съответните хоризонти, в зависимост от припокриването им с други ПВТ. Няма ограничение в броя на хоризонтите; Припокриващи се ПВТ или части от ПВТ не могат да бъдат отнасяни към един и същ хоризонт.

    Хоризонт:

    1 - първото от повърхността ПВТ (или разкритата част от ПВТ);

    2 - второто от повърхността ПВТ (или част от ПВТ, разположена под друго ПВТ);

    3 - третото от повърхността ПВТ (или част от ПВТ, разположена под други 2 ПВТ);

    4 - четвъртото от повърхността ПВТ (или част от ПВТ, разположена под други 3 ПВТ);

    5 - петото от повърхността ПВТ (или част от ПВТ, разположена под други 4 ПВТ);

    и т.н.

    Отнасянето на ПВТ към съответен хоризонти не трябва да се смесва с очертаването им, което е предмет на описаните по-горе критерии за очертаване. Хоризонта е само средство за хармонизация, за да се даде възможност за последователна визуализация на ПВТ на европейско ниво и да подкрепя трансграничното сътрудничество. Поради това хоризонта се ползва само за целите на докладване.С изключение на хоризонт 1, отнасянето на (част от) ПВТ към определен хоризонт не дава никаква информация за абсолютната му вертикална позиция в рамките на общата схема, а просто относителното положение от повърхността. Виж примерите в ръководството за докладване (стр.380-387)


    Площ

    Посочва се общата площ на ПВТ и площта на разкритата част на подземното водно тяло (в км2), като ако само част от площта е разкрита на повърхността се посочват населените места, в землищата на които е разположена разкритата част. Посочва се мащаба на картата, по която е определена площта.
    Общ характер и литоложки строеж на геоложките пластове, покриващи водното тяло в зоната на подхранването му

    За разкритата част на подземното водно тяло се определя общия характер на покривните слоеве (водопропускливи или водоупорни) и се описва литоложкия строеж на геоложките пластове в зоната на аерация.

    За описание на литоложкия строеж да геоложките пластове, покриващи водното тяло в зоната на подхранването му е използвана базата данни от проекта за очертаване на водните тела (2004 г.), извършените до 2000 година проучвания във връзка с планиране на мрежите за мониторинг на подземните води в най-значимите водоносни хоризонти в България и други конкретни проучвания (документация за издаване на разрешителни или други проучвания, включително за депа за отпадъци) (посочват се ползваните материали).


    Подземните водни тела, от които зависят пряко водни екосистеми и/или сухоземни екосистеми

    Идентифицирани са всички повърхностни водни тела, с които ПВТ има хидравлична връзка, като се използва наличната информация в Карта на подземните води в България в М 1:200 000; Хидрогеоложка карта на България в М 1:25 000 (Подземни води в НРБ) в която е детайлизирана информацията за водообилните водоносни хоризонти в България, Карта на естествените и прогнозно-експлоатационните ресурси на пресни подземни води в България в М 1:200 000 и данните от изпълнения за целите на първите ПУРБ проект за „определяне на прагове на замърсяване на подземните води и класификационна система за химично състояние на подземните води“.

    При идентифицирането на зависимите от подземните води екосистеми е приложен следния подход:

    Първа стъпка: Идентифицирани са природни местообитания зависими от подземни води - използвана е таблицата от подхода за определяне на воднозависимите видове и местообитания, като за местообитания са определени сухоземни природни местообитания с категория 2.b и 2.с. Като изключение са включени и водни хабитати – езерни и блатни екосистеми.

    Идентифицирани са местообитания на птици зависими от подземни води – използвана е таблицата от подхода за определяне на воднозависимите видове, като за видове са определени видове птици с категория 1.с. Тъй като няма картирани местообитания на видовете птици, са взети границите на защитените зони в Натура 2000, в които определените видовете са предмет на опазване.




    Код на природно местообитание

    Име на природно местообитание

    Приоритет

    Критерий

    Тежест за определяне на екосистеми свързани с подземни води

    Наличие на шейп

    Забележка

    1310

    Salicornia и други едногодишни растения, колонизиращи тинести и пясъчни терени

    F2

    2.b

    водещи за определяне на местата

    да

     

    1340

    Континентални солени ливади

    F1

    2.b

    водещи за определяне на местата

    да

     

    1410

    Средиземноморски солени ливади

    F2

    2.b

    водещи за определяне на местата

    да

     

    1530

    Панонски солени степи и солени блата

    F1

    2.b

    водещи за определяне на местата

    да

     

    2180

    Облесени дюни

    F2

    2.b

    водещи за определяне на местата

    да

     

    2190

    Влажни понижения между дюните

    F2

    2.b

    водещи за определяне на местата

    да

     

    6410

    Ливади с Molinia на карбонатни, торфени или глинести почви (Molinion caeruleae)

    F2

    2.c

    водещи за определяне на местата

    да

     

    6420

    Средиземноморски влажни съобщества на високи треви от съюз Molinio-Holoschoenion

    Без приоритет

    2.c

    водещи за определяне на местата

    да

     

    6430

    Хидрофилни съобщества от високи треви в равнините и в планинския до алпийския пояс

    F2

    2.b

    водещи за определяне на местата

    да

     

    6440

    Алувиални ливади от съюза Cnidion dubii в речните долини

    F2

    2.b

    водещи за определяне на местата

    да

     

    6510

    Низинни сенокосни ливади

    F2

    2.c

    водещи за определяне на местата

    да

     

    91D0

    Мочурни гори

    F1

    2.b

    водещи за определяне на местата

    да

     

    91F0

    Крайречни смесени гори от Quercus robur, Ulmus laevis и Fraxinus excelsior или Fraxinus angustifolia покрай големи реки (Ulmenion minoris)

    F2

    2.b

    водещи за определяне на местата

    да

     

    92C0

    Гори от Platanus orientalis

    F2

    2.b

    водещи за определяне на местата

    да

     

    3130

    Олиготрофни до мезотрофни стоящи води с растителност от Littorelletea uniflorae и/или Isoeto-Nanojuncetea

    F2

    2.а

    водещи за определяне на местата

    да

    хабитата е водещ при положение че основното подхранване на обекта е от подземни води

    3140

    Твърди олиготрофни до мезотрофни води с бентосни формации от Chara

    F2

    2.а

    водещи за определяне на местата

    да

    хабитата е водещ при положение че основното подхранване на обекта е от подземни води

    3150

    Естествени еутрофни езера с растителност от типа Magnopotamion или Hydrocharition

    F2

    2.а

    водещи за определяне на местата

    да

    хабитата е водещ при положение че основното подхранване на обекта е от подземни води

    3160

    Естествени дистрофни езера

    F2

    2.а

    водещи за определяне на местата

    да

    хабитата е водещ при положение че основното подхранване на обекта е от подземни води

    7140

    Преходни блата и плаващи подвижни торфища

    F2

    2.а

    водещи за определяне на местата

    да

    хабитата е водещ при положение че основното подхранване на обекта е от подземни води

    7210

    Карбонатни мочурища с Cladium mariscus и видове от съюза Caricion davallianae

    Без приоритет

    2.а

    водещи за определяне на местата

    да

    хабитата е водещ при положение че основното подхранване на обекта е от подземни води

    7230

    Алкални блата

    F2

    2.а

    водещи за определяне на местата

    да

    хабитата е водещ при положение че основното подхранване на обекта е от подземни води

     

    Блатна сова (Asio flammeus)

     

    1.с

    подкрепящи местообитания на видове

    да

    шейп на защитените зоните в които вида е предмет на опазване

     

    Ливаден блатар (Circus pygargus)

     

    1.с

    подкрепящи местообитания на видове

    да

    шейп на защитените зоните в които вида е предмет на опазване

     

    Ливаден дърдавец (Crex crex)

     

    1.с

    подкрепящи местообитания на видове

    да

    шейп на защитените зоните в които вида е предмет на опазване

     

    Мустакато шаварче (Acrocephalus melanopogon)

     

    1.с

    подкрепящи местообитания на видове

    да

    шейп на защитените зоните в които вида е предмет на опазване

     

    Сив жерав (Grus grus)

     

    1.с

    подкрепящи местообитания на видове

    да

    шейп на защитените зоните в които вида е предмет на опазване

     

    Тръстиков блатар (Circus aeruginosus)

     

    1.с

    подкрепящи местообитания на видове

    да

    шейп на защитените зоните в които вида е предмет на опазване

     

    Турилик (Burhinus oedicnemus)

     

    1.с

    подкрепящи местообитания на видове

    да

    шейп на защитените зоните в които вида е предмет на опазване

    Така е съставен списък от 21 хабитата и 7 поддържащи видове – водолюбиви птици.


    Втора стъпка: На базата на ГИС анализ с използване на слоеве за защитените зони от Натура 2000 и определените места от втора стъпка е определено в кои защитени зони попадат съответните екосистеми. Като краен резултат са изготвени два списъка от защитени зони – по директивата за хабитатите и по директивата за птиците.

    Критерии за избор на защитени зони от Натура 2000 (Технически доклад за зависещите от подземни води сухоземни екосистеми, 2011 г.):

    1. Критерий за представителността на местообитанията – представителността трябва да бъде най-малко отлична или добра (първите две нива от скалата (на 4 – нива) за оценка на представителността А и B) – информацията за степента на представителност на местообитанието се съдържа в стандартния формуляр на защитена зона;

    2. Критерий за площ - общата площ на местообитание в рамките на Натура 2000 зоната да е по-голям от 5 ха (може да има и изключения – например в Австрия са приети две изключения за Австрия – това са планински реки (от извори) с водопади, където подземните води излизайки на повърхността отлагат варовити отложения - травертин – ценни хабитати);

    3. Видови критерии (видове от директивата за хабитатите/или видове от директивата за птиците):

    - присъства най-малко един воднозависим вид с численост по-голяма от 2% от цялата национална популация (равнява се на оценка на популацията А и B) - информацията за степента на представителност на местообитанието се съдържа в стандартния формуляр на защитена зона

    - или в зоната по Натура 2000 присъстват най-малко 10 вида, които са воднозависими (те са над 0%, т.е. присъстват).

    Трета стъпка: На базата на списъците от втора стъпка и по критериите за идентифициране на защитените зони по Натура 2000 е определен крайния списък на защитените зони. Допълнително е ползвана и „Червена книга на Република България”.

    Четвърта стъпка: Определяне на това кои сухоземни екосистеми са пряко зависими от подземните води. За целта е направен анализ на водните нива на подземните води във водното тяло и водните нива в района на екосистемите

    На базата на ГИС слоевете с определените по-горе картирани природни местообитания и местообитанията на водолюбивите птици и ГИС слой с подземни водни тела с плитки води (от първия хоризонт) е извършен анализ и определяне на местата, където двата ГИС слоя се припокриват.

    (Разгледани са райони, където нивото на подземните води е 0-5 м от повърхността (пример в Германия) или райони, където статичното водно ниво на подземните води е постоянно в почвения слой или периодично поне веднъж годишно се повишава и достига покривния почвен слой, който се водонасища (пример в Австрия) или райони, където има видими извори или видимо просмукване на подземни води на повърхността – например случая с отделяне на травертин).

    Използвани са налични карти с хидроизохипси, като са сравнени нивата на подземните води и на сухоземните екосистеми – за да се види дали подземнито води ги подхранват постоянно или през част от годината – образуване на наводнени депресии от високо ниво на подземните води през част от годината или целогодишно.

    Могат да се използават данни от някои физикохимични параметри – температура, РН, биогенни вещества (азотсъдържащи и фосфати), като се сравни тяхното съдържание в подземните води, повърхностните води, валежите и във водите на екосистемата, за да се определи произхода на водата. Към момента са правени изотопни анализи (изотопи на кислород и водород), за установяване на източника на подхранване само в 8 пункта (по проект WATER) двукратно през 2013 г.

    Там където са налични данни е взет предвид и „Цвят на седиментите в сухоземната екосистема“ – ако те са оранжево кафяви със сини слоеве, които идват от желязооксидиращи бактерии това е прието като доказателство за подхранване с железни оксиди от анаеробни подземни води, които излизат на повърхността.



    Пета стъпка: Броя на ПВТ и свързаните с тях зони са редуцирани, като са изключени подземните водни тела, в които не е установен никакъв натиск (няма земеделска земя, водочерпене от кладенци, няма промишлени предприятия и депа и др.) и няма риск за увреждане на сухоземни екосистеми.

    Шеста стъпка: Определени са увредени или рискови за увреждане сухоземни екосистеми, в райони в които е установено увреждане или риск от увреждане, причинено от промяна в нивото или в химичния състав на ПВТ (въздействията са изчислени/прогнозирани съгласно подхода за оценка на риска.

    Използвани са данни за състава на подземните води, особено при повишени концентрации на нитрати и фосфати, които имат неблагоприятен ефект върху някои екосистеми, като е взето предвид че тези вещества не са вредни за някои екосистеми.

    Относно наличието на повишени съдържания на вещества в подземните води, е оценено дали тези вещества са с природен или антропогенен произход. Когато веществата са с природен произход, е прието че няма риск за екосистемата, тъй като тя е приспособена към тези концентрации и те не я увреждат (например мангана).

    Седма стъпка: Към настоящия момент не са определени прагови стойности по критерия, за опазване на екосистемите. За следващия планов период, когато е определен риск за екосистемата от замърсяване на подземните води с определени вещества ще бъдат дефинирани (при необходимост) прагови стойности, като при това трябва да бъде отчетено разреждането (смесване с други води) и природното самоочистване (например - високи съдържания на фосфати се свързват с наличен калций и се утаяват и така подземните води се пречистват природно, когато влязат в екосистемата). Трябва да бъде отчетена и ролята на наличието на глинисто или тинесто дъно на екосистемата, което играе роля на задържаща бариера.

    Осма стъпка: Като бъдещи мерки са предвидени: разработване на локални концептуални модели, с които да се проследят годишните колебания на нивото на подземните води, да се изчисли потокът на подземни води, който подхранва екосистемата; да се предвидят мониторингови пунктове и да се определят честота и параметри на мониторинга (например по прилагания в Унгария метод).
    Зависимите от подземните води водни екосистеми са определени в участъците, в които е идентифицирана връзка между подземното (подземните) водно тяло и повърхностно водно тяло, в случаите в които повърхностното водно тяло е определено като зона за защита. За всяко ПВТ се посочват повърхностните водни тела (код, наименование) и зоните за защита (код и наименование).

    Идентифицирани са зависимите (чрез повърхностни водни тела) от съответното ПВТ водни екосистеми

    Идентифицирани са зависимите от подземните води сухоземни екосистеми, зависими от съответното водно тяло.
    Съставена е таблица 1.1.“Свързани с ПВТ водни и сухоземни екосистеми“, съдържаща следните колони:

    ПВТ (код и наименование);

    Свързани повърхностни водни тела (код и наименование)

    Свързани водни екосистеми (наименование и код (ако имат), площ)

    Свързани сухоземни екосистеми (наименование и код (ако имат), площ)
    Подкрепящи документи:

    Таблица 1. Списък на зоните за защита (всички зони), съдържащ наименование на зоната, код на зоната, площ, координати на центроида.

    Таблица 1.1.Свързани с ПВТ водни и сухоземни екосистеми

    Шейп- файл със зоните за защита (или части от тях), представляващи зависими от подземните води водни или сухоземни екосистеми.

      1   2   3   4

    Коьрта
    Контакты

        Главная страница


    Подход за характеризиране на подземните водни тела Подход за първоначално характеризиране подземните водни тела (пвт)