• Как методиката за първоначалното характеризиране на подземните водни тела е прецизирана през вторите ПУРБ.
  • Правени ли са изменения в дефинирането на подземното водно тяло след първия ПУРБ
  • Методика за групиране на ПВТ .
  • Подкрепящ документ (илюстративен) за първоначалното характеризиране
  • Карта на естествените характеристики на ПВТ
  • 2. Подход за допълнително характеризиране подземните водни тела;
  • Геоложките характеристики
  • Хидрогеоложките характеристики
  • Подкрепящ документ: Таблица 2.1. за надморската височина на водното ниво и допустимото понижение на водното ниво на подземните водни тела



  • страница2/4
    Дата14.09.2017
    Размер0.62 Mb.
    ТипРегламент

    Подход за характеризиране на подземните водни тела Подход за първоначално характеризиране подземните водни тела (пвт)


    1   2   3   4

    Трансграничност

    Посочва се дали ПВТ е трансгранично и кое е ПВТ в съседната държава.
    Отнасяне към съответния район за басейново управление

    Описва се района за басейново управление към което е присъединено ПВТ и (ако е приложимо) частта от ПВТ, която е присъединена към друг район за басейново управление на водите, мотивите за това и заповедта, с която е присъединено.
    Как методиката за първоначалното характеризиране на подземните водни тела е прецизирана през вторите ПУРБ.

    За целите на вторите ПУРБ са прецизирани границите на някои ПВТ, като са ползвани извършените до 2000 година проучвания във връзка с планиране на мрежите за мониторинг на подземните води в най-значимите водоносни хоризонти в България и други конкретни проучвания (посочват се ползваните материали).

    ПВТ, за които в процеса на допълнително характеризиране за целите на вторите ПУРБ е установена хидравлична връзка помежду им са обединени в едно ново водно тяло.

    Водоносните хоризонти, отговарящи на критериите за значим поток и значимо черпене, които не са включени в определените за целите на първите ПУРБ подземни водни тела са включени, като отделен слой към вече определени водни тела.

    Прецизирано е очертаването на фрагментирани водни тела, като е ползвана детайлна информация от извършените картировки за целите на съставяне на геоложката и хидрогеоложката карта на България.
    Правени ли са изменения в дефинирането на подземното водно тяло след първия ПУРБ

    Описани на направените (или не) изменения, в т.ч.



    • преочертаване:

    - чрез сливането на две или повече от по-рано докладвани подземните водни тела в едно или повече "нови" подземни водни тела;

    - разделянето на вече докладвано подземно водно тяло, в две или повече "нови" подземни водни тела;

    - комбинация от сливането и разделянето на вече докладвани подземни водни тела, в едно или повече "нови" подземни водни тела;

    - разширяване на подземното водно тяло, за да се включи площ, да се увеличи дълбочината или комбинация от двете;

    - намаляването на подземното водно тяло, за да се изключи площ, да се намали дълбочината или комбинация от двете.

    В тези случаи се посочват кодовете на всички слети или разделени водни тела и настъпилите промени.



    • очертаване на напълно нови подземни водни тела, които не се основават на сливане, разделяне, разширяване или намаляване на каквито и да било по-рано докладвани подземни водни тела;

    • няма значителна промяна в очертанията на подземното водно тяло, докладвано с първите ПУРБ (когато са прецизирани границите на ПВТ с по-малко от 10% от площта му).


    Методика за групиране на ПВТ. Не е прилагано групиране на ПВТ.
    Въздействието от човешки дейности и оценката на риска да не бъдат постигнати целите

    Извършени са в съответствие с подходите за:

    - Натиск и въздействие върху количественото състояние на подземните водни тела;

    - Подход за оценка на риска ПВТ да не постигнат добро количествено състояние.

    - Натиск и въздействие върху химичното състояние на подземните водни тела;

    - Подход за оценка на риска ПВТ да не постигнат добро химичносъстояние.


    Подкрепящ документ (илюстративен) за първоначалното характеризиране:

    Таблица 2 за първоначално и допълнително характеризиране на ПВТ

    Карта на естествените характеристики на ПВТ (като част от концептуалния модел на ПВТ).

    ГИС слоеве за всяко ПВТ:



    • очертания на ПВТ;

    • очертания на разкритата част на ПВТ;

    • реки (в детайли, в зависимост от наличието или не на връзки между ПВТ и повърхностни ВТ);

    • означение на връзките между ПВТ и повърхностни ВТ;

    • означение на зависими от ПВТ екосистеми;

    • водно ниво и посока на потока на подземните води при ненарушено от черпене филтрационно поле;

    • очертаване на частите от всяко ПВТ, които попадат съответно в 1-ви, 2-ри, 3-ти и т.н. хоризонт от земната повърхност.


    2. Подход за допълнително характеризиране подземните водни тела;

    Изискванията към допълнителното характеризиране на ПВТ са регламентирани в чл.22, ал.2 от Наредба №1 за проучване, ползване и опазване на подземните води, Ръководство 26 – концептуални модели и оценка на риска, Новото ръководство за докладване

    Допълнително характеризиране е извършено за всички подземни водни тела или групи водни тела, за които:

    1. при първоначалното характеризиране е установено, че съществува риск да не постигнат целите за опазване на околната среда по чл. 156а, ал. 1, т. 2 от Закона за водите и

    2. е необходимо да се извърши точна оценка на риска и да се определят конкретни мерки за възстановяване и опазване на подземните води.

    Допълнително характеризиране е извършено и за ПВТ, които не са в риск, но за които са извършени проучвания и са налична, макар и непълни данни за допълнително характеризиране.

    Когато има данни за различни характеристики в различни участъци от ПВТ, същите са описват съответно.

    Когато водното тяло е „слоисто“ се посочват коефициент на филтрация/проводимост, порестост, тип и водно ниво на всеки от слоевете.
    Геоложките характеристики, вкл. разпространението и вида на геоложките единици (пластове, слоеве) на ПВТ

    Описани са:

    - геоложка формация (стратиграфията, литологията, и тектониката (ако е приложимо)), в която е обособен водоносния хоризонт (или хоризонти), на базата на който е очертано водното тяло:

    На базата на Хидрогеоложка карта на България в М 1:25 000; Хидрогеоложка карта на България в М 1:200 000; извършените до 2000 година хидрогеоложки проучвания, във връзка с планиране на мрежите за мониторинг на подземните води в най-значимите водоносни хоризонти в България и други конкретни проучвания (вкл. документация за издаване на разрешителни или други проучвания, като например проучвания за депа) (посочват се ползваните материали) са описани дебелината и разпространението (в план и разрез) на геоложките единици (пластове(слоеве)/напукана/окарстена зона) изграждащи водоносния хоризонт(и).



    - тип на водоносния хоризонт (поров – силно или средно водообилен, пукнатинен– силно или средно водообилен, пукнатинно-карстов– силно или средно водообилен или незначителен (слабоводообилен) – с локални или ограничени подземни води)

    Ако в различни участъци водното тяло има различни характеристики е описано разположението на отделните участъци (населените места, под землищата на които са разположени) –например: ПВТ, които са очертани по границите на няколко водоносни хоризонта или ПВТ с карстово- пукнатинни води или други смесени типове.

    Когато водното тяло е „слоисто“ се посочва типа на всеки от слоевете.

    Водообилността е определена съгласно чл.13, ал.2 от Наредба № 1 за проучване, ползване и опазване на подземните води.


    Хидрогеоложките характеристики на подземното водно тяло, вкл. коефициента на филтрация в подземното водно тяло, пористостта на водоносния хоризонт и неговия тип, в зависимост от хидравличните условия по горнището му;

    На базата на данните от Хидрогеоложка карта на България в М 1:25 000; Хидрогеоложка карта на България в М 1:200 000; извършените до 2000 година хидрогеоложки проучвания, във връзка с планиране на мрежите за мониторинг на подземните води в най-значимите водоносни хоризонти в България и документация за издаване на разрешителни (данните в съгласуваните през 2014 г. таблици за натиска от водовземане) или други проучвания (например проучвания за депа) са установени:



    - коефициент на филтрация/проводимост: Посочват се стойностите, според които е определена водообилността на съответния пласт (слой) – съгласно чл.13, ал.2 от Наредба № 1. Описва се еднородността/нееднородността на филтрационните свойства на водното тяло, съгласно ч.13, ал.1, т.3 от Наредба № 1 (еднородно, нееднородно, особено нееднородно);

    - пористост – В България специализирани лабораторни изследвания за пористостта на геоложките единици (пластове(слоеве)/напукани зони) са извършвани при инженерно-геоложки и хидрогеоложки проучвания във връзка със строителството на различни обекти, включително обекти за водоснабдяване и обекти за добив на подземни богатства.



    За геоложки формации, в които не са извършвани такива проучвания или до сега не е събрана информация от извършените проучвания са ползвани обобщени данни за пористтостта, в зависимост от литологията на геоложките единици (пластове(слоеве)/напукани зони) изграждащи водоносния хоризонт, както следва:


    Типове геоложки единици

    Литология

    Средна пористост, в %

    Почви

    Торф

    80

    Различни типове почва

    55

    Изветрителни кори

    Пясък

    35

    Льос, льосовидни глини

    45

    Глини

    35

    Варовити туфи

    25

    Седиментни скали

    Рахли пясъци

    35

    Плътни пясъци

    25

    Пясъчници (мезозойски и неозойски)

    20

    Пясъчници (палеозойски)

    10-12

    Пористи варовици и доломити

    5

    Глини

    40

    Гипс

    3

    Въглища

    4

    Магмени скали

    Порфирити

    2

    Гранити, сиенити

    1

    Ефузивни скали

    2

    Интрузивни скали

    1

    Метаморфни скали

    Глинести шисти

    4




    Шисти, Мрамори

    1




    Кварцити, гнайси, амфиболити

    2


    Посочени са стойности за пористостта на пласта/слоя/напуканата зона и източника на информация (специализирани проучвания или ако не е събрана такава информация - обобщени данни от таблицата.

    В редки случаи са изпълнявани и специализирани хидрогеоложки проучвания, в които е определена и активната пористост на водоносния пласт/слой/напуканата зона, която е от съществено значение за движението на подземните води и преноса на несорбируеми замърсители, а в много редки случаи са провеждани опитно-миграционни опити и проучвания за определяне еквивалентната пористост, имаща отношение към движението на сорбируеми замърсители. Такива проучвания са извършвани в райони, в които е извършван геотехнологичен добив на редки метали, във връзка с оразмеряване на санитарно-охранителни зони и във връзка с изследване замърсяването на подземните води в района на предприятия от металургичната промишленост.



    Посочени са стойности за активната и еквивалентната пористост на пласта/слоя/напуканата зона и източника на информация.

    - тип на водното тяло, според хидравличните условия по горнището му (напорен, безнапорен, или напорно-безнапорен).

    Ако водното тяло е определено като напорно-безнапорно е описано кога(в какви случаи) и къде водоносния хоризонт сменя типа си.

    - водно ниво: Водното ниво характеризира ПВТ, които се експлоатират чрез вертикални водовземни съоръжения (различни видове кладенци). За целите на оценката въздействието и на риска ПВТ да не постигне добро състояние, водното ниво е представено с надморската височина на водното ниво при ненарушено филтрационно поле и надморската височина на допустимото понижение на водното ниво (считано от водното ниво при ненарушеното от черпене водно ниво).

    Надморската височина на водното ниво при ненарушено от черпене филтрационно поле и Надморската височина на допустимото понижение на водното ниво са определени само за подземни водни тела, от които се черпи вода чрез вертикални водовземни съоръжения – тръбни, шахтови и комбинирани шахтово-тръбни кладенци, включително за задоволяване на собствени потребности на гражданите. За ПВТ в които има единични кладенци (до 10 % от водовземните съоръжения, които не са концентрирани в един район и не отговарят на дефиницията за значим натиск) не е определена надморска височина на водно ниво или понижение на водното ниво.

    Надморската височина на водното ниво при ненарушено от черпене филтрационно поле и Надморската височина на допустимото понижение на водното ниво са базови показатели, които са определени еднократно и на базата, на които е направен и ще се прави анализа за въздействието на черпенето върху състоянието на подземните води.

    Идентифицирани са подземните водни тела за които е изпълнено условието за черпене на вода чрез вертикални водовземни съоръжения.

    Надморската височина на водното ниво при ненарушено от черпене филтрационно поле и Надморската височина на допустимото понижение на водното ниво са определени по данните от пунктовете на НИМХ, за които са налични или през настоящата година ще бъдат налични данни за надморска височина на терена и мерната точка (съгласно измерените координати и коти на пунктове по споразумението с НИМХ (2014-2015 г.), в справочник за ЗБР, съгласно споразумението с НИМХ за 2014 г.справочника за ДР – съгласно споразумението с НИМХ за 2013 г и таблиците с мониторингови пунктове за докладване пред ЕАОС.).

    За водно ниво при ненарушено от черпене филтрационно поле в съответния/съответните пунктове е прието средно многогодишното водно ниво (Нсредно) за периода 1980-1996 г. по Справочника за количествените характеристики на подземните води за периода 1980-96 г., издаден от МОСВ и НИМХ през 1999 г.

    За водоносните хоризонти, за които в Справочника за количествените характеристики на подземните води за периода 1980-96 г. има повече от 1 пункт и за които в периода до 2000 г. са извършени проучвания за създаване на системата за мониторинг и са съставени хидродинамични карти по данни от изпълнявания мониторинг е определена надморската височина на водното ниво при ненарушено от черпене филтрационно поле във всички пунктове от Справочника и в избрани точки от водното тяло (по данни от посочените проучвания, налични в Националния Геофонд), дефиниращи посоката на естествения поток на подземните води.

    Посочена е информация за характеристиката на съответните водни тела в района на тези пунктове - долнище на безнапорните долнище и горнище на напорните водоносни хоризонти и дебелината им, включително от документацията по издавани разрешителни в тези райони (съгласно попълнените таблици за издадените разрешителни, съгласувани през 2014 г.).

    На базата на посочената информация е изчислено допустимото понижение на водното ниво (във всички пунктове):

    - при безнапорни и напорно-безнапорни водоносни хоризонти – 60% от разликата между дълбочината на долнището на водоносния хоризонт и Нсредно;

    - при напорни водоносни хоризонти – разликата между дълбочината на горнището на водоносния хоризонт и Нсредно;

    Когато за едно подземно водно тяло има повече от 1 пункт за мониторинг на количеството на подземните води като Надморска височина на допустимото понижение на водното ниво е приета най-близката до повърхността стойност на водното ниво в отделните пунктове.

    Съставена е таблица 2.1. „Водно ниво и допустимо понижение на водното ниво“ за водните тела, от които се черпи вода чрез вертикални водовземни съоръжения, която съдържа:

    Колони:


    -Код на водното тяло;

    - Наименование на водното тяло;

    - Тип на водоносен хоризонт според - хидравлични условия по горнището – напорен/безнапорен;

    - Пункт на НИМХ;

    - Код на пункт - НИМХ - стар код (от справочника);

    - Код на пункт - НИМХ - нов код (попълва се от НИМХ);

    - Географски координати N (съгласно наличната и предоставената от НИМХ информация)

    - Географски координати E (съгласно наличната и предоставената от НИМХ информация]

    - Надморска височина на земната повърхност при съответния пункт, в м;

    - Надморска височина на мерната точка (съгласно наличната и предоставената от НИМХ информация) , в м;

    - Дълбочина на долнището на водното тяло, в м

    - Надморска височина на долнище на водното тяло, в м

    - Дълбочина на горнището на водното тяло, в м

    - Надморска височина на горнището на водното тяло, в м

    - Дълбочина на водното ниво при ненарушено от черпене филтрационно поле, в м;

    - Надморската височина на водното ниво при ненарушено от черпене филтрационно поле, в м;

    - Допустимо понижение на водното ниво, в м;

    - Надморската височина на допустимото понижение на водното ниво, в м



    Редове:

    - пункт/пунктове на НИМХ във водното тяло и пункт/пунктове от хидродинамични карти, за които е определена надморската височина на водното ниво при ненарушено от черпене филтрационно поле (всеки пункт се посочва на отделен ред)

    Таблицата е попълнена поетапно, в зависимост от наличните данни в посочените документи.
    Посочват се определените надморска височина на водното ниво/нива, при ненарушено от черпене филтрационно поле и надморската височина на допустимото понижение на водното ниво. При повече от 1 пункт се посочват двата показателя за всеки конкретен район, който се характеризира със съответния пункт.
    Подкрепящ документ:

    Таблица 2.1. за надморската височина на водното ниво и допустимото понижение на водното ниво на подземните водни тела
    Характеристика на отложенията и почвите, покриващи водното тяло в зоната на подхранването му, вкл. тяхната дебелина, пористост, коефициент на филтрация и абсорбционни свойства;

    В допълнение на описанието на общия характер и литоложки строеж на геоложките пластове/слоеве, покриващи водното тяло в зоната на подхранването му, направено при първоначалното характеризиране е описана, колкото може по-детайлно, характеристиката на отложенията и почвите, покриващи водното тяло в зоната на подхранването му (разкритата му част):


    • дебелина: Детайлизирано е описанието за дебелината на всеки различен пласт/слой, идентифициран като покриващ водното тяло в зоната на подхранването му, на база информацията от извършените хидрогеоложки проучвания (вкл.във връзка с издаване на разрешителни) в периода след приемането на първите ПУРБ.

    • пористост: Прилага се описания подход за определяне на пористостта на водоносните пластове/слоеве/напукани зони. Посочват се ползваните проучвания и установените стойности на пористостта.

    • коефициент на филтрация: В България специализирани проучвания за определяне на коефициента на филтрация на геоложките единици (пластове(слоеве)/напукани или окарстени зони) покриващи водното тяло в зоната на подхранването му са извършвани много рядко, например във връзка с проучване на замърсяването на подземните води в района на индустриални обекти, с планиране на мониторинг, с оразмеряване на санитарно-охранителни зони.

    В рамките на редица проучвания е определен коефициент на инфилтрационно подхранване на голяма част от водоносните хоризонти, представляващ процента от падналите валежи, който чрез инфилтрация през отложенията и почвите, покриващи ПВТ формира ресурсите на ПВТ. Този коефициент е ползван при определяне на средномногогодишното подхранване на ПВТ. За ПВТ, в които не е определян коефициента на инфилтрационно подхранване същият е приет по аналогия, в зависимост от литоложкия състав на геоложките единици (пластове(слоеве)/напукани или окарстени зони) покриващи водното тяло в зоната на подхранването му. Посочена е стойността на коефициента на инфилтрационно подхранване, приет в инструмента за изчисляване на ресурсите.

    За геоложки формации, в които не са извършвани такива проучвания или до сега не е събрана информация от извършените проучвания са ползвани обобщени данни за коефициента на филтрация, в зависимост от характеристиката на геоложките единици (пластове(слоеве)/напукани или окарстени зони), както следва:




    Характеристика на пласта(слоя)/напуканата или окарстена зона

    Коефициент на филтрация, в м/денонощие

    Много силно пропускливи чакъли и гравий, със запълнител от едър пясък

    Силно окарстени варовици

    Силно напукани скали


    100 – 1000 и повече

    Силно пропускливи чакъли и гравий, със запълнител от дребен пясък

    Едър пясък

    Чист среднозърнест пясък

    Окарстени варовици и доломити

    Напукани скали


    100 - 10

    Пропускливи чакъли и гравий, с глинесто-песъчлив запълнител

    Среднозърнести и дребнозърнести пясъци

    Слабоокарстени варовици, доломити и мрамори

    Малко напукани скали



    10 – 1

    Слабо пропускливи дребнозърнести пясъци

    Глинести пясъци

    Слабо напукани скали


    1 – 0.1

    Много слабо пропускливи песъчливи глини

    Много слабо напукани скали



    0.1 – 0.001

    Почти непропускливи глини

    Плътни мергели

    Здрави скали


    <0.001




    • абсорбционни свойства: В България са налице единични случаи на специализирани проучвания за абсорбционните свойства на отложенията и почвите, покриващи водното тяло. Такива проучвания са изпълнявани във връзка с оразмеряване на санитарно-охранителни зони или проучвания за замърсяването на подземните води в района на промишлени площадки. Посочени са ползваните проучвания и резултатите относно абсорбционните свойства на отложенията. Тъй като такива данни липсват като цяло са предвидени мерки за събиране на необходимата информация или извършване на проучвания за изучаването на тези характеристики във разкритите части на водни тела в риск от замърсяване.

    1   2   3   4

    Коьрта
    Контакты

        Главная страница


    Подход за характеризиране на подземните водни тела Подход за първоначално характеризиране подземните водни тела (пвт)