• Идентифициране на водни и/или сухоземни екосистеми
  • Оценка на посоките и степента на обмен на води между подземното водно тяло и повърхностните води
  • Подкрепящ документ : Таблица 2.2. на посоките и степента на обмен на води между подземните и повърхностните водни тела
  • Подкрепящ документ : Таблица 2.3.Регистър на ресурсите на подземните водни тела
  • Подкрепящ документ : Таблица 2.4. с фоновите и базовите нива, ПС и концентрацията на веществата или показателите на замърсяване подземните водни тела



  • страница3/4
    Дата14.09.2017
    Размер0.62 Mb.
    ТипРегламент

    Подход за характеризиране на подземните водни тела Подход за първоначално характеризиране подземните водни тела (пвт)


    1   2   3   4

    Характеристика на слоистостта на водното тяло (където е приложимо);

    Посочени са водоносните хоризонти/пластове разположени един върху друг, които са обединени в едно водно тяло, като са обобщени всичките им по-горе посочени характеристики.
    Идентифициране на водни и/или сухоземни екосистеми и повърхностни водни тела, с които подземното водно тяло е свързано;

    Детайлизирана е характеристиката на зависимите от подземните води екосистеми и свързаните с ПВТ повърхностни водни тела.

    За зоните по Натура 2000 все още не са разработени планове за управление и не са идентифицирани конкретните изисквания за постигане и поддържане на благоприятен природозащитен статус, включително изискванията към водното ниво или дебита на подземните води в зависимите от подземните води зони.

    Таблицата, съставена съгласно изискванията в съответния раздел от първоначалното характеризиране е допълнена с данните (където са налични) за изискванията към водното ниво, дебита на подземните води или техния състав за всяка зависима от подземните води екосистема.

    За свързаните с подземното водно тяло повърхностни водни тела са описани основните характеристики - средно многогодишен отток (а ако са налице данни и за сезонен отток) и характеристика на химичния състав на повърхностното водно тяло (специфични замърсители и приоритетни вещества).

    След докладване на първите ПУРБ е разработен ГИС-базиран метод, с който е поставено началото за определяне на необходимото количество за екосистемите и разпределянето му за съответните GWB.

    Тъй като все още не е определено необходимото количество подземни води за поддържане на благоприятния природозащитен статус на екосистемите, като необходимо количество за екосистемите беше приета част от минималното средномесечно водно количество с обезпеченост 95%, измервано в пунктове от мрежата за мониторинг на оттока в реките.

    В ГИС слоя с GWB е направено в ГИС срязване, така че за всяко GWB да бъдат отделени съответните части от водосбори на реки, по които е изчислено съответното минимално средномесечно водно количество с обезпеченост 95%, което постъпва в реката от съответното GWB. Частта от това количество, която се осигурява от подземни води е приета както следва:

    За карстови ПВТ – 52%;

    За ПВТ в Дунавската равнина – 41%;

    За ПВТ в планинските райони (Рила, Пирин, Родопи, Краище, Стара планина и други) – 40%;

    За ПВТ в Средногорието и Предбалкана – 30%;

    За ПВТ в Тракийската низина – 25%.


    Оценка на посоките и степента на обмен на води между подземното водно тяло и повърхностните води;

    За оценка на посоките и степента на обмен на води между подземното водно тяло и повърхностните води са използвани Хидрогеоложка карта на България в М 1:25 000 (Подземни води в НРБ), в която е детайлизирана информацията за водообилните водоносни хоризонти в България, Карта на естествените и прогнозно-експлоатационните ресурси на пресни подземни води в България в М 1:200 000 и данните от изпълнения за целите на първите ПУРБ проект за „Определяне на прагове на замърсяване на подземните води и класификационна система за химично състояние на подземните води“.

    В карстовите басейни връзката между повърхностните и подземните води е еднопосочна. В зоните на естествено подхранване, повърхностните води се вливат в подземните води - например загуба на целия повърхностен отток в карстови форми - кари, понори, въртопи и др. Обратно, в зоните на естествено дрениране на карстовите басейни, подземните води се вливат в повърхностните, като подхранват речния отток. Срещат се два основни случая на естествено дрениране - чрез концентрирани извори, или чрез подземно дрениране в речните тераси.

    За разлика от откритите карстови басейни, където хидравличната връзка между повърхностните и подземните води е еднопосочна и ясно дефинирана, при алувиалните водоносни хоризонти, хидравличната връзка е алтернативна (от реката към пласта и обратно), като зависи от множество фактори, включително водовземането. В естествени условия, обикновено реката представлява граница на дрениране на подземните води от алувиалния хоризонт. В някои по-особени случаи (например при подпор по време на пълноводието), реката за определен период от време може да се превърне в граница на подхранване. В условията на експлоатация (добив) на подземни води, реката обикновено се превръща в подхранваща граница, особено в зоната на влияние на самите водовземни съоръжения. Целият този процес е динамичен във времето, като степента на взаимовръзка между повърхностните и подземните води се изменя в широки граници. Допълнителен фактор за усложняване на процеса е състоянието на подрусловите наслаги на реката. При значително заглиняване на последните, хидравличната връзка между речните и подземните води се затруднява и даже може да се преустанови в отделни участъци от реката.

    Степента на обмен на води между подземното водно тяло и повърхностните води в е определена на базата на определения в обяснителната записка към Карта на естествените и прогнозно-експлоатационните ресурси на пресни подземни води в България в М 1:200 000 линеен модул на експлоатационните ресурси. Този модул изразява величината на притока на подземни води към водовземане, разположено на единия бряг на реката и се измерва в литри за секунда на километър от дължината на реката. В долините на големите реки (като Дунав, Искър, Тунджа и др.) възможният приток е много по-голям от дебита на водовземане и модулът е определен по формулата на Маскет-Лейбензон за неограничен ред от сондажи в терасата на река. За по-малките реки, когато речния отток не може да осигури достатъчно подхранване на подземните води по цялото протежение на терасата на реката, модулът е определен на базата на средноминималния отток на реката и характеристиките на алувиалните отложения на реката (в зависимост от проводимостта на алувиалните отложения е приет определен процент (30-50%) от минималния отток на реката). В случаите, в които е не е установена хидравлична връзка между повърхностните и подземните води не е определен модул.

    За оценка на степента на взаимовръзка между повърхностните и подземните води е разработен следния подход:

    1. Като начална база данни е използвана обяснителната записка по задача: „Карта на прогнозно-експлоатационните ресурси на пресните подземни води на НР България‖, 1981, както и съставените хидрогеоложки карти в М 1:25 000 и 1: 200 000. Картите са сканирани, геореферирани и въведени като отделен растерен слой в ГИС.

    2. Върху този слой последователно са налагани слоевете на ПВТ, които съвпадат с кватернерните алувиални водоносни хоризонти. Използвани са само тези водоносни хоризонти, за които при съставянето на Карта на прогнозно-експлоатационните ресурси на пресните подземни води на НР България е установено наличието на хидравлична връзка с реката и е определен линеен модул на експлоатационните ресурси.

    3. Въз основа на данните за линейния модул на допълнително подхранване от реките (Мдпр - в (l/s)/km), при съответната дължина на реката (в границите на ПВТ), са изчислени прогнозните привлекаеми ресурси Qпр - за всяко отделно ПВТ.

    4. За оценка на степента на взаимовръзка между повърхностните (речните) и подземните води в алувиалния водоносен хоризонт е въведен коефициент Кв=Qпр/(Qест + Опр), % , където Qест е определеното средномногогодишно подхранване (естествените ресурси) на подземното водно тяло;

    5. Степента на взаимовръзка между повърхностните и подземните води е оценена въз основа на следната градация:

    0 % < Кв ≤ 30 % - ниска

    30 % < Кв ≤ 70 % - средна

    70 % < Кв ≤ 100 % - висока

    Описана е посоката на взаимодействие и периодите, в които се реализира взаимодействието (от ПВТ към повърхностните води – съответните водни тела и от повърхностните водни тела към ПВТ) и степента на обмен (налични в доклада по проект за „Определяне на прагове на замърсяване на подземните води и класификационна система за химично състояние на подземните води“ и други (ако има пропуснати) за които е определен линеен модул.
    Подкрепящ документ:

    Таблица 2.2. на посоките и степента на обмен на води между подземните и повърхностните водни тела
    Оценка на средномногогодишното подхранване (естествените ресурси) на подземните води в подземното водно тяло:

    България разполага с изпълнено детайлно национално проучване на подземните води, което включва както подробно картиране и измерване на нивата и дебитите на подземните води за определяне на средното многогодишно подхранване, респ. модула на подземния отток (подхранване/площ в л/сек.км2) и коефициента на инфилтрационно подхранване за всеки един водоносен хоризонт, така и изследвания и измервания, доказващи връзката между повърхностните и подземните води в определени участъци от реките.

    За целите на първите ПУРБ бяха определени естествените ресурси на ПВТ (средното многогодишно подхранване) по данните от това проучване, като по експертна оценка бяха взети предвид и промените в нивата и дебитите на подземните води в периода 2007-2008 г.

    Поради недостатъчно данни от преки измервания на нивата и дебитите в ПВТ, позволяващи извършването на оценки, през 2010 г. е разработен национален подход за ежегодно определяне на средното многогодишно подхранване на ПВТ, по наличните данни за валежите върху разкритите части на подземните водни тела и наличните данни от минали проучвания за подхранването на ПВТ от повърхностни води.

    Подход за определяне на валежите върху разкритите части на ПВТ: В ГИС е определена чистата разкрита площ на съответното ПВТ (разкрита площ минус застроената площ на населените места и урбанизирани територии). Анализирани са и са избрани метеорологичните станции, които ще участват в пресмятане на средномногогодишната сума на валежите върху разкритата част на ПВТ. Създадена е методика и ГИС-базирана технология за пресмятане на площните характеристики на падналия валеж, включваща отчитане на пространствената нехомогенност на валежите в различните климатични райони на страната. Създадени са инструменти за включване на вертикалните градиенти на валежите. Създадени са инструменти за създаване на карти на пространствено разпределените средномногогодишните валежи с прилагането на ГИС и е направено е пространствено разпределение на средно многогодишните суми на валежите за периода 1971-2011 г.

    По този подход ежегодно са определяни валежите върху разкритите части на ПВТ.

    Подходът за определяне на естествените ресурси (средното многогодишно подхранване) на ПВТ е основан на:

    - емпирично съпоставяне на средно многогодишния валеж (подхранването) върху разкритата част на ПВТ, установени в процеса на посоченото национално проучване и средномногогодишните валежи върху разкритата част на подземните водни тела (подхранването) към съответната година и

    - характеристики на ПВТ, в т.ч. процент на инфилтрация на валежите, модул на подземния отток, подхранване от съседни водни тела.

    Посочени са определените естествени и разполагаеми ресурси за всяко подземно водно тяло към 2013 г., съгласно изпратената с писмо изх.№ 05-08-6067/15.10.2014 г.
    Подкрепящ документ:

    Таблица 2.3.Регистър на ресурсите на подземните водни тела (вкл. необходимите количества за екосистемите)
    Характеризиране на химичния състав на подземните води, вкл. подробна информация за приноса от човешки дейности при формирането му.

    Химичния състав на подземните води се характеризира с фоновите и базовите нива на веществата или показателите на замърсяване.

    За определяне на фоновите нива са използвани резултатите от Доклад по проект: „Оценка на естествения хидрохимичен фон на веществения състав на подземните води в България“ (ГЕОФОНД V-402), 1998 г.

    Докладът обобщава изследванията върху естествения хидрохимичен фон на макро-и микрокомпонентния състав, общата минерализация и общата твърдост на подземните води от зоната на безнапорния водообмен в България. Те се базират на статистически извадки, формирани от данни извън пределите на рудните полета, съобразени с литоложките особености на филтрационната среда. Основната част от химичните анализи са от хидрохимичните картировки в мащаб М 1:25 000, извършени от бившия Комитета по геология, самостоятелно или в комплекс с геоложкото картиране на страната в периода до 1960 г., преди индустриализацията на страната.

    Използвани са резултатите от анализа на 11 800 водни проби от пунктове, несвързани с находища и проявления на полезни изкопаеми, зони на хидротермална промяна и тектонски нарушения. Пробите от картировъчната мрежа включват анализи на води от извори, кладенци и малки потоци /в началото на тяхното появяване/. Малките потоци са основен обект за изследване във високите части на страната, а кладенците - главно в равнините. Изворите са доминиращ обект в среднопланинските и хълмисти райони.

    Анализите са обработени на базата на литологията на водоносните пластове/слоеве/напукани или окарстени зони в единадесет групи:

    Делувиални отложения, глинести пясъци и глини с различна възраст.

    Мергели, аргилити, алевролити и др. подобни на хотрива, барема /частично апта и алба / в Предбалкана и Мизийската платформа и на приабона /в горните нива на Варненската депресия, Бургаски, Пернишки, Кюстендилски и др. терциерни басейни/.

    Кварцити, аркозни пясъчници, пясъчници, конгломерати, лиски, шисти и др. на камбрия /в Кюстендилско, Централна Стара планина, Сакаро- Странджанска зона /, ордовика /Церецелската и Грохотенска задруга/, силура /Софийска Стара планина, Краище/, девона / в Граовско /, перма / в Белоградчишко, Михайловградско, Врачанско, Тетевенско /. Към тази група се отнасят и пунктовете, привързани към шистите на диабазфилитоидната формация, кварцитите и пясъчниците на долния триас, русалските кварцити на горната креда и серицит- хлоритовите шисти на титона в Странджа.

    Флишки формации, както и формациите, в които е трудно да се направи разграничение на скалния тип поради чести промени в профила на филтрационната среда.Това са предимно флишките задруги на титона и отчасти на хотрива и барема / в Краището, Кремиковската зона, Етрополската синклинала, южната част на Тетевенската антиклинала, Троянско, Еленско, Източна Стара планина, Предбалкана между Мездра и Тетевен, Севернобългарското издигане, Севлиевска антиклинала и Странджа /, лиаса, мастрихта, ценомана, турона и лютеса / в Източна Стара планина /, както и материалите на редица други формации с по- ограничено разпространение / флишоидните и моласови материали на горния еоцен в Източни Родопи и редица други басейни /.

    Подземни води в карбонатни скали, включващи тези във варовиците и доломитите на средния триас, титона / в структурите на Северозападна и Централна Северна България, Краището, Централното Средногорие и Сакаро - Странджанската зона /, апта /ургонския фациес, хотрива, барема /в обхвата на Северобългарското издигане/, мастрихта /в Котленско и Шуменско/, приабона /Чирпанския праг /, сармата / във Варненско / и др., както и в протерозойската свита на мраморите / вЦентралните и Западни Родопи, Южен Пирин, Стъргач и Славянка /.

    Алувиални отложения, алувиално- пролувиални отложения.

    Льосовите, льосоподобни отложения и подльосови чакъли.

    Вулканогенно-седиментни формации на горната креда в Средногорската структурна зона и на олигоцена в Родопския масив и Югозападна България.

    Кисели магмени и метаморфни скали, представени от гранодиоритпорфирити, порфироидни гранити, левкократни гранити, равномерно- зърнести гранити от плутоните на Южнобългарските гранитоиди, мездрейските и клисурски гранити / от Старопланинската калиево- алкална формация /, гранодиорити, кварцмонцодиорити, нормални гранити / от плутоните на Средногорската неоинтрузивна формация в западната част на страната /, риолити, риодацити и дацити / от младопалеогенските ефузивни магматити в Рило- Родопския масив и Югозападна България /, както и тези, разпространени в различните типове гнайси и шисти на докамбрийския ултраметаморфен комплекс.

    Средни магмени и метаморфни скали, представени от диорити, диоритпорфирити / Рило-Родопския батолит, Ржанския и Веженския плутони на старопланинската калиево- алкална формация /, сиенодиорити, левкосиенити, монцонити, сиеномонцодиорити / от плутоните на Средногорската неоинтрузивна формация, предимно в източната част на страната /, латити, трахити, трахиандезити и андезити / от горнокредните и младопалеогенските вулканогенни тела в Средногорската зона и Рило-Родопския масив /.

    Базични и ултрабазични магмени и метаморфни скали. Габро, габродиорити, пироксенити, перидотити / от плутоните на Средногорската неоинтрузивна формация /, базалти, базалтоандезити / от младопалеозойските вулканични тела /, серпентинити и амфиболити / от докамбрийския ултраметаморфен комплекс /.

    Картите са съставени на литоложки принцип върху Геоложката карта на България в М1:500000. Модалните съдържания, представляващи всъщност фоновите нива отделните вещества, са нанесени на всеки картен лист (от подялбата на страната в М1:200000) върху съответната геоложка среда. За площите, за които няма достатъчно данни, позволяващи коректна статистическа обработка, където е било възможно и удачно, като фонови нива са приети съдържанията определени за подземни води, формирани при аналогични хидрогеоложки условия. Стойностите на тези съдържания са обединени в различни интервали, като границите на тези интервали съвпадат с границите на геоложките тела. С плътна линия са очертани сигурните, а с прекъсната предполагаемите граници на интервалите. Районите, за които не са налични данни и фоновото ниво не може да бъде определено по никакъв друг метод са оставени като бели петна, а останалите са оцветени, като на по-високите стойности съответстват по-интензивни цветове. По този начин са съставени картите на фоновите съдържания на общата минерализация, Na + K, Са, Mg, SO4, Сl, HС03, обща твърдост, Сu, Рb, Zn, Аs, Fe, F, Аl, Мn, Сr, Со, V, J, Аg, Ni, които позволяват да се проследи тенденцията в измененията на концентрациите на изброените вещества в подземните води на територията на страната.

    Картите са сканирани, геореферирани и въведени като отделни растерни слоеве в ГИС. Чрез налагане на слоя за ПВТ е извлечена информацията за фоновите нива на различните вещества във всяко ПВТ.

    За ПВТ, за които няма конкретни данни в посоченото по горе проучване, фоновите стойности са приети по аналогия с друго ПВТ със същия литоложки състав и подобни хидрогеоложки характеристики, в същия район за басейново управление.

    За веществата, за които няма данни в посоченото проучване, фоновите нива са определени по опростен метод с преселектиране на анализите на химичния състав на подземните води, извършени в периода 1998 – 2008 г.

    Методът на предварително селектиране, се основава на изключването на даден химически анализ от анализа на данните, въз основа на някакви индикаторни показатели, които биха могли да са с антропогенен произход и да имат концентрации над определена стойност. Идеалното индикаторно вещество за подземните води, трябва да бъде лесно откриваемо и типично за даден тип замърсяване (напр. дифузно или от точков източник на замърсяване). Тъй като неорганичните вещества могат да имат както природен, така и антропогенен произход, то съществува само няколко вещества, присъствието на които във високи концентрации, със сигурност показва антропогенно замърсяване. Нитратите са пример за такъв тип вещества.



    Критериите за предварително селектиране на представителни химически анализи за оценка на фоновите нива, въз основа на наличието или отсъствието на индикаторни вещества са:

    • Изключване на проби от по-нататъшните изчисления (в случай, че NO3 >10 мг/л). При водоносни хоризонти в редукционната зона, вследствие процесите на денитрификация, критерият NO3 >10 мг/л не е достатъчен за изключване на всички повлияни проби. Ако имаме денитрификация са използвани концентрациите на SO4 или NO2 (ако са налични), за да се определят човешките въздействия;

    • Определяне на фоновите нива въз основа на статистическа обработка на останалите данни. За целта са използвани стандартни статистически методи и са оценявани като концентрация, съответстваща на 90 -ти персентил (90% от оставащите проби). При тежките метали и металоиди, когато стойността на даден показател е под границата на количествено определяне и използвания метод е с точност, позволяваща количествено определяне на стойност поне равна на стандарта за качество (посочен в приложение 1 към Наредба № 1 за проучване, ползване и опазване на подземните води), тогава в редицата с химични данни параметъра се замества със стойност равна на 50% от тази граница. Когато използвания метод е с точност, не позволяваща количествено определяне на стойности, равни на стандарта за качество – пробите се изключват.

    Базите данни, които са ползвани за определяне на фоновите стойности отговарят на следните минимални изисквания:

    • Пробите с некоректен йонен баланс (разлика повече от 10%) се отстраняват.

    • Пробите, за които не е сигурно че характеризират определено ПВТ се отстраняват.

    • Данни от водоносни хоризонти, съдържащи минерални и термоминерални води се отстранят.

    • Данни от засолени водоносни хоризонти (NaСl повече от 1000 мг/л) - вследствие на интрузия на морски води или на високо изпарение, се отстраняват.

    • Данните от аеробни водоносни хоризонти (в окислителната зона) са отделени от данните за анаеробни (в редукционната зона). Това е направено, като е използвано съдържанието на кислород – повече или равно на 1 мг/л O2 за аеробни и по-малко от 1 мг/л O2 за анаеробни водоносни хоризонти. Ако няма надеждни данни за O2, тогава вместо тях са използвани концентрациите на Fe(II) и Mn (II). Разделянето е направено въз основа на критериите: (Fe < 0.2 мг/л, Mn < 0.05 мг/л) - при аеробни и (Fe ≥ 0.2 мг/л и Mn ≥0.05 мг/л) - при анаеробни водоносни хоризонти.

    • Всички данни могат да бъдат използвани (няма ограничения за времевите редици), но при окончателната оценка на фоновите нива са използвани медианните стойности (за да се гарантира, че всички данни допринасят равностойно за изчислените фонови нива).

    • За тежките метали и металоиди, границата на количествено определяне не трябва да е много висока. В частност, всички граници на определяне, равни на стандартите за питейни води, са отстранени.

    При приемане фонова стойност, определена по посочения метод за всяко ПВТ е анализирана възможността, веществото да е с антропогенен произход, което впоследствие е взето предвид при определяне на достоверността на оценките.

    Базовото ниво е средната стойност на концентрацията на веществата или показателите на замърсяване, измерени при изпълнение на програмата за мониторинг за 2007-2008 г. или за замърсители установени след 2008 г. за първия период, в който данните са налични. Базовите нива на концентрацията на веществата или показателите на замърсяване са определени при разработването на първите ПУРБ.

    Ако съгласно програмата за мониторинг за 2007-2008 г. не е изпълняван мониторинг като базово ниво е приета средната стойност на концентрацията на съответното вещество или показател на замърсяване, съгласно „Хидрохимичен справочник на подземните води в Република България 1980-1991“, издаден от Министерството на околната среда и водите и НИМХ при БАН.

    За нововъзникнали зъмърсители (установени при мониторинга на подземните води след 2008 г.)

    Посочено е в табличен вид базовото и фоновото ниво на веществата или показателите на замърсяване (подкрепящ документ) за всички вещества (съгласно списъка в ръководството за докладване стр.398-400) за които са налични данни (том 1 – тема 5 за първите ПУРБ)

    Представен е анализ информацията за установените повишени фонови съдържания на съответните вещества и районите (частите от водното тяло), в които са налице такива повишени фонови нива.

    Представена е подробна информация за веществата, за които са установени концентрации над фоновото ниво и възможните човешки дейности, които допринасят за това, включително които предизвикват интрузии. (съобразно оценката на натиска по т.3).
    Подкрепящ документ:

    Таблица 2.4. с фоновите и базовите нива, ПС и концентрацията на веществата или показателите на замърсяване подземните водни тела

    1   2   3   4

    Коьрта
    Контакты

        Главная страница


    Подход за характеризиране на подземните водни тела Подход за първоначално характеризиране подземните водни тела (пвт)