• Типовете ПВТ са: Подземни водни тела в крайдунавските низини
  • Подземни водни тела в алувиалните отложения на реките
  • Водни тела в междуречните масиви в Северна България
  • Водни тела в грабеновидни депресии
  • Водни тела в типични водоносни хоризонти
  • Водни тела в самостоятелни карстови басейни
  • Водни тела в райони с карстови басейни разположени в територии с разпространение на пукнатинни колектори
  • Водни тела с пукнатинни води
  • Подкрепящи документи за допълнителното характеризиране



  • страница4/4
    Дата14.09.2017
    Размер0.62 Mb.
    ТипРегламент

    Подход за характеризиране на подземните водни тела Подход за първоначално характеризиране подземните водни тела (пвт)


    1   2   3   4

    Разработени типологии за характеризиране на подземните води

    Във връзка с избор на методите за оценка на средномногогодишното подхранване на ПВТ (след доизграждане на мрежата за мониторинг) и планирането на мониторинга на количественото и химичното състояние, ПВТ бяха обособени различни типове ПВТ на база следните критерии:



    • тип на колектора;

    • водовместваща геоложка структура (големина и пространствено положение, отгоре и отдолу лежащи скали и техните филтрационни особености);

    • характер и условия на подхранване и дрениране (надморска височина и валежи, характеристика на водосбора и геоложкия строеж);

    • взаимовръзка с повърхностни водни тела.

    Типовете ПВТ са:

    Подземни водни тела в крайдунавските низини

    Към тази група се отнасят 12 подземни водни тела формирани в крайдунавските низини (фиг.1). Това са самостоятелни водни тела в алувиалните отложения на р. Дунав наложени върху разнообразна подложка. В повечето случаи за тях е характерен двуслоен строеж: долен песъчливо-чакълест слой и горен – глинесто-песъчлив. На места в обсега на високите незаливни тераси, последният е покрит от льосови наслаги. Подземните води формират слабонапорни и ненапорни водоносни хоризонти, хидравлично свързани с р. Дунав. Нивото на подземните води е сравнително плитко, като се колебае в зависимост от водните стоежи на р. Дунав. Инфилтрацията на валежи се осъществява при сравнително равнинен релеф. Поради малките надморски височини количеството паднали валежи е по-ниско от средното за страната и е сравнително еднородно по цялата площ. В част от терасите има страничен приток от съседни водни тела. Възможно е също подхранване от подложката и от инфилтрация на повърхностни води. Важен фактор във всички водни тела от тази група е връзката на подземните води с р. Дунав, като промените в нивата на реката дават съществено отражение върху подземните води. Много от водовземните съоръжения работят с привлекаеми ресурси от р. Дунав. На територията на част от тях попадат важни за страната влажни зони и зони по Натура 2000.


    Фиг. 1. Водни тела в крайдунавски низини

    Подземни водни тела в алувиалните отложения на реките

    В тази група попадат 38 водни тела (фиг.2), формирани в съвременните терасни отложения на реките, наложени върху пъстра разновъзрастна подложка, с различни филтрационни характеристики. В повечето случаи тези тела са линейно разположени по речното течение. Подземният поток е насочен към съответната река и по течението £. Подземните води са порови, ненапорни до слабо напорни и са хидравлично свързани с речните води. Нивото е сравнително близо до повърхността. Привързани са главно към чакълесто-песъчливи отложения, покрити с глинесто-песъчливи материали. Подхранването е за сметка на инфилтрация на валежи през почвения слой и зоната на аерация. В значителни участъци от тези тела е възможен страничен приток от съседни водни тела. На места където тези водоносни хоризонти лежат върху водни тела, формирани в грабеновидни депресии, запълнени с кватернер-неогенски материали, е възможно те също да ги подхранват. Предвид на това, че тези водни тела следят средните и долни течения на реките, измененията на надморската височина в тях рядко надвишава 250 m. Във връзка с това, количествата паднали валежи върху разкритията им са сравнително близки като рядко надвишават средните количества за страната. За водните тела от тази група е характерно наличието на ясно изразена връзка между повърхностните и подземните води. Почти всички попадат в зони по Натура 2000 и при тях от съществена роля е запазването на екологичния минимум на водните течения.


    Фиг. 2. Водни тела в терасите на реките
    Водни тела в междуречните масиви в Северна България

    В тази група са отделени пет водни тела, формирани над ерозионния базис между реките в Северна България (фиг.3). Към тях се отнасят четири тела с подземни води формирани в льосовите отложения и подльосовите чакъли и едно тяло в неогенски отложения в участъка между Русе и Силистра. Подземните води във всички тела са формирани при сходни топографски особености и условия на подхранване – предимно от валежи. Подземните води са порови, ненапорни и се дренират от нискодебитни извори и от речната мрежа.


    Фиг.3. Водни тела в междуречните масиви на Северна България
    Водни тела в грабеновидни депресии

    Към тази група се отнасят 30 водни тела (фиг.4), формирани в грабеновидни депресии разположени главно в Южна България (с изключение на Ботевградската котловина). Общото е, че всяко тяло представлява слоест водоносен хоризонт изграден от кватернер-плиоценски отложения, с порови води в пясъчните прослойки. Подземните води са ненапорни в областта на разкритие и напорни в дълбочина. Подхранването се осъществява от валежи в областите на разкритие и от страничен повърхностен и подземен приток от оградните планини. В много от случаите централните части на грабеновидните депресии са покрити от водни тела, формирани в алувиалните отложения на реките, с които имат връзка. Във връзка с това подземните води в тази група водни тела имат зони на пряка и косвена връзка с повърхностни водни течения. Предвид на равнинния релеф количеството паднали валежи в разкритията на всяко тяло са сходни.


    Фиг. 4. Водни тела в грабеновидни депресии
    Водни тела в типични водоносни хоризонти

    Отделени са 22 водни тела, които могат да се отнесат към тази група (фиг.5). Те са разположени в Северобългарския артезиански басейн и централните части на Бургаски синклинорий. По тип на колектора те са порови, порови-карстови и пукнатинно-карстови. Това са ясно обособени водоносни хоризонти със своите области на подхранване, разпространение и дрениране, често етажно разположени един под друг. Значителни части от площта на много от телата са покрити от практически водонепропускливи и слабопропускливи отложения, което предопределя възможностите за инфилтрационно подхранване най-вече в зоните на разкритието им на повърхността. Предвид условията на залягане и разпространение на тези тела, както и че значителна част от тях е напълно водонаситена, промените в количествата на подхранване се отразяват сравнително забавено и доста отместени във времето. Зоните на подхранване често са значително отдалечени от зоните на дрениране. В повечето водоносни хоризонти зоните са разположени на приблизително близки надморски височини, което предопределя сходни величини на валежните количества, които особено в Североизточна България са по-ниски от тези за страната. В зоните на дрениране на някои от водните тела от тази група има важни влажни зони и екосистеми. Като пример може да се посочи водното тяло BG2G000000N044 „Порови води в неоген-сармат Североизточна и Средна Добруджа”.

    Фиг.5. Водни тела в типични водоносни хоризонти
    Водни тела в самостоятелни карстови басейни

    Тази група водни тела обобщава 24 самостоятелни карстови басейни (фиг.6). В повечето случаи те са формирани в значително окарстени мезозойски и протерозойски карбонатни скали, разпространени най-вече в планински райони. Изключение правят подземните водни тела BG3G00PgNQ026 - Карстови води - Чирпан-Димитровград и BG3G0000T12034 - Карстови води - Тополовградски масив. Подхранването на подземните води се осъществява главно от инфилтрация и инфлуация на валежни и повърхностни води в негативни карстови форми. Предвид широките граници на изменение на надморските височини (от 500 до над 1000 m), количествата валежи се различават в зоните на подхранване и дрениране. Съществен проблем е отсъствието на дъждомерни и метеорологични станции във високите части на карстовите басейни. Освен това в някои от тях има инфлуация на значителни количества повърхностен отток, формиран извън обсега на разкритие на карбонатните скали. Заради често силно разчленения релеф и големи наклони на терена в обсега на водните тела, в отделни участъци има условия за бързо оттичане на падналите валежи, което се отразява неблагоприятно върху инфилтрационното подхранване. Наличието на дебели зони на аерация създава възможност за допълнително, вероятно съществено подхранване на подземните води от кондензационни процеси в карстовите кухини. Дренирането се осъществява от извори с големи, но често силно променящи се дебити. Обикновено тези извори са начало на речни течения, за които трябва да бъде гарантиран екологичен минимум на оттока.


    Фиг. 6. Водни тела в самостоятелни карстови басейни
    Водни тела в райони с карстови басейни разположени в територии с разпространение на пукнатинни колектори

    Към тази група са включени 10 водни тела, разположени главно в Стара планина и Предбалкана (фиг.7). Тези водни тела имат широко площно разпространение в територии предимно с планински релеф, със сложен и разнообразен геоложки строеж. В тях могат да се отделят самостоятелни типични карстови басейни, а в останалата територия са разпространени колектори на пукнатинни води, привързани към зоната на изветряне на скалите. Към тази група по същата причина отнасяме и водните тела BG3G0000T13035 - Карстови води в Свети Илийски комплекс и BG4G0000Pt1030 - Сатовчански карстов басейн, където разкритията на карбонатни скали са разкъсани между други скали. По тази причина филтрационните свойства на средата се характеризират със съществена нееднородност. Подхранването на подземните води се осъществява от валежи, които поради значителната площ и широкия диапазон на изменение на надморската височина на водните тела са различни в границите на едно тяло. В участъци с разпространение на карст има и условия за речно подхранване. Дренирането се осъществява от големи извори с променящи се дебити, а в останалата част в зоната на пукнатинни скали - разсредоточени малки извори, често с локални, несвързани помежду им зони на подхранване. Дренираните води от тези тела формират речен отток, на който трябва да бъде гарантиран екологичен минимум. Определянето на количеството инфилтрационно подхранване е затруднено от широкия диапазон на изменение на надморската височина (респективно количеството паднали валежи) на зоните на подхранване на водните тела от тази група.


    Фиг.7. Водни тела в райони с карстови басейни разположени в територии с разпространение на пукнатинни колектори
    Водни тела с пукнатинни води

    Тази група обобщава 37 водни тела, формирани в седиментни, магмени и метаморфни скали разпространени главно в планински и предпланински райони на страната (фиг.8). Общото за тези тела е, че подземните води се формират в зоните на изветряне на скалите и в по-малка степен в зони с разломни нарушения, които се подхранват от инфилтрация на валежи и се дренират от малки извори и речно-овражната мрежа. Характерно за всички тях е нееднородността на филтрационната среда, дължаща се на различната степен на напуканост и изветряне, на литолого-петрографските особености на изграждащите ги скали, дебелината на почвения слой и наличие на растителна покривка, широкия диапазон на изменение на надморската височина и наклон на терена, предопределящи величината на валежите и стойностите на евапотранспирацията. В много от тези водни тела няма достатъчно станции за измерване на валежи и наблюдения за повърхностен и подземен отток. Предвид на това, както и че височинното разпределение на зоните на подхранване - често разликите между зоните на дрениране и най-високите части на зоните на подхранване са от 500 до над 2000 m за телата попадащи в Рила, Пирин, Родопите и Стара планина, количеството валежи се изменя в широк диапазон. Дренираните води от телата отнасящи се към тази група дават начало на редица реки, на които трябва да бъде гарантиран екологичния минимум.


    Фиг.8. Водни тела с пукнатинни води
    Подкрепящи документи за допълнителното характеризиране:

    Таблица 2 за първоначално и допълнително характеризиране на ПВТ

    Карта на естествените характеристиски на ПВТ (като част от концептуалния модел за ПВТ в риск).

    ГИС слоеве:



    • очертания на ПВТ;

    • очертания на разкритата част на ПВТ;

    • реки (в детайли в зависимост от наличието или не на връзки между ПВТ и повърхностни ВТ)

    • означение на връзките между ПВТ и повърхностни ВТ;

    • означение на зависими от ПВТ екосистеми

    • ниво при ненарушено от черпене филтрационно поле с изолинии показващи естествената посока на потока;

    • очертаване на районите с установени повишени фонови концентрации.

    • очертаване на частите от всяко ПВТ, които са съответно в 1-ви, 2-ри, 3-ти и т.н. хоризонт от земната повърхност.
    1   2   3   4

    Коьрта
    Контакты

        Главная страница


    Подход за характеризиране на подземните водни тела Подход за първоначално характеризиране подземните водни тела (пвт)