• Стефан Попов
  • НАЗНАЧЕНИ

  • Скачать 87.21 Kb.


    Дата30.01.2018
    Размер87.21 Kb.
    ТипЗакон

    Скачать 87.21 Kb.

    Промени в закона за научните степени и научните звания състояла се на 12. 07. 2007г





    ЗА ЗАКОНА И ЗА ХОРАТА
    ПО ПОВОД СРЕЩАТА С АКАДЕМИК ПЕТЪР КЕНДЕРОВ ПРЕДСЕДАТЕЛ НА ПРЕЗИДИУМА НА ВИСШАТА АТЕСТАЦИОННА КОМИСИЯ НА ТЕМА: ПРОМЕНИ В ЗАКОНА ЗА НАУЧНИТЕ СТЕПЕНИ И НАУЧНИТЕ ЗВАНИЯ” СЪСТОЯЛА СЕ НА 12.07.2007г.
    Стефан Попов д-р. архитект

    • професор на Международната академия по архитектура. Директор „Обучителни програми”.

    • професор основател на новия Архитектурен факултет във Висшето строително училище „Любен Каравелов” София.

    • Бивш професор в УАСГ.

    Ще започна с едно признание. Вече има много моменти в които ме е срам, да казвам, че съм професор. Мисля си, че с общи усилия успяхме от тази дума да направим мръсна дума. Напълно разбирам всички онези на които им щръква косата при думата „професор”. И на мен също ми се е случвало. Но да поставяме под общ знаменател всички професори все пак е твърде елементарно. Познавам толкова български професори, които биха били гордост за всяка нация. За мен би било висока чест, ако мога да се присъединя или поне присламча някак си към тях.


    Смятам, темата за нов Закон за научните степени и научните звания, за много важна. Бих казал – акутна. Мисля си обаче, че е време да започнем да се обединяваме около основните постановки, а не да си играем на кой е „по-по-най”. Умните хора трябва да умеят и да се обединяват. Иначе за какво им е умът?
    Но, директно на темата ЗАКОНЪТ.

    • Може ли един хирург да се хабилитира като такъв, без изобщо никога да е оперирал през живота си? Надявам се че не!

    • А може ли един архитект да стане професор и ръководител на проектантска катедра без да е построил и един клозет през целия си живот?

    Може!! Може г-н Кендеров и това става по Ваше време.


    Не мислете, че това е персонален упрек към Вас. Аз много добре познавам структурата и процедурите във ВАК за да ви упреквам персонално Вас.
    Този пример ми трябва само за да се вклиня директно в сърцето на темата. В този пример има много показателни елементи. Вие много добре знаете, че хабилитирането не е „лично дело на давещият се”. Минава се през първично научно звено, минава се през факултетен съвет. Минава през академичен съвет. Минава се през съответния Специализиран научен съвет, минава се през Комисията и накрая идва и Президиума.
    Да! Човекът за който стана дума е минал през всички тези инстанции с почти единодушно одобрение. Той действително не знае да проектира, ама имал написани „велики научни трудове” по същия въпрос ?!? . . . . . . .
    Стойте бе хора! Този човек изобщо не знае да проектира! За какво ще пише? Не е построил и една сграда през живота си, да не говорим за хубава сграда. И този човек има за основна задача да учи студентите как да правят хубави сгради. И факултетния, и научния съвет му „гласуват доверието”, че това може би може и да се стане. Как? Някак си!
    Като как ви звучи това?
    И сега за теорията за „мазното петно”. Какви са хората, които този „гений” на архитектурното проектиране събира и назначава в катедрата си ? В България има вече много истински изявени архитекти-проектанти. Има носители на национални и международни награди и то за реално построени сгради. Има млади изявени звезди изгряващи на небосклона. Колко от тях мислите, че са поканени на основен трудов договор в тази катедра. . . . . Познахте! . . . Нито един. Те са нежелателни елементи. Те пречат. Те много знаят. Те се правят на велики. Те не признават „авторитета” на ръководителя. Те са независими и свободомислещи.

    Този „велик кормчия” събира само себеподобни.


    Резултатът? Резултатът е плачевен. Най-престижната катедра на проф. Белковски и Лазаров е направена за посмешище. Студентите бягат от нея.
    ЗАКОНЪТ! Бил много сложен. Законът бил спирачка за кадърните хора.
    Въпрос?

    Законът ли или хората? Всичко изброено грешка на закона ли е? Ние българите сме гениите на законите. Ами като няма кой да ги прилага? А като няма желание те да се прилагат?


    Понеже нямало думата „рекет” в закона никой не можело да бъде осъден за рекет. Е вярно, че имаме думи като, подкуп, изнудване и други, ама то не било същото. (Колко ли още такива чужди думи има?)
    Така изобщо можем ли да оправим нещо? Признавам си много черни мисли са ме налегнали напоследък във връзка с нашето образование.
    Как да се отървем от тези „хора-вируси”. Като ги чакаме да се пенсионират ли? Ами „великия” професор за който говоря е в петдесетте си години. А след него той ни е наредил вече дълга редица от некадърници, които чакат. Те все не знаят да проектират, но „знаят” да учат другите как да проектират.
    Не съм привърженик на радикалните идеи на Атака, но действително вече съвсем сериозно си задавам въпросът, дали не е най-добре със закон да се отнемат всички научни звания. От най-високото до най-ниското. И след това връщането им да стане от специална комисия от действително безспорни научни имена в България. Как? Те ще намерят как?
    Абсурдна идея нали! Да! Но ако се замислите малко ще откриете, че много по-абсурдната идея е да продължим със същите хора.

    Пример: В новия закон е вписано, че научни степени и звания ще се защищават не пред научен съвет от 23 души в който малцина са истински специалисти в дадена тясна област, а в комисия от 5 или 7 специалисти точно в дадената област. Това по-добро ли е? Разбира се, че е много по-добро.


    Ами ако тези специалисти са като г-н професора по архитектурно проектиране за който вече стана дума? Ако? . . . . Няма ако! Такива случаи 100% ще има. И те няма да са единични. И тогава как ще вървим напред? Такива особи имат само едно качество - бурно да се самовъзпроизвеждат като вирусите. И така до кога? Ами – ясно! Докато организмът загине. Това задоволява ли ви? Със сигурност обаче някои това ги задоволява.
    Но понеже ние архитектите по начало сме хора с конструктивно и позитивно мислене ще си наложа да се абстрахирам от черните си мисли и ще се опитам да споделя и някои не толкова радикални идеи за новия закон.
    Закон разбира се все пак трябва да има. Но какъв закон?

    И тук искам да засегна още един важен въпрос.


    Не може едни и същи постановки да важат за всички специалности. В стария закон беше точно така. Дали си физик, или архитект, или физкултурник процедурата и изискванията са едни и същи.
    Време е да престанем да мислим опростенчески. Няма правила които да пасват за всичко и на всекиго. Не е ли ясно, че неща които пасват на образованието по физика, математика или лингвистика, абсолютно не могат да паснат на образованието по архитектура - нито като обучение, нито като организация на преподавателския процес, нито като подбор на кадри. Спецификите са толкова много и толкова съществени, че да се говори за унификация е просто демонстрация на елементарно непознаване на проблемите в другите области.
    Архитектурата е практическа професия – изкуство или наука - няма значение. Това е професия за правене на сгради. Това е основното. Всичко останало съществува на тази база и по тази причина. Откъде накъде професор по архитектурно проектиране ще се става със словосъчетания от чуждици които никой не може да разбере, а не с можене, с проектиране. А кой ще учи децата ни на това което трябва – на реалното проектиране?
    Българското образование по архитектура още със създаването си много бързо придоби висок международен авторитет. Защо ли? Защото за професори бяха НАЗНАЧЕНИ (не избрани) по най-естествения начин, най-добрите архитекти практици на България по това време. Зала България, Българска народна банка, Военното министерство, Министерски съвет, Дома на транспортния работник- кино Освобождение, Зала Универсиада, Зала Фестивална и много други. Това са моите учители по архитектура. Дали бяха професори или не, това мене не ме интересуваше. Интересуваше ме да ме научат на правене на архитектура, на култура, на висок морал. Научиха ме, и аз ще съм им благодарен цял живот.
    И защо на вратата на Специализираните научни съвети по архитектура сега трябва да пише „Вход строго забранен за изявени архитекти-проектанти”?? Ама нямали научни титли. Кой нормален архитект-проектант се интересува изобщо от такива? Защо сегашните наши професори по архитектура никой не ги търси за нищо, дори за журьори по конкурсите?
    В новия закон специално за научните съвети по архитектура по мое мнение трябва поне 50% от състава да бъде отделен за „изявени архитекти-проектанти”, ако искаме нещата да излезнат от задънената улица в която се намират в момента. „Смърт или свобода”? Смърт за образованието на децата ни, или свобода за самозабравилите се „академични корифеи”, които не знаят, не могат, но и не пропускат никой кадърен.
    Как да се измъкнем от тази тиня, която е затлачила тотално нашата образователна система? Сега единственото на което ми се струва, че можем да разчитаме е на алтернативността, на конкуренцията, на плурализма на конкуриращи се идеи, на инициативата на истински кадърните хора. Разрушаването на монопола в архитектурното образование е един положителен момент, независимо от „детските болести” на ново-появяващите се нови образователни центрове.
    Само че на финала, са необходими критерии за резултатност от образованието, които да се прилагат твърдо и безкомпромисно от единна държавна комисия от архитекти-проектанти на изхода при дипломирането. При това положение при положение, че не всеки сам оценява собствените си „заслуги” и собствените си студенти няма значение кой, как и при кого ще учи – това си е негова работа, негова отговорност. Това е и въпрос на конкуренция и отговорност и на самите учебни заведения. А истинската конкуренция значи качество.
    Моите комплименти към Националната агенция за оценка и акредитация, но от това все-опрощаващо великодушно взаимно потупване по рамото, просто няма никакъв смисъл.
    х х х
    Дали във всичко това, което чувате в момента има нещо истинско или пред вас стои поредния популист мистификатор, многознайко, фантазьор и лъжец. Всеки знае да приказва. А делата?
    Тази година новият Архитектурен факултет към ВСУ Л. Каравелов ще приеме своя четвърти випуск. Разбира се всеки новосъздаващ се факултет има хиляди трудности и хиляди извинения. Обективни причини дал Бог. Недобронамереност. Неразбиране. Ниски, много ниски заплати. На добрите проектанти не им се занимавало с обучение. Университетът бил далече. Циганската махала била близо.
    А защо във новия архитектурен факултет на ВСУ успяхме да съберем млади и проспериращи талантливи преподаватели по архитектурно проектиране? Истината е съвсем проста. Защото имахме желание точно това да направим. Е, не са много, 10-тина човека, ама за начало са достатъчни. И все лауреати на награди, хора с интензивна проектантска практика, със собствени проспериращи проектантски офиси. Все „нищо хора” – асистенти. Едва ли ще се промъкнат през Специализирания научен съвет по Архитектура. Нямат научни трудове. Ама знаят да проектират. Ама работата върви. Студентите са ентусиазирани и доволни въпреки стегнатата дисциплина. Резултатите са налице.
    Тази година за първи път в цялата многогодишна история на конкурса, „Студент на годината за 2007” стана студент от 3-ти курс на ВСУ. (Трета година в състезание със студенти от пети курс). Случайност ли? Ще видим! А всеки който иска сам да се убеди в това което правим, е добре дошъл на публичните защити и цялостни изложби на всички проекти на всички наши студенти в края на всеки семестър в Съюза на българските архитекти. Други, не правят такива! Поканиха ни там. Не сме им се натрапвали.
    И накрая нека резюмирам:
    1. Нека да започнем почистването от собствения си дом. Очевидно не законът е единственият съществения елемент в това уравнение. Можем да излъжем себе си. Можем да излъжем и ВАК. Не можем да излъжем света! Нашите студенти вече бягат да учат в чужбина.

    2. Да дадем път на истински можещите, А кои са можещите животът ни казва. Важното е да ги признаем.

    3. Да не се опитваме да унифицираме света. Няма да ни се отдаде! Фактите са по-силни от всякакви неуко-подобни увъртания.

    5. Да обичаме истински децата си. Истинските неща стават само с любов. Помислете си къде и при кого искате да учат вашите собствени деца.


    И накрая ми се иска да завърша по памет с това:
    Господи, дай ни сили да променим нещата, които можем да променим,

    помогни ни да се примирим с нещата, които не можем да променим

    и дай ни разум да направим разликата между едното и другото.
    Все си мисля обаче, че можем да направим много неща.

    Нали знаете, надеждата умира последна.


    проф. д-р. арх. Ст. Попов
    12.07.2007г.

    Коьрта
    Контакты

        Главная страница


    Промени в закона за научните степени и научните звания състояла се на 12. 07. 2007г

    Скачать 87.21 Kb.