• Мащабните преселения на “конния” народ
  • Зодиакалният календар с дванадесетгодишен цикъл
  • Върховното единство на рода Дуло със Сириус
  • Древните българи са били индо-арийски народ
  • Българското рунно писмо - куниг
  • Древнобългарските преселения и умението да се създават градове и държави
  • Иво Андровски
  • Поля Денева Българска астрологична школа АСТРО-ЛОГОС



  • страница2/4
    Дата28.04.2019
    Размер0.49 Mb.

    Съдържание езотерика от Атлантида до Христос


    1   2   3   4

    Таримската котловина пази тайната
    В различни документи от индийски, китайски, арменски, византийски и друг произход, както и от направените множество изследвания, е установено, че древните българи са населявали района на планината Имеон (дн. Памир и Хиндокуш), Таримската котловина и планинската верига Тян Шан. Там преди 4000 – 6000 хиляди години, се е развила една от най-древните земеделски цивилизации на Изтока. Авторитетният немски учен Фердинанд фон Рихтховен (1833-1905) потвърждава, че Таримската котловина и Памирско-Хиндокушкият масив са “люлка на първата човешка цивилизация”. В книгата си “Пътят на България” (1936 г.) Димитър Съсълов изказва становище, че древната прародина на българите се намира в Таримската котловина, между Северен Тибет, Тян Шан и пустинята Гоби. Потвърждение на факта, че българите са населявали тези места, има и в редица древни документи: индийския епос “Махабхарта” (VII - X век пр.н.е.); “Анонимен латински хронограф” (354г); арменската география “Ашхарацуйц” (VII век); трудовете византийския историк Михаил Сирийски и др.
    Едва преди няколко години изследователи като Хартвин Хаусдорф и Петер Краса, оповестиха пред световната общественост, че в северен Китай, и най-вече в провинция Шансу, са открити над 100 пирамиди, в сравнение с които Хеопсовата пирамида в Египет изглежда скромна. Повечето от тях имат на върха си площадки с храмове на слънчевия култ. Някои са с куполообразна форма, а най-голямата, известна като Бялата пирамида, е с височина 305 метра и с широчина на основата 487 метра. Китайските учени проф. Чи Пенлао и д-р У Тоуай провеждат изследване на пирамидите и картографират местността. Пак в този район, близо до мъртвите градове Лулан и Ния, китайски и уйгурски археолози през 1980 г. откриват над 120 отлично запазени мумии. Американският учен Виктор Маир определя възрастта им между 3200 - 6000 години, а със своите изследвания генетикът Паоло Франкалаци установява, че това са мумии на хора от индоевропейската раса, от така наречения кавказки тип. На една от мумиите - на мъж, е открит татуиран тангристки слънчев знак на слепоочието, а краката му са обути с характерните български навуща, тип гети. Някои от женските мумии имат на главите си високи черни шапки тип гугли. Открити са също: вълнени тъкани, тип “родопско одеяло”, престилки с шевици и орнаменти, на които има български аналози, конско снаряжение; оръжия и други.

    Мащабните преселения на “конния” народ
    Преди 5-6 хиляди години в Таримската котловина за пръв път бил опитомен и конят. От този район на Централна Азия започва още в древността Великото преселение на народите.
    В един широк спектър от езици магарето и конят имат доста близко звучене. Българите са наричали младите жребци “имен шегор”, на санскритски и дардски - “имен шигор” и “иман гор”, на японски - “уму”. В Шумер магарето и съзвездието Кон се изписват с едно и също име – им. Сред дагестанските народи от лезгинската, вейнахската и лакско-даргинската група магарето се нарича “имеру”, коня “юман гавр”. Планините Памир и Хиндукуш, населявани някога от българите до ранното Средновековие, се наричат Имеон.
    Първите конни народи, между които и нашите прадеди, започнали да наричат себе си “именци”. Използвайки възможността да се придвижват на големи разстояния, те започват мащабни преселвания по територията на Евразия още хилядолетия преди новата ера, поставяйки често другите народи под своя зависимост.

    Зодиакалният календар с дванадесетгодишен цикъл -
    изцяло българско откритие
    Редица учени са впечатлени от огромните познания на българите в древността в областта на астрономията, строителството, наличието на древна писменост, умението да създават държави. Българите са познавали отлично закономерностите на движението на планетите и Земята около Слънцето. Те създават календар, който учени през 70-те години на XX век обявяват за най-точния от всички известни досега, а в ЮНЕСКО се обсъжда възможността да бъде утвърден като световен календар. Много автори отнасят неговото начало към шестото хилядолетие преди новата ера. Проф. Златарски определя за начало 5505 г. пр.н.е. Други учени като Димитър Съсълов, Йордан Велчев, Никола Станишев и др. са на мнение, че зодиакалният календар, с дванадесетгодишен цикъл е изцяло българско откритие.
    Известният германски синолог проф. Велфрам Еберхарт в книгата си “Локалните култури на Китай” подчертава, че китайците заимстват от българите не само календара, но и редица културни новости. През 2697 г. или 2637 г. пр.н.е китайците заменят своя лунен календар с българския, отчитайки неговите предимства.

    Върховното единство на рода Дуло със Сириус
    Доц. Татяна Ярулина пише за огромното влияние, което оказват при формирането на българската цивилизация познанията за Сириус, Орион и “Учението за върховното единство с Полярната звезда”. Прабългарите са знаели за тройната звезда Сириус.
    Един от празниците във Волжска България е празникът на ралото, наречен Сабантуй. На езика на волжските българи “сабан” означава рало, плуг. Сабан, обаче, означава и съзвездието Орион, което ние - дунавските българи, наричаме Ралица. Ритуално задължителна на този празник е била стрелбата с лък, а лъкът и стрелата са едни от най-древните символи на Сириус. Един от древните знаци - тризъбецът – наречен Балтавар, е бил знак на рода Дуло. Други типично български символи на Сириус са шестолъчната звезда, равнораменният кръст, кедърът, самурът, вълкът, кучето, лъвът, еднорогът, митичното същество получовек-полуриба (в Шумер се нарича Оанес, а в Акад -Дагон), златното поле, изумруденото поле, черният цвят.
    В древнобългарската митология рибата Бойгала се смята за прамайка на всички българи. Тя ражда първия българин Иджик с вид на змийче в деня на лятното слънцестоене - 22 юни. Тагмата на Атила е риба. Кан Аспарух е символизиран като амфибийно същество с мощна опашка в “Именник на българските канове”. Такова същество е изобразено и в герба на гр. Казан, столицата на Казанското царство.
    В преданията от древността е отбелязано, че алп Бури (вълк), полубог, станал първоучител на българите, като ги научил да добиват огън, да изпичат глинени съдове и да леят метали. Наличието на тройната система - Сириус А, Сириус В и Сириус С, е дало отражение и върху делението на българите: ак-българи, или аржани от “арг” – сребро, (сребърни, бели българи); карабуржани (черни българи) и златни българи. Древнобългарските държави са се делели на три части - център, ляво и дясно крило.
    В българската хералдика центърът на държавата и кана субиги е свързан с черния цвят. Според преданията на африканското племе догони, черният цвят олицетворява звездата джудже Сириус В, която е извор на всичко в материалната вселена.
    Г. Кръстев защитава становището, че в космически смисъл “черният цвят символизира първоначалното състоянието на Вселената, преди Големия взрив, Метагалактиката, Върховен бог, Всеобщ разум, млади звезди.”
    Робърт Темпъл свързва корена “арк” със Сириус. Арка на санскрит означава слънце. Свещеният древен град на българите се нарича Аркаим. Той е основан третото хилядолетие пр.н.е. и се намира в Югоизточен Урал. Аркам на санскрит означава “далеч, колкото слънцето, дори до слънцето включително”. Древните египтяни са смятали Сириус за духовното слънце на нашата система.
    Върху известния портрет на последната царица на Волжска България – Сююмбике (средата на XVI век), тя и дъщеря й са изобразени с дрехи от златист и изумруден цвят, с високи конусообразни златни шапки, на три ката, които завършват с огромни кристали.
    Много знатни волжско-български родове, попаднали в Русия през периода XII – XVII век, запазват в своите гербове символите на Сириус. Такива са Кутузови, Шувалови, Голицини, Толстой, Романови, Годунови и др.

    Древните българи са били индо-арийски народ
    За това ни дават сведения писмените източници - “Махабхарта” (VII - X век пр.н.е.); “Анонимен латински хронограф” (354г); арменската география “Ашхарацуйц” (VII век). До такова заключение са стигнали и някои съвременни учени – Омелян Прицак, Петър Добрев, Цветелин Степанов и др. В днешния дунавско-български език са открити над 3000 иранизми. Различни думи – бог, книга, обич, къща, чучур, мома, момък, завера, хубав, читав, патила, кака, батко, баща, кокиче, бирник и т.н., а също и наименования на селища и природни обекти, като Балша, Банско, Плана, Балкан, Бузлуджа, връх Кабул в Рила, Камчия Тунджа, Шипка, Микре, Вискяр, Балван, Бохот, Бутан, Шабла и т.н. Останали са и много имена на хора – Пресиян, Кардам, Ганчо, Люцкан, Маламир, Джуро, Джендо, Борис, Биляна, Диляна и др.

    Българското рунно писмо - куниг
    Преди създаването на българската азбука глаголица и кирилица, древните българи са имали своя писменост – куниг, а писмените знаци се наричали кун. В Шумер и Акад думата “кунуку” означавала “надпис” или “царски надпис”. Писмеността си българите са пренесли от Централна Азия в Европа. Древното българско писмо е открито по всички места, населявани от нашите прадеди – Волжско-Камското междуречие, Северен Кавказ, Добруджа. В произведението “За буквите” Черноризец Храбър отбелязва, че българското рунно писмо е служело и за гадаене. Създавайки новата българска азбука, Кирил и Методий и техните ученици използват древните български знаци -–куни (известни още като руни) : А, Б, В, О, Х, М, Е, Ш, Щ, Ц, Ж, Ъ, Ь, Ю, Ч, К, Т, голям юс, малък юс, - или по-голямата част от азбуката. Значението на българската азбука за Източна Европа е епохално. През Средновековието на български е преведена Библията и българският език е узаконен като свещен заедно с юдейския, гръцкия и латинския. Ние, българите, даваме четмо и писмо на славянските народи в Европа и в Русия и по този начин ги приобщаваме към европейската цивилизация.

    Древнобългарските преселения и умението да се
    създават градове и държави
    Не се знае кога точно българите са започнали своите преселения на запад в Европа. Едно от най-ранните сведения е от III век пр.н.е. тръгвайки от района на Балхара със своите предводители Брен и Болг, българите достигат до Балканския полуостров и създават малка държава, известна като “келтско царство”, в района на днешния Ямбол. По-късно, заедно с други българи от същата преселническа вълна, достигат до Британските острови. Затова има запазени сведения в историята на най-старите народи, населявали тези места – келтите.
    Арменският историк Ширакаци твърди, че през II век пр.н.е. в Кавказ е съществувала българска земя. Когато в нея станали бунтове част от българите я напуснали и отишли в Армения. За подобни събития ни съобщава и друг арменски летописец Мовсес Хоренаци (IV век). Известни са древнобългарските поселения в Панония от IV век. Баварският историограф Авентуис (XVI век), твърди, че българи и баварци имат общ произход и са живели в Кавказ и Армения през V- I век пр.н.е. като сродни народи. През V век българите заедно с Атила достигат отново до Централна и Западна Европа. През 635 г. и 685 г. две значителни групи се заселват на Апенинския полуостров.
    Едно от най-големите достойнства на древните българи е, че те умеели да строят градове и да създават държави. Най-старата българска държава е съществувала още през II хилядолетие преди новата ера в района на Имеон – Такламакан и Тян Шан. Известна е от индийските източници като страна на болхиките. Арабите са я наричали Балхара и Бургар, согдийците Блгар, а таджиките Палгар/Фалгар. След идването на Александър Македонски по тези земи, тя е известна и с гръцкото име Бактрия. Главен град на държавата е бил Балх (районът на днешен Северен Афганистан), наричан царствения град, града на хилядата царе.
    През средата на II век от н.е. (според някои автори 153 г., а според други 165 г.) в Европа е създадена държавата, известна като Стара Велика България. За неин родоначалник се смята легендарният Авитохол. Тя е втората европейска държава по това време, след Римската империя. Просъществувала е до втората половина на VII век, или 515 г., както е записано в “Именник на българските канове”. Последният й владетел е кан Кубрат. Братът на Кубрат – Шамбат, се отделя от Велика България през периода 623 г. - 658 г. и на територията на днешните Чехия, Словакия, Полша, Румъния, Унгария, Литва Украйна създава държавата Дулоба. През 620 г. Шамбат по заповед на Кубрат построява град Бащу, наречен по-късно Киев.
    След разпадането на Стара Велика България се образува Дунавска България (VII – XXI век) и Волжска България (VII-XVI век). Киев до около 860 г. е столица на Черна България. Неин последен владетел е Урус Айдар, а неговият син Джилки премества столицата във Велики Болгар. След превземането на град Казан през 1552 г. от руснаците, последната столица става град Уфа, а последните й владетели са Шейх Гали Каргал и жена му, станалата легендарна царица Сююмбике.
    Волжска България е имала 38 големи градове-крепости: Биляр, Самара, Саксин-Болгар, Тура-Кала, Чуртан, Ибер-Болгар, Саркел Омек Шеркала, Сабакюл и др. През 1068 г. волжският цар Ахад Мосха построява и дава името на град Москва, станал по-късно столица на Московска Русия.
    Любезни читателю! Далеч съм от мисълта, че в рамките на една кратка статия е възможно да бъдат достатъчно добре осветлени всички страни от българската история от дълбока древност до наши дни. А и не това ми е целта! Ще ми се обаче да вярвам, че с нея ще допринеса поне мъничко, за да се преодолее схващането, че древните българи са били едно диво номадско племе, което освен да яха дребните кончета, да се облича в кожи, да пие кобилешко мляко и да води войни друго не знае. Напротив, ние, българите, активно сме участвали и имаме огромен принос в изграждането на човешката цивилизация от древността, през Средновековието до наши дни. В подкрепа на това свое твърдение ще цитирам двама световноизвестни учени:
    Шигьоши Мацуяма – Япония
    “Българската средновековна култура е сред седемте цивилизации в историята на човечеството, играли отговорна роля заради мисията си на свързващо звено между Изтока и Запада.”
    Проф. Геза Фехер – Унгария
    “Българите бяха онзи народ, който допринесе най-много за оформянето на цивилизацията на цяла Източна Европа й въвеждането и в културния свят.”

    Иво Андровски - историк

    АПОСТОЛЪТ НА СВОБОДАТА                                                съдържание


    (кратък анализ на планетите и зодиакалните знаци в наталната карта)

    Васил Левски е една от най-ярките звезди на небосклона на нашата история, осветила пътя към независимостта на България с идеалите за “чиста и свята Република”. Неговата саможертва изкупи кармата, която като народ бяхме натрупали с преследването и избиването на богомилите – тези чисти и възвишени български синове, проводници на Божието слово на Земята.


    Роден на 18.07.1837 г. в Карлово, малкият Васил учи в родния си град, а след това в Стара Загора. Като юноша отива при вуйчо си архимандрит Василий, който му помага да бъде приет за монах под името Игнатий в Карловския манастир, където през 1859 г. става дякон. Годините, посветени на духовни занимания в манастира, са не само подготовка за монашеския живот, а едно по-високо стъпало, от което той достига до философското прозрение, че служенето на Бога трябва да се разбира като служене на народа. Това убеждение го подтиква да захвърли расото и да се влее в революционното движение, където намира своето призвание.
     Нека да погледнем към звездите и да видим по какъв начин те предопределят неговата съдба. Рожденото му Слънце и планетата Меркурий са в знака Рак. Те го даряват с неотразимо лично обаяние, интуиция, силно въображение и нестихващо родолюбие, подтикнало го да излезе на историческата сцена. За него България е домът, който той желае “коренно на преобразува” и да превърне в “храм на истинската и правата свобода.” Слънцето е светлина, сила, център. Вникнал с любов в душата на българина, разбрал чувствата и стремежите му за по-добър живот, Левски се превръща в обединяващ център, в духовно Слънце за поробения народ.
     Планетата Меркурий, наречена в древността “пратеник на боговете”, е в съвпад с най-ярката звезда Сириус – символ на духовна и мистична помощ, даваща висш авторитет и поддръжка от невидимия свят. Със завладяващото си слово, съобразителност и способност да разбира събратята си, той спечелва сърцата им за каузата на свободата.
     Юпитер и Венера в знака Лъв подкрепят този неуморен дух, дарявайки го с благородство и готовност да защитава угнетените, с широко сърце, излъчващо любов. Получил прозвището Левски, до края на живота си той го носи с чест и се превръща в самоотвержен покровител на онеправданите. Знакът Лъв, който в астрологията символизира драматичното изкуство, го дарява с таланта да се преобразява в различни роли. Това му помага в критични ситуации да се спаси от преследващите го турски потери, преоблечен като скитник, въглищар или търговец. Неоткриваем за враговете си, но винаги близо до нуждаещите се от подкрепа, Левски често е наричан фантом.
    Планетата Марс е в знака Дева, образец на нравствена чистота. Левски не пие, скромен е, води чист живот. Вечен скитник, често оставащ гладен, той е въплъщение на изключителна честност, на кристално чисти помисли и дела. Дева е знакът на съвършенството и служенето, към които Левски се стреми не само на физически, но и на емоционален и духовен план. Овладявайки могъщите енергии на планетата Марс, той се отдава изцяло в служба на своя народ, без егоистични подбуди – “Аз съм посветил себе си на отечеството си: да му служа до смърт и да работя по народната воля”
    Сатурн в Скорпион го дарява с хладнокръвие, дисциплинираност и мъдрост. Енергията на този знак го превръща го в символ на защита и закрила. Със силно развито чувство за дълг и отговорност към българския народ, Левски му посвещава живота си.
    Подсказани от Нептун и Луна във Водолей, неговите идеали, далеч изпреварили времето си, го превръщат в космополит. Водолеят е символ на човеколюбие и независимост – може би най-характерните черти на Апостола, жадуващ да види отечеството си свободно. Съзнанието му е отворено. За него борбата не се ограничава само в рамките на родината, а трябва да прерасне в борба за “братство и съвършено равенство между всички народности”.
    Той осъзнава мисията и програмата, заложени в хороскопа му от Северния възел в знака Овен – борбата, действието, поставянето на едно ново начало. Със същата позиция на Северния възел е роден и Йоан Кръстител, пречистил и подготвил хората за появата на Христос.
    Васил Левски е българският Апостол, кръстител на революционерите и предвестник на свободата. Развил в най-висока степен енергиите на знака Овен, той се превръща в светлина, която и до днес показва пътя за истинското служене на народа.
    В стихотворението Левски от цикъла “Епопея на забравените”, Иван Вазов е представил по неповторим начин влиянието на Северния възел в Овен в живота и дейността на Апостола – водач, ясно осъзнал себе си, превърнал борбата за национално освобождение в своя главна цел.
    Той е:
    безстрашлив, готов сто пъти
    да умре на кръста Христов,
    до гори кат Хуса или кат Симона
    Импулсът, даден му от Огъня на знака Овен, разгаря всичко около него. Затова Левски:
    не знаеше отдих, ни мир, нито сън,
    обърнал се беше на дух, на огън
    Таз “душа упорна” не се замисля нито за миг за смъртта. Открит, борбен, смел, той запалва искрата на освободителното движение и според Вазов тираните:
    не могат задуши гордото съзнание
    гласът, който вика, мисълта, що грей,
    истината вечна, що вечно живей …

    Огънят носи светлина, стопля душите и ни извисява. Овенът, символ на този пламък, има задача да събужда, да бъде пример за другите и колкото повече любов е заложена в този импулс, толкова по-дълготраен е той. За това, обаче, се изисква смелост да гориш, без да изгориш; да светиш, без да се стопиш.


    Заставайки гордо пред съдниците си, той казва: “Аз съм Левски!”. Трудно е да изречеш в такъв момент “Аз съм”, но Левски дръзна. По свободна воля изпълни своя дълг. Защото бе:
    със сърце порасло, за кръст готово
    и носи съзнание, крепост, светлина
    на робите слепи в робската страна.
    Всеки е искра от светлината, частица от Бог. Като такава, Апостола стана изразител на въжделенията на всички светли души и предвестник на нова епоха в нашата история. Той успя да събуди българския дух и да го подготви за бъдещия живот, чиито основи ще се съградят върху идеалите му за свобода, равенство и братство. Много от нас имат в хороскопите си позиции подобни на тези на Левски. Но за да светим силно и ярко, трябва да защитим “светата правда”. Истината ни приближава до Бога. Борейки се за нея, ставаме свободни по дух, независимо от външните условия. 


    Поля Денева
    Българска астрологична школа АСТРО-ЛОГОС

     

    ИВАН АНТОНОВ                                                             съдържание



    Иван Антонов е роден в навечерието на ХХ в. в село Извор, Радомирско. Шест годишен остава кръгъл сирак. Детството му е изключително тежко, до дванадесетата си година е бездомен, прехранва се като носач на багаж на Софийската гара. Започва училище петнадесетгодишен, като взима за една година по четири отделения, и успява да завърши средно образование заедно с връстниците си. Следва българска литература в Софийския университет и след дипломирането си работи като журналист във вестник “ЗОРА”.
    С основите на окултните науки астрология и френология се запознава в школата на Учителя Беинса Дуно. Преди 9.9.1944г. е издадена една негова книжка по френология, съхранени са и негови лекции по астрология, чието издаване е предстоящо. Представяме на вашето внимание една от тези лекции, в която е съхранен автентичния стил и изказ на астролога Иван Антонов.

    Луната в тригон или секстил към Уран


    Колкото по-силно е хармоничното съчетание между Луната и Уран, толкова по-силно е положителното Ураново влияние върху умствения, духовния и волеви живот на човека, особено до тридесет годишна възраст, когато над човека господства лунното влияние.
    Според силата на хармонията между Луната и Уран, по-добре или по-слабо се развиват дарбите и способностите, намиращи се в коронната част на главата, чрез която човек прави правилни връзки, отношения и обмяна с висшите ангелски светове, от където придобива Прометеевия огън за творчество във всички области на науката, изкуствата, философията и техниката.
    Хармонията между Луната и Уран е свидетелство, че такъв човек в много минали животи е бил прилежен ученик, който е прилагал усвоеното познание. Тази позиция дава мощно и богато творческо въображение. Умът на такъв човек се отличава с бърза схватливост и съобразителност. Чувствата и възгледите му са устойчиви, постоянни, самобитни. Замислите и стремежите всякога имат духовна насоченост, отличават се оригиналност и духовна светлина.
    Всички самобитни творения и открития в областта на науките, изкуствата и техниката, са под влияние на Уран. Под неговото влияние попадат и всички окултни науки. Затова хармонията между Луната и Уран още от ранна възраст дава интерес към изучаване на окултните идеи. Силата на аспекта определя и постиженията, които може да има човек в областта на окултните науки.
    Аспектът дава най-богатите условия и възможности за придобиване на окултни познания, духовна светлина и прозрения. Колкото по-силна е хармонията между планетите, толкова повече са благоприятните условия за овладяването на духовното познание в цялата му широта, за развитие на духовните дарби и способности, за усъвършенстване и напредък в духовното поле.
    Най важните дарби, способности и добродетели, които се развиват при хармония между Луната и Уран са: необикновено силна, бърза и точна интуиция; духовно прозрение, чрез което човек от пръв поглед, от първо впечатление разбира с кого може да е приятел и с кого не; любов към всички същества; идеал за издигане на цялото човечество.
    Животът на такива люде е необикновен във всяко отношение. Поради своите високи умствени и духовни потребности, те търсят за приятели само духовно извисени хора, мъдреци и гении.
    Люде с хармоничен аспект на Луната с Уран оказват твърде силно влияние с идеите, мислите чувствата, живота и делата си върху обкръжаващата ги среда, върху всички обществени слоеве. За тези хора може да се каже още, че не се поддават на чужди отрицателни влияния, а напротив, самите те всякога влияят напредничаво и най-благотворно на околните.
    В каквато и среда да попаднат, те се стремят съзнателно да я спечелят за доброто, да увеличат светлината и щастието й, да й предадат от своите възвишени качества и добродетели. Вродени и силно подчертани у тези люде са свободолюбието, пълната независимост, самостоятелността и самобитността.
    Те са новатори в всички области на човешката дейност, защото техните открития и постижения изпреварват своето време, техният устрем към преодоляването на старото и прокарването на новото е непреодолим. В практическото провеждане на общочовешките им идеали ги ръководи тяхната мощна интуиция, която им посочва пътя, хората и средствата, чрез които те могат да осъществят замислите си.
    Хармонията между Луната и Уран е свидетелство, че в редица минали животи такъв човек е приложил на дело в живота си знанията, които е придобил в окултните школи. Те са станали плът и кръв от самия него. Той е подчинил напълно своята личност, т.е. материалната същност на своята индивидуалност, на своята духовна същност. У такива люде, окултните идеи и учения и вярата им в духовния свят са вродени. Аспекта показва също, че човекът е готов да бъде окултен ученик.

    ПОГЛЕДЪТ В БЪДЕЩЕТО -                

    НЕОБХОДИМОСТ ИЛИ БЕЗСМИСЛИЦА

    1   2   3   4

    Коьрта
    Контакты

        Главная страница


    Съдържание езотерика от Атлантида до Христос