• Обвинената за търговия с лекарства успя да празнува рождения ден на дъщеря си Нови доказателства от САЩ отложиха делото „Гергана”
  • Край на скандалите в аптеката заради лоша козметика Омбудсман за всеки сапун Пазарът заливан периодично с некачествени продукти, твърдят експерти
  • МАРИАНА ТОДОРОВА
  • Промените в Закона за здравето предвиждат Глоби до 12 000 лв. за сгафилите БГ фирми МАРИЯ ВАСИЛЕВА
  • Вписват артикулите в публичен регистър



  • страница1/4
    Дата11.05.2019
    Размер0.51 Mb.
    ТипЗаседание

    Тема: здравеопазване


      1   2   3   4


    20 юли 2013 г.


    ТЕМА: ЗДРАВЕОПАЗВАНЕ



    Обвинената за търговия с лекарства успя да празнува рождения ден на дъщеря си
    Нови доказателства от САЩ отложиха делото „Гергана”

    Част от документите пристигнали половин час преди заседанието
    МАРИЯ КАДИЙСКА

    Десетки хора издигнаха и вчера плакати пред Съдебната палата с призиви да бъде спасена Гергана Червенкова.



    Софийският апелативен съд отложи решението за екстрадиция в САЩ на Гергана Червенкова за 25 юли заради късно пристигнали нови доказателства по случая. Част от тях постъпили в четвъртък след обяд, а други – половин час преди съдебното заседание вчера. В четвъртък от американското посолство у нас дошла нота, а от САЩ – документи от главния прокурор на страната и клетвена декларация на съдия от Южен окръг Ню Йорк. Писмо от нашата спецпрокуратура пък постъпило 29 минути преди началото на съдебното заседание вчера.


    Край на скандалите в аптеката заради лоша козметика
    Омбудсман за всеки сапун

    Пазарът заливан периодично с некачествени продукти, твърдят експерти
    МАРИАНА ТОДОРОВА

    На опаковката на всеки сапун, боя за коса, паста за зъби, гел или крем за ръце вече трябва да има конкретно лице за контакти, на което потребителите могат да се жалват при възникване на някакъв проблем. Изискването е част от Регламент 1223 на Европейския съюз относно козметичните продукти, който влезе в сила преди броени дни.

    „Целта на тези разпоредби е да се гарантира безопасността на продуктите, от една страна, а от друга - да се отсеят лоялните от некоректните производители и търговци, които пускат на пазара опасни за здравето продукти с ниско качество. Контролът на национално и европейско ниво ще е драконовски, но и потребителите трябва да са активни и да сигнализират за всеки проблем”, обясни за „Монитор” директорът, отговарящ за правата на потребителите в Европейската комисия по здравеопазване, Маркин Солтис. Той припомни, че документът бе приет и публикуван в края на 2009 г. Всички държави в ЕС имаха три години и половина преходен период, който да позволи на промишлеността да се адаптира към новите изисквания. Този период изтече на 11 юли тази година, т.е. козметичните продукти по рафтовете на магазините и в аптеките вече трябва да са в пълно съответствие с европейските норми

    Проверка в няколко столични аптеки обаче показа, че все още има сапуни, шампоани и пасти за зъби, на чиито опаковки няма конкретно лице за контакти, а посоченият телефон или е закрит, или никой не отговаря на него. Така на практика ако човек се изприщи от матираща пудра с UV филтър, очите му се възпалят от водоустойчива спирала за мигли или заедно с пърхота се „отърве” и от косата си, няма на кого да се оплаче.

    „В практиката си нямам нито един случай на човек, който да е сигнализирал за нежелан страничен ефект от козметичен продукт. Обикновено пациентите споделят този горчив опит в хода на разговора, ако са дошли за консултация по друг проблем”, сподели впечатленията си доц. Мария Балабанова от кожната клиника на Александровска болница. Според нея, ако потребителите имат някакви проблеми, те се връщат в аптеката, за да се саморазправят с онзи, който им е препоръчал продукта. Столични фармацевти потвърдиха, че недоволните клиенти са много. Те вдигали скандали, заплашвали ги, но най-често искали връщане на парите

    Желанията им рядко бивали удовлетворени, тъй като козметиката не се приготвяла в аптеката и фармацевтите не носели отговорност за състава на продуктите. В такива случаи съветвали потърпевшите да се обърнат към съответния регионален здравен инспекторат.

    „Все още не са приети текстовете в Закона за здравето, които ще имплементират европейските изисквания, но екип в Министерството на здравеопазването вече е изготвил и изпратил до здравните инспектори в цялата страна указания как да процедират в такива ситуации”, обясни шефът на дирекция „Обществено здраве и управление на специализирани донорски програми” в МЗ д-р Димитър Димитров. По думите му една много малка част от потребителите се обръщали към здравното министерство. Кой и от какво точно се оплаква, не се знае, защото такава подробна статистика не се води.

    Рутинна практика било обаче да се проверява както българската козметика, така и вносната, твърдят от различните РЗИ-та в страната. Случвало се инспекторите да


    откриват нередности в производството пакетирането и съхраняването на продуктите. Едно от най-честите нарушения било свързано със замърсяване на продукта преди неговото пакетиране. Второто нарушение било свързано с липсата на датата на производство.

    Здравните инспектори признават още, че рядко проверяват аптеките, защото считат, че ако нередностите се отстранят още на етап производител или вносител, до търговската мрежа трудно биха достигнали опасни козметични продукти. Но в същото време не отричат, че пазарът ни периодично се залива с некачествена и евтина козметика, която може да предизвика зачервяване или обрив по кожата, екземи, лишеи, пърхот и косопад.

    Изисквания към продукта, преди да се пусне за продажба:
    1. Да е спазена добрата производствена практика.

    2. Да е направена оценка за безопасността му за хората.

    3. Да има досие с информация за вложените съставки.

    4. Да са изпълнени всички условия по нотификацията.

    5. Да са посочени нежеланите ефекти, които може да предизвика.

    6. Да има посочено конкретно лице и телефон за контакти при появата на здравословен проблем.

    7. Да е посочено дали продуктът съдържа наночастици.

    8. Да е обозначено, че има вещество, което може да предизвика алергична реакция.

    9. Да е обозначен срокът на годност по принцип и този след отварянето на продукта.

    10. Ако е посочено, че след определен период от време продуктът дава ефект, то това да бъде подкрепено с данни от проведено проучване.





    Промените в Закона за здравето предвиждат

    Глоби до 12 000 лв. за сгафилите БГ фирми

    МАРИЯ ВАСИЛЕВА

    Сгафилите български фирми ще плашат глоби от 1500 до 12 000 лв. Това е предвидено в поправките на Закона за здравето, които предстои да бъдат внесени за първо четене в парламента.

    „Глобите за производителите на козметика са леко завишени, но не това е най-големият проблем”, обясни изпълнителният директор на асоциацията на козметичните производители Николина Узунова.

    Новите текстове в нормативния документ гласят, че всеки, който пусне на пазара сапун, боя за коса, шампоан или крем за лице в нарушение на европейските изисквания, ще бъде наказван с глоба от 1500 лв., а при повторно провинение – 3000 лв. Когато нарушението е извършено от едноличен търговец, то той ще трябва да се бръкне в джоба първо за 3000 лв., а след това и за 6000 лв., ако не е отстранил проблема. Когато обаче в крачка е хваната някоя голяма компания, тя ще бъде глобена със 6000 лв., а при повторно нарушение – с 12 000 лв.

    „Ако лицето за контакти не предприеме нищо, то контролните органи на национално ниво налагат съответната глоба и се заемат с неговата задача, а именно да информират потребителите и лекарите за наличието на странични ефекти”, уточни Маркин Солтис от ЕК. По думите му ако се налага, продуктът дори може да бъде иззет от търговската мрежа. За да се случи това обаче, прекрояването на Закона за здравето трябва да бъде гласуван в Народното събрание.

    „Текстовете, свързани с контрола върху козметиката, са ясни. Очакваме да се уточнят и промените в нормативната база, свързани с тютюнопушенето на закрити обществени места, за да внесем всички поправки наведнъж”, обясни председателят на здравната комисия в парламента д-р Нигяр Джафер. По думите й заради предсрочните парламентарни избори много от спешните промени, свързани с различни европейски изисквания в областта на здравеопазването, са закъснели.

    Освен солените глоби със закона се регламентира при какви условия се пуска нов продукт на пазара. „Това, което най-сериозно затрудни производителите, е попълването на формата за нотификация в изработения за целта общоевропески портал”, обясни Узунова. Тя определи европейските изисквания като „излишна бюрократизация”. Според нея произвежданата у нас козметика е на много високо ниво и едва ли са нужни толкова много процедури, за да бъде пусната тя на пазара. Въпреки това според нея всичките около 50 компании, членуващи в асоциацията, вече са регистрирали продукцията си.

    Наемат външни фирми за контрол

    По-малките компании наемат външни фирми, които да се занимават с целия процес по нотифициране на продуктите, проследяването им на пазара и докладването за странични ефекти. „За нас е трудно да обособим такъв отдел и да плащаме още няколко заплати”, обясни управителят на такава фирма Кирил Вълев. Тя е пуснала на пазара около 300 различни козметични продукти. Досега на опаковките като лице за контакти Вълев вписвал своето име и своя мобилен телефон.

    „Сега наемаме външна компания за контрол, но не съм сигурен, че и това ще е по силите ни от финансова гледна точка”, обясни Вълев. Мнението му бе споделено и от други малки фирми. Изчисленията им показват, че в зависимост от произвежданите артикули сумите за такъв външен контрол варират от 3000 до 20 000 лв. на година. Производителите се притесняват, че заради свитото вътрешно потребление и липсата на износ в други европейски държави скоро ще фалират. Застрашена от закриване била почти всяка втора козметична компания.




    Вписват артикулите в публичен регистър
    Министерството на здравеопазването ще бъде задължено по закон да създаде публичен регистър, в който ще се вписват производителят, датата на сертификата за износ в чужбина, както и пълно описание на козметичните продукти. Това съобщи председателят на парламентарната комисия по здравеопазване д-р Нигяр Джафер.

    От записаните в закона за здравето промени става ясно още, че експертите в здравното министерство ще трябва да правят анализ веднъж на 4 години на събраната от РЗИ информация за нежеланите странични ефекти и да ги подават на европейските си партньори. „След приемането на поправките в закона за здравето пък ще трябва да се изготвят и подробни правила за предоставяне на информация за козметичните продукти“, допълни д-р Джефер. Проверките трябва да зачестят, но в нормативната база няма да има срокове за това, тъй като те трябва да са неочаквани както за производителите, така и за дистрибуторите и фармацевтите.



    „Идеята на ЕК за здравеопазване и права на потребителите е да контролират все повече аспекти на производството на козметични продукти“, обясни изпълнителният директор на асоциацията на козметичните производители Николина Узунова. Ще се прави оценка не само на съставките, но и на техните опаковки. Целта е продуктите да съдържат най-малко на брой алергени, които могат да предизвикат проблеми. Изискванията за етикетирането на козметичните продукти също ще са много по-строги. Целта е на опаковките да има подробни данни за състава и годността на продукта след неговото отваряне.

      1   2   3   4

    Коьрта
    Контакты

        Главная страница


    Тема: здравеопазване