• Търсят се донори за 50 000 нови бебета



  • страница2/4
    Дата29.01.2019
    Размер0.51 Mb.

    Тема: Zdraveopazvane


    1   2   3   4

    Кой ще стане шеф на ВМА?


    САМАТА ПРОЦЕДУРА ПО ИЗБОРА Е СПОРНА И УЯЗВИМА

    Евгени ГЕНОВ

    Труд  стр. 10  

    Една от знаковите институции у нас - ВМА, е в кадрово напрежение. Волтажът гони вече ликова фаза, защото след броени дни трябва да е ясно кой ще е титулярният началник. Ръководството на МО предприе стъпка, по общото мнение в правилна посока, при избора на новия шеф. За първи път се прави опит за максимална прозрачност при тази процедура. Това е така и трябва да се отчете. Но запознати със схемата твърдят, че това е само на повърхността. И че има подводни камъни, които могат да опорочат идеята. Има и юридически недоглеждания, които също може да се окажат проблем. Експерти обясняват, че е възможно процедурата да се обори по съдебен ред. Даже вече има такива сигнали. Дали ВМА ще има нов шеф? Скептиците, които не са малко, твърдят, че в средата на януари статуквото просто ще бъде узаконено. Иска ми се да разкажа една случка с министър Красимир Каракачанов, когато бе депутат в миналия парламент. Тя кореспондира с това, за което говорим. Тогава, на заседание на комисията по отбрана, когато се обсъждаха проектите за превъоръжаване на армията, седях зад него - където бе отредено за журналисти. Подшушнах му, че знам отсега, кой ще спечели проекта за новите кораби и му съобщих фирмата. Дадох му идея, ако реши да се изказва, шеговито да подхвърли на водещия заседанието ген. Михо Михов, че му е известна компанията и е готов да напише на листче името, да го запечата в плик, който да отворят, след като приключи конкурсът, за да видят дали е познал. Така и стана. Наистина тази фирма спечели проекта. Готов съм пак на същия ход. Да напиша на листче името на следващия шеф на ВМА, да го запечатам в плик и да го пратя в МО. Да видят дали съм познал. Готов съм и на бас на бутилка уиски за името, на което залагам.

    По длъжност началникът на ВМА е висш офицер "генерал-майор". Той е част от ръководния състав на Въоръжените сили. Неговото кадрово развитие е подвластно единствено на ЗОВС. В чл. 25 на правилника на закона е описано как се повишават военните във висше офицерко звание. Посочено е, че предложенията за удостояване се разглеждат в Съвета по отбрана. Идентичен текст има и в правилника на ВМА. Там в чл. 7 е записано, че началникът на академията е военнослужещ, който се назначава и освобождава по реда на военния закон. А в него не е предвидена процедура като сегашната - чрез комисия, която трябва да отсее кандидатите и да остави на финалната права двама, които да обсъди Съветът по отбана. Тоест, този орган ще бъде поставен пред свършен факт: трябва да избере от посочените и никой друг. Въобще включването в играта на кадрови посредник е в законово противоречие. Има и друго. Всеки от кандидатите трябва да разработи концепция за управление на ВМА, която ще се оценява по 7 критерия с петстепенна скала. Накрая комисията ще постави обща средноаритметична оценка. А в чл.25 на правилника на закона няма текст, че кандидатът за генерал трябва да пише концепция. Възниква въпросът: всеки полковник от армията, който ще повишават в генерал, също ли ще разработва концепция? И защо досега не е прилаган такъв подход? Всички военни са равни пред закона. Недопустимо е за едни едно - за други друго. Ето защо в случая става дума за избор с конкурсно начало. Това също е нонсенс, тъй като висши офицери не се назначават с конкурс. Утре на някой може да му хрумне да въведе императив всички генерали да преминават през конкурсно сито, които Съветът по отбрана формално ще утвърждава. Изглежда в МО осъзават това, защото думата "конкурс" срамежливо е избегната в документите на процедурата, а се споменава за преварителна оценка и номиниране на кандидатите. Освен това няма логика да не е предвидена възможност за обжалване на оценката от защитата на концепцията. Във всеки конкурс за назначаване на войници се дава възможност за обжалване на класирането. Говорим за обикновени редници, а в случая става дума за генерали. Всичко това са предпоставки за юридическа уязвимост. А е знайно, че ВАС отменя решения дори заради запетая.

    Недоумения будят и някои обстоятелства около комисията, чиито членове са висши служители на МО, повечето цивилни. Може да са професоналисти в своята област, но компетенциите им не се припокриват със спецификата и сложната материя на ангажираност на ВМА. Мисля и че не е редно чиновник да оценява качествата на кандидат-генерал. И друго - съпругата на председателя на комисията преди време се е лекувала в звеното на един от кандидатите за шеф на ВМА. В този факт някой може да заподозре отношения на пациент- лекар. В комисията е включен и представител на МЗ. Неговата дъщеря пък е началник-сектор в отдел на ВМА. Съществува риск това да хвърли сянка върху обективизма, който се очаква от въпросната комисия. Разбра се, че тя е допуснала за шефския пост да се състезават четирима полковници. Всеки от тях е професионалист. Кой ще сложи сърмените пагони - предстои да разберем? Дано инициатива за повече прозрачност при избора на титуляра за тази длъжност не изиграе лоша шега. Защото се разминава със законови норми. Ако искат да е по този начин, нека да се промени законът.

    ***

    Не е нужно да е генерал-майор

    Длъжността на началника на ВМА е за двузвезден генерал. До 2006г. бе за еднозвезден - бригаден генерал. Но тогава "кабинетът Станишев" я повиши в ранг и я регламентира за генерал-майор. Това стана заради един човек и бе излишно. Така по брой на сърмените звезди тази длъжност се приравнява с команващ на вид воъръжени сили - пехота, ВВС, ВМС. Отговорностите в случая са несравними. Във ВМА работи няколкохиляден медицински персонал. Предимно цивилен. А числеността на военните е колкото половин батальон. Така че шефът на болницата, ако е бригаден генерал, е нормално. В по-минали времена, когато ВМА е била и по-голяма и е изпълнявала тройно повече задачи, се е командвала дори и от полковници.





    Търсят се донори за 50 000 нови бебета


    Година и половина 1000 жени на 35 г. чакат промяна в закон, която да им позволи да даряват. В България самоличността на донора не се разкрива. Донорите също нямат право да знаят кой ползва дарения от тях материал

    Йоана РУСЕВА

    24 часа  стр. 59, 60  

    Около 145 000 двойки у нас не могат да имат деца, заради репродуктивни проблеми. 50 000 от тях се нуждаят от донор на яйцеклетки или сперматозоиди, за да могат да имат бебе. Тези данни са неофициални, защото държавата няма регистри. Такива се водят във всяко лечебно заведение отделно. Тенденцията според медици обаче е бройката на хората, които се нуждаят от донорство, за да имат дете, да нараства.

    Основните причини за безплодието при жените са онкологични заболявания, изчерпан резерв на яйцеклетки, репродуктивна възраст при жената, стрес, лоша храна, негативно влияние на околната среда. Основна роля за проблемите при мъжете играе фитнесът. Употребата на анаболи, стероиди и протеини уврежда спермогенезата. "Но никой не им го обяснява. Ако отидете в един фитнес във Франция, първото нещо, което ще видите, е, че ако приемате тези и тези анаболи или протеини ще увредите спермогенезата с толкова и толкова. Тук такова нещо няма. Дете отива и си купува протеини от аптеката без проблем", обяснява Виктория Димитрова от фондацията "Майки за донорство".

    Все повече жени разчитат на донорски яйцеклетки заради различни заболявания. Не по-малък е делът и на мъжете, които имат нужда от чужди сперматозоиди, за да станат бащи. Съотношението между тях е 60 към 40. В същото време обаче желаещите да дарят репродуктивен материал у нас са малко. Реално съотношението между наличния материал и нуждата е 1 към 50. Това лишава хиляди семейства от възможността да имат свое бебе

    Причините донорите да не стигат са две - липсата на информация и законови ограничения, основно при жените. Тези, които искат да дарят яйцеклетка, трябва да са на възраст между 18 и 34 години и с поне едно живородено дете. Само за една година обаче през фондация "Майки за донорство" са минали 1000 жени на 35 години, готови да дарят яйцеклетки, но ограничени от закона.

    "Година и половина чакаме някой здравен министър да подпише проектонаредба, която да позволи и на тези жени да станат донори. Сменихме вече 3-ма министри, а за да се случи това, е нужен само един подпис", обяснява Виктория Димитрова от фондацията.

    Има и още един вид донорство на яйцеклетки - родствено, което означава, че донор може да стане сестра или първа братовчедка по майчина линия. При тях обаче ограничението е до 38-годишна възраст.

    За донорството на репродуктивни клетки законът забранява да се предлагат материални облаги. Може само да се възстановят направени разходи като транспорт, временна нетрудоспособност, болка или дискомфорт, също и за загуба на време, на дневни приходи или болничен. Сумата не е фиксирана и всяка болница определя сама какво е обезщетението. Варира между 1500 лв. за 10-12 дни до 3000 лв.

    722 са даренията на сперматозоиди и 457 на яйцеклетки до октомври 2017 г. според данните на Изпълнителната агенция по трансплантации (ИАТ). За същия период са извършени 1174 трансфера на ембриони от донорски клетки. За цялата 2016 г. пък има 1062 дарявания на сперматозоиди и 510 на яйцеклетки, като от тях са трансферирани 1467 ембриона. През 2015 г. броят им е съответно 1051 и 496, като от непартньорско даряване тогава са родени 397 деца.

    ..Много по-лесно се намират донори сред мъжете, докато жените се съгласяват по-трудно. Може би липсва достатъчно разяснение, че процедурата не е нещо, което може да им навреди по някакъв начин", казва д-р Минко Еврев, шеф на Клиниката по асистирана репродукция в I АГ болница "Св. София" (интервю с него четете на 61-а стр.).

    Процедурата по даряването започва, като кандидатът за донор отиде в един от 37-те инвитро центъра в страната. (Виж къде са на 60-а стр.). Там се прави проверка в ИАТ дали конкретният човек има право да е донор на сперма или яйцеклетки. Един човек може да стане донор до получаване на 5 живородени деца, като се броят и собствените. Агенцията прави проверка и дава разрешение или отказ за дарението.

    След като има одобрение от агенцията на донорките в медицински център "Д-р Щерев" правят преглед на яйчниковия резерв на жената. След това се правят предварителни изследвания - генетични, пълна кръвна картина, микробиология и цитонамазка. Физическото и психическото състояние на донора се удостоверява с протокол пред комисия от най-малко трима лекари, като преди това жената е минала през психодиспансер, за да докаже, че е психично здрава.

    Следва същинската процедура - да се синхронизира месечният цикъл при двете жени - донорката и реципиентката. След това на донорката се прави стимулация с инжектиране на хормони, които подпомагат работата на яйчниците. Това продължава 10-12 дни.

    Хормони, но на хапчета приема и жената, която ще получи яйцеклетката. Накрая готовите яйцеклетки се изваждат. Процедурата продължава не повече от 10 минути и се прави под пълна упойка.

    "Интервенцията е стандартна, но е задължително тази информация да е ясна, защото макар и минимален, винаги има някакъв риск", предупрежава Жанета Лазова, координатор на дарителската програма в медицински комплекс "Щерев". След това при тях донорката остава в болницата минимум 3 часа да отмине упойката и да бъде под наблюдение известно време.

    Целта на тази процедура е да може да се направи свеж трансфер на ембриони, защото успеваемостта е много по-голям

    При мъжете изискванията са доста по-малко. Те трябва да са над 18 г., да нямат наследствени заболявания, да не са поставени под запрещение и да са дали писмено информирано съгласие. Правят им се изследвания за хепатит В, хепатит С, сифилис, СПИН и микробиологично изследване на спермата. За да станат донори трябва сперморграмата им да е с нормални показатели, които да се запазят такива и след процедура по размразяване. Допълнителна информация за здравословното състояние и медицинската история на донора се събира и чрез попълването на въпросник и интервю.

    В деня на донорството трябва да са спазвали полово въздържание от 3 до 5 дни

    В България самоличността на донора не се разкрива. Донорите също нямат право да знаят кой е ползвал дареният от тях материал. Информацията се съхранява за срок от 30 години в лечебното заведение и не може да бъде разгласявана по никакъв повод. Реципиентите могат да разберат само възрастта, кръвната група, външните белези, образование и интереси на дарителя. За допълнителна сигурност, че донорките няма да предявят някакъв иск за права върху детето и яйцеклетките впоследствие, писменото им съгласие се заверява от нотариус в района, в който се намира инвитро центърът. Към мъжете такова изискване няма. За разлика от тук във Великобритания, Холандия, Швеция и Дания донорството не е анонимно и след като детето навърши пълнолетие, има право да се срещне с донора или донорката. В Румъния, Полша, Чехия, Испания и Гърция пък са разрешени и процедури с готови ембриони, което тук не е позволено. Сурогатното майчинство е позволено в Полша, Чехия, Украйна, Холандия, Дания и Великобритания. А в Италия е абсолютно забранено както донорството, така и сурогатното майчинство.

    В интернет, където най-често се търси информация за донорството на репродуктивен материал, тя е противоречива, непълна, а често и невярна, което спира хората или отлага във времето решението им да станат донори.

    "При нас са идвали момичета, които ни казват, че са решили да дарят яйцеклетки преди 2 години, но прочели в интернет, че се вадели през гръбнака и че процедурата е много страшна, което не е вярно. За тези 2 години те можеха да станат донори поне два пъти", разказва Жанета.

    "Стимулациите на момичетата, които желаят да даряват яйцеклетка, е почти същата като тези, на които си правят инвитро процедури със собствени яйцеклетки, но при тях дозите са по-малки, защото всичко им е наред", допълва колегата й Мария Караилиева.

    В "Щерев" не работят с донорски сперматозоиди, използват само донорски яйцеклетки.

    За случаите, в които им трябват сперматозоиди, се обръщат към датска криобанка, с която работят съвместно. На двойката се дава списък, в който са описани външни белези, професия, образование, хобита на всеки донор, и те избират. При тях жените, които най-често стават донорки, са на възраст между 26 и 33 г., интелигентни, работещи в банки, в НАП.

    Общо 37 лечебни заведения у нас имат разрешение за дейности по асистирана репродукция. Те са във Варна, Плевен, София, Бургас, Пловдив, Тутракан, Шумен, Русе, Благоевград и Стара Загора. Това са единствените места, където може да се стане донор. 90% от тях са частни, 1 от смесен тип, 2 общински и 1 държавно, като по-малка част от тях работят с донорски яйцеклетки. Заради недостигът на донори обаче не всички извършват донорски инвитро процедури въпреки разрешението. През 2016 г. 28 от лечебните заведения са работили с непартньорски донори, а през 2017 г. - 29.

    1   2   3   4