• Суб-тип Описание Е UNIS номенклатура
  • ЕЗЕРА C1.1
  • L1, L2, L3, L11, L12, L13 C1.2
  • L4, L6, L8, L15, L16, L17 C1.3
  • L6, L7 C1.5
  • L8, L9, L10 C1.6
  • R2, R3, R8 C2.3
  • R4, R5, R6, R10, R11, R12, R13 C2.5
  • R9, R14, R15 X03.

  • Скачать 32.71 Kb.


    Дата19.10.2018
    Размер32.71 Kb.

    Скачать 32.71 Kb.

    Типология на сладководните екосистеми в България





    Типология на сладководните екосистеми в България





    Суб-тип

    Описание

    ЕUNIS номенклатура

    Типове водни тела в България*

    C1.


    Повърхностни стоящи води

    (ниво 2)

    Езера, които са сладководни, полу-солени или солени, естествени и изкуствени.

    A2.1 – A2.8

    ЕЗЕРА

    C1.1

    Олиготрофни езера

    Водни тела с ниско съдържание на биогени, предимно кисели (pH 4-6). Включват се и води с умерено или високо pH, варовити или основни незамърсени бедни на биогени, не много разпространени в Европа и известни като местообитание на charophytes (C1.14) с изкючение на торфени и дистрофни води (C1.4). Тъй като са бедни на биогени висшата водна растителност е бедна.

    A3.1 – A3.7

    L1, L2, L3, L11, L12, L13

    C1.2

    Мезотрофни езера

    Езера сравнително богати на биогени с pH 6-7. Съобщества от Littorelletea uniflorae и Isoeto-Nanojuncetea. Слабо замъсени или незамърсени равнинни езера. Легло от charophytes би могло често да се образува при мезотробните (C1.25), но също и при олиготрофните (C1.14) води.

    A4.1 – A4.7

    L4, L6, L8, L15, L16, L17

    C1.3

    Еутрофни езера

    Езера, при които често се развиват синьо-зелени водорасли, с по-висока или по-ниска пътност, богати на биогени с pH обикновенно над 7. Еутрофните води поддържат развитието на макрофити.

    A5.1 – A5.7

    L6, L7

    C1.5

    Солени и бракични езера

    Бракични, солени и хиперсолени езера.

    A7.1 – A7.9, A.7A

    L8, L9, L10

    C1.6

    Временни езера

    Сладководни езера, които периодично в някой зони пресъхват. Хабитатите на фазата на пресъхване са съгласно C3.5, C3.6 и 3.7.

    B3.1 – B3.4

    L5

    C2

    Повърхностни течащи води

    (ниво 2)

    Течащи води, включително извори и временни (пресъхващи) водни тела




    РЕКИ

    C2.1

    Извори

    Извори с изключение на такива, които са с обилна растителност и заблатени (D2.2, D4.1)




    R1

    C2.2

    Бързо течащи, бурни реки и потоци

    Реки с бързо течение. Речното легло е обикновенни скално или каменисто и понякога и с пясък и тиня. Образуват се временни или постоянни литорални зони (C3). Включват течения с висока, средна и ниска надморска височина със среден или малък размер на оттока съгласно WFD 2000/60/EPC.




    R2, R3, R8

    C2.3

    Бавно течащи реки и потоци

    Реки с течение без турболенция. Речното легло обикновенно е от пясък и тиня. Образуват се временни или постоянни литорални зони (C3). Включват течения със средна и ниска надморска височина съгласно WFD 2000/60/EPC




    R4, R5, R6, R10, R11, R12, R13

    C2.5

    Временни течащи води

    Временни водоеми, които са с вода само през определени периоди на годината. Хабитатите на сухия период са съгласно C3.5, C3.6 and C3.7. Характерни са следните съобщества от водна растителност: Paspalo-Agrostidion, Parvopotamion or Sparganio-Glycerion fluitantis.




    R9, R14, R15

    X03.

    Бракични крайбрежни лагуни

    Крайбрежни водни тела с варираща соленост и воден обем, отделени от морето с пясък, чакъл и по-рядко скали. Напълно солените лагуни са от тип X02. Характеризират се с добре развити тръстикови масиви и потопена растителност.

    EUNIS – X03

    L8, L9, L10

    *Наредба Н-4 от 2012г. за характеризиране на повърхностните води. Някой от типовете са аналогични, но в два различни екорегиона съгласно приложение XIA на Рамковата директива за водите/WFD 2000/60/EPC.

    Коьрта
    Контакты

        Главная страница


    Типология на сладководните екосистеми в България

    Скачать 32.71 Kb.