• In memoriam Wolfgang Gesemann (28.07.1925–17.08.2014)
  • Тази земя излъчва някаква магия...” In memoriam Волфганг Геземан (28.07.1925–17.08.2014)

  • Скачать 142.09 Kb.


    Дата17.01.2018
    Размер142.09 Kb.

    Скачать 142.09 Kb.

    Волфганг Геземан е роден на 28 юли 1925 г



    е-списание в областта на хуманитаристиката Х-ХХ в. год. IІ, 2014, брой 4; ISSN 1314-9067



    In memoriam Wolfgang Gesemann

    (28.07.1925–17.08.2014)

    In memoriam des bekannten deutschen Slavisten, Literaturwissenschaftlers und heraus­ra­genden Bulgaristen Wolfgang Gesemann, der die seinerzeit wegweisende und einzig­artige Kooperation der Universität des Saarlandes mit der Kliment-Ochridski-Univer­si­tät Sofia initiierte, Mitherausgeber zahlreicher Reihen wie „Symbolae Slavicae”, „Se­lec­ta Slavica”, „Typoskript-Edition Hieronymus. Slavische Sprachen und Literaturen“, „Bulgarische Sammlung”, „Bulgarische Bibliothek N.F.”, „Bulgarien-Jahrbuch“, „Scrip­ta Slavica” u.a. sowie zahlreicher wissenschaftlicher Zeitschriften. Ferner grün­de­te der Träger hoher bulgarischer Auszeichnungen und Ehrendoktor der Universität Sofia 1995 die "Deutsch-Bulgarische Gesellschaft zur Förderung der Beziehungen zwischen Deutschland und Bulgarien" und ist seit Juli 2008 korrespondierendes Mitglied der Bulgarischen Akademie der Wissenschaften. Mit ausgewählter Bibliographie.


    Тази земя излъчва някаква магия...”



    In memoriam Волфганг Геземан

    (28.07.1925–17.08.2014)

    Непрежалима е загубата от преждевременната раздяла с бележития славист, изтъкнат литературовед и проникновен из­сле­до­ва­тел, посветил значителен дял от интелектуалното си и творческо дело на хилядолетната българ­ска литература и духов­ност като авторитетен застъпник на достойното й и устойчиво присъствие в рамките на обединена Европа. Неговото ревностно отношение към българското историческо и културно наследство е впечатляващо, защото ратува за истинските ценности на българската европейска идентификация.

    Волфганг Геземан е роден на 28 юли 1925 г. в Аленщайн, Източна Прусия (днес Полша). Детските и юношеските си години прекарва в Прага, където от 1922 г. баща му, известният славист, балканолог, етнолог и писател Герхард Геземан, е професор в Славистичния семинар към Немския университет. Във връзка с основания през 1940 г. и ръководен от него Немски научен институт в Белград, младежът има възможност да се запознае и с културата на южните славяни. След завършване на Немската гимназия в Прага (1943) е повикан на военна служба. Едва чак след продължилия до 1948 г. френски военен плен, има възможност да се посвети на университетското си образо­ва­ние в Мюнхен, където следва славянски филологии при изтъкнатите слависти Паул Дилс, Ервин Кошмидер, Алоис Шмаус, Вилхелм Летенбауер, както и англицистика, рома­нис­тика, философия и социология. Тук промовира през 1956 г. с дисертацията „Епи­чес­ки изследвания. Романът на Иван Вазов” (излязла от печат 1966), в която изкуството на българския романист в „Под игото” (1889), „Нова земя” (1896) и „Казаларската цари­ца” (1903) се съпоставя с това на Виктор Юго и руската реалистична традиция от ХІХ в. Дълбокото проникване в езика на патриарха на новобългарската литература, Иван Вазов, оставя завинаги отпечатък във „възрожденската” интонация на прекрасния му български език. Вълшебството на българското слово ще го съпътства неотклонно в задълбочените му изследвания върху българската култура и духовност. Когато през 2005 г. се подготвя документалният филм „По-старият брат. Св. Методий и приятелите на България в Европа”, излъчван по-късно многократно по БНТ, проф. Гезе­ман споделя пред интервюиращия го Бойко Василев:

    „Още при първите ми посещения в България, в дебрите на Балкана, усетих, че тази земя излъчва някаква магия...”

    С тази заразяваща прямота, естествена за духовния му аристократизъм в поведението и отношението към другите, той вгражда изискващите си критерии на толерантност, ерудираност и безрезервна отдаденост на научната истина в студенти, сътрудници и колеги. Затова срещите с него оставят незаличими следи като мярка на колегиалност, човешка деликатност и мъдрост.

    В. Геземан започва работа като научен сътрудник към Института за Източна Европа в Мюнхен (до 1957 г.), след което е редактор във Федералната информационна агенция на ФРГ в Бон, асистент в Института по славистика в Майнц (от 1958 г.), по-късно – в Семинара за славянска и балтийска филология в Мюнхен (от 1968 г.), където през 1970 г. се хабилитира с труда „Откриването на низките народни слоеве в руската литература. Към диалектиката на един литературен мотив от Кантемир до Белински”. Няколко семестъра е гост-професор в Залцбург, а през 1972 г. поема литературовед­ск­а­та катедра в Института по славистика и балканология към Саарския университет, която ръководи неотклонно до 1987 г.

    Тук има възможност да задълбочи българистичните традиции, положени от забележителната основателка на Института Линда Садник (1959-1969)1. Същевременно съдейства активно за тяхното разгръщане и чрез новоос­но­ва­ния Български лекторат, в който организираните от Р. Златанова (1973-1977, 1978-1981) ежегодни чествания на Деня на славянската писменост с изложби, поднасяне на венци пред плочата на св. Методий в Елванген, срещи и симпозиуми се превръщат в културни събития. Броят на студентите, в които се запалва траен интерес към бълга­рис­ти­ката, е учудващо голям. По идея на В. Геземан започват разговори за активизиране на контактите между уни­вер­ситетите на Саарбрюкен и София. През есента на 1979 г. той, заедно с възторжения почитател на универсалната културна мисия на светите Кирил и Методий и радетел за изграждане на международни „мостове” на интелектуалния дискурс, лутеранския теолог Г. Хумел и Р. Златанова, водят официални разговори с ректора на Софийския университет Бл. Сендов и представят проект за сътрудничество между двата уни­вер­ситета. Безпрецедентният за Федерална република Германия до­го­вор за сътрудничество, подпи­сан на 19.09.1980 от ректорите, проф. Илчо Димитров и проф. Паул Мюлер, в Саарбрюкен, е в сила до днес и междувременно е обхванал всички специал­нос­­ти и факултети на двата унииверситета. Най-голям успех отбелязват провежданите съвместни археологически разкопки със забележителни на­ход­ки от праисторическо време в Драма, Ямболско.2

    Професор В. Геземан съумява да обедини усилията на българистите от Западна Германия и да издаде сборници с българистични изследвания по повод на двата кон­гре­са по българистика през 1981 и 1986 г. в три от томовете на поредицата „Българска сбирка” (Bulgarische Sammlung, 1980-1990). Съвместно с Г. Марков той публикува през 1988 г. обхватен сборник „Немско-бъл­гар­ски културни отношения 1878-1918” с при­но­си на немски и български изследо­ва­тели, посветен на два важни юбилея: 100-годиш­ни­на­та на Софийския университет и 40-годишнината от създаването на Университета в Саарбрюкен. В резултат на сътруд­ни­чеството между двата университета през същата година излиза от печат и преводът на Р. Златанова „Увод в езикознанието с оглед и на българския език” от титуляра на Института по фонетика и фонология в Саарския университет Макс Манголд.

    Изследователските интереси на В. Геземан обхващат широк кръг проблеми на славянските литератури в типологичен и сравнителен аспект. Трайно място сред тях заемат проучванията му върху българската литература от Възраждането (жанровата й сис­тема (1989), понятието „класично” (1988), К. Миладинов (1981), „Криворазбрана цивилизация” на Д. Войников (1989), лириката на Хр. Ботев (1980, 1981), Бай Ганю и другите (1978), рецепция на немската литература в България през ХІХ в. (1990), П. Р. Славейков „На острова на блажените” (1985) и др.) до наши дни: В. Мутафчиева и нейният роман „Белот за две ръце” (1982), Ив. Маринов, Д. Коруджиев (1986), Б. Априлов (1995) и др. Освен това В. Геземан е автор на многобройни статии за българската лите­ра­ту­ра и за изтъкнати български поети и писатели като Е. Багряна, Хр. Ботев, И. Вазов, Й. Йовков, А. Константинов, Гео Милев, Хр. Огнянов, П. Р. Славейков, А. Страшимиров, Д. Талев, Т. Траянов, К. Христов, П. К. Яворов за представителните енциклопедични справочници Die Weltliteratur. Biographisches, literarhistorisches und bibliographisches Lexikon in Übersichten und Stichworten. Ergänzungsbände. Wien 1968 и сл., Lexikon der Weltliteratur im 20. Jahrhundert, 2. Freiburg im Br. 1961, както и за Reallexikon der Germa­ni­schen Altertumskunde. 2. Aufl., Bd. 4. Berlin, New York 1981. Засвидетелства уди­ви­телна отзивчивост, висока ерудиция и доброжелателна колеги­ал­ност в много­брой­ните си рецензии за славистични публикации по въпроси на славянските лите­ра­ту­ри и културни взаимоотношения, отпечатани в Österreichische Osthefte, Osteuropa. Zeitschrift für Ostforschung, Die Welt der Slaven, Jahrbücher für Geschichte Osteuropas, Südost-Forschungen, Anzeiger für slavische Philologie, Arcadia и др.

    Известно е, че развитието на българистиката във Федерална република Германия - зависи изцяло от личната инициатива на преподавателите в славистичните институти. Усещането за съпринад­леж­ност и дълбока връзка с югоизточно-европейската и специ­ал­но българската духовност за проф. Геземан намира израз не само в активната му научна позиция, но и в умението му да създава свободни пространства за разгръщане на духовен обмен с България още по времето на „желязната завеса”. След „промяната” се наблюдава нова динамика на културната комуникация. В противовес на появилите се държавни програми за намаляване или пълно съкращаване на средствата за славис­тич­ни­те инсти­тути и югоизточно-европейските изследвания в цяла Герма­ния след пада­не­то на Берлинската стена, В. Геземан е сред инициаторите за създаване на ново частно, независимо и надпартийно „Немско-българско дружество за насърчаване на връзките между Германия и България” в областта на науката и културата, със седалище Берлин и филиали в Марбург, Хайделберг и Йена.3 Учредителното заседание на Дружеството се провежда на 31 май 1996 г. в Държавната библиотека, Берлин. Дружеството си поставя за цел да съчетае усилията на изявени българисти след обединението на Германия чрез продължаване на основаната през 1916 г. серия „Българска библиотека”4 от изтъкнатия балканолог и българист Густав Вайганд, Лайпциг, в „Нова поредица” под редакцията на В. Геземан, Р. Златанова, П. Мюлер и Х. Шалер. Междувременно тя наброява 20 тома.5 Някои от обнародваните тук публика­ции представят нови аспекти в развитието на немско-българската надинститу­цио­нална диалогичност.

    В. Геземан участва активно в списването и редактирането на печатния орган на Дру­жеството „Български годишник” от самото начало на издаването му (1997) почти до пос­лед­ните си дни. Списанието съдържа актуални научни приноси от различни области на българистиката (история, литература, европейска политика, общество, култура, език, икономика, право), библиографии, очерци за видни българисти като тези на В. Геземан за И. Конев (2000), Ем. Стайчева (2000), Н. Андреева-Попова (2003), Н. Рандов (2003), Х. Щамлер (2007) и др., представящи ценен източник за бъдеща история на бълга­рис­ти­ката. В отделен дял се поместват рецензии за актуални българистични публикации на немски, английски, български или френски език, в съставянето на които В. Геземан взима дейно участие. От перото му излизат компетентни отзиви за такива значителни публикации като тези на: Т. Мартин за „Българския диаболизъм” (2000), преводите на Н. Рандов в сборника „Български разкази на ХХ в.“ (2000), Л. Удолф за „Лириката на Т. Траянов” (2000), И. Конев за „Българското възраждане и просвещението“ (2003), Пое­зия и проза на „Готфрид Бен” (2004), В. Динова-Русева за „Анна Хен-Йосифова” (2004), Св. Добриянова-Бауер за Мюнхенската художествена школа и „Никола Михайлов” (2004), Л. Хиряева „Структурна типология на руската и българската вълшебна приказка” (2005), Н. Андреева за „Покръстването на българите в немски пиеси от ХVІІІ-ХІХ в.“ (2006), Г. Тиман за „Творчеството на Ем. Попдимитров” (2006), С. Паскалевски, Р. Златанова за „Армънския род на Парис Паризов” (2007), И. Конев „Вук Караджич за българите и европейската българистика” (2009), С. Паскалевски „Проекции на сакрал­но­то в творчеството на балканските художници от 20-40те години на ХХ в.” (2009) и др. Като единствено по рода си българистично списание в Германия „Bulgarien-Jahrbuch” се превръща в неделима част от нейната културна съкровищница и допринася за насърчаване на духовния обмен в обединена Европа.

    С особено вълнение и одухотвореност проф. Геземан говори за големите творци на българската словесност от периода на Възраждането – епоха на преход към наци­о­нал­но обо­со­бен по дух и осмислен като фор­ма автономен литературен изказ: Иван Вазов, Лю­бен Каравелов, Алеко Константинов, а по-късно и Пенчо Славейков. С произ­ве­денията си те представят търсе­ни­ята на две поколения творци по отношение на раз­би­рането и отстояването на литературата като мисия и съдба. Раз­говорите с проф. В. Ге­земан вър­ху бъл­гар­­­­ската лите­ра­­ту­ра и култу­ра вдъхновяват художника Сп. Паска­лев­ски за живописния цикъл „Осветени срещи” (48 табла по 35х50 см), посветен на мисията на писателя. Защото, според художника, всяко сло­вес­но твор­чество е и про­ро­чес­ко де­ло – при­надлежи както на ми­на­ло­то, така и на бъде­ще­то. Цикълът се състои от три инсталации, очертаващи връзката между вербален текст и визуален изказ, т.е. представят синкрестасис, в кой­то всеки от из­браните писа­тели е разгърнат с из­гра­дените от него образи във визуален по­ток, екви­ва­лентен на вер­бал­ния текст. Със своите заявени проекции на диа­логичност и себепроникване художникът-интерпретатор дава художествен израз на уважението си към идеите и творческите откровения на изтък­на­тия изследовател на балканската и славянската култура, на своята творческа съ­при­частност и споделена духовна бли­зост към личностните стремежи и откри­тия на уче­ния. Част от творбите се представят по повод тържественото отбелязване на 80-годиш­ни­ната на проф. В. Геземан в Посолството на Република България в Берлин на 4 ноември 2005 г.

    В. Геземан е член на Дружеството за Югоизточна Европа в Мюнхен от 1953 г., членува в различни комисии към Международния комитет на славистите, както и в Дружеството на филолозите в България. Неговата неотслабваща активност за разви­ти­е­то на българистиката в Германия, интелектуалната му и лична ангажираност към българ­ската наука са високо оценени от държавни и академични институции. Носител е на медал „1300 години България” (1981), на ордените „Кирил и Методий” І ст. и „Св. Климент Охридски” със синя лента (1988), почетен доктор е на Софийския университет „Св. Климент Охридски” (1996), а през 2008 г. е избран за чуждестранен член на Българската академия на науките.

    В. Геземан е съосновател и съиздател на важни поредици и сборници от областта на славистиката и българистиката: Serta Slavica in memoriam Aloisii Schmaus (München 1971), Die Welt der Slaven (1972-1992), Der Bauer Mittel - und Osteuropas im sozio-ökonomischen Wandel des 18. und 19. Jahrhunderts: Beitrag zu seiner Lage und deren Widerspiegelung in der zeitgenössischen Publizistik und Literatur (Köln 1973), както и на многотомните серии Symbolae Slavicae (от 1976), Selecta Slavica (от 1979), Bulgarische Sammlung (от 1980), Typoskript-Edition Hieronymus. Slavische Sprachen und Literaturen (от 1984), Bulgarische Bibliothek N.F. (от 1997), Bulgarien–Jahrbuch (от 1997) и Scripta Slavica (от 1997).

    Неговата необикновена способност да прониква във висшите сфери на позна­ни­е­то, изключителната му етичност, скромност и изисканост, вдъхновяващите разговори с него и човешкото му благородство ще останат незабравими за всички, които са имали удо­вол­ствието да общуват с един учен, отдаден изцяло на голямото си предна­чер­тание.

    Избрана библиография на Волфганг Геземан


    Die bulgarischen Faustübersetzungen. В: Die Welt der Slaven 5, 1960, S. 277-291.

    Nietzsches Verhältnis zu Dostoevskij auf dem europäischen Hintergrund der 80er jahre. В: Die Welt der Slaven 6, 1961, S. 129-156.

    „Serbow Dobyća“. В: Die Welt der Slaven 6, 1961, S. 378-387.

    Ein Brief Aleksandr N. Veselovskijs an Theodor Benfey. В: Die Welt der Slaven 7, 1962, S. 104-105.

    Bohemica aus dem „Denkbuch für Fürst und Vaterland“. В: Die Welt der Slaven 8, 1963, S. 92-99.

    „Altväterliche Bulgaren“. Bemerkungen zur Geburt der bulgarischen Volkserzählung. В: Beiträge zum V. Inter­na­­tionalen Slavistenkongreß Sofia. Göttingen 1963, S. 489-507.

    Der 'Russische Gott'. В: Die Welt der Slaven 9, 1964, S. 407-425.

    Ein Nachtrag zum 'Russischen Gott'. В: Die Welt dewr Slaven 19, 1965, S. 99-102.

    Zur publizistischen Polemik Dostoevskijs. Ein Streiflicht. В: Die Welt der Slaven 10, 1965, S. 400-406.

    Herder’s Russia. В: Journal of the History of Ideas 25, 1965, S. 424-434.

    Die Romankunst Ivan Vazovs. Epische Studien. München 1966, 131 S.

    Die Brüder Miladinov. Zum Ringen um ihr hundertjähriges Erbe. В: Bulgarische Jahrbücher 1, 1968, S. 377-384.

    Zur Rezeption der Eisenbahn durch die russische Literatur. В: Slavistische Studien zum VI. Internationalen Slavistenkongreß. München 1968, S. 349-371.

    Stilfiguren in Čechovs „Smert’ činovnika“. В: Serta Slavica in memoriam Aloisii Schmaus. München 1971, S. 201-207.

    „Junges Deutschland“ und russische Literatur. Ein typologischer Vergleich. В: Deutsche Studien 38, 1972, S. 204-216.

    Die Entdeckung der unteren Volksschichten durch die russische Literatur. Zur Dialektik eines literarischen Mo­tivs von Kantemir bis Belinskij. Wiesbaden 1972, 315 S.

    2 x 2. Ein Topos. Russische Belege und Varianten. В: Die Welt der Slaven 18, 1973, S. 153-162.

    Zur Deutung romantischer Dämonie im Erzählwerk Michail P. Pogodins. В: Wiener Slavis­ti­sches Jahrbuch 18, 1973, S. 144-150.

    Zur Funktion des J in der urslavischen Syncharmonie. В: Xenia Slavica. Papers presented to Gojko Ružičić on the occasion of his seventy-fifth birthday. 2nd february 1969. Den Haag, Paris 1975 [= Slavic Printings and Re­printings, 279], S. 43-48.

    Zum Stellenwert der slavischen Versionen des Vater-Sohn-Kampfmotivs in der Heldenlied­dich­tung. В: Anzei­ger für slavische Philologie 9, 1977, S. 59-75.

    Grundzüge der russischen Zensur im 18. Jahrhundert. В: Buch- und Verlagswesen im 18. und 19. Jahrhundert. Ber­lin 1977, S. 60-75.

    Nikola Pribić 65 Jahre. В: Südosteuropa-Mitteilungen 18, 1978, 4, S. 80-81.

    Baj Ganju und die anderen. Eine komparativ-typologische Studie. В: Referate und Beiträge zum VIII. Internationalen Slavistenkongreß, Zagreb 1978. München 1978 [Slavistische Bei­trä­ge, 119], S. 49-75.

    Vorwort. В: Gerhard Gesemann. Heroische Lebensform. Zur Literatur und Wesenskunde der balkanischen Patriarchalität. Nachdruck der Erstausgabe Berlin 1943. Neuried 1979, S. 1 [Selecta Slavica, 1].

    Zur Rezeptionsproblematik „Baj Ganju“. В: Bulgarische Sprache, Literatur und Geschichte. Neuried 1980, S. 191-202 [Bulgarische Sammlung, 1. Studien Südosteuropa-Gesellschaft, 27].

    Zar oder Zimmermann? Zu Herrschafts- und Leistungswissen in der russischen Literatur. В: Wirtschaft, Technik und Geschichte. Beiträge zur Erforschung der Kulturbeziehungen in Deutschland und Osteuropa. Festschrift für Albrecht Timm zum 65. Geburtstag. Berlin 1980, S. 155-162.

    Текстуално-лингвистични наблюдения върху лириката на Христо Ботев („Елегия”). В: Език и литература 1980, кн. 6, S. 74-80. Също в: Български език 1981, 1, S. 30-35.

    Slavistische Literaturwissenschaft. Kritischer Forschungsüberblick. В: Osteuropa 40, 1980, 8-9, S. 861-872.

    Zur literarischen Diatopik von 'Heimweh'. Vasilij Tredjakovskij und Konstantin Miladinov. В: Komparatistik: theoretische Überlegungen und südosteuropäische Wechselseitigkeit. Fest­schrift für Zoran Konstantinović. Heidel­berg 1981, S. 369-378.

    Zur bulgarischen Wiedergeburt: Diachronie, Synchronie, Dynamik. In: 1300 Jahre Bulgarien. Neuried 1981, S. 191-210 [Bulgarische Sammlung, 2. Studien Südosteuropa-Gesellschaft, 29].

    Zu Leben und Werk Gerhard Gesemanns. В: G. Gesemann: Gesammelte Abhandlungen. Neuried 1981 [Selecta Slavica, 4. Teilband 1], S. 5-6.

    Vera Mutafčievas Roman „Belote zu zweit“. Zur Kunst- und Emantipationstangente. В: Die Slawischen Sprachen 2, 1982, S. 11-15.

    Emil Georgiev (10.I.1910-1.V.1982). В: Südost-Forschungen 41, 1982, S. 355-356.

    Lev Tolstoj als 'narrativer Theologe'. В: Festschrift für Wilhelm Lettenbauer zum 75. Ge­burts­tag. Freiburg i. Br. 1982, S. 14-28.

    Dolch und Leier. Karl Sands russisches Echo. В: Kulturbeziehungen in Mittel- und Osteuropa im 18. und 19. Jahrhundert. Festschrift für Heinz Ischreyt zum 65. Geburtstag. Berlin 1982, S. 53-62.

    Zur Valenz von Vera Panovas Trediakovskij-Drama. В: Literatur- und Sprachentwicklung in Osteuropa im 20. Jahrhundert. Ausgewählte Beiträge zum Zweiten Weltkongreß für Sowjet- und Osteuropastudien. Berlin 1982, S. 65-69.

    Към изследването на българското Възраждане: диахрония, синхрония, динамика. В: Първи Между­на­ро­ден конгрес по българистика, доклади. Българската култура и взаимодействието й със световната култу­ра, 3. Възрожденска култура. Българската култура 1878-1944 г. Съвременна българска култура. София 1983, S. 29-38.

    Isaakiaden: Vaculíks 'Axt' in Händen deutscher Väter. В: Die Welt der Slaven 28, 1983, S. 24-37.

    Nestors Vladimir (980-988). Instanzen seiner Vertextung. В: Studia Slavica in honorem viri doctissimi Olexa Hor­batsch, 2. Beiträge zur Ostslavischen Philologie. München 1983, S. 16-32.

    Seelenfänger bei Maksim Gor’kij und Ivan Klima. Ein komparatives Theatermotiv. В: Die Welt der Slaven 28, 1983, S. 372-391.

    Barock: onoma- oder semasiologisch? В: Festschrift für Nikola Pribić. Neuried 1983 [Selecta Slavica, 9], S. 125-138.

    Vergleichende Analyse der Originalität des Kievo-Pečersker Paterikon. В: Slavistische Studien zum IX. Inter­na­tio­nalen Slavistenkongreß in Kiev 1983. Köln, Wien 1983, S. 129-143.

    Stoff, Motiv etc. Bemerkungen zur Terminologie. В: Slavistisches Spektrum. Festschrift für Maximilian Braun zum 80. Geburtstag. Wiesbaden 1983, S. 120-127.

    Rhetorische ostanovka. Der Prolog zum „Stancionnyj smotritel’“. В: Aspekte der Slavistik. Festschrift für Josef Schrenk. München 1983, S. 42-47.

    Slučevskijs 'Posle kazni v Ženeve'. Zur Semiose und Diachronie. В: Die Welt der Slaven 29, 1984, S. 225-235.

    Penčo Slavejkovs „Insel der Seligen“: Prisma – Spiegel – Brennspiegel. В: Mitteilungen des Bulgarischen Forschungsinstitutes in Österreich 7, 1985, H. 1, S. 73-83.

    G. Gesemann: Der Lockvogel. Eine bulgarische Novelle aus dem Nachlaß des Slavisten an der Deutschen Universität Prag. В: Einundzwanzig Beiträge zum 2. Internationalen Bulga­ris­tik­kongreß in Sofia 1986. Neuried 1986 [Bulgarische Sammlung, 6], S. 33-50.

    A ne po zamyšleniju Bojanju: nochmals zur Frage der Polemik im Igorlied. В: Festschrift für Herbert Bräuer zum 65. Geburtstag am 14. April 1986. Köln 1986, S. 111-124.

    Amplituden bulgarischer Gegenwartsprosa: am Beispiel Ivan Marinovs und Dimităr Koru­d­žievs. В: Ein­und­zwan­zig Beiträge zum 2. Internationalen Bulga­ris­tik­kongreß in Sofia 1986. Neuried 1986 [Bulgarische Sammlung, 6], S. 51-65.

    Zur Motivik der russischen Volksballade als Gattungskonstituens. В: Beiträge zur russischen Volksdichtung. Berlin 1987, S. 124-135.

    Die altslavische Religion im Lichte der Brüdermission. В: Symposium Methodianum. Beiträ­ge der Internationalen tagung in Regensburg, 17.-24.4.1985 zum Gedenken an den 1100. Todestag des hl. Method. Neuried 1988 [Selecta Slavica, 13], S. 117-122.

    Der Begriff 'Klassik' und die bulgarische Literatur. В: Slavistische Studien zum 10. Interna­tio­nalen Slavis­ten­kongreß in Sofia 1988. Köln 1988, S. 335-344.

    Die Berücksichtigung deutscher Literatur in der „Bălgarska Christomatija“ durch I. Vazov und K. Veličkov. В: Deutsch-bulga­ri­sche Kulturbeziehungen 1878-1918. Sofia 1988, S. 60-71.

    Немско-български културни отношения: 1878-1918. Deutsch-bulgarische Kulturbe­ziehun­gen: 1878-1918. Hrsg. von W. Gesemann und G. Markov. Sofia 1988, S. 312.

    Zum Realismus in slavistischer Sicht. В: Slavic Themes. Papers from two Hemispheres. Festschrift for Austra­lia. Neuried 1988, S. 117-126 (mit Peter Burg).

    Gedanken zu einem möglichen neubulgarischen Kulturmodell. В: Von der Pruth-Ebene bis zum Gipfel des Ida. Fest­schrift für Emanuel Turczynski. München 1989, S. 55-63.

    Dobri Vojnikovs „Falschverstandene Zivilisation“. Ein Fall von Diatopik.В: Primi sobran’e pestrych glav. Fest­schrift für Peter Brang zum 65. Geburtstag. Bern (u.a.) 1989 [Slavica Helvetica, 39], S. 69-78.

    Fremde Impulse bei der Ausbildung des Gattungssystems in der bulgarischen Wiederge­burts­literatur. В: Kulturelle Traditionen in Bulgarien. Bericht über das Kolloquium der Südost­eu­ro­pa-Kommission 16.-18.Juni 1987 [Abhandlungen der Akademie der Wissenschaften in Göttingen. Phil.-Hist. Klasse, 3. Folge, Nr. 177]. Göttingen 1989, S. 251-260.

    Gerhard Gesemann: Dichter und Gelehrter. Ein Sohn Lichtenbergs. В: Lichtenberg. Die Geschichte eines braunschweigischen Dorfes von seinen Anfängen bis heute. Salzgitter 1989 [Beiträge zur Stadtgeschichte, 5], S. 351-356.

    Rezeptionsbedingungen deutscher Literatur in Bulgarien im 19. Jahrhundert. В: Bulgaristik-Symposium Mar­burg. Neuried 1990 [Bulgarische Sammlung, 7], S. 31-40.

    Gerhard Gesemann: ein bedeutender Gelehrter und Schriftsteller aus Lichtenberg. В: Gerhard Gesemann: Erzäh­lun­gen. Salzgitter 1990 [Beiträge zur Stadtgeschichte, 7], S. 9-24.

    Der kulturelle Überläufer. Überlegungen anhand slavischen Textmaterials. В: Festschrift für Erwin Wedel zum 65. Geburtstag. München 1991 [Slavische Sprachen und Literaturen, 20], S. 57-70.

    Slavische Gegenwartsliteraturen als komparatistisches Desiderat. В: Aspekte kultureller Integration. Festschrift zu Ehren Prof. Dr. Antonín Mĕšt’an. München 1991 [Integrale Anthropologie, 7], S. 129-144.

    Boris Aprilovs 'Weites In-See-Stechen'. Bilanzierung einer Erzählung im Verlöschen des Sozialistischen Rea­lis­mus. В: Festschrift für Hans-Bernd Harder zum 60. Geburtstag. München 1995, S. 115-124.

    Die Bulgaristik in pragmatischer Sicht. В: Bulgarien-Jahrbuch 1997. Marburg/Lahn 1997, S. 26-34.

    Zur Neuausgabe der „Zweiundsiebzig Lieder des bulgarischen Volkes“, übersetzt und nachge­dichtet von Gerhard Gesemann. В: Bulgarien-Jahrbuch 1997. Marburg/Lahn 1997, S. 35-37.

    Slavistische Literaturwissenschaft: Ausgrenzung oder Korrelat? В: Ars Philologica. Festschrift für Baldur Pan­zer zum 65. Geburtstag. Frankfurt a. M., Berlin, Bern, Bruxelles, New York, Wien 1999, S. 563-569.

    Ilija Konev zum 70. Geburtstag. В: Bulgarien-Jahrbuch 1998/1999. Marburg/Lahn 2000, S. 141-142.

    Emilija Stajčeva. В: Bulgarien-Jahrbuch 1998/1999. Marburg/Lahn 2000, S. 143-144.

    Zdenĕk Urban zum Gedenken. В: Bulgarien-Jahrbuch 1998/1999. Marburg/Lahn 2000, S. 147-148.

    Prof. Dr. Nadežda Andreeva-Popova. В: Bulgarien-Jahrbuch 2000/2001. München 2003, S. 123-124.

    Norbert Randow. Ehrenmitglied der Deutsch-Bulgarischen Gesellschaft e. V./ Berlin 4. November 2000. В: Bul­ga­rien-Jahrbuch 2000/2001. München 2003, S. 125-126.

    Bogomilentum in Niedersachsen. В: Dialog i duchovnost, t. I. Festschrift für Rumjana Zlatanova zum 60. Ge­burtstag. Sofija: Temto 2006, S. 178-192.

    Nachruf auf Heinrich Andrey Stammler. В: Bulgarien-Jahrbuch 2007. München 2007, S. 207-210.



    Literarischer Nachlass – Heinrich A. Stammler. Einführung. Kurzkommentar zu den Ge­dichten. В: Bulgarien-Jahr­buch 2008. München 2009, S. 197-199, 216-218.
    проф. д.ф.н. Румяна Златанова



    1 Срв. напр. Zlatanova, R.: Ein Kapitel Geschichte der Slawistik in der BRD. Paläoslawistik an der Universität des Saarlandes (1959-1969). B: Palaeobulgarica IV. 1980, 1, c. 88-105; Творчески юбилей на Линда Садник. В: Palaeobulgarica V. 1981, 2, с. 120-123.

    2 Откритият през 1995 г. единствен по рода си в Германия Bulga­ricum (Инсти­тут за български език и култура) в Саарбрюкен поражда с ре­ша­ва­що­то съдействие на проф. Г. Хумел учредяването на съответен Germanicum (Ин­ститут за немски хуманитар­ни и социални науки) към Ректората на СУ през 1996 г.

    3 Президент е проф. dr.h.c. Хелмут Шалер, членове на Президиума: д-р Барбара Байер, проф. Ханс-Дитер Дьопман, проф. Юрген Кристофсон, проф. Габриела Шуберт; между почетните членове на Дружеството са: проф. dr.h.c. Волфганг Геземан, д-р Хорст Рьолинг, dr.h.c. Норберт Рандов и др.

    4 До 1919 са обнародвани девет тома от водещи български автори в областта на историята (A. Ишир­ков, В. Златарски, Н. Станев), етнографията (M. Арнаудов), стопанските науки (В. Радославов, Й. Дан­чов), народната поезия (П. Р. Славейков) и литературата (П. Ю. Тодоров) и др.

    51. Gesemann, G.: Zweiundsiebzig Lieder des bulgarischen Volkes. Marburg 1996; 2. Rader, H.: Auf Um­wegen zu sich selbst. Blaga Dimitrovas Roman 'Otklonenie'. Marburg 1997; 3. Grunewald, K., D. Stoilov: Natur- und Kulturlandschaften Bulgariens. Landschaftsökologische Bestandsaufnahme, Entwicklungs- und Schutz­potential. Marburg 1998; 4. Sofronieva, Tz.: Gefangen im Licht. Lyrik bulgarisch und deutsch. Deutsche Über­setzung von G. Tiemann. Marburg 1999; 5. Jowkow, J.: Ein Frauenherz und andere Erzählungen. Ins Deutsche übertragen von H. Herboth. Marburg 1999; 7. Paskov, B.: Zehn Traumgespanne. Lyrik bulgarisch und deutsch. Deutsche Übersetzung von A. Uhlig. Marburg 2001; 8. Rolly, H.: Soziale Arbeit in Bulgarien. München 2005; 9. Endler, D. (Hg.): Deutsch-bulgarische Begegnungen in Kunst und Literatur während des 19. und 20. Jahrhunderts. München 2006; 10. Paskalevski, Sp., M. Tietze, R. Zlatanova (Hg.): 9 + 1. Katalog zur Aus­stel­lung anlässlich des X. Salon des Arts 2005 im Kulturpalast, Sofia. Zweisprachig deutsch und bulgarisch. München 2005; 11. Döpmann, H.-D.: Kirche in Bulgarien von den Anfängen bis zur Gegenwart. München 2006; 12. Paskalevski, Sp.: Die Vita des Heiligen Methodius. Zweisprachig bulgarisch und deutsch. München 2006; 13. Abt Fromme, B. OCist, R. Zlatanova (Hg.): Bulgarien in Himmerod. Zweisprachig bulgarisch und deutsch. München 2008; 14. Dimitrov, G.: Kultur im Transformationsprozess Osteuropas. Zum Wandel kultureller Insti­tu­tionen am Beispiel Bulgariens nach 1989. München 2009; 15. Schaller, H., R. Zlatanova (Hg.): Symbolae Ecclesiasticae Bulgaricae. Vorträge anlässlich des 80. Geburtstages von H.-D. Döpmann. München-Berlin 2011; 16. Schaller, K., R. Zlatanova (Hg.): Silvae Bulgaricae. Vorträge anlässlich des 80. Geburtstages von Dr. H. Röhling. München-Berlin 2012; 17. Schaller, H., R. Zlatanova (Hg.): Kontinuität gegen Widerwärtigkeit. Vorträge anlässlich des 80. Geburtstages von Dr.h.c. Norbert Randow. München-Berlin-Washington D.C. 2013; 18. Popova, D.: Authentizität, Medialität und Identität. Wege der Definition und Transformation „authen­ti­scher bulgarischer Musiken“. München-Berlin-Washington D.C. 2013; 19. Kostov, K., K. Steinke (Hg.): Brevis Gram­ma­tica Bulgarica von Andreas Pásztory. München-Berlin-Washington D. C. 2013; 20. Kristophson, J., R. Zlatanova (Hg.): Non solum philologus. Vorträge anlässlich des 70. Geburtstages von Prof. Dr. Dr.h.c. Helmut Wil­helm Schaller. München-Berlin-Washington D.C. 2014.

    Румяна Златанова



    Коьрта
    Контакты

        Главная страница


    Волфганг Геземан е роден на 28 юли 1925 г

    Скачать 142.09 Kb.