• ОБЩИ ПОЛОЖЕНИЯ Чл. 1.
  • Глава втора ПРОВЕЖДАНЕ НА ОБУЧЕНИЕТО Чл. 11 .
  • Глава трета ПРОВЕЖДАНЕ НА ДЪРЖАВЕН ИЗПИТ Чл. 2 7 .



  • страница1/3
    Дата13.03.2018
    Размер0.59 Mb.

    За придобиване на специалност в системата на здравеопазването Глава първа общи положения чл


      1   2   3

    ПРОЕКТ
    НАРЕДБА

    № ……………………………



    за придобиване на специалност в системата на здравеопазването


    Глава първа

    ОБЩИ ПОЛОЖЕНИЯ
    Чл. 1. (1) С тази наредба се уреждат условията и редът за провеждане на обучението за придобиване на специалност в системата на здравеопазването и финансирането му.

    (2) С наредбата се определя и номенклатурата на специалностите в системата на здравеопазването съгласно приложение № 1.


    Чл. 2. Обучението за придобиване на специалност в системата на здравеопазването се състои в усвояване на теоретични знания и практически умения по специалност, която обхваща обособен раздел на медицинската наука и практика и завършва с държавен изпит.
    Чл. 3. (1) Специалност в системата на здравеопазването се придобива след изпълнение на учебната програма и успешно положен практически и теоретичен изпит пред държавна изпитна комисия, определена със заповед на министъра на здравеопазването.

    (2) Обучението за придобиване на специалност и държавният изпит се провеждат на български език.

    (3) Не може да се провежда едновременно обучение за придобиване на повече от една специалност.
    Чл. 4. (1) Специалност по реда на тази наредба могат да придобиват правоспособни медицински специалисти с висше образование по специалностите от професионални направления „Медицина“, „Дентална медицина“, „Фармация“ и „Здравни грижи“.

    (2) Специалност по реда на тази наредба могат да придобиват и немедицински специалисти с висше образование, ако има определена специалност за тях в номенклатурата на специалностите.


    Чл. 5. (1) Теоретичното обучение се провежда от:

    1. висши училища, получили положителна акредитационна оценка по Закона за висшето образование;

    2. национални центрове по проблемите на общественото здраве, получили акредитация по съответната специалност по реда на Закона за висшето образование;

    3. Военномедицинската академия по военномедицинските специалности.

    (2) Практическото обучение се провежда в следните институции, наричани за краткост „бази за обучение“:

    1. заведенията по ал. 1;

    2. лечебни заведения, получили положителна акредитационна оценка за обучение на студенти и специализанти по чл. 90, ал. 1, т. 3 от Закона за лечебните заведения, които имат възможност за изпълнение на учебната програма за специалността или на съответните раздели или модули от нея.
    Чл. 6. Висшите училища организират, регистрират, провеждат и контролират теоретичното обучение за придобиване на специалност, базите за обучение – практическото обучение за придобиване на специалност, а Военномедицинската академия – обучението по военномедицинските специалности.
    Чл. 7. Министърът на здравеопазването планира, координира и контролира дейностите по провеждане на обучението за придобиване на специалност в системата на здравеопазването.
    Чл. 8. (1) В Министерството на здравеопазването се водят регистър на специализантите и регистър на придобилите специалност в системата на здравеопазването.

    (2) Регистърът на специализантите съдържа:

    1. пореден номер в регистъра;

    2. имената по документ за самоличност на специализанта, гражданство и единен граждански номер/личен или друг идентификационен номер на чужденеца от документа за самоличност;

    3. придобитата от специализанта образователно-квалификационна степен, специалност и професионална квалификация, серия, номер и регистрационен номер на дипломата за висше образование, дата на издаване и висшето училище, издало дипломата;

    4. наименование на специалността и институциите, в които се провежда обучението;

    5. номер и дата на сключения трудов договор по чл. 11, ал. 1 или на заповедта на ръководителя на висшето училище по чл. 11, ал. 2 и 3;

    6. промяна в обстоятелствата по провеждане на обучението за придобиване на специалност (прекъсване на обучението, прекратяване на обучението, признаване на етап от обучението и др.);

    7. сесията и годината на допускане до държавния изпит.

    (3) Регистърът на придобилите специалност съдържа:

    1. данните по ал. 2, т. 1, 2, 3 и 4;

    2. сесията и годината на полагане на държавния изпит;

    3. серия, номер и дата на издаване на свидетелството за призната специалност.

    (4) Ръководителите на висшите училища и на Военномедицинската академия изпращат в Министерството на здравеопазването на хартиен и на електронен носител:

    1. данните по ал. 2, т. 2, 3, 4, 5 и 6 за регистрираните от тях специализанти ежемесечно до 5-то число;

    2. данните по ал. 3, т. 1 и 2 в едномесечен срок от полагането на държавния изпит за придобиване на специалност;

    3. данните по ал. 3, т. 3 в едномесечен срок от получаване на регистрационен номер в регистъра на придобилите специалност.

    (5) Министерството на здравеопазването изпраща на съответното висше училище или на Военномедицинската академия номерата от регистъра на специализантите в 14-дневен срок от получаване на информацията за регистъра на специализантите.

    (6) Министерството на здравеопазването изпраща на съответното висше училище и на Военномедицинската академия поредния номер в регистъра на придобилите специалност за вписване в свидетелството за призната специалност на съответното лице в 14-дневен срок от получаване на информацията за регистъра на придобилите специалност.
    Чл. 9. (1) Обучението за придобиване на специалност се провежда по учебни програми съгласно номенклатурата на специалностите, утвърдени от министъра на здравеопазването.

    (2) Учебните програми се разработват от националния консултант по съответната специалност, а когато няма определен такъв – от председател на изпитна комисия за държавен изпит за специалност, определен от министъра на здравеопазването.

    (3) Лицата по ал. 2, разработили учебните програми ги съгласуват със съответната съсловна организация и ги предлагат на министъра на здравеопазването за утвърждаване.

    (4) Учебните програми за военномедицинските специалности се разработват от Военномедицинската академия.

    (5) Министерството на здравеопазването изпраща утвърдените учебни програми на висшите училища, които ги публикуват на интернет страниците си.

    (6) В учебните програми по ал. 1 се включва:

    1. задължителното теоретично и практическо обучение и тяхната продължителност съгласно срока, определен в приложение № 1;

    2. разпределението по области или модули от медицинската наука и практика и тяхната продължителност;

    3. знанията, уменията и компетентностите, които специализантът следва да придобие;

    4. основни медицински умения за диагностика и лечение (включително работа със специфична апаратура, медицински изделия и др.) по високоспециализирани дейности, които попадат в обхвата на съответната специалност.

    (7) При необходимост лицата по ал. 2 актуализират учебните програми за придобиване на специалност в съответствие с развитието на медицинската наука и практика и ги предлагат на министъра на здравеопазването за утвърждаване.

    (8) Актуализираните учебни програми се прилагат по отношение на започналите обучение за придобиване на специалност след утвърждаването им.


    Чл. 10. (1) В случаите, когато се провежда обучение за придобиване на втора специалност, в която има раздели или модули, изучавани в първата, тези части от учебната програма със съответните срокове могат да бъдат признати при условия и по ред, определени от висшите училища.

    (2) Признаването на части от учебната програма по ал. 1 може да обхваща не повече от половината от продължителността на обучението по втората специалност, посочена в Приложение № 1.“


    Глава втора

    ПРОВЕЖДАНЕ НА ОБУЧЕНИЕТО
    Чл. 11. (1) Обучението за придобиване на специалност, при която се извършват лечебно-диагностична дейност или здравни грижи, наричана за краткост „клинична специалност“, се осъществява въз основа на сключен трудов договор на пълно работно време с база за обучение по съответната специалност за срока на специализация.

    (2) Обучението за придобиване на специалност, при която не се извършват лечебно-диагностична дейност или здравни грижи, наричана за краткост „неклинична специалност“, се осъществява въз основа на заповед на ректора на висшето училище.

    (3) Обучението за придобиване на военномедицинска специалност се осъществява въз основа на заповед на началника на Военномедицинската академия.

    (4) В договора по ал. 1 задължително се посочва, че ръководителят на базата за обучение осигурява присъствието на специализанта в друго лечебно заведение или в национален център по проблемите на общественото здраве за модулите и разделите от учебната програма, които базата за обучение не може да проведе.


    Чл. 12. (1) Обучението за придобиване на клинична специалност започва от датата на постъпване на специализанта на работа в базата за обучение въз основа на договор по чл. 11, ал. 1, а обучението за придобиване на неклинична специалност започва от датата, посочена в заповедта на ректора на висшето училище.

    (2) Обучението за придобиване на военномедицинска специалност започва от датата, посочена в заповедта на началника на Военномедицинската академия.


    Чл. 13. (1) В 7-дневен срок от сключването на трудовия договор по чл. 11, ал. 1 базата за обучение изпраща във висшето училище, с което има сключен договор, заверени копия на следните документи:

    1. документ за самоличност на специализанта;

    2. диплома за придобитата от специализанта професионална квалификация в Република България или документ, удостоверяващ правото на специализанта да упражнява съответната професия, когато професионалната квалификация е придобита в друга държава;

    3. трудов договор на специализанта с базата за обучение;

    4. копие на заповедта за присъждане на положителна акредитационна оценка на лечебното заведение за обучение на специализанти по съответната специалност.

    (2) В седемдневен срок от получаване на документите по ал. 1 висшето училище проверява дали специализантът е приет в съответствие с изискванията на настоящата наредба, регистрира специализанта и издава книжка за специализация. В нея се вписва регистрационният номер на специализанта от регистъра на специализантите.

    (3) Когато специализантът се обучава по неклинична специалност висшето училище, издало заповедта за провеждане на обучението регистрира специализанта и издава книжката за специализация.

    (4) Книжката за специализация по военномедицинските специалности се издава от Военномедицинската академия.


    Чл. 14. (1) Теоретичното обучение се провежда в редовна форма, а ако е предвидено в учебната програма може да се провежда и дистанционно.

    (2) Практическото обучение по клиничните специалности се провежда на пълно работно време, съобразно характера на дейностите по съответната специалност. Обучението се осъществява чрез личното участието на специализанта в дейностите, извършвани в базата за обучение, като той носи отговорност за извършваната от него дейност.

    (3) Трудовото възнаграждение на специализанта, получавано за извършваната от него дейност, не може да бъде по-малко от минималния месечен размер на осигурителния доход, определен със Закона за бюджета на Държавното обществено осигуряване за съответната календарна година.

    (4) Практическото обучение по неклиничните специалности се извършва съобразно утвърдената учебна програма.

    (5) Колоквиумите, предвидени в учебната програма, се провеждат пред комисия, определена със заповед на ръководителя на базата за обучение, която се състои от най-малко двама членове.
    Чл. 15. (1) Обучението за придобиване на специалността „Обща медицина“ се провежда съобразно учебната програма за срок от три години, от които теоретично обучение – 8 месеца, и практическо обучение – 28 месеца.

    (2) В продължителността на практическото обучение по ал. 1 се включват най-малко 6 месеца обучение в акредитирано лечебно заведение за болнична помощ и най-малко 6 месеца – в амбулатория за първична медицинска помощ, акредитирана за обучение по „Обща медицина“.


    Чл. 16. (1) Базите за обучение обявяват целогодишно, включително на интернет-страниците си, свободните длъжности за специализанти, които могат да бъдат: „лекар, специализант“, „лекар, специализант по обща медицина“ „лекар по дентална медицина, специализант“, „медицинска сестра, специализант“, „акушерка, специализант“, „фелдшер, специализант“, „рехабилитатор, специализант“, „инспектор по обществено здраве, специализант“. За лицата с немедицинско образование се обявява подходяща за тях длъжност за специализант.

    (2) Заемането на длъжностите по ал. 1 се извършва в съответствие с изискванията на Кодекса на труда.

    (3) Времето, през което лекарите, лекарите по дентална медицина, медицинските сестри, акушерките, фелдшерите, рехабилитаторите и инспекторите по обществено здраве работят по трудов договор с база за обучение на длъжност, различна от посочената в ал. 1, не се зачита за обучение за придобиване на специалност.
    Чл. 17. (1) Приемът на специализанти по неклинични специалности се извършва след проведен конкурс по документи по ред, определен от висшите училища.

    (2) Местата за специализанти по ал. 1 се определят от ректора на висшето училище или определено от него длъжностно лице.

    (3) Предложения за места по ал. 2 до висшето училище, с което имат сключен договор за обучение на специализанти, подават и националните центрове по проблемите на общественото здраве, които извършват обучение по съответната специалност.

    (4) Редът и сроковете за подаване на предложенията по ал. 3 се определят от висшите училища.

    (5) Висшите училища обявяват на интернет-страниците си определените от тях места за специализанти по неклинични специалности.
    Чл. 18. (1) Гражданите на държава – членка на Европейския съюз, другите държави от Европейското икономическо пространство и Швейцария, придобили професионалната си квалификация в държава, различна от Република България, могат да започнат обучение за придобиване на специалност след признаване на професионалната им квалификация по реда на Закона за признаване на професионални квалификации.

    (2) Чужденците, извън тези по ал. 1, могат да кандидатстват за обучение за придобиване на специалност в системата на здравеопазването при следните условия:

    1. владеят български език и професионалната терминология на български език и имат призната професионална квалификация по медицинска професия по реда на Закона за признаване на професионални квалификации в случаите по чл. 186, ал. 3, т. 2 от Закона за здравето, или

    2. владеят български език и професионалната терминология на български език и успешно са положили изпит в случаите по чл. 186, ал. 3, т. 3, буква „а“ от Закона за здравето.

    (3) Лицата, придобили професионална квалификация по немедицинска професия в чужбина, могат да кандидатстват за обучение за придобиване на специалност след признаване на висшето им образование по реда на Закона за висшето образование.
    Чл. 19. (1) Ръководителят на базата за обучение определя за ръководител на специализанта лице с призната специалност и трудов стаж по нея не по-малко от 5 години.

    (2) Ръководителят на специализанта:

    1. изработва индивидуален учебен план в срок до един месец от сключването на трудовия договор или издаването на заповедта за провеждане на обучението, който включва и списък със задължителните умения и компетентности, които специализантът следва да придобие по време на обучението си; индивидуалният учебен план се утвърждава от ръководителя на базата за обучение;

    2. участва в провеждането на колоквиумите;

    3. контролира и съдейства за изпълнението на изискваните по учебната програма практически дейности (изследвания, операции, манипулации и др.);

    4. оценява напредъка на специализанта в края на всяка година от обучението на специализанта и отбелязва задължителните умения и компетентности, които специализантът е овладял до момента;

    5. изготвя атестат за практическата дейност, реализирана по време на обучението и изпълнението на индивидуалния учебен план.

    (3) Лицата по ал. 2 могат да бъдат ръководители на не повече от трима специализанти.


    Чл. 20. (1) Практическото обучение по модули и раздели, които не могат да се провеждат в базата за обучение, се провежда в други лечебни заведения или национални центрове – бази за обучение.

    (2) Условията и редът за провеждане и финансиране на практическото обучение на специализантите за времето, за което се обучават в друго лечебно заведение или национален център се определят в договор между базата за обучение на специализанта и приемащото лечебно заведение или национален център.

    (3) Приемащото лечебно заведение или национален център издава на специализанта удостоверение за преминатия модул или раздел от учебната програма.

    (4) Част от практическото обучение може да се провежда и в чужбина със съгласието на ръководителя на базата за обучение.


    Чл. 21. (1) Висшите училища обявяват на интернет-страниците си план-график за провеждане на включеното в учебните програми теоретично обучение по различните специалности и определените от тях такси за участие.

    (2) Специализантът може да провежда теоретичното си обучение както във висшето училище, с което базата за обучение има сключен договор, така и в друго избрано от него висше училище.

    (3) Висшето училище издава удостоверение за преминатото от специализанта теоретично обучение.
    Чл. 22. (1) Медицински специалисти, които са провели етап на обучение за придобиване на специалност в чужбина и имат право да упражняват медицинска професия съгласно Закона за здравето, могат да продължат обучението си по същата специалност по реда на тази наредба след признаване на проведения период на обучение, при условия и по ред, определени от висшето училище, с което базата за обучение има сключен договор или в което е записан специализантът.

    (2) Лица, провели обучение по специалност от номенклатурата на специалностите в чужбина по програма, съответстваща на утвърдената от министъра на здравеопазването учебна програма по съответната специалност, могат да подадат документи за допускане до държавен изпит в избрано от тях висше училище.

    (3) Преценката за това, дали е изпълнена утвърдената от министъра на здравеопазването учебна програма, се извършва по ред и условия, определени от висшето училище.

    (4) При извършване на преценката по ал. 3 задължително се изискват становища на най-малко двама специалисти по съответната специалност, заемащи академична длъжност „доцент“ или „професор“.


    Чл. 23. (1) Обучението за придобиване на клинична специалност се прекъсва в следните случаи:

    1. при ползване на отпуск, различен от платения годишен отпуск за съответната календарна година;

    2. при налагане на наказание заличаване от регистъра на регионалната колегия на съответната съсловна организация за срока на заличаването;

    3. в случаите по чл. 192 и 193 от Закона за здравето.

    (2) Обучението за придобиване на неклинична или военномедицинска специалност се прекъсва със заповед на ръководителя на висшето училище или Военномедицинската академия в следните случаи:

    1. поради бременност, раждане и осиновяване и отглеждане на дете за предвидените в Кодекса на труда срокове;

    2. при временна неработоспособност, продължила повече от 1 месец;

    3. по молба на специализанта за период не по-дълъг от общо 6 месеца;

    4. при налагане на наказание заличаване от регистъра на регионалната колегия на съответната съсловна организация за срока на заличаването;

    5. в случаите по чл. 192 и 193 от Закона за здравето;

    6. провеждане на обучението за придобиване на специалност или на част от него в чужбина.


    Чл. 24. (1) Обучението за придобиване на клинична специалност се прекратява в следните случаи:

    1. прекратяване на трудовия договор с базата за обучение;

    2. наложено с влязла в сила присъда наказание, свързано с упражняването на професията.

    (2) Обучението за придобиване на неклинична или военномедицинска специалност се прекратява със заповед на ръководителя на висшето училище или Военномедицинската академия в следните случаи:

    1. показани слаби резултати при усвояването на учебната програма;

    2. наложено с влязла в сила присъда наказание, свързано с упражняването на професията;

    3. по молба на специализанта.


    Чл. 25. (1) Ръководителите на базите за обучение уведомяват висшето училище, регистрирало специализанта за настъпилите обстоятелства по чл. 23, ал. 1 и чл. 24, ал. 1 в 7-дневен срок.

    (2) Висшите училища и Военномедицинската академия изпращат в Министерството на здравеопазването копие на заповедта за прекъсване или прекратяване на обучението за придобиване на неклинична или военномедицинска специалност в 7-дневен срок от издаването й.


    Чл. 26. (1) Когато лечебното заведение или националният център по проблемите на общественото здраве престане да отговаря на условията да бъде база за обучение, трудовите договори със специализантите се прекратяват.

    (2) В случаите по ал. 1 лечебното заведение или националният център издава на специализанта удостоверение за преминатото до момента практическо обучение за придобиване на специалност и му предоставя заверено копие на документите, удостоверяващи преминатото обучение.

    (3) Специализантът има право да сключи трудов договор с друга база за обучение и да продължи своето обучение за придобиване на специалност.

    (4) Времето, през което медицински или немедицински специалист работи в лечебно заведение или национален център по проблемите на общественото здраве, което не е база за обучение по съответната специалност не се зачита за обучение за придобиване на специалност.



    Глава трета

    ПРОВЕЖДАНЕ НА ДЪРЖАВЕН ИЗПИТ
    Чл. 27. До държавен изпит за специалност се допускат специализантите, които са изпълнили съответната учебна програма и индивидуален учебен план в срок до 28 февруари за майска сесия и до 30 септември за декемврийска сесия.
    Чл. 28. (1) Министърът на здравеопазването веднъж на три години със заповед утвърждава състава на изпитните комисии за държавен изпит за специалност.

    (2) По всяка специалност се утвърждават не повече от две комисии, като всяка комисия се състои от не повече от 10 души.

    (3) Съставът на всяка изпитна комисия за държавен изпит за специалност включва председател и не по-малко от двама членове, които заемат академична длъжност „доцент“ или „професор“ или притежават научна степен „доктор на науките“.
    Чл. 29. (1) Предложения за състава на изпитните комисии се правят не по-късно от 20 декември на предходната година от ръководителите на висшите училища и националните центрове по проблемите на общественото здраве, а по военномедицинските специалности – от началника на Военномедицинската академия.

    (2) Към предложенията се прилагат копия на свидетелствата за призната специалност, копия на документи, удостоверяващи, че лицата заемат академична длъжност „доцент“ или „професор“ или притежават научна степен „доктор на науките“.

    (3) Министърът на здравеопазването извършва преценка и взема решение за състава на изпитните комисии.
    Чл. 30. (1) Председателят на всяка изпитна комисия осигурява равномерното участие на всеки от членовете за съответните сесии, като изготвя разпределение по дати и ги включва на ротационен принцип.

    (2) Разпределението се изпраща на членовете на комисиите не по-късно от 14 дни преди първата изпитна дата, като се посочват мястото, датата и часът на провеждане на всеки изпит. Копие от разпределението се изпраща в същите срокове до Министерството на здравеопазването и до висшите училища.


    Чл. 31. (1) Държавните изпити за специалност се организират ежегодно и се провеждат в две изпитни сесии: от 1 до 31 май и от 1 до 31 декември.

    (2) Специализантите имат право на едно явяване на държавен изпит за специалност в рамките на една изпитна сесия.


    Чл. 32. (1) За допускане до държавен изпит специализантите подават лично заявление до ректора на висшето училище, регистрирало специализанта и издало книжката за специализация. Специализантите по военномедицински специалности подават заявление до началника на Военномедицинската академия.

    (2) Заявлението по ал. 1 се подава от 1 до 28 февруари за изпитната сесия през май и от 1 до 30 септември за изпитната сесия през декември.

    (3) Към заявлението за допускане до държавен изпит се прилагат следните документи:


    1. книжка за специализация;

    2. документ, издаден от базата за обучение, удостоверяващ изпълнението на учебната програма, включително извършените операции, манипулации и др., когато съгласно учебната програма се изисква изпълнението на определен брой медицински дейности. В документа се посочват и ползваните от специализанта отпуски за срока на обучението за придобиване на специалност;

    3. удостоверения за преминатите модули или раздели от учебната програма, които са проведени извън базата за обучение;

    4. удостоверения за проведеното теоретично обучение;

    5. атестат от ръководителя на специализанта за практическата дейност, реализирана по време на обучението и изпълнението на индивидуалния учебен план и списък с придобитите от специализанта компетентности и умения.

    (4) При установяване на непълнота на документите висшето училище изисква от специализанта предоставяне на необходимите документи, доказващи изпълнението на учебната програма.

    (5) Висшето училища уведомява специализантите за допускането им до държавен изпит, както и за причините за недопускането им.


    Чл. 33. (1) Висшите училища и Военномедицинската академия:

    1. изпращат в Министерството на здравеопазването до 15 март за изпитната сесия през май и до 15 октомври за изпитната сесия през декември списък на допуснатите до държавен изпит специализанти по съответните специалности;

    2. уведомяват специализантите за мястото, датата и часа на провеждане на изпитите до 15 април за изпитната сесия през май и до 15 ноември за изпитната сесия през декември;

    3. изпращат на председателите на изпитните комисии извлечение от заповедта на министъра на здравеопазването за съответната комисия за държавен изпит за специалност, документите на допуснатите специализанти и изпитен протокол за всеки в срок до 15 април и до 15 ноември за изпитните сесии съответно през май и през декември.

    (2) Министерството на здравеопазването:

    1. разпределя допуснатите до държавен изпит специализанти по комисиите за държавен изпит;

    2. уведомява председателите на изпитните комисии за броя на допуснатите до държавен изпит специализанти, разпределени в тяхната комисия;

    3. уведомява висшите училища и Военномедицинска академия за определените от председателите на комисиите изпитни дати.

    (3) Председателите на изпитните комисии изпращат в Министерството на здравеопазването определените от тях изпитни дати до 5 април за изпитната сесия през май и до 5 ноември за изпитната сесия през декември.
    Чл. 34. Държавният изпит за специалност се провежда чрез полагане на практически и теоретичен изпит в два последователни дни. Комисията допуска до теоретичен изпит само лицата, които са издържали практическия изпит. Теоретичният изпит може да се проведе и чрез полагане на тест.
    Чл. 35. (1) Резултатите от държавния изпит се вписват от председателя на изпитната комисия в изпитен протокол като "издържал изпита за специалност" или "неиздържал изпита за специалност". Изпитният протокол се подписва от членовете на комисията и се прилага към документите на специализанта, които се връщат от председателя на комисията на висшето училище или на Военномедицинската академия в 7-дневен срок от провеждане на изпита.

    (2) На неиздържалите изпита за специалност комисията отразява в изпитния протокол мотивите за неуспешния резултат и препоръки.

    (3) При получаване на резултат "неиздържал изпита за специалност" за втори път в мотивите комисията отбелязва и разделите от специалността, по които специализантът няма достатъчни знания, и определя срок за провеждане на допълнително обучение преди следващото явяване.
    Чл. 36. Лицата, които са положили успешно държавния изпит, получават свидетелство за призната специалност, издадено от висшето училище, допуснало специализантът до държавен изпит, или от Военномедицинската академия в съответствие с изискванията на Наредбата за държавните изисквания към съдържанието на основните документи, издавани от висшите училища (ДВ, бр. 75 от 2004 г.).
    Чл. 37. (1) Права, произтичащи от призната специалност, се признават от 1 юни за лицата, които успешно са положили държавния изпит през изпитната сесия през май, и от 1 януари – за успешно положилите държавния изпит през изпитната сесия през декември.

    (2) От датата на придобиване на права на специалист трудовият договор с базата за обучение на съответната длъжност за специализант се прекратява.


    Чл. 38. Специализантите, които не са издържали успешно държавния изпит, имат право на следващото явяване да бъдат разпределени в изпитна комисия с различен състав при условие, че е утвърдена повече от една комисия по специалността.

      1   2   3

    Коьрта
    Контакты

        Главная страница


    За придобиване на специалност в системата на здравеопазването Глава първа общи положения чл