• НЗОК реже още от парите на клиниките
  • Здравната реформа



  • страница1/11
    Дата05.08.2017
    Размер0.55 Mb.

    „Здравеопазване


      1   2   3   4   5   6   7   8   9   10   11

    Пресклипинг на тема: „Здравеопазване”
    27.05.2015




    Ангарски: Може и да няма съкращения при сливането на болници

    При сливането на деветте столични болници, може и да не се стигне до съкращаване на администрацията. Това обясни вчера финансистът Красимир Ангарски, който е назначен за управител на дружеството, което ще обедини болничните администрации.

    Основната цел на сливането на болниците е именно съкращаване на част от администрацията на тези болници. Здравният министър Петър Москов неведнъж заяви, че така ще се спестят пари. Според Ангарски обаче средства могат да бъдат спестени от различни дейности, но новото дружество нямало как да замени болничните администрации, както твърдеше здравният министър. "Вие защо се хващате за това със съкращаването на администрацията. Това дружество не може да изпълнява административните длъжности, които ги изпълняват сега съответните администратори. Те си остават и при тях ще си има администрация", допълни Ангарски.

    Директорите на деветте столични лечебни заведения в карето на Александровската подписаха договор за създаването на гражданско дружество, което да обедини немедицинската част на тези болници. За негов управител бе избран Красимир Ангарски. За да стане част от дружеството, всяка от болниците ще трябва да даде по 5000 лв. Управителят на дружеството обясни, че ще се прави анализ на дейностите. "Аз сега ви казвам - взимам една дейност и се прави анализ. Колко перални има, има ли нужда от толкова, има ли капацитет, може ли една да изпълнява функциите на всички останали и тогава бордът решава", обясни още Ангарски.



    НЗОК реже още от парите на клиниките


    Силвия Николова
    Цените на клиничните пътеки да бъдат намалени. По този въпрос управителят на Националната здравноосигурителна каса (НЗОК) д-р Глинка Комитов кани на преговори ръководството на Българския лекарски съюз на 1 юни, съобщиха от финансовата институция. Мотивът е, че обемите на извършената дейност надвишавала договорените цени в Националния рамков договор. Ако те бъдат намалени, лечебните заведения ще получават по-малко пари от предвиденото до края на годината.

    102 лечебни заведения са поискали да бъдат актуализирани бюджетите им.

    Надзорният съвет на НЗОК обаче гласува финансирането да бъде увеличено само на 76 лечебни заведения. Причината е, че на част от тях още на предишното заседание е решено да се отпуснат допълнително средства, като исканията са общо за около 114 млн. лева.

    Парите за актуализацията ще са вземат от оставащите 93 млн. лева от резерва на касата.

    Ако на 1 юни НЗОК и съсловната организация на лекарите не постигнат договореност за намаляване цените на клиничните пътеки за сметка на натовареността на болниците, Министерският съвет може да реши въпроса със свое постановление, коментираха финансисти.

    Българският лекарски съюз не приема предлаганото намаляване на средствата, категоричен бе председателят на БЛС д-р Венцислав Грозев.

    Ако това се случи, ще се намали и качеството на медицинските услуги, така ще се завъртим в порочен кръг, допълни той.

    Здравната реформа

    Българското здравеопазване се нуждае от реформа. Това е известно на всеки, на който се е наложило да потърси джипито си в извънработно време, да поиска направление за специалист или да бъде приет в болница. Още по-големи са проблемите на хората с психични заболявания и на техните близки. След изписване от психиатриите, те на практика, не се наблюдават от лекар. Няма сектор от здравеопазването, който да не се нуждае от ремонт. Откъде обаче да започне той и какво точно трябва да се направи, за да не се гледа на пациента като на клинична пътека, носеща пари, а като на болен, нуждаещ се от помощ.

    В няколко броя вестник "МОНИТОР" ще ви предостави мнението на водещи лекари - специалисти за това, как да бъде подобрено здравеопазването в България.

    Д-р Христо Хинков*: Дневни центрове решават проблема на психоболните

    Електронна карта ще следи дали си пият хапчетата

    Психиатричната помощ в България е реформирана половинчато, а не изцяло. Това залага редица проблеми както пред самите болни и техните близки, така и пред лекарите. От десет години се говори за модерна психиатрична служба, която трябва да обслужва гражданите с такива разстройства в тяхното населено място, близо до дома им, до техните приятели, работна и социална среда. Когато те са изолирани, както това се случва в големите болници, тяхното състояние не само, че не се подобрява, но се влошава. Психиатричната помощ е сложна амалгама не само от психични, но и от социални и психологически фактори.

    Предвиждаше се изграждането на дневни центрове за психо-социална рехабилитация, в които тези хора да намират подкрепа от лекар-психиатър, медицинска сестра, социален работник. В тях те трябваше да бъдат наблюдавани и занимавани с дейности, които все още умеят, докато техните близки са на работа. Така те няма да се скитат по улиците.

    На някои места бяха изградени такива центрове, но те не станаха част от здравните структури, както се предвиждаше, а са към социалните. В това няма нищо лошо, има го в много страни в Европа. В нашите центрове обаче, се оказва, че няма сътрудничество между социалната и здравната система. То следва да се изразява от взаимни консултации между лекарите и социалните работници. Например, в Севлиево има открит дневен център към Агенцията по социално подпомагане, който няма никаква формална връзка с психодиспансера и болницата, които са на една пряка от него. Двете системи работят всяка сама за себе си. Ако между тях имаше интерсекторно сътрудничество, ефектът за болните щеше да е много по-голям. Този въпрос трябва да бъде решен чрез промяна в нормативната уредба, като се регламентират мултидисциплинарни екипи, които да се обучават взаимно за доброто на пациентите.

    Разковничето за добра психиатрична помощ представлява, фигуративно казано, една верига от служби и специалисти с различни компетентности, които заобикалят болния, който е в центъра, и обслужват неговите потребности. Тази верига има функционална връзка помежду си. При нас всяка една от тези служби работи сама за себе си. Сега, в хода на здравната реформа, се говори за комплексното обслужване на пациента, което в модерната психиатрия е развито много добре, но не и у нас. Именно комплексното обслужване на болния означава задоволяване на неговите различни потребности - намиране на подслон, осигуряването на прехрана, тъй като психичната болест разрушава възможността за справяне в живота, дори предоставяне на юридическа консултация. Парадоксално, но факт е, че в старата тоталитарна система психодиспансерите разполагаха с правни кабинети. Като цяло, тогава се мислеше повече за комплексното обслужване на пациентите в общността, отколкото сега.

    Ние още не можем да довършим тази реформа, за да излезем от старото мислене. Някога функциите на диспансера бяха насочени към това да изведе тези болни от общността и да ги вкара в психиатричната болница, която беше извън града. Идеята на реформата сега е да се промени векторът на усилията - от лечебното заведение психично болните да останат в общността повече време, доколкото това е възможно. Затова се разкриха стационари към бившите диспансери, сега наричани центрове за психично здраве. Целта е, когато настъпи остра психоза, тя да бъде овладяна в стационарни условия, а след това болният да се върне в средата, но да бъде свързан с амбулаторната дейност на центъра за психично здраве. Според някои проблемите в този сектор са свързани с липсата на регистър на психично болните. Мнението на последната работна група е, че самоцелното му създаване за обслужване на съвсем други цели, като например, че един човек може да бъде опасен и по силата на своето заболяване не може да бъде назначен на работа с опасни средства и носене на оръжие не е медицинска грижа. Министърът на здравеопазването Петър Москов прие нашите аргументи.

    Остава открит въпросът за прекъснатата връзка с болния след изписването му от болницата, ходи ли той регулярно на прегледи и кой следи неговото състояние. Такива хора много често живеят сами, защото са изоставени от близките си или техните преки роднини също имат здравословен проблем и не могат да следят състоянието им. Кон­цепцията за модерната психиатрична служба по отношение на такова обгрижване на болния, извън острата фаза на болестта, е създаването на мултидисциплинарни екипи, в които най-важният човек е водещият случая. Това е специалист - лекар, медицинска сестра, социален работник или психолог, който събира цялата информация за човека и може да проследява неговото движение. Например, ако пациентът се разболее от соматично заболяване и влезе в болница, водещият случая знае за това. Тук обаче, идва необходимостта от единна информационна система, която включва електронно медицинско досие и електронна здравна карта. Без тях състоянието на психично болния не може да бъде проследено, нито да му бъде оказана адекватна помощ навреме. Без въвеждането им, ние ще продължим да тъпчем на мястото, на което сме били преди повече от двадесет и пет години. Има остра нужда от проследяването на психично болните, но това се осъществява трудно, тъй като от десет години диспансеризацията е доброволна, а не задължителна.

    *Авторът е психиатър, директор на Националния център за опазване на общественото здраве и анализи - б.ред.








      1   2   3   4   5   6   7   8   9   10   11

    Коьрта
    Контакты

        Главная страница


    „Здравеопазване