страница13/22
Дата29.01.2019
Размер4.49 Mb.

Зоната д-р Бари Сиърс анонс


1   ...   9   10   11   12   13   14   15   16   ...   22

Дванайсета глава

ЧУДОТВОРНИТЕ ХОРМО­НИ, АЙКАЗАНОИДИТЕ -ДЪЛГОТО ТЪРСЕНЕ НА ИСТИНАТА

Спомняте ли си последния път, когато се разболяхте от грип? Ако сте като мен, тогава сигурно сте се опра­вили с два аспирина. Макар той да не лекува болестта, само минути след като го изпием, вече се чувстваме по-добре. Симптомите на грипа като че ли се отдалечават, температурата спада, чувствате съзнанието си прояснено, умът - по-бистър.

Защо аспиринът оказва такова драматично влияние върху самочувствието ни? Както вече разбрахте, това се дължи на влиянието му върху простагландините, -една от важните подгрупи от семейството на айказаноидите.

Всъщност, ако връзката между аспирина и простаг­ландините не беше открита, сега нямаше да пиша тази книга. Това откритие и неговите епохални последствия върху лечението и профилактиката на сърдечните за­болявания ме насочиха към пътя, който на свой ред ме отведе към Зоната.

В предишната глава подчертах някои от причините, поради които ползата от аспирина е толкова голяма. Но той може ли да ви отведе в Зоната? Не.

Това лекарство променя временно съотношението между добри и лоши айказаноиди, като намалява зна­чително продукцията на всички простагландини, така че това се отразява по най-груб начин върху Зоната. Ако произвеждате прекалено много лоши айказаноиди, аспиринът ще наклони везната във ваша полза за кра­тко. Вашата цел обаче е да го задържите постоянно. Това може да се постигне единствено чрез храната.

За да разберете в по-големи подробности изклю­чително важната връзка между начина на хранене и Зоната, първо трябва да сте запознати с важния хра­нителен кодекс, който определя кой тип айказаноиди (добри или лоши) произвежда тялото. В много случаи той е също толкова важен, колкото и вашият генети­чен код. Колкото по-добре разберете това, толкова по-подготвени ще бъдете да влезете завинаги в Зоната.

Айказаноидите се контролират от консумираните от нас мазнини


Една от чертите на този хранителен кодекс е пре­дизвикателството срещу много от съвременните твър­дения за ролята на приеманите при ядене мазнини. В много отношения мазнината е главният герой в исто­рията на Зоната. Спомнете си, че при производството на всички айказаноиди се използват като суровина гру­па мастни субстанции, известни като незаменими мас­тни киселини. Те трябва да се набавят чрез това, което консумираме, тъй като не могат да бъдат произвежда­ни от тялото.

Съществуват осем незаменими мастни киселини, които образуват два класа - мастни киселини Омега 6 и Омега 3. Въпреки, че и от двата класа могат да се про­извеждат айказаноиди, Омега 6 са по-важни за дости­гането на Зоната. Айказаноидите, получени от мастни киселини тип Омега 3, са сравнително неутрални. Те не правят кой знае какво нито в едната, нито в другата посока. Омега 6 от своя страна са градивният матери­ал както за добрите, така и за лошите айказаноиди. А сега нека да обобщим. Ефектът, който оказва диетата (особено съотношението между консумираните проте­ини и въглехидрати) върху метаболитната съдба на мастни киселини тип Омега 6 определя дали ще вле­зем в Зоната.

Производството на айказаноидите започва с бебе­то на семейство Омега 6: незаменима мастна киселина, известна като линолеова киселина. (Наричам я „бебе", тъй като тя може да бъде превърната в айказаноиди ед­ва след като първо премине през още метаболични процеси, които ще я трансформират в истинските гра­дивни материали на айказаноидите.) Линолеовата ки­селина се намира буквално във всяка храна - протеини, зеленчуци, дори зърнени храни. В повечето случаи кол­кото е по-високо мастното съдържание на една храна, толкова по-богата е тя на линолеова киселина.

Тъй като линолеовата киселина е всъщност едно безпомощно малко дете, щом достигне до клетките, тя трябва да „порасне", преди да може да се превърне в айказаноид. „Порастването" е всъщност истински во­допад от промени на молекулярно ниво, които могат да се разглеждат като отделни етапи в развитието на линолеовата киселина и превръщането й във „възрас­тни" айказаноиди.

Първата стъпка от това преобразуване става, ко­гато един ключов ензим, наречен делта 6 дезатураза превръща линолеовата киселина в друга, по-активна от метаболична гледна точка мастна киселина, известна като гама линоленова киселина (DTK). (Може да пред­ставим това като достигане на „юношество" от „бе­бето", подпомогнато от влиятелен „учител" - делта 6 дезатураза.) За разлика от линолеовата киселина, ко­ято се съдържа буквално във всяка храна, ГЛК се отк­рива рядко в храната. Най-богатият неин източник е майчиното мляко, но съвсем малки количества от нея могат да се открият в една доста разпространена хра­на - овесеното брашно.

На ГЛК се гледа като на „активирана" мастна ки­селина, защото съвсем малки количества стимулират тялото да създава други активирани незаменими мас­тни киселини. Това е показано на фиг. 12-1. Ако пора­ди една или друга причина тялото не произвежда дос­татъчно активирани незаменими мастни киселини ка­то ГЛК, следователно няма как да създаде достатъчно айказаноиди (добри или лоши) и да оптимизира сво­ите функции.

С други думи, ако желаете да се озовете някога в Зоната, метаболичният тръбопровод за Омега 6 на тя­лото ви трябва да бъде пълен с адекватни количества ГЛК.

На два пъти в живота на човека способността му да създава ГЛК от линолеовата киселина е нарушена, като по този начин се стига до значително нарушава­не в производството на айказаноиди - и добри, и лоши. Първият път е при раждането. Нужни са около шест месеца след раждането, докато делта 6 дезатураза дос­тигне пълната си активност. През този период жизненоважната ГЛК (която бебето все още не може да произвежда ефективно) идва само от майчиното мляко.

Това обяснява защо кърмените деца са неизменно по-здрави и по-слаби от изкуствено хранените. Те при­емат по-големи количества ГЛК и следователно мо­гат да произвеждат повече добри айказаноиди. От дру­га страна в кравето и/или соевото мляко, използвани при производството на бебешки млека, няма абсолют­но никакви ГЛК. („Нестле", един от водещите произ­водители на хуманизирани млека и гигант в света на хранителновкусовата промишленост, през последните десет години финансира обемна изследователска програма, чиято цел е изолирането на ГЛК и въвежда­нето му в бебешките храни.)

Шест месеца след раждането, когато делта 6 дезатураза е вече напълно активна, (може да представим този момент като „дипломиране" на „учителя"), бебе­тата могат да бъдат отбити, тъй като вече, след като консумират линолеова киселина, могат да си произве­дат сами нужните количества ГЛК.

Вторият път, когато способността на тялото да про­извежда ГЛК намалява значително, е след навършва­нето на трийсетгодишна възраст. С годините активнос­тта на делта 6 дезатураза намалява. Научните изслед­вания показват, че способността за изработване на ай­казаноиди на шейсет и петгодишните е тройно по-мал­ка от тази на двайсет и петгодишните.



Нещо повече, много от хроничните заболявания, свързани с възрастта - сърдечни, артрит и рак напри­мер - са силно свързани с нарушеното равновесие (или дори почти пълна липса) на айказаноидите. Това мо­же да доведе до намаляване активността на делта 6 Дезатураза. С увеличаване на годините става все по-трудно и по-трудно да се озовем в Зоната. Един от най-значимите положителни ефекти на моята диета обаче е ускоряването на естествената активност на ензима Делта 6 дезатураза въпреки възрастта. Така че, когато следвате основните правила на тази диета, вие произ­веждате младежки нива на ГПК, макар да остарявате. Съществуват ли други фактори, освен възрастта, които може да се отразят на способността на тялото да произвежда ГЛК? Да. Някои са изброени на фигура 12-2. Вече разгледахме ефекта от остаряването, зато­ва сега нека се спрем и на другите.
Фактори, които могат да затормозят активността на Делта 6 дезатураза


От всички фактори, които се отразяват върху производ­ството на ГЛК, може би най-важният - и със сигурност онзи, който зависи от нас в най-голяма степен - е на­чинът на хранене. Тя може да засегне по три начина ак­тивността на делта 6 дезатураза и в резултат да нама­ли продукцията на ГЛК. Най-сигурният начин да се нап­рави това е като се консумират богати на въглехидра­ти храни. Високото ниво на въглехидрати в кръвта ще намали активността на делта 6 дезатураза и ще нама­ли производството на ГЛК. Това пък от своя страна ще ограничи създаването на добри айказаноиди. Намалете тяхното количество и вероятността да напълнеете или да бъдете по-болнави ще се увеличи, също като изкус­твено храненото дете, сравнено с онова, което е кър­мено.

Ефектът на богатите на въглехидрати диети върху делта 6 дезатураза е очевиден. Съществуват обаче още по-коварни начини за по-нататъшно намаляване про­дукцията на този толкова важен ензим и по такъв на­чин - за ограничаване производството на ГЛК. Единият от тях е консумирането на големи количества алфа линоленова киселина (АЛК). Това е мастна киселина от групата на Омега 3, която се намира в големи коли­чества в лененото семе, в лененото олио и в орехите.

АЛК действа като мокър чаршаф на ензимите, ко­ито контролират евентуалното преминаване на маст­ните киселини Омега 6 в айказаноиди. В много отно­шения АЛК е биологичният еквивалент на аспирина; като ограничава активността на ензима делта 6 де­затураза, тя възпира производството както на добри, така и на лоши айказаноиди.

Друго човешко изобретение също оказва доста от­рицателно влияние върху продукцията на айказаноиди. Става дума за частично хидрираните растителни мас­ла, които съдържат трансмастни киселини. Вероят­ността тези изкуствено произведени масла да гранясат, е по-малка, затова се използват широко в хранителна­та индустрия. Техните консуматори обаче плащат ви­сока биохимична цена. Трансмастните киселини също възпрепятстват производството на ГЛК и на добри айказаноиди.

Тъй като добрите айказаноиди намаляват продук­цията на холестерин в черния дроб, не е учудващо, че, както вече бе научно доказано, трансмастните кисели­ни увеличават нивото на холестерина. Една от най-бо­гатите на трансмастни киселини храна е маргаринът. Той самият не съдържа холестерин и въпреки това пов­дига неговото ниво. Още по-лошо, тъй като е богат на трансмастни киселини, маргаринът е наш силен враг, който ще ни изведе от Зоната.

Друг фактор, забавящ създаването на ГЛК, са бо­лестите, особено вирусните заболявания. Изследва­нията, направени в Държавния университет в Охайо показват, че у пациенти, страдащи от дългогодишна хронична умора след вирусна инфекция на Епщайн-Бар, активността на ензима делта 6 дезатураза е доста намалена. Това от своя страна стеснява тръбопровода, осигуряващ производството на добри айказаноиди.

Напълно е възможно хроничната умора да е прос­то резултат на слабо производство на ГЛК. (Ще пого­воря за това в следващата глава.) Възможно е също та­ка всички вирусни инфекции - от обикновената настин­ка до HIV - да дават едно и също отражение върху об­разуването на ГЛК, но в различна степен, в зависимост от степента на зловредност на вируса. Но ако ви на­падне някакъв вирус, осигуряването на адекватни ко­личества ГЛК във вашите клетки, може да ви помогне да се преборите с него.

Стресът също се отразява върху образуването на ГЛК. В едно ставащо все по-сложно общество, той е наш постоянен спътник. И ни оказва силно влияние, както в емоционално отношение, така и във физическо. Тялото отговаря на стреса с увеличено производство на адреналин и кортизол. Увеличеният адреналин по­вишава активността на ензима, който изгражда ГЛК и тя на свой ред намалява продукцията на добри айка­заноиди. Кортизолът увеличава инсулина и следовател­но води до свръхпроизводство на лоши айказаноиди. Следователно стресът върши невероятно усилена ра­бота, за да ни изведе от Зоната.

От главните фактори, които оказват влияние вър­ху създаването на ГЛК (начин на хранене, вирусни ин­фекции и стрес), най-добре можете да контролирате на­чина на хранене. Можете да измените безпроблемно всеки един от трите диетични фактора, за които спо­менах току-що, за да не намалите броя на метаболичните фабрики, произвеждащи ГЛК. Не е трудно да на­малите и без това прекалено големите количества въг­лехидрати, които консумирате, както и да ограничите приема на много АЛК или трансмастни киселини. Мо­жете да постигнете и трите, като следвате моята диета.

Накратко: поддържането на адекватни нива на ГЛК е изключително важно за постигане на оптимално здра­ве. Най-добрият начин да си осигурите тези адекватни нива на ГЛК е като внимавате какви мазнини консуми­рате и следвате моята диета.

Осигуряването на достатъчно количество ГЛК в тръбопровода за активирани мастни киселини е само първата стъпка от пътуването към Зоната. За да изпъл­ни докрай ролята си в производството на айказаноиди, ГЛК трябва Да бъде преобразувана в друга мастна ки­селина, наречена дихомо гама линоленова киселина (ДГЛК). Това е сравнително бърз процес. Ако в тялото си имате адекватни количества от ГЛК, следващата част от пътуването към Зоната ви е гарантирана. От друга страна, ако нивата на ГЛК са ниски, преминава­нето на ГЛК в ДГЛК ще бъде възпрепятствано, а с то­ва и вероятността да достигнете Зоната.

Производството на добри и лоши айказаноиди за­почва наистина едва с ДГЛК. В този момент потокът от айказаноиди се разделя на две. В единия поток ДГЛК се превръща в изграждащ материал за добри айказа­ноиди като PGE,. В другия - ДГЛК, преобразуван от друг ензим - наречен делта 5 дезатураза - се превръ­ща в друга активирана мастна киселина: арахидонова киселина.



Всъщност делта 5 дезатураза действа като клапа в напоителен обект, като насочва потока от активираните незаменими мастни киселини. Тя оставя част от ДГЛК да бъдат превърнати в добри айказаноиди, а друга част от тях отклонява, за да бъдат преобразувани в арахи­донова киселина, която на свой ред задейства произ­водството на лоши айказаноиди. (Това е показано на фиг. 12-3.)

Фигура 12-3

Излишъкът от арахидонова киселина е най-лошият би­ологичен кошмар. Това е градивният материал за ло­шите айказаноиди, в това число и на тромбоксан А, (който причинява струпването на тромбоцити), на PGE (който възбужда болката и потиска имунната сис­тема) и левкотриените (свързани с алергиите и кожни­те заболявания). Арахидоновата киселина е толкова мощна и опасна, че когато се инжектира на зайци, те умират до три минути.

Равновесието на ДГЛК и арахидонова киселина във всяка клетка на тялото определя дали ще се създадат добри или лоши айказаноиди или няма да се създаде нищо, когато клетката бъде стимулирана от външна­та среда. Равновесието между ДГЛК и арахидоновата киселина е основата на Зоната и се контролира изцяло от активността на един ензим - делта 5 дезатураза.

Колкото е по-активен този ензим, толкова повече нараства вероятността да бъде произвеждана повече арахидонова киселина. А колкото е по-пасивен, толкова е по-голяма продукцията на ДГЛК. Очевидно всички бихме желали тялото ни да произвежда повече ДГЛК и по-малко арахидонова киселина, така че да бъдат съз­давани повече добри и по-малко - лоши айказаноиди.

Кое контролира активността на делта 5 дезатураза? Хормони и по-точно - инсулинът и глюкагонът. Делта 5 дезатураза се активира от инсулина и се възпира от глюкагона. И така, на молекулярно ниво именно дина­мичното равновесие между инсулина и глюкагона (кон­тролирано посредством спазването на моята диета) ще ви позволи да регулирате ензимната клапа и то с лазероподобна точност, каквато никое лекарство не би мог­ло да постигне. Тази точност ще ви позволи да управ­лявате градивните блокове на добрите и лошите айка­заноиди.

Линолеовата киселина, ГЛК, АЛК, ДГЛК, арахидо­новата киселина и ензимите делта дезатураза: дълъг е списъкът на жизненоважните играчи в сложната метаболична игра, която регулира айказаноидите. Но по­чакайте, все още не сме добавили една изключително важна съставка към този коктейл. Това е друга незаме­нима мастна киселина, наречена айказапентенова ки­селина (АПК), член на мастните киселини от семейство Омега 3. Подобно на всички тях, АПК контролира основните ензими, които пък въздействат върху пото­ка от незаменимите киселини от семейство Омега 6, ко­гато се придвижват към крайната си цел - айказаноидите.

АПК е строителният материал на молекулярно ни­во за определени типове айказаноиди, които не вършат кой знае какво нито в положителна, нито в отрицател­на насока. Защо тогава е толкова важна АПК? Защото възпрепятства дейността на ензима делта 5 дезатураза, който изгражда арахидоновата киселина. Изводът? Консумирането на адекватни количества АПК е друга част от хранителната стратегия, за да подпомагаме обуздаването на свръхпроизводството на лоши айка­заноиди.

Откъде можем да се снабдим с АПК? От някои риби. Най-богатата (а според мен - и най-вкусната) е сьомгата. Други добри източници са сардината и ску­мрията. Нейното количество в рибите с по-малко съ­държание на мазнини, като треската например, е поч­ти символично.

Колко риба би трябвало да се консумира? Едно из­следване от 1985 година, публикувано в „Ню Ингланд Джърнъл ъф Медисин" посочва, че 200 мг АПК сед­мично е достатъчно, за да се намали значително рис­кът от инфаркт. Това е равно на едно основно хранене със сьомга или три - с риба тон седмично.

Защо разказвам всички тези подробности за метаболизма на мастните киселини Омега 6? Защото пър­воначално мислех, че мога да достигна Зоната единс­твено посредством активирани незаменими мастни киселини. През 1982 година мислех, че ако ГЛК и АПК са толкова важни за производството на добри айка­заноиди, защо просто да не си ги добавяме към храна­та и да забравим всички грижи около контролирането на макроелементите? Надявах се, че ако успея да оси­гуря необходимите пропорции от ГЛК и АПК в една капсула, ще мога да контролирам равновесието меж­ду добри и лоши айказаноиди.

Верен на „фармацевтичното" си минало, вярвах, че ще открия вълшебното биле. Ако успеех да разработя подходящо магическо хапче, съдържащо ГЛК (за да за­пълва тръбопровода на активираните незаменими мас­тни киселини) и АПК (за да възпира дейността на ен­зима делта 5 дезатураза), хората ще могат да си ядат каквото искат, след това да изпият няколко от въпрос­ните капсулки и да се озоват в Зоната. За съжаление, в живота нещата рядко стават толкова просто, а в Зоната - никога.

В началото предполагах, че всичко зависи от изо­лирането на достатъчно ГЛК и АПК и определяне на правилните съотношения, необходими за контролира­не на равновесието между добрите и лошите айказа­ноиди. Очевидно в морето има достатъчно риба, за да ни осигури АПК, но при суровото рибено масло същес­твува един проблем: то има тенденция да се замърся­ва с тежки метали и с PCBs.

От тежките метали можем да се отървем посредс­твом прост процес на рафиниране, но PCBs са нещо по-различно. Единственият начин да ги отстраним от ри­беното масло е с помощта на сложен химичен процес, известен като молекулярна дестилация. Този процес ве­че съществуваше, а изолирането на АПК за нуждите на човека, макар и скъпо, беше напълно осъществимо. Така че едната половина от уравнението бе решена, по­не така си мислех.

ГЛК обаче се оказа нещо съвсем друго. Неговите източници на нашата планета са съвсем малко и най-добрият от тях - майчиното мляко, се намира в оскъд­ни количества. Единствената друга храна, която го съ­държа, е овесеното брашно, но затова пък количест­вото ГЛК в него е изключително малко, на практика нищожно.

Ако някога имах късмет да открия достатъчно бо­гат източник на ГЛК, то това трябваше да бъде някакво растение, което да може да се отглежда в индустри­ални количества. И така с брат ми Дъг се затворихме в библиотеката, за да издирваме богатите на ГЛК семена. Оказа се, че от 250 000 известни семена само около 250 съдържат изобщо тази киселина и само пет - в срав­нително по-значими количества. А от тези пет само ед­но би могло да претендира евентуално да стане осно­вата за широко производство. Това бе поречът. (Може би никога не сте чували за пореча? Аз също не бях чувал. Той обаче се споменава в литературата от XII век, а днес се използва предимно като декоративна рас­тителност в английските градини.)

Е, той не е кой знае колко, но поне в него има зало­жен потенциал. При друг от потенциалните източни­ци на ГЛК, олиото от касис, съществува проблем, кой­то ограничава възможността за комерсиалната му упо­треба. (В него се съдържа прекалено много АЛК.)

И така, през 1983 година с Дъг се приготвихме да завладеем пазара за пореч. Горе-долу по същото вре­ме братята Хънт пък опитваха да завладеят пазара на сребро. Те се провалиха, но затова пък братя Сиърс успяха, поне що се отнася до пореча. Честно казано, не беше кой знае колко трудно, тъй като по-голямото количество семена от пореч, които се предлагат из це­лия свят, могат да се поберат на задната седалка на лек автомобил.

Е, и така се оказахме собственици на почти всички семена от пореч на Земята. Следващата стъпка бе да се научим как да го отглеждаме. Оказа се, че това рас­тение се развива добре само на две места: в по-ниски­те долини на Нова Зеландия и в по-високите равнини на Саскачеван, Канада. (Това е така, защото ГЛК се съз­дава от растенията като реакция на ниските темпера­тури - то може да бъде наречено „ботанически анти­фриз"). Тъй като Саскачеван е по-близо, ние се пре­селихме там за година и половина, за да научим как да развъждаме пореч в индустриални количества и да изолираме мазнината от семената, за да може да се кон­сумира от хората.

През 1985 година бяхме готови да внесем за първи път в Съединените щати поречово олио. Аз обаче знаех, че осигуряването на ГЛК в храната нямаше да доведе до желаните резултати, ако същевременно не се при­емат и нужните количества АПК.

Въпросът бе, колко АПК беше нужна за определе­но количество ГЛК? Двамата с Дъг започнахме да из­ползваме самите себе си като опитни свинчета, за да открием нужните пропорции от тези две съставки, спо­собни да ни отведат в Зоната. И, разбира се, при по­ложение, че биохимичните процеси в телата на всички останали жители на света протичаха по съвсем същия начин.

Сега вече мислех, че съм на пътя към славата и богатството, тъй като съм разработил първото прак­тическо диетично приложение на Нобеловата награда за медицина от 1982 година. Ентусиазмът ни обаче на­бързо бе охладен от работата ни с елитни спортисти и със страдащи от сърдечносъдови заболявания хора. Накратко, аз осъзнах, че не получаваме резултатите, ко­ито трябва да се очакват благодарение на употребата на тези съставки. В някои случаи постигнатото бе впе­чатляващо. Друг път комбинацията от АПК и ГЛК пър­воначално даваше страхотни резултати, след което настъпваше спад. А понякога не се случваше изобщо нищо.

В началото опитах да разреша този проблем като сменях непрекъснато съотношението между ГЛК и АПК за всеки отделен човек. Това подобри донякъде резултатите. Стана обаче ясно, че пребиваването в Зо­ната не може да се осигури единствено чрез набавяне­то на активирани незаменими мастни киселини, тъй ка­то това изискваше постоянно напасване на съотноше­нието между ГЛК и АПК за всеки един. По този начин животът в Зоната благодарение само на активирани не­заменими мастни киселини вече не беше наука, а се превръщаше в истинско изкуство. Очевидно пропусках нещо от мозайката, но какво бе то? Един от ключове­те към загадката бяха различията между мъже и жени. Забелязах, че се налагаше да променям пропорциите между ГЛК и АПК в много по-голяма степен за жените, отколкото за мъжете. Това ме накара да се заровя от­ново в библиотеката в търсене на отговора.

Той лежеше добре скрит в някакви неизвестни спи­сания. Затова пък беше сравнително, семпъл: ензимът делта 5 дезатураза се намира под силен хормонален контрол. И макар АПК да оказва известно въздейст­вие върху активността на въпросния ензим, истинско­то влияние може да се постигне само чрез контрола върху хормоналното равновесие. И за кои хормони според вас ставаше дума? За инсулина и глюкагона, разбира се.

Най-после започнах да проумявам защо жените се нуждаеха в по-голяма степен от непрестанно пренагласяне на съотношението между АПК и ГЛК, за да ос­танат в Зоната. Представителките на нежния пол по принцип консумират по-малко протеини от мъжете, просто защото повечето от тях се придържат почти непрекъснато към богат на въглехидрати и беден на мазнини начин на хранене. В резултат на това приема­ната ГЛК непрекъснато се преобразува в арахидонова киселина, тъй като активиращият ефект на инсулина надмогва потискащия ефект на АПК.

Така за жените съотношението ДГЛК - арахидоно­ва киселина в началото се увеличава в полза на първата, но след това след това надмощие взема арахидонова-та киселина, тъй като с времето нейното количество се увеличава. Това се оказва особено вярно при консу­мирането на храна с високо съдържание на въглехи­драти. Именно поради това жените се нуждаеха от все по-малко и по-малко ГЛК и от все повече АПК, за да останат в Зоната.

Тогава осъзнах, че за да останем постоянно в Зо­ната е много по-важно да контролираме съотношението инсулин- глюкагон, отколкото да добавяме към хра­ната си активирани незаменими мастни киселини. За­това насочих вниманието си към установяване на нуж­ните пропорции между протеини и въглехидрати като главния портал към Зоната. Така достигнах до изненад­ващо откритие, което бе еднакво и за двата пола. Кол­кото по-близо се придържа човек към идеалното съ­отношение между тези два макроелемента, а именно - 0,75, толкова повече се увеличаваше активността на ензим делта 6 дезатураза.

Спазването на моята диета предотвратява нормал­ното намаляване на активността на този ензим вслед­ствие на възрастта. А щом активността на делта 6 де­затураза се увеличи, нуждата от внасяне на допълни­телни количества от ГЛК намалява значително, тъй ка­то тялото вече произвежда напълно достатъчно от нея, за да запълни тръбопровода за активираните незаме­ними мастни киселини.

И така, след като през 1983 година изкупих цялото количество семе от пореч, предлагано на световния пазар, сега стигнах до извода, че онзи, който следва мо­ята диета, се нуждае само от три до пет купички овесе­на каша седмично. Тъй като спазването на този начин на хранене увеличава естественото производство на ГЛК, не е необходимо да се приемат по-големи от спо­менатото количество и то главно като хранителна за­страховка. С това се срутиха въздушните ми замъци за хиляди акри с пореч, достатъчни да осигурят нуждите От ГЛК на цялото човечество.

Поне времето, прекарано в Канада се оказа инте­ресно, макар и безплодно.

Разказах тази история само, за да ви напомня: ни­кога не поставяйте витамините и минералите преди ос­новните хранителни съставки. Контролът върху дей­ността на ензим делта 5 дезатураза (който всъщност е ключът към Зоната) се осъществява най-добре не чрез Приемането на допълнителни количества незаменими мастни киселини, а посредством спазването на моята диета.

Пиенето на витамини, минерали и АПК обаче мо­гат да гарантират в още по-голяма степен и да увели­чат успеха ни. Какъв е най-подходящият начин да при­емаме АПК? Консумирайте риба като сьомга напри­мер. Ако тя не ви допада, опитайте с риба-меч или ри­ба-тон, които обаче имат по-ниско съдържание на АПК. Хората, които не обичат никаква риба, могат да приемат капсули с рибено масло, но избирайте онези, които са били подложени на молекулярна дестилация, за да бъдат освободени от попадналите в тях вредни съставки (като PCBs например).

Ако желаете да сте сигурни, че консумирате адек­ватни количества ГЛК (които за повечето здрави хора са 1-2 мг дневно), яжте варена (но не инстантна) ове­сена каша три до пет пъти седмично. А ако приемате осигуряващи ви ГЛК добавки, винаги прибавяйте по­не петдесет до сто пъти повече АПК - това е пропор­цията между ГЛК и АПК, която ни позволява да живе­ем в Зоната.

Но запомнете: най-доброто количество добавки е винаги най-малкото, а най-добрият източник на акти­вирани незаменими мастни киселини е и винаги ще бъ­де храната.


ПОЛЗАТА ОТ ПОДДЪРЖАНЕ НА БЛАГОТВОРНО РАВНОВЕСИЕ МЕЖДУ ДГЛК И АРАХИДОНОВАТА КИСЕЛИНА
Ако успеете да поддържате благоприятното равнове­сие между ДГЛК и арахидоновата киселина, на каква биологична отплата можете да се надявате? Тъй като повечето лекарства, (като аспирин, нестероидни противовъзпалителни средства като ибупрофен, и кортикостероиди) използвани за лечението на хронични заболявания, съсипват равновесието между айказаноидите, повсеместно се смята, че всички айказаноиди са лоши. Добрите айказаноиди обаче, производни на ДГЛК, са не по-малко мощни от лошите. От арахидоновата киселина се получава един добър айказаноид, PGI2, известен също като „простациклин"*.

За да разберем колко са важни добрите айказано­иди на молекулярно ниво, нека погледнем по-отблизо един от най-познатите добри айказаноиди, които се по­лучават от ДГЛК - простагландин Е, или PGE1, и не­говият ефект върху тялото. Първо, той е от изключи­телна важност за сърдечносъдовата система. Потиска струпването и слепването на тромбоцитите и по този начин намалява опасността от образуване на съсирени. Има съдоразширяващ ефект и така осигурява нужния приток на .кръв към и от сърцето и се бори с атеро­склерозата. (Интересен факт е, че именно поради спо­собността си да увеличават притока на кръв, инжекти­рането на PGE1, е един от най-успешните начини за ле­чение на импотентност.) Той спомага също така за на­маляване производството на холестерин в черния дроб.

PGE, оказва мощен ефект върху имунната система. Той контролира отделянето на лимфокини - естестве­ни вещества, подтикващи към действие имунната сис­тема. Намалява разпространението на имунните клет­ки, които понякога „преиграват" и започват да атаку­ват други клетки от тялото. (Точно това става и при автоимунните заболявания като ревматичен артрит нап­ример.) Потиска отделянето на хистамин и по този на­чин слага спирачки на широк кръг алергични реакции; намалява болката. PGE, помага също така в борбата с възпаленията.

В ендокринната система PGE1 стимулира производ­ството и отделянето на жизненоважни хормони от хи­пофизата, щитовидната и надбъбречните жлези, в то­ва число и на хормона на растежа. Контролира невротрансмитерите, които действат като химически пра­теници на нервната система. Като увеличава продук­цията и отделянето на тези посланици, PGE1 може да намали нуждата от сън и да облекчи депресията. Освен това потиска силно отделянето на инсулин от панкре­аса и по този начин подпомага оставането ни в Зоната.

В стомаха PGE1 потиска отделянето на киселини; ако този процес остане неконтролируем, се стига до развитие на стомашна язва. В дихателната система оказва отпускащо-успокояващо действие върху брон­хите и спомага за намаляване интензивността на аст­матичните пристъпи.

Мисля, че ще се съгласите с мен: списъкът от бла­готворното въздействие само на едно вещество е на­истина изключително дълъг. А като имаме предвид, че PGE1 е само един от множеството добри айказаноиди, ще добиете представа доколко вездесъщо може да бъ­де въздействието им върху тялото и колко са важни за поддържане гладкото функциониране на тази сложна машина.

ПОДРЕЖДАНЕТО НА КОЛОДАТА

А сега нека обобщим казаното дотук. За да достигнете Зоната и да се наслаждавате на положителния ефект, който оказва тя както върху нашето здраве, така и върху цялостното ни добро състояние и самочувствие, ще трябва да подредите колодата от айказаноиди в своя полза. Искате да бъдете сигурни, че клетките ви про­извеждат повече добри и по-малко - лоши айказано­иди. Как става това? Като наклоните везните на съотношението между ДГЛК и арахидонова киселина във ваша полза.

Както вече казах, най-сигурният начин да бъде пос­тигнато това, е поддържането на нужното равновесие между постоянните ни хормонални спътници - инсу­лина и глюкагона. Прекалено многото инсулин увели­чава активността на ензим делта 5 дезатураза, който от своя страна увеличава производството на арахидо­нова киселина и лоши айказаноиди.

Глюкагонът от своя страна намалява дейността на делта 5 дезатураза. Това означава, че в клетъчната мем­брана се натрупва все повече и повече ДГЛК и в също­то време продукцията на арахидонова киселина нама­лява.

Мислете за всичко това като за вид биологична лотария. ДГЛК и арахидоновата киселина са билетите и те се теглят всяка минута. Колкото повече билети ДГЛК и по-малко - арахидонова киселина имате във всяка клетка, толкова по-голяма вероятност имате да спечелите голямата награда - благоприятното равно­весие между айказаноидите, които осигуряват оптимал­но здраве и максимално добри постижения във всичко, което вършим.

Но не забравяйте: дори когато сте спечелили айказаноидната лотария, ще изразходите всичките си „пе­чалби" само за четири до шест часа. След този период идва наред поредната лотария - вашето следващо хра­нене. Казах го и преди, но си заслужава да го повторя: в хормонално отношение зависите от последното и от следващото си хранене.

Контролирането на съдържанието на макроелементи във всяко хранене зависи от вас, ако желаете да живеете в Зоната.

1   ...   9   10   11   12   13   14   15   16   ...   22

Коьрта
Контакты

    Главная страница


Зоната д-р Бари Сиърс анонс