страница16/22
Дата29.01.2019
Размер4.49 Mb.

Зоната д-р Бари Сиърс анонс


1   ...   12   13   14   15   16   17   18   19   ...   22

Петнайсета глава

ХРОНИЧНИТЕ БОЛЕСТИ И ЗОНАТА


От огромната армия болести, хроничните заболявания може би са сред най-неприятните и могат да достиг­нат до ужасяващи размери. Заселят ли се веднъж в тялото, те просто не помръдват вече оттам, колкото и лекарства да пиете, колкото и лекари (или психиатри) да посещавате, колкото и пари да пръскате. Те са като доживотна присъда, без право на обжалване и нама­ляване на времетраенето й за добро поведение.

За много от тези болести мисля като за състояние „или-или"; или ги лекувате, или поне ги облекчавате чрез моята диета, или засега не можете да разчитате на друго лечение. Нали разбирате, буквално всяко за­боляване - в това число и много от хроничните - мо­же да бъде разглеждано по този начин: тялото просто произвежда прекалено много лоши и прекалено мал­ко - добри айказаноиди. Ако това е вярно, тогава след­ването на моята диета би трябвало да помогне да се излекуваме от тези болести.

Съзнавам, че това са дръзки твърдения, но те мо­гат да бъдат подкрепени с предостатъчно научни до­казателства. Първо, клинични изследвания показват, че много хронични заболявания реагират на определени добавки към храната с активирани незаменими маст­ни киселини (АПК и ГЛК) - същите незаменими мас­тни киселини, които използвах в по-ранните си опити да достигна Зоната и които са от изключително значе­ние за регулиране на равновесието между айказаноидите. Същевременно в научната литература не липс­ват доказателства, че някои хронични заболявания се повлияват благоприятно от директното инжектиране на добри айказаноиди като PGE1.

Най-сетне, многобройни изследвания потвържда­ват ефективността на аспирина, нестероидните противовъзпалителни лекарства и кортикостероидите - ме­дикаменти, които потискат свръхпроизводството на лоши айказаноиди. Всички тези доказателства поддър­жат моето твърдение, че на хроничните болести тряб­ва да се гледа като на състояние на нарушено равнове­сие между айказаноидите и следователно ще се повли­яят положително от моята диета.

Ето някои от хроничните заболявания, които мо­гат да бъдат атакувани посредством храненето в Зо­ната. Списъкът е дълъг и някои от тях ще ви изненадат.
СПИН
Ние губим войната с рака, а битката срещу СПИН е един абсолютен и позорен разгром. Засега разполага­ме само с едно лекарство против СПИН - AZT - а про­ведената през 1994 година в Токио Международна кон­ференция по проблемите на СПИН-а потвърди с тъга, че AZT съвсем не винаги удължава живота на негови­те жертви. Още по-тъжно, бъдещето не изглежда ни­как оптимистично. Следващата Международна конфе­ренция по проблемите на СПИН-а ще се проведе през 1996, вместо през 1995 година, с надеждата, че през то­зи двугодишен период ще бъде изнамерено друго ле­карство или ваксина.

Истинският проблем е там, че милиардите долари се инвестират в третирането на СПИН-а като чисто ви­русно заболяване, но този подход все още не е довел до никакви резултати. Възможно ли е СПИН да не е просто вирусно заболяване?

В началния етап от неговата поява специалистите (много от които бяха ветерани в борбата срещу рака) започнаха да дирят трескаво какво може да го е при­чинило и да се мъчат да открият „подходящото" ле­чение. В крайна сметка експертите стигнаха до съг­ласие, че причинителят е един вирус, тъй като това им се струваше най-вероятното обяснение. Робърт Рут-Бернщайн, преподавател в Мичигънския държавен уни­верситет и водещ критик на налагащото се мнение за СПИН-а, твърди в своята книга „Преосмисляне на СПИН-а", че това схващане е довело изследователите до задънена улица. В своя труд той поставя един цен­трален и изключително важен въпрос: „Възможно ли е други подходи, които евентуално биха ни осигурили ефективен начин за лечението на СПИН да са били за­гърбени в първоначалния трескав стремеж да се стиг­не до научен консенсус?"

Още през 1984 година се убедих, че СПИН може да се разглежда като болест, резултат от нарушеното равновесие между айказаноидите. Уликите съществу­ват още от 50-те години.

Клиничната дефиниция на СПИН е появата на опортюнистични инфекции - паразитни, гъбични или ви­русни, които се ликвидират лесно, когато имунната сис­тема функционира нормално. Много от тези инфекции се появиха за първи път през 50-те години заедно с най-новото лекарство-чудо - кортикостероидите. Не съ­ществува буквално нито едно болестно състояние, ко­ето първоначално да не се подобрява значително с употребата на кортикостероидите, като кортизон и преднисон. Но ако пациентите продължат да вземат тези лекарства повече от трийсет дни, имунната им систе­ма престава да функционира.

Какво се е случило? Пациентите са развили опортюнистични инфекции, подобни на онези, които наб­людаваме сега у болните от СПИН - същите инфекции, с които една що-годе активна имунна система се справя с лекота. (Впрочем това са същите инфекции, които по­валят масово и болните от рак, подложени на химиотерапия; тя също потиска имунната система.)

През 70-те години търсенията на Антъни Фоси (сега директор на Изследванията върху СПИН-а към На­ционалния здравен институт) ни дадоха друга улика. Фоси показа, че едно-единствено инжектиране на нор­мални доброволци с кортикостероиди значително на­малява броя на техните Т-клетки, същия вид клетки, които омадрмощават СПИН. Следователно кортикостероидите предизвикват (поне временно) състояние, на­помнящо в голяма степен СПИН.

Как вършат това в тялото? Те са като супераспирин - изкарват от строя цялата айказаноидна система, и то за дълъг период от време. (Аспиринът обезсилва само една подгрупа айказаноиди, простагландините, и само за кратък период от време.) Възможно ли е виру­сът HIV да действа като кортикостероидите - като по­тиска масово целия синтез на айказаноиди? Аз поне мисля така.

Съществуват други вируси, които потискат ензим делта 6 дезатураза и следователно ограничават произ­водството на незаменими мастни киселини и айказа­ноиди. Струва ми се, че HIV има същия ефект, но с мно­го по-голяма сила. Този ефект върху метаболизма на незаменимите мастни киселини би довел до същите последствия, като дългата употреба на кортикостеро­иди - ще затормози значително синтеза на всички айка­заноиди и ще обезсили имунната система.

Всичко това ми се струваше като една добра хи­потеза; следователно то трябваше да бъде изпробвано. За щастие през 1988 година се запознах с двама лека­ри от Питсбърг, Пол Кал и Сам Гобдън, които имаха Доста заразени от HIV пациенти. Като клинични специалисти, Пол и Сам си даваха сметка, че лекарствата, препоръчвани от изследователските учреждения, не оказваха нужния ефект там, където трябва - у хората, заразени с HIV.

За щастие Пол беше специализирал в Нюйоркския университет, който се бе превърнал в център на ран­ните изследвания върху айказаноидите. Подобно на много лекари с известни познания върху айказанои­дите, Пол знаеше всичко за лошите, но дори не беше чувал за съществуването на добри айказаноиди. За­интригувани от вероятността една чисто хранителна програма да помогне на носители на вируса на HIV страдащи от постоянна умора - причинена или от са­мата инфекция, или от високите дози AZT - ние ор­ганизирахме изследване върху пациенти с ARC (близък до СПИН комплекс)

В това изследване използвахме или комбинации от активирани незаменими мастни киселини, съдържащи АПК или ГЛК, или плацебо (зехтин) за две различни групи пациенти на Пол и Сам: едната група, заразена с HIV и страдаща от хронична умора, която не взема­ше AZT и друга група - пак от заразени с HIV пациенти, които приемаха високи дози AZT (1,5 мг дневно). На­значихме, съвсем непреднамерено, на част от болните да приемат активирани незаменими мастни киселини, а на останалите - плацебо.

Тъй като все още не бях разбрал колко е важно да се контролира съотношението глюкагон-инсулин, при това изследване подходът ни бе далеч по-опростен -ние се опитвахме да отведем пациентите в Зоната един­ствено покрай употребата на активирани незаменими мастни киселини.

След шест месеца болните, приемали допълнител­но активирани незаменими мастни киселини страдаха далеч по-малко от хронична умора от пациентите, пи­ли само плацебо. Тези резултати са онагледени във Фигура 15-1 и Таблица 15-1. Подобреното ниво на енергия бе оценявано от лекарите по петстепенна таблица, от -2 (значително увеличена уморяемост) до +2 (значително намалена уморяемост), а нулата означа­ваше липса на промяна в уморяемостта.



Различията между групите пациенти, които не при­емаха AZX бяха статистически значими, с р-фактор по-малък от 0,005. А това означаваше, че ако 1 000 зара­зени с вируса на HIV пациенти, страдащи от хронична умора, допълнят диетата си със същата комбинация от активирани незаменими мастни киселини, можем да очакваме 995 от тях да получат облекчение от състо­янието на вечна умора. Сред болните, вземащи висо­ки дози AZT (1,5 мг дневно), наблюдавахме същите резултати, но с по-малък р-фактор от 0,025. С други думи, 97 от всеки 100 пациенти, приемащи високи до­зи AZT и добавка от активирани незаменими мастни киселини, вече няма да се чувстват така уморени.
Ефектът на активираните незаменими мастни киселини върху болни от ARC c хронична умора



Таблица 15-1

ЕФЕКТ НА АКТИВИРАНИ НЕЗАМЕНИМИ МАСТНИ

КИСЕЛИНИ ВЪРХУ ЗАРАЗЕНИ С HTV ПАЦИЕНТИ,

СТРАДАЩИ ОТ ХРОНИЧНА УМОРА

Параметър

Активна

група


Плацебо

група


Р-фактор

Пациенти, които не

6 човека

6 човека




приемат AZT










Оценка на умората

+1,5

-1,0

р<0,005

след 6 месеца










Промяна в Т4

-30%

-14%

р<0,010

клетките










Пациенти, които

5 човека

4 човека




приемат AZT










Оценка на умората

+ 1,0

-0,5

р<0,025

след 6 месеца










Промяна в Т4

-58%

0%

р<0,025

клетките









Това подобрение се осъществи дори въпреки факта, че по време на пробните шест месеца броят на Т-клетките - клетките, убивани от HIV - намаляваше по-бързо в активната, отколкото в контролната група, приема­ща плацебо. Колкото и парадоксално да звучи, това е факт - състоянието на пациентите, особено на онези, които пиеха и AZT, се подобряваше. В групата с плацебото броят на Т-клетките не намаляваше и въпреки това болните се чувстваха все по-уморени и по-умо­рени. Всъщност, това не е чак толкова изненадващ па­радокс; всеки клиничен лекар на болни от СПИН ще ви каже, че много пациенти с относително висок брой Т-клетки умират, докато други, с много по-малко от тях, остават живи. Имахме дори един пациент, чийто Т-клетки бяха спаднали драматично (по-малко от 10). но това не му пречеше да играе тенис всеки ден.

Окуражени от получените резултати, ние започнах­ме да даваме на болните, пили до този момент капсу­ли със зехтин, същата комбинация от активирани не­заменими мастни киселини, които бяха пили болните от активната група, която от своя страна също продъл­жи да ги взема в продължение на още шест месеца. Резултатите бяха същите - значително намаляване на умората.

Групата, която приемаше от самото начало акти­вираните мастни киселини (но не и AZT), продължа­ваше да се подобрява. Още по-важно, групата, приема­ла досега само плацебо, започна да проявява значител­но подобрение в нивото на умората с р-фактор по-ма­лък от 0,01, което означаваше, че резултатите при 99 от всеки 100 пациента ще бъдат същите. Почти същи­те цифри бяхме получили и от първата група. Онези


Ефектът на активираните незаменими мастни киселини върху болни от ARC с хронична умора, причинена от AZT


болни, които пиеха AZX също се уморяваха по-малко, но резултатите не бяха от статистическо значение (ко­ето се дължи просто на факта, че работехме с ограни­чен брой пациенти.) Тези резултати за дадени в Таблица 15-2 и са представени графично във Фигура 15-2.

Таблица 15-2



ИЗСЛЕДВАНЕ ВЪРХУ КОНТРОЛНАТА ГРУПА

ОТ ЗАРАЗЕНИ С HIV ПАЦИЕНТИ,

СТРАДАЩИ ОТ ХРОНИЧНА УМОРА

Параметър

Активна група

Плацебо група

Р-фактор

Пациенти, които не приемат AZT

6 човека


6 човека




Оценка на умората след 12 месеца

+ 1,7

-1,0




Подобрение,сравнено с резултатите след шестмесечния период

+0,2

+2,0

р<0,01

Пациенти, които приемат AZT

5 човека

4 човека




Оценка на умората след 12 месеца

+ 1,0

+0,5




Подобрение, сравнено с резултатите след шестмесечния период

0,0

+ 1,0



Можете да си представите вълнението ни. Това бе един­ственото кръстосано изследване върху СПИН с конт­ролна група, приемаща плацебо, провеждано някога, макар да го финансирахме от собствените си джобове. Следващата ни стъпка беше достойна за всеки до­бър учен - представихме получените резултати на подходящ форум - в случая това бе Петата междуна­родна конференция по проблемите на СПИН-а, проведена в Монреал през 1989 година. За жалост те бяха посрещнати доста хладно. Обществото на изследова­телите на СПИН очевидно погледна на нашия труд ка­то на нещо доста несериозно, посветено на здравос­ловното хранене, а не като на истинска наука, подобна на техните изследвания върху AZT. А и кой ли се нуж­даеше от диети, след като беше ясно (поне за тях), че AZT щеше да премахне епидемията от СПИН?

Ние обаче не бяхме единствените. Година след ка­то представихме първоначалните си резултати на кон­ференцията в Монреал, друг изследовател, Тери Пълс, публикува подобни резултати в резултат на употреба­та на малко по-различни комбинации от АПК и ГЛК. За нещастие той обнародва резултатите в едно доста непопулярни списание, така че те потънаха в неизвес­тност подобно на труда на Крейвън върху аспирина. Макар неговото изследване да потвърждаваше наши­те резултати посредством подобряване качеството на живота на заразените от HIV пациенти, и двете части от мозайката на СПИН се изгубиха сред хвалебстви­ята по адрес на AZT.

Сега, пет години по-късно, СПИН вилнее все така необуздано, а меденият месец на науката с AZT е вече приключил. И това не ме изненада. Знаех, че Нацио­налният институт по въпросите на рака бе престанал да тества AZT върху болни от рак преди десет години, поради високата токсичност на лекарството. Всъщност, преди едно десетилетие аз самият опитвах да намаля токсичността на AZT, но усилията ми не се увенчаха с успех.

Тъй като Обществото на изследователите на СПИН - и особено фондациите, които го финансират - не об­ръщаше внимание на възможностите, които даваше влиянието на храната върху айказаноидите, аз реших да не хабя повече време и пари (тъй като финансирах сам собствените си изследвания) върху болните от СПИН. Върнах се към областта на първоначалните си интереси - лечението на сърдечноболни.

През 1992 година работата ми с болни от сърце хо­ра вече бе доказала недвусмислено, че айказаноидите могат да бъдат контролирани далеч по-успешно пос­редством контролиране на инсулина и глюкагона, от­колкото единствено чрез активирани незаменими мастно-киселинни добавки. (Да, заразените от HIV паци­енти вероятно ще имат нужда от тези добавки, но са­мо от част от количеството, което използвах в изслед­ването си от 1989 година.) Тъй като сега подходът ми към айказаноидния контрол бе много по-всеобхватен, интересът ми към СПИН се възобнови. Междувремен­но бе станало ясно, че AZT не е чудотворното лекар­ство, за което бе смятано.

През 1992 година имах възможността да изпитам теорията си върху инфекцията от HIV, когато един при­ятел ме попита дали бих могъл да помогна на Били Б. Бил (това не е истинското му име) бе преуспяващ бос­тънски адвокат, чийто свят се бе сгромолясал през 1988 година, когато лекарите му съобщили, че е заразен от вируса на HIV. Макар все още болестта да не се бе раз­вила с пълна сила, той вече страдаше от хронична сла­бост, висока температура и умора.

През март 1991 година Бил се чувствал толкова зле, че се принудил да се пенсионира по болест. Седем ме­сеца по-късно бил диагностициран с напълно проявен СПИН. Броят на неговите Т-клетки спаднал значител­но и той развил саркома на Карпози - форма на кож­ния рак, рядко срещана до развихрянето на СПИН-а. През септември 1992 година вече очаквали най-ло­шото.

Отговорих, че ще опитам да помогна, но само ако Бил е съгласен да следва моята програма, включваща както диетата на Зоната, така и допълнителен прием на активирани незаменими мастни киселини. Срещнах се с него и му обясних своята стратегия за подсилване на имунната му система посредством контрола върху айказаноидите.

Последните две години след въпросната среща бя­ха изключително добри за Бил. Той вече не страда от умора. Работи по-пет часа седмично. Тази година си купи деветметрова платноходка и прекара по-голяма­та част от лятото в нея, като плуваше покрай крайбре­жието на Ню Ингланд. И макар количеството на Т-клетките му да остава малко (около 30), откакто започ­на да следва моята диета отпреди повече от две години, той не е развил нито една опортюнистична инфекция.

Вестта за изумителното подобрение на Бил скоро се разнесе и стигна до група пациенти, заразени с ви­руса на HIV членове на Бостънския Ливин Сентър -група болни от СПИН за морална поддръжка. С по­мощта на Бил събрахме пациенти, желаещи да след­ват моята диета. През 1994 година те също бяха въз­наградени с резултати подобни на тези на Бил, особе­но що се отнася до намаляване на хроничната умора. Докато са в Зоната, те водят нормален живот. Излязат ли от нея, той става малко по-тежък. Затова им напом­ням непрестанно, че ако останат в Зоната, няма при­чина да не се радват на пълноценен и плодотворен живот.

Мисля, че вече ми повярваха. Бил със сигурност ми е повярвал..


АВТОИМУННИ ЗАБОЛЯВАНИЯ
Мнозина изследователи, в това число и Робърт Рут-Бърнстейн, мислят, че СПИН е всъщност автоимунно заболяване, при което защитната армия на тялото -имунната система - става предател и започва да ата­кува самото тяло. Конкретно при СПИН-а тялото мо­же би напада собствените си Т-клетки. (Ако това е така, то тогава класическото антивирусно лечение, каквото е AZT, няма никога да има успех.)

Нека отидем още малко по-нататък. Всички авто-имунни заболявания (сред които влиза евентуално и

СПИН), могат да бъдат разглеждани като резултат от нарушеното равновесие между айказаноидите. Именно това неравновесие - по-точно свръхпроизводството на лоши аиказаноиди - кара тялото да атакува само себе си, да развива тази прекалено чувствителна имунна реакция, която се определя като автоимунитет.

Съществуват множество автоимунни заболявания, но може би най-разпространеното е артритът. Обик­новено той се лекува с противовъзпалителни лекарст­ва - аспирин, нестероидни противовъзпалителни ме­дикаменти или кортикостероиди. Всички те действат по един и същ начин: спират производството на аика­заноиди, и добри, и лоши. Единствените различия ле­жат в относителната им способност да спират образу­ването на айказониди. Кортикостероидите са най-мощ­ните, но същевременно - и най-опасните, тъй като въз­пират до такава степен продукцията на аиказаноиди, че блокират и имунната система.

Е, ако артритът е резултат от нарушеното равно­весие между айказаноидите, тогава моята диета, която регулира съотношението между айказаноидите, би тря­бвало да помогне на страдащите от артрит.

Откъде знам ли? Многобройни клинични изслед­вания показват, че добавянето към храната на активи­рани незаменими мастни киселини - ГЛК и АПК, по­отделно или в комбинация - намаляват болката и въз­палението, причинени от артрита. Ако добавката на ак­тивирани незаменими мастни киселини води до поло­жителни резултати, това е показател, че моята диета (чиято цел е да поддържа благоприятен баланс между айказаноидите), ще се справи също така, а вероятно -и много по-добре.

Начинът на хранене, който води към Зоната, би трябвало да бъде първата защитна линия в лечението на тази болест. Всъщност, колкото повече се доближава към тази диета болният от артрит, толкова по-малка нужда ще има от противовъзпалителни лекарства, ко­ито да намаляват болката му. От друга страна, колкото по-далеч от Зоната отнася начинът на хранене бол­ния от артрит, толкова по-голяма ще става нуждата му от противовъзпалителни лекарства, за да забави неп­рестанно увеличаващата се продукция на стимулира­щи възпалението айказаноиди.

Очевидно не е трудно да се избере. Макар моята диета може би никога няма да успее да елиминира нуж­дата от противовъзпалителни лекарства, всичко, което може да намали количеството приемани лекарства ще бъде от полза за страдащия от артрит.

Начинът на хранене, отвеждащ в Зоната, е ефектив­на фронтална атака срещу артритните болки и възпа­ление. Той обаче има един важен и положителен стра­ничен ефект - загубата на излишните телесни мазнини. Тъй като намалява товара върху най-натоварени ста­ви като коленните, намаляването на килограмите мо­же само да допринесе за по-нататъшно намаляване на артритните болки.

Артритът е най-разпространеното автоимунно за­боляване, но множествената склероза (МС) е най-ужас­ното. Докато при артрита тялото атакува тъканите в ставите, при МС тялото атакува мастния изолационен слой (наречен миелинова обвивка), който обгръща нер­вите от централната нервна система. Това предизвик­ва забавяне на нервната проводимост и в резултат нас­тъпва загуба на контрол върху мускулите.

Може да гледате на МС като на артрит в централ­ната нервна система. Това навежда на мисълта, че съ­щите лекарства, които помагат при артрит, би тряб­вало да дават ефект при лекуването и на МС. Но не е така. За да лекува заболяване на централната нервна система, едно лекарство трябва да може да достигне до мозъка. Противовъзпалителните лекарства не мо­гат да постигнат това, тъй като са водоразтворими, а мозъкът има уникална мембрана - бариера между мо­зъка и кръвта, която пречи буквално на всички водо­разтворими лекарства да достигнат до мозъка.

Незаменимите мастни киселини и айказаноидите са мазнини. За тях няма пречки да преминат през тази бариера. Всъщност самият мозък е изграден предим­но от мазнини, които са основният градивен материал и за миелиновата мембрана.

Добре тогава. След като МС е резултат от възпа­лението на миелиновата обвивка, човек може да до­пусне, че ще успее да намали възпалението като нама­ли количеството на поощряващите го лоши айказаноиди и същевременно ще стимулира създаването на противовъзпалително действащите добри айказаноиди. Как да го постигнем? Чрез диетата, която отвежда в Зоната.

- Точно това става с пациентите, които следват моя начин на хранене. Подобно на заразените от HIV хора, едно от благотворните влияния, които се проявяват веднага, е значителното намаляване на болката. Ето и някои случаи, които доказват това. Д-р Пол Кал, съ­щият лекар, с когото правих изследването върху СПИН, ми разказа историята на една своя пациентка, петдесетгодишца жена, болна от МС. Пол и предпи­сал да следва Моята диета и след няколко месеца тя отишла на контролен преглед. Пол й задал редовния въпрос: „Как са чувствате?" „Страхотно!" - бил отго­ворът й. Забелязал, че тя все още използва бастун за стабилност, Пол я попитал: „След като се чувствате толкова добре, защо тогава използвате този бастун?" Единственият й отговор бил, че винаги го била правила, откакто заболяла от МС.

Пол взел бастуна и й казал да прекоси коридора. След първите няколко колебливи стъпки, тя направи­ла бързо желаната обиколка. Когато лекарят я попи­тал дали си иска бастуна, тя се усмихнала и му казала да го запази за някой друг, който има по-голяма нуж­да от него.

Сега идва ред на случая с Фийби Старк, която стра­даше от т. нар. прогресивна хронична МС. В този ста­дий на заболяването пациентът отслабва все повече, така че за него става изключително уморително да из­пълнява дори дребни всекидневни задължения. Месец след като започна да следва моята диета, Фийби от­беляза: „Най-после мога да живея отново." Макар да не успя да се отърве напълно от всички ефекти на МС, качеството на живота й се подобри несравнимо.

Съгласен съм, че тези истории напомнят много ти­пичните разкази, които можете да чуете на сбирките, посветени на лечение чрез вярата. Споделям ги с вас, тъй като те навяват на мисълта, че автоимунните за­болявания като МС - болест със силно изразен възпа­лителен компонент - могат да бъдат повлияни силно положително от моята диета, която просто ще проме­ни в правилната посока нивото на айказаноидите.

Науката поддържа това твърдение. Така например неотдавнашни изследвания показаха, че нивото на PGE2 в кръвта на болните от хронична прогресивна МС е по-високо от това на здравите или на засегнатите от стабилна МС. Освен това непосредствено преди прис­тъпи на МС количеството на PGE2 се повишава, Други изследвания посочиха увеличаване на левкотриените в гръбначномозъчната течност на засегнати от МС. Тъй като PGE, и левкотриените са айказаноиди, които предизвикват'възпаление, намаляването на тяхното количество, което може да бъде постигнато чрез мо­ята диета, ще бъде от голяма полза за болните от МС - нещо, което вече е потвърдено от практиката.

Има и друго. През изминалите трийсет години ра­ботата на Рой Суонк доказа, че бедната на наситени мазнини диета има благотворен ефект върху засегна­тите от МС. Тъй като храненето в Зоната намалява до минимум тяхното количество, наблюденията на Суонк също потвърждават добрите резултати, постигнати от нашите пациенти.

Най-новото в лечението на МС е инжектирането на интерферони - вещества, които помагат за регулира­нето на имунната система. Тъй като лошите айказано­иди като PGE2 потискат отделянето на интерферони, всяко намаляване нивото на PGE2 би трябвало да уве­личи естествената продукция на интерферони в тялото. А както вече многократно стана дума, моята диета въз­препятства създаването на PGE2.

След като вече знаете всичко това, сигурно сте се убедили, че храненето в Зоната е най-разумното, което може да се препоръча на всеки болен от МС, незави­симо от стадия на заболяването.

Друго автоимунно заболяване, при което регули­рането на нивото на айказаноидите се е оказало ефек­тивно - поне при животните - е кожната туберкулоза. Животински модели на кожна туберкулоза могат да се развият чрез подбрани кръстоски между мишки. Всички те умират от тази болест до една година. Изследвания в Пенсилванския университет обаче показаха, че ако бъ­дат инжектирани с PGE1 (един от добрите айказаноиди), ще останат живи.

Всичко това са неоспорими доказателства, че мо­ята диета може да бъде полезна за лечението на всички автоимунни заболявания, независимо дали става ду­ма за СПИН, артрит, множествена склероза или кож­на туберкулоза. В Зоната всички те ще получат облек­чение просто защото водещият към нея начин на хра­нене намалява свръх продукцията на лоши и увелича­ва производството на добри айказаноиди - идеална комбинация за лечение на възпалителни състояния, по­родени от автоимунни заболявания.

Какво подобрение могат да очакват засегнатите от тях? Различно, ако използват само диетата. Очевидно автоимунните заболявания предизвикват трайни пора­жения в способността на тялото да произвежда акти­вирани мастни киселини. Затова, освен че трябва да следват стриктно моята диета, тези пациенти ще имат нужда и от малки количества активирани мастни ки­селини, които да им помагат да остават в Зоната.

Всичко това изглежда напълно логично. Подхо­дящата храна, съчетана с възможно най-малки коли­чества лекарства, е възможно най-доброто лечение на всяка болест.
ХРОНИЧНА УМОРА
За хората с автоимунни заболявания най-голямото об­лекчение е да се освободят от умората. Може ли хра­ненето в Зоната да помогне на пациентите, чиято умо­ра е причинена от вирусни инфекции, или дори при умората, за която няма видима причина? Отново от­говорът очевидно е „да".

Мисля, че много свързани с умора състояния мо­же би са започнали с една или друга вирусна инфекция. На тази мисъл ме навеждат в голяма степен артритът и множествената склероза, макар засега все още да не са изолирани вирусите-виновници. Очевидно при СПИН, факторът, причиняващ умората, е вируса на HIV. Синдромът на хроничната умора е друго забо­ляване, характеризиращо се с постоянна умора, при ко­ето причината като че ли отново е вирусна.

Явно съществува връзка между вирусите, продъл­жителната умора, активираните мастни киселини и айказаноидите. Изследвания, проведени в Държавния университет в Охайо например, показват, че при стра­дащи от хронична умора пациенти, прекарали мононуклеоза (вирусна инфекция), дълго след това е про­вокирана способността на тялото да произвежда ГЛК и следователно - айказаноиди.

При друго клинично изследване, проведено в Уни­верситета в Глазгоу, при пациентите с поствирусен син­дром на умора, на които се давали допълнително ак­тивирани мастни киселини, уморяемостта намаляла значително в сравнение с хората от контролната група, на които давали капсули плацебо. Този доклад, подо­бен в много отношения на нашата работа със заразе­ните от HIV, навежда на мисълта, че причинената от вирусна инфекция умора може просто да е следствие от дългия ни престой извън Зоната.

Помислете си за грипа и за това колко уморени ви кара да се чувствате. Хроничната умора е като да си болен непрекъснато от грип. Тялото притежава известна способност да се бори с вредата върху айказаноидите, причинена от вирусната инфекция, но тази спо­собност не е безкрайна. Изчерпи ли се веднъж тази ре­зервна способност за създаване на айказаноиди, нас­тъпва умората. И тя ще продължи, освен ако нещо (но­во лекарство, смяна на начина на хранене или просто късмет) не се намеси, за да промени това състояние.

Тъй като умората очевидно е свързана с вирусни­те инфекции, може би ще се наложи не само да след­вате моята диета, а и да приемате малки дози активи­рани мастни киселини. Запомнете: тяхната добавка е сравнително бърз начин да влезете в Зоната. Но ако из­ползвате единствено активираните мастни киселини, границите на Зоната ще се променят непрестанно. За­това ако същевременно не се храните в Зоната, ще се налага да променяте непрекъснато количествата и про­порциите помежду им. При следването на моята ди­ета границите на Зоната са далеч по-статични и оп­ределени, така че ще ви се налага да правите много по-редки и по-малки промени, за да живеете постоянно там.

Показателна в това отношение е историята на един от моите съседи, прочут физиотерапевт в района на Бостън. Преди около две години го видях да ходи око­ло блока, което беше наистина необичайно, тъй като той бе маратонец. На всичкото отгоре дишаше тежко. Попитах го как се чувства. „Ужасно" - отвърна той.

Обясни ми, че през последните шест месеца изпит­вал невероятна умора. Не можел да стои буден по вре­ме на семинарите и заспивал на волана на автомоби­ла си, ако карал повече от четирийсет и пет минути. С две думи, животът му се бе превърнал в кошмар. Беше направил всички възможни изследвания, но единстве­ното, което успели да установят в най-доброто Бос­тънско медицинско заведение било, че нивото на хо­лестерина му било леко увеличено.

Казах му, че това ми прилича на хронична умора, което никой от лекарите никога не бе споменавал пред него. Прибрах се у дома и му дадох няколко от експе­рименталните десертни блокове, които използвах за пациентите-диабетици, няколко капсули с активирани мастни киселини и план с обяснения на моята диета. Казах му, че ако следва този режим, само след седми­ца умората му ще намалее значително.

Той ме изгледа така, както вероятно майката на '' Джак е изгледала сина си, когато донесъл в къщи въл­шебните бобчета, които получил за продажбата на се­мейната крава. Каза обаче, че е толкова отчаян, че кол­кото и глупаво да му се струва, ще опита.

След четири дни се появи отново и заяви, че не бил сигурен дали е истина или си внушава, но вече започ­нал да се чувства по-активен. Седмица по-късно заве­де семейството си в Дисниленд, като се въртеше не­уморно около децата си. И дори когато децата вече би­ли готови да се върнат в хотела и да се строполят от умора, моят съсед ги замолил да направят още една обиколчица. С това приключи хроничната му умора.
НАРУШЕНИЯ В ЦЕНТРАЛНАТА НЕРВНА СИСТЕМА
Мозъкът, както вече казах, е съставен предимно от маз­нини. Освен това е изключително богат на незамени­ми мастни киселини. Следователно няма нищо чудно, че много заболявания на централната нервна система може би са свързани с нарушения в айказаноидното равновесие.

Може би най-разпространеното от тези заболявания е алкохолизмът. Алкохолът е омайваща дрога с дълга история. Той се произвежда от около осем хи­ляди години, което го прави по-стар от повечето чо­вешки цивилизации.

В малки количества той е благодат за сърдечносъ­довата система. Увеличава производството на добри айказаноиди и това подсилва сърдечносъдовата сис­тема. Но, както всички добре знаем, той има и своята тъмна страна, чийто връх е алкохолизмът. Предполага се, че алкохолиците в САЩ са повече от двайсет ми­лиона, а отрицателното му влияние върху смъртността, разходите за сърдечни заболявания и за опазване на об­ществения ред са добре известни. Разбира се, не всеки, който изпива една бира след работа или няколко кок­тейла на някое парти, става алкохолик. Същевременно алкохолизмът не поразява само слабоволевите натури. Съществуват много преуспели и изключително дисцип­линирани хора, които обаче не могат да се преборят с желанието си за алкохол. Истината е, че алкохолизмът е генетично заложен, което навежда на мисълта, че съ­ществува някакво генетично предавано предразполо­жение.

За какво по-точно става дума? Оказва се, че у ал­кохолиците има генетично заложен дефект, засягащ производството на ГЛК, което в крайна сметка озна­чава, че способността на тялото им да произвежда доб­ри айказаноиди е компрометирана. (Нивото на ГЛК при алкохолиците е с 50% по-ниско, отколкото при нормал­ните хора.)

При повечето хора малките количества алкохол ус­коряват производството на добри айказаноиди, поне за известно време. Това обяснява дълготрайната пол­за за сърдечносъдовата система и краткотрайната - от емоционално естество (добрите айказаноиди действат антидепресивно) на умереното пийване.

За нещастие у хората с генетично обременено про­изводство на ГЛК, алкохолът потиска нормалното въз­становяване на тази активирана незаменима мастна киселина. И така се стига до порочен кръг: жертвите на алкохолизма изчерпват ограничения си запас от ГЛК и същевременно възпрепятстват по-нататъшното му попълване. И в резултат алкохоликът се нуждае от все повече алкохол, за да произвежда добри айказаноиди, т. е., просто, за да се чувства нормален.

Попитайте който и да е бивш алкохолик и той ще ви каже, че дори след многогодишно въздържание, неп­рекъснато трябва да се бори с желанието си да не пие. Но когато подложих група лекуващи се от алкохоли­зъм хора на моята диета, първото, което им направи впечатление бе значителното намаляване и дори пъл­ното изчезване на нуждата им от алкохол.

Какво е биологичното обяснение на този щастлив резултат? Едно от незабавните последствия от хране­нето в Зоната - нарастване активността на ензим дел­та 6 дезатураза, а това означава увеличено производс­тво на ГЛК. Възстанови ли се веднъж нормалното ко­личество на ГЛК, същото става и с нивото на добрите айказаноиди. Така че биологичната нужда от алкохол - като средство за поощряване производството на ай­казаноиди - изчезва.

През 1984 година Иън Глен доказа това в клинич­ни опити с алкохолици, използващи добавки от ГЛК. В края на опита изследователите отбелязали значител­но намаляване на желанието на пациентите за алкохол.

За лекуващите се алкохолици пребиваването в Зо­ната означава освобождаване от биохимичния дефект, който е основната причина за алкохолизма - дефект в айказаноидния метаболизъм. А ето и предписанието как да постигнем тази свобода и да я поддържаме до края на живота си: малки дози от активирани незаме­ними мастни киселини, съчетани със спазване на мо­ята диета.

Алкохолизмът не е единственото заболяване на централната нервна система, което се повлиява от хра­ненето в Зоната. Същото се отнася и за депресията. Добрите айказаноиди имат забележителен антидепресивен ефект, тъй като увеличават отделянето и приема­нето на невротрансмитерите от нервите. (Невротрансмитерите са биохимични превключватели, които оси­гуряват комуникацията между нервите.) Ако нивото им спадне (или поради потискане на отделянето им от пре­даващите нерви, или поради потискане на поемането им от нервите-приемник), в резултат се достига до де­пресия.

Лекарството, което в момента се смята за вълшеб­ното биле за депресията, е Прозак. То увеличава коли­чеството на невротрансмитера, известен като серотонин. Това от своя страна подобрява връзката между нервите и намалява депресията.

Прозак действително върши работа. И то толкова добре, че продажбите му възлизат на милиарди долари. Съществува обаче и друг начин за лечение на депре­сията, и то без допълнителни разходи и евентуални неп­риятни странични ефекти.

Кое контролира пускането и прихващането на невротрансмитери като серотонина? Добрите айказаноиди. С увеличаване на тяхното количество ние подоб­ряваме ефективността на комуникацията между нер­вите, независимо дали имаме или нямаме депресия. Ако страдате от депресия - т. е., от значително нама­лено количество невротрансмитери - храненето в Зо­ната ще увеличи пускането и улавянето на тези жизне­новажни химически пратеници и това ще ви помогне да се върнете към нормалното си състояние.

През последните няколко години и медиите, и на­учните кръгове започнаха да отделят голямо внима­ние на една разновидност на депресията - сезонната. При някои хора, с намаляване на светлината през зи­мата, отделянето на хормона мелатонин от епифизата забавя значително темпото си. Недостигът на ме­латонин може да доведе до т. нар. „зимна депресия".

Д-р Майкъл Нордън, психиатър-изследовател в Университета във Вашингтонската медицинска ака­демия, през последните две години препоръчва моята диета на страдащите от зимна депресия. Майкъл ме уведомява, че много пациенти се хвалят със значител­но подобрение на състоянието си. Увеличеното про­изводство на добри айказаноиди стимулира отделянето на мелатонин, въпреки понижената светлинна актив­ност през зимата. Ако вие страдате от зимна депресия, животът в Зоната ще ви помогне скоро да я оставите в миналото.

Макар да не се определят като депресия (и, слава Богу, определено не са хронични), смущенията в би­ологичния часовник на организма са биологичен бра­товчед на зимната депресия. Те се причиняват от про­мяната в отделянето на мелатонин, изисквана от ряз­ката промяна в цикъла ден и нощ. Моята диета може да ви помогне не само да облекчите, а дори напълно да се отървете от това състояние. (Аз лично имах го­леми проблеми да се пренастроя отново към часово­то време в Източното крайбрежие след завръщането си от Западното. А сега очаквам с нетърпение да пре­кося континента, тъй като трябва ми дава възможност да чета и да пиша шест часа без прекъсване, без това да е съпроводено със смущения в биологичния ми часов­ник. Поредния благотворен ефект от живота в Зоната.)

Досега разглеждахме последствията от мудността на невротрансмитерната система. Противоположното състояние, свръхактивността й, води до хиперактивност на индивида. Разбира се обикновената хиперактивност може да бъде причинена и от ниско ниво на кръвната захар. Какъвто и да е случаят, моята диета ще се отрази благотворно. Ако хиперактивността е по­родена от хипогликемия (ниско ниво на кръвната за­хар), тогава храненето в Зоната ще помогне на тялото да нормализира нивото на кръвната си захар. Ако проб­лемът е в свръхактивните невротрансмитери, същест­вуват доказателства, че добавянето към храната на ак­тивирани мастни киселини може да помогне, особено при изключително хиперактивни деца. Това навежда на мисълта, че моята диета би помогнала и на тях.

А ако нямате нито депресия, нито смущения в би­ологичния часовник, нито пък сте хипеактивни? Ако ко­личеството на невротрансмитерите ви е наред и мо­зъчните ви клетки ги чуват ясно? Храненето в Зоната пак ще ви донесе ценна награда от емоционално ес­тество. То ще ви помогне да се справяте много по-добре със стреса и напрежението на всекидневието. Стресът и напрежението няма да се променят, но вашата централна нервна система, подсилена от увеличеното производство на добри айказаноиди, ще им отговори далеч по-самоуверено и ще направи живота ви мно­го по-гладък.
ЗАБОЛЯВАНИЯ НА ВЪЗПРОИЗВОДИТЕЛНАТА СИСТЕМА
Айказаноидите са тясно свързани и с най-сложния от всички биологични контролни проблеми: възпроиз­веждането. Без айказаноидите оплождането и ражда­нето биха били невъзможни. Затова няма нищо изне­надващо в предположението, че в основата на много проблеми в тази област лежи нарушеното равновесие между айказаноидите.

Най-добре документираната връзка за нарушени­ята във функциите между възпроизводителните орга­ни и айказаноидите е кошмарът на всяка жена (и на все­ки съпруг) - предменструалният синдром (ПМС).

Подобно на алкохолизма, той изглежда е свързан с генетичен дефект в нормалния синтез на ГЛК. И до­като неговото ниво при алкохолиците е с 50% по-нис­ко от нормалното, плазменото ниво на ГЛК у жени, страдащи от ПМС, е едва 20% от нормалното.

От 80-те години са проведени множество клинич­ни изследвания, доказали, че допълнителният прием на активирани незаменими мастни киселини облекчава значително ПМС. Други изследвания обаче не показ­ват подобна полза. Според мен тези противоречиви ре­зултати се дължат на факта, че границите на Зоната се променят непрекъснато, когато опитваме да я достиг­нем единствено чрез приема на активирани незамени­ми мастни киселини. За да бъдат стабилизирани тези променливи граници, приемът на активираните маст­ни киселини трябва да се съчетае със следване на мо­ята диета.

Това съм постигал със стотици, страдащи от ПМС, пациентки. Те твърдят, че в срок от трийсет до шейсет дена усещат значително облекчение и дори пълно из­лекуване от ПМС.

ПМС може да е кошмар за съпрузите, но онова, ко­ето ужасява най-много мъжете, е импотентността. Кое е може би най-използваното лечение на импотентност­та? Инжектирането на един добър айказаноид, PGE1, директно в пениса трийсетина минути преди полов акт. Какво върши PGE1 ? Същото, което прави и навсякъде другаде в тялото: увеличава значително кръвообраще­нието в тялото, а притокът на кръв към пениса може да доведе до получаване на ерекция.

Биенето на инжекция Директно в пениса непосред­ствено преди половия акт обаче може да повлияе от­рицателно върху настройката и настроението. Защо то­гава да не предпочетем лесния, безболезнен начин да поддържаме притока на кръв? Храненето в Зоната ще поддържа непрекъснато високо ниво на добри айказаноиди в тялото, в това число и на PGE1, които спома­гат за разширяване на кръвоносните съдове и то без да превръщат спалнята в лазарет.

През последните години много възрастни мъже са ми писали, че след около шестмесечно следване на мо­ята диета сексуалните им възможности са се подобри­ли значително. Това, разбира се, са само техните сви­детелски твърдения, а не контролирани научни изслед­вания. Тези щастливи мъже обаче не са използвали нито лекарства, нито инжекции, нито вълшебни афродизиаци. Единствено храна.


ХРОНИЧНА БОЛКА
Всеки е изпитвал болка, но малцина знаят кое е меди­цинското определение за хронична болка. От научна гледна точка хроничната болка е постоянно създаване на биохимичните медиатори на болката, които пъту­ват по нервите към централната нервна система.

Обикновено тя има две причини и те съществуват съвместно. Първата е структурно засягане на самите нервни влакна. С други думи, нещо се трие в нервите и ги кара да изпращат болезнени сигнали към мозъка. Понякога това могат да бъдат твърди структурни ком­поненти като кости и дискчета (особено в гръбнака), или по-меки, като мускули. Очевидно, ако не се вземат мерки за разрешаване на възникналия проблем, бол­ката ще бъде постоянна.

Именно с тази цел се е развила хиропрактиката, за да направи нужните намествания, така че да се избег­не дразненето на нервите. Мускулната терапия пък (миотерапията) може да облекчи болката, причинена от триенето на мускулите в нервните влакна. Масажът, който правят в санаториумите е по-ограничен и не та­ка определен начин за въздействие върху разместените меки тъкани и появилата се като резултат болка. Този вид масаж обаче помага на хората да се почувстват по-добре, поне временно.

Тъй като силата на болката се определя трудно, твърденията за ефективността на хиропрактиката и мускулната терапия остават непотвърдени, макар из­следванията на хиляди случаи да твърдят, че те се от­разяват добре на някои пациенти. Но не на всички. Дори когато има известен успех, изглежда се налага да се правят непрестанни намествания, тъй като болката се връща често.

Според мен това се дължи на факта, че хиропрак­тиката и мускулната терапия не се обръщат към дру­гата причина за хроничната болка: свръхпроизводството от тялото на биохимичните медиатори на бол­ката. Два от най-мощните медиатори на болката и въз­палението са именно два от лошите айказаноиди, PGE, и левкотриен В4. В същото време добрите айказаноиди като PGE1 потискат създаването на неайказаноидни медиатори на болката.

Човек може да преустанови да произвежда на ло­ши айказаноиди - и така да намали болката - като из­ползва противовъзпалителни лекарства, които обаче блокират производството на всички айказаноиди. Ас­пиринът е най-широко използваното сред тези лекар­ства. Той намалява нивото на PGE1 , но не оказва ни­какво влияние върху левкотриен В4. С него не могат да се справят и най-мощните нестероидни медикаменти като ибупрофен и напроксен.

За да победим левкотриен В4 имаме нужда от теж­ката артилерия сред болкоуспокояващите: кортикосте­роиди като кортизон и преднистон. За нещастие, как­то вече стана дума, тези лекарства в същото време по­тискат имунната система, като поразяват всички ай­казаноиди, и добри, и лоши. Така че дългата употреба на кортикостероиди изправя страдащите от хронични болки пред ужасна дилема - или да рискуват да разви­ят имунна недостатъчност, или да страдат от непрес­танни болки.

Разбира се, и от тази дилема има изход - следва­нето на моята диета. Това би трябвало да бъде основ­ната хранителна терапия за намаляване необходимост­та от дълготрайна употреба на лекарства при лечени­ето на хроничната болка.

Работил съм с хиропрактици и мускулни терапевти-масажисти, които караха пациентите си да се хра­нят в Зоната успоредно със скелетните или мускулни­те намествания. В резултат болните са почувствали зна­чително облекчение от хроничната болка.
КОЖНИ ЗАБОЛЯВАНИЯ
С изключение на някои смъртоносни форми на кожен рак, повечето кожни заболявания не представляват опасност за живота. Те обаче се отразяват отрицателно върху качеството на живота, тъй като са доста неприятни, като се започне от проблеми с външния вид и се стигне до проблеми като сърбеж например.

Двете най-разпространени кожни заболявания са екзема и псориазис. Причината и за двете е свръхпродукцията на лоши айказаноиди, особено на левкотриен В4 - същият лош айказаноид, който във високи до­зи предизвиква хронична болка. Обичайното лечение е локално приложение на кортикостероиди (единстве­ният медикамент, който може да се справи с левкотриените), но те всъщност не лекуват и обикновено се получават рецидиви. Съществуват доказателства, че допълнителният прием на активирани мастни кисели­ни носи известно облекчение, но и това не е постоянно явление.

Открих, че тъй като намалява свръхпроизводството на лоши айказаноиди, храненето в Зоната може да се отрази благоприятно върху страдащите от кожни за­болявания. Има и още една полза: увеличаването на циркулацията на червени кръвни клетки в кожата пре­дизвиква значително подобряване в цвета на кожата.

Още нещо интересно. Ретин-А, единственото засега известно лекарство, което помага срещу бръчки, мо­же да се смята за неспецифичен стимулатор на айказа­ноиди (неспецифичен, тъй като стимулира и добрите, и лошите айказаноиди). Добрите айказаноиди предиз­викват увеличаване на синтеза на колаген в дермиса и той от своя страна премахва бръчките, като запълва получените кожни вдлъбнатини.

За нещастие Ретин-А стимулира също така и про­дукцията на лоши айказаноиди, които пък предизвик­ват възпалителна реакция, в резултат на която лицето става червено като рак. Така че, подобно на аспирина, той въздейства върху нивото на айказаноидите, но за това трябва да платим определена цена.

Най-добрият начин да подобрим трайно състояни­ето на кожата, е като се храним в Зоната. Всъщност първият признак за недостиг на мастните киселини е рязкото влошаване на състоянието й.

В тази глава представих дълъг списък от хронич­ни заболявания в допълнение към сърдечните болести и рака, които, убеден съм в това, са свързани с нару­шеното равновесие между айказаноидите. Можем да намалим нивото на аиказаноидите с лекарства като ас­пирин и кортикостероиди, които спират в по-голяма или по-малка степен производството на всички айказаноиди, или посредством директно инжектиране на добри айказаноиди, или като добавяме към храната си активирани мастни киселини. Всяка една от тези стра­тегии би могла евентуално да облекчи симптомите, свързани с болестта.

За нещастие поне досега не е известно лекарстве­но лечение на което и да е от тези състояния, без да се получи неприятен страничен ефект. Въпреки това са­мо диетата, дори тази, която ни отвежда в Зоната, не може да бъде алтернатива на лекарствената терапия, въпреки, че винаги може да я съпровожда. Моята ди­ета няма за чел да изключи напълно употребата на медикаменти, а да намали тяхното количество, необ­ходимо за лечение на симптомите на съответната бо­лест. И държа да отправя следното предупреждение: ако сега вземате някакви лекарства, в никакъв случай не променяйте диетата си, преди да сте се консулти­рали с вашия лекар. Всяка промяна в начина на хране­не (и в отрицателна, и в положителна насока) ще се от­рази върху аиказаноидите и това на свой ред може би ще даде отражение върху количеството лекарство, не­обходимо, за да останем в терапевтичната зона.

При някои пациенти, особено онези с нарушения в имунната система, единствено моята диета може би ня­ма да бъде достатъчна. Първоначално те може би ще се нуждаят от малки количества активирани мастни киселини, така че тялото им да разполага с нужните количества от тях, необходими за образуването на ай­казаноиди.

Какво означава „малки количества"? Зависи от за­боляването. Сърдечносъдовите например изискват съвсем малки добавки, съчетани с хранене в Зоната. Автоимунните и предизвикващите умора болести имат нужда от повече. Моят опит показва, че количеството, необходимо на пациентите, следващи моята диета, е между 1 и 10 мг ГЛК дневно (рядко повече) и поне 20 до 50 пъти това количество (50 до 500 мг дневно) АПК. Всъщност препоръчваните от мен дози ГЛК са далеч по-ниски от онези, продавани рутинно в магазините за здравословно и диетично хранене. Но искам да ви пре­дупредя нещо. Прекалено много добавки с мастни ки­селини Омега 6 биха могли да увеличат количеството на арахидоновата киселина и по този начин да унищо­жат всякаква полза от следването на моята диета. Кол­кото по-малко добавки, толкова по-добре, това тряб­ва да бъде принципът, когато се храним в Зоната.

Повтарям, че следването на моята диета ще въз­награди със значително подобрено здраве всеки, кой­то страда от някоя от разгледаните в тази глава бо­лести, както и жертвите на сърдечни заболявания, ди­абет и рак. И запомнете: единствените „странични ефе­кти" от храненето в Зоната са намаляването на телес­ните мазнини, увеличаването на умствената енергия и подобряване на физическата кондиция.

Оставих за края едно хронично заболяване, което засяга всички. Става дума за остаряването. Тъй като Америка продължава да старее и да посивява, процен­тът на всички останали хронични болести - сърдечни, диабет, рак, артрит, пълнота и прочие, ще продължа­ва да се увеличава. Комбинацията на една по-дебела с една по-стара Америка е сигурна гаранция за предс­тояща криза в здравеопазването, тъй като непрекъснато увеличаващото се старо население ще прибягва все по-често и по-често към услугите на лекарите и болнич­ните заведения. Ако не предприемем някакви драстич­ни промени, този демографски факт ще бъде краят на нашата здравна система.

Начинът, по който тази страна действа спрямо ос­таряващото население и свързаните с остаряването болести, ще определи бъдещето на системата на здра­веопазването. На почти всички хронични болести, ко­ито са истинско бреме - както за самата жертва, така и за здравната система като цяло - може да се гледа просто като на следствие от нарушеното равновесие между айказаноидите.

Самото остаряване не може да бъде върнато назад, но затова пък неравновесието може да бъде поправено. Това може да се постигне посредством начина на хра­нене и то само за седмици.

Именно такова е моето предложение за реформа в здравеопазването. Вместо да се стремим към високо­технологични (и скъпоструващи) интервенции, защо да не поемем-най-лесния, най-евтиния и най-ефективния път? Първата стъпка за всеки един е да поеме отговор­ността за своето здраве в собствените си ръце. А вто­рата и финална стъпка - да следва пътя, който ще го отведе в Зоната.

1   ...   12   13   14   15   16   17   18   19   ...   22

Коьрта
Контакты

    Главная страница


Зоната д-р Бари Сиърс анонс