страница7/22
Дата29.01.2019
Размер4.49 Mb.

Зоната д-р Бари Сиърс анонс


1   2   3   4   5   6   7   8   9   10   ...   22

Шеста глава

СПОРТУВАНЕТО В ЗОНАТА

Знаем защо тренират спортистите - това им е работата. А какво да кажем за останалите? Защо спортуват по­вечето хора? За да отслабнат и да изглеждат по-добре в бански костюм. Тъжната истина обаче е, че тази фитнес-индустрия се крепи на „чудото, което трае девет­десет дена". Хората отиват да тренират, за да бъдат във форма, т. е., да се отърват от излишните телесни мазнини. По време на краткотрайния си ентусиазъм те си купуват трика, тренират с религиозно настървение и се потят обилно. Но деветдесет дена по-късно, след като не са променили и на косъм фигурите си, те се отказват.

Или пък, ако не се запишат в спортен клуб, си ку­пуват някой скъп уред за тренировки у дома. Три ме­сеца по-късно лъскавият уред се превръща в една из­ключително скъпа закачалка за дрехи.

Иронично е, че най-дебелата страна в света разпо­лага с най-много здравни клубове и с най-голямо раз­нообразие от домашни спортни уреди на Земята. Аме­риканците посещават повече фитнес клубове от кого­то и да било другиго на света. Но какво става? Нима любителското спортуване направи американците дебе­ли? Или причината е там, че това формално спортуване просто не може да се справи с хормоналните пос­ледствия от една богата на въглехидрати диета?

Няма съмнение, че спортът трябва да участва за­дължително в здравната програма на всеки от нас, не само заради всеизвестната ,.полза от потенето" - по­добрен контрол върху килограмите, увеличаване на си­лата и заздравяване на сърдечносъдовата система - а и поради приятното усещане, което следва дори леки­те физически упражнения. Но кой е действителният би­ологичен източник на всички тези благоприятни ре­зултати? Те са просто следствие от хормоналните про­мени, породени от различните видове спорт.

Попитайте някой треньор за хормоналния ефект от спорта и той почти със сигурност ще ви изгледа така, сякаш сте паднали от Марс. Попитайте специалиста по хранене (или съседа си, който се интересува от тези неща) за хормоналния ефект от храната, и те ще ви из­гледат не по-малко сащисано.

Е, надявам се, че вече съм успял да ви убедя да мис­лите за храната като за хормонален регулатор. Трябва да мислите по същия начин и за спорта. Започнете ли да мислите хормонално, ще разберете, че спортът и храната вървят ръка за ръка и ще пожелаете да напра­вите всичко възможно хормоналната полза от физичес­ките ви занимания да бъде подсилена, а не унищожена, от консумираната от вас храна и нейния хормонален ефект.

Да, храната е основната пътека към Зоната, но спор­туването може да ви помогне да разширите тази пъте­ка и да улесни дълготрайния ви престой в Зоната. (Не можете да спортувате по цял ден, но вероятно ядете няколко пъти дневно.) Всичко това означава, с две думи, че колкото и да тренирате, никога няма да достигнете Зоната, ако се храните неправилно. Кое е неправилно хранене? Стандартното, богато на въглехидрати хранене. За да разберете защо е така. Трябва да се запознаете с връзката между храна, спортуване и енергия. Както и да проумеете точно какъв хормонален ефект оказват физическите занимания.


ИЗГАРЯНЕ НА КАЛОРИИ И ИЗГАРЯНЕ НА МАЗНИНИ
Повечето хора мислят, че целта на спортуването е из­гарянето на калории. Всъщност веднага ще заместите повечето от изгубените през часа по аеробика калории, като изядете една-две кифлички. Тогава няма да оста­не и следа от положителното хормонално въздействие от физическата дейност, тъй като двете кифли момен­тално ще ви изгонят от Зоната.

Мазнините, а не въглехидратите, са основният из­точник на енергия за вашите мускули. Не само, че маз­нината е по-ефикасна суровина за добиване на енергия - тя осигурява повече от два пъти по-голяма енергия от въглехидратите - а и е много по-изобилна. Един бегач-маратонец, например, ще разполага с двайсет пъ­ти по-голямо количество енергия във вид на мазнини, отколкото на въглехидрати.

Смешно ли ви се струва? Нека се обърнем към ма­тематиката. Един типичен маратон изисква около 2 000 калории енергия. Това в същото време е и максимал­ното количество въглехидрати, което един бегач на свръхдълги разстояния може да складира в своите мус­кули и черен дроб: около 2 000 калории. Ако използва само тези въглехидрати, този състезател няма да има достатъчно енергия, за да изкара докрай надбягването.

Същевременно, ако същият седемдесет и петкилограмов маратонец разполага с 10% телесни мазнини, то­ва означава, че общото количество на мазнините в тя­лото му е седем килограма и половина. Около килог­рам и половина от тях не могат да се използват за енер­гия, защото се намират на места като мозъка напри­мер. Следователно остават около шест килограма маз­нини, които биха могли при нужда да ни дават енергия-

Тъй като килограм мазнини съдържат 7 000 ка­лории, то мазнините, до които имаме достъп, биха мог­ли да доставят 42 000 калории енергия на бегача - двайсет и един пъти повече, отколкото складираните въглехидрати. Ако бегачът може да използва собстве­ните си телесни мазнини, той би разполагал с доста­тъчно енергия да пробяга повече от двайсет маратона! В такъв случай кое гориво е по-добре да се използва? Отговорът е очевиден: мазнините.

Разбира се, малцина са тези, които бягат маратон­ски разстояния. Затова нека хвърлим един поглед вър­ху онова, което става от другата страна на енергийния спектър. По-голямата част от енергията е необходи­ма на тялото, за да поддържа топлината си. За да под­държаме огъня, всички ние носим в себе си два енергоизточника: складираните телесни мазнини и склади­раните въглехидрати.

Основното гориво, използвано за тази цел обаче са мазнините. Когато седим на някой стол, мазнините осигуряват около 70% от калориите, необходими да поддържат топлината и функционирането на тялото. Докато продължаваме да седим на стола (или в какво­то и да е друго неподвижно положение), притокът на мазнини от склада (мастната тъкан) по проводящите тръби (кръвообращението) към фабриката (мускулите) се поддържа с лекота.

Така че дори когато седите пред телевизора, вие пак изгаряте мазнини, но не чак толкова много. Сърцето ви обаче продължава да помпа кръв. Да предположим, че сте на петдесет години и пулсът ви в покой е 72. Максимално ускореният ви пулс (ако използваме стан­дартната формула за 220 минус възрастта) би бил око­ло 170 удара в минута. Гледането на телевизия изиск­ва 72 удара в минута. Като разделим 72 на 170 ще по­лучим 42; това означава, че използвате 42% от макси­малния си пулс просто за да гледате телевизия. Ве­роятно не сте предполагали, че се трудите така усилено, Докато сте сменяли каналите.

Да предположим, че сте решили да отидете да вземете нещо за хапване от хладилника. Това ще изисква малко повече енергия, тъй като пулсът ви ще се увеличи покрай движението. И все още продължавате да из­гаряте мазнини, така както правихте на стола си пред телевизионния приемник.

А сега нека да преминем още по-нататък. Рано или късно ще дойде момент, когато ще извършите нещо, изискващо повечко усилия от това да се разходите до хладилника и да се върнете пред телевизора. Каквото и да е то, мускулните контракции ще се увеличат и изис­кванията към тялото ще станат по-големи. При това положение ще трябва да изгорите още от телесното си гориво (или складирани мазнини, или складирани въг­лехидрати), за да генерирате енергия, благодарение на която мускулите ви да могат да се свиват през един по-дълъг период от време. Това се нарича физическа дей­ност.

При нея изискванията ни към тялото се увеличават. Налага се да изпращате още мазнини от склада към фабриката - мускулите. Кой е контролиращият фактор при отпускането на мастните запаси? Несъмнено сте отгатнали: това е равновесието на айказаноидите. Ко­гато се намирате в Зоната, което означава, че тялото ви произвежда повече добри и по-малко - лоши айказаноиди, мазнините, необходими за посрещане на енер­гийните ви нужди, се освобождават по-бързо. Излезете ли от Зоната, те започват да се освобождават капка по капка. И тогава фабриките неохотно ще превключат на друго гориво с по-ниско октаново число - въглехид­ратите.

Следователно каквото и да правите - независимо дали гледате телевизия или бягате маратон - ако не сте в Зоната, изгаряте складираните въглехидрати вместо телесните си мазнини.

Ето и самия процес в малко по-големи подроб­ности. За контракциите на мускулите е необходим уни­кален енергиен източник, наречен аденозин трифосфат (АТР). Той се изразходва бързо с всяка мускулна контракция и трябва да бъде възстановен, ако желаете мус­кулите ви да продължават да се съкращават.

Възстановяването на този енергиен източник оба­че изисква много суровини. Затова фабричните работ­ници (ензимите) използват най-добрите суровини, с ко­ято разполагат (мазнини или въглехидрати). Те пред­почитат това да бъдат мазнините, тъй като са много по-ефективни, а и тялото е добре запасено с тях. (Въг­лехидратите не са така продуктивни, а и с тях не мо­жем да се запасяваме много.) Но ако не получат нуж­ните мазнини, ензимите превключват и започват да употребяват въглехидрати.

Какво означава това за обикновения човек, който отива в спортната зала, за да се отърве от излишните си мазнини? Това означава да разбере какво става всъ­щност, когато извършваме физическа дейност, както аеробна, така и анаеробна. Или, както вече казах, това означава да разберем хормоналния ефект от спорту­ването.
АЕРОБНА ГИМНАСТИКА
Аеробна гимнастика означава да спортуваме в присъс­твието на кислород. Ако просто желаете да изгаряте излишните мазнини за енергия - т. е., ако нямате на­мерение да изграждате крехка телесна маса или да при­добивате повече сили - то тогава аеробната гимнас­тика е за вас.

Обикновено тя се определя като извършване на ня­каква физическа активност, която повишава пулса ви До някакъв процент от неговия максимум. Максимал­ният брой сърдечни удари за минута зависи от възраст­та и намалява с нейното увеличаване. Както казах вече, максималният пулс се изчислява приблизително като от 220 се извадят годините.

Ако сте посещавали фитнес клуб, слабата и наперена инструкторка вероятно ви е обяснила, че единственият начин да изгаряте мазнините е като поддържате интензивността на аеробните упражнения в темпо, което ще поддържа пулса ви на 70% от максималната му стойност в продължение поне на двайсет минути. В известен смисъл този съвет е правилен (повече за това - след малко), но е прекалено опростен. Той не взема предвид начина, по който тялото ви избира горивото за физическата си активност.

Очевидно чрез упражненията желаете да изгаряте мазнини, а не въглехидрати. Но ако започнете да се на­товарвате прекалено много, изискването да се прене­сат мазнините от мястото, където са складирани към мястото, където се превръщат в енергия (мускулите), е често ограничаващият момент. Ако мускулите не мо­гат да получат достатъчно мазнини, те превключват и започват да използват складираните в самите тях въг­лехидрати. Ако се придържате към стандартните пред­писания на фитнесклубовете за интензивни натовар­вания, енергията, която използват, не е за сметка на из­горените мазнини.

Как да се справим с тази дилема? Единият начин е да се упражняваме по-продължително и без да се стре­мим към достигане на препоръчвания от инструктори­те по аеробика пулс. (Спомнете си, че когато седите на стола, сърцето ви бие с 42% от максималните си въз­можности.)

Кое е най-доброто упражнение за постигане на та­зи цел? Нарича се ходене. Питали ли сте се някога за­що европейците не са дебели? Те не ходят на аеробика, а просто вървят много.

Последните изследвания показват, че изгарянето чрез физическа дейност на повече от 2 000 калории сед­мично увеличава продължителността на живота. По-големият брой изгорени калории обаче не означава по-голяма полза. Както виждате, много е лесно да се дос­тигне това ниво, ако ходите всеки ден. За едночасово ходене се изразходват малко повече от 300 калории. Ако ходите шест часа седмично - по-малко от час на ден - ще изгорите 2 000 калории, които ви осигуряват жизнено необходимото „потене" и по този начин ще намалите опасността от преждевременна смърт.

По-интензивните натоварвания, като джогинг нап­ример, изгарят двойно повече калории от ходенето. Така че ако не желаете да прекарват шест часа седмич­но в ходене, осигурете си три часа джогинг. Започнете с три часа седмично, а не три пъти по трийсет минути, препоръчвани обикновено. Час и половина джогинг седмично просто няма да ви донесат същата полза, как­то шест часа ходене.

Помислете върху следния факт: средният америка­нец прекарва три часа дневно пред телевизора - това прави 21 часа седмично. Ако същият среден америка­нец се намира в Зоната, той ще изгаря повече телесни мазнини през тези 21 часа, отколкото за час и полови­на джогинг.

Следователно, ако е вярно, че можем да изгаряме телесните мазнини само с ходене - и дори с гледане на телевизия - защо да слушаме инструкторите по аеробика, които твърдят, че това може да стане един­ствено чрез натоварващи упражнения? Е, оказва се, че те имат право, но поради други причини.

Истинският ключ - и малцина от въпросните инс­труктори го знаят - е там, че колкото по-интензивно спортуваме, толкова по-силен хормонален отговор предизвикваме. Натоварващите упражнения например намаляват нивата на инсулина и увеличават тези на глюкагона. Звучи ли ви познато? Би трябвало, защото точно това прави и начинът на хранене, който ни от­вежда в Зоната.

Историята е същата: ако намалите нивата на ин­сулина, започвате да произвеждате повече добри айказаноиди и по-малко - лоши. Този благоприятен баланс означава, че изгаряте повече складирани мазнини. За­това когато сте в Зоната, вие осигурявате условия за максимално отделяне на мазнини. И изгаряте мазнини, а не въглехидрати. Ето защо имате нужда от аеробна гимнастика с високо натоварване.

Дори изгарянето на мазнини да беше единствени­ят благоприятен ефект от аеробиката, то щеше да бъ­де достатъчно, да я направи здравословна и разумна дейност. Спортуването в Зоната обаче носи още една полза: добрите айказаноиди, които произвеждате, раз­ширяват кръвоносните ви съдове и увеличават прено­са на кислород към мускулите. Когато тялото ви за­почне да не насмогва да осигурява достатъчно кисло­род на мускулите, използването на мазнините като енергия става невъзможно. В Зоната (където преносът на кръв се увеличава) можете да оставате на аеробен метаболизъм за по-дълги периоди от време, дори при увеличените изисквания на едно интензивно физичес­ко натоварване.

Когато спортувате по-усилено, започвате да пре­дизвиквате хормоналните промени, които са истинс­кият плод на физическата дейност - така, както хор­моналните промени са истинската сила на храненето

Физическата натовареност, която създава равнове­сие между айказаноидите. е между 60 и 80% от макси­малния сърдечен ритъм. Тази интензивност може да се постигне по различни начини: с джогинг, бягане, плу­ване или скачане на въже. За нещастие това може да се окаже доста отегчително, тъй като ще трябва да го правите непрекъснато, без да спирате да почивате, за да получите положителен хормонален ефект.

Практикуване на спортове като тенис или бейзбол е много по-забавно, но действието не е непрекъснато, така че хормоналната полза ще бъде по-малка. Резките движения при тях ви налагат да надминавате поставе­ната граница. Над нея обаче преносът на кислород до мускулните клетки вече не е достатъчно интензивен, за да поддържа аеробния метаболизъм. При това поло­жение мускулите ви трябва да превключат на анаеробен метаболизъм (преобразуване на енергията при от­съствие на кислород), когато мазнините вече не могат да се използват за получаване на енергия.

Така че за получаване на максимални резултати от аеробната гимнастика, дейности като джогинг, плуване, гребане и скачане на въже са вероятно най-добрите. Ако те ви отегчават, носете уокмен; съществуват дори специални водозащитени модели за плуване. Или, до­като спортувате, използвайте времето за размисъл, планирайте следващите си стъпки, или дори направе­те списъка с гостите за предстоящото парти, при ко­ето вечерята ще бъде съобразена със Зоната.
АНАЕРОБНА ГИМНАСТИКА
От хормонална гледна точка, на пръв поглед анаеробната гимнастика (вдигане на тежести или трениране на интервали при бягане и плуване) не изглежда особено перспективна. На първо място, защото мускулите ве­че не могат да използват мазнини за енергийните си нужди, тъй като количеството на кислорода е доста на­малено при анаеробни условия. Те са принудени да из­ползват складираните въглехидрати. Толкова за изга­рянето на мазнини... или може би само така изглежда.

А ето още малко неприятни вести. Ефикасността от натрупването на енергия при анаеробните упражне­ния пада до около 5% от тази, която се генерира при аеробния метаболизъм. Както изглежда, анаеробната гимнастика не звучи особено обещаващо поне що се отнася до използването на мазнините като енергоизточник, а в същото време при нея бързо се изчерпва ограниченото количество складирани въглехидрати.

Ако всичко това е така - особено ако анаеробната гимнастика не изгаря мазнини - защо тогава някой, които е с всичкия си, би поискал да тренира по този начин? В крайна сметка, бягането може и да е отег­чително, но със сигурност е безкрайно по-забавно от вдигането на тежести или пробягването на спринтове с прекъсвания помежду им. Е, за повечето хора целта на анаеробните занимания е просто натрупване на мус­кулна маса. И това е така, защото според разпростра­нената понастоящем митология можем да изгаряме натрупаните мазнини единствено посредством аеробни спортове.

Ето, че най-разпространената „мъдрост" греши за пореден път. Макар анаеробната гимнастика да не из­ползва директно мазнините, тя оказва силно, непряко влияние върху процеса на тяхното изгаряне.

Какъв е този ефект? Ако интензивността на ана­еробните упражнения е достатъчно голяма, тя предиз­виква отделяне не хормона на растежа. Този изключи­телно мощен хормон изпълнява няколко изключител­но важни задачи в човешкото тяло, една от които е да възстановява дребните повреди, причинени върху мус­кулната тъкан по време на анаеробното упражнение. Тези възстановителни работи изискват много енергия и тя се получава от складираните в тялото мазнини.

И наистина, човешкият хормон на растежа е хор­монът, който изгаря най-много мазнини в тялото. Така че неговото отделяне от хипофизата е най-значимата хормонална промяна при анаеробната физическа дей­ност. Тази промяна пък предизвиква две много важни ползи: изгаря мазнини и в същото време позволява из­граждането на нова мускулна маса. (А кое контролира отделянето на хормона на растежа от хипофизата? Добрите айказаноиди.)

Научни изследвания, сред които и особено прочу­тото на Даниъл Ръдмън и неговите колеги от Меди­цинския колеж „Уисконсин" в Милуоки, доказаха, че ин­жектирането на човешкия хормон на растежа действа като еликсир на младостта дори на хора над шейсет и петгодишна възраст. В изследването на Ръдмън, пуб­ликувано в „Ню Ингланд Джърнъл ъф Медисин) през 1991 година, възрастни мъже, инжектирани с хормона на растежа в продължение на шест месеца, стопяват мазнини и натрупват крехка мускулна маса. Според учените тялото на инжектираните мъже се подмладило с петнайсет години.

Друго изследване, този път с добре тренирани във вдигането на тежести хора, се провежда в Университета в Ню Мексико през 1988 година. По време на шестте седмици от експеримента на половината от тренира­щите инжектирали хормона на растежа, докато на дру­гите инжектирали физиологичен разтвор. В края на шестата седмица онези, които получавали хормона на растежа (той им осигурявал повече от 50% по-високи нива от нормалните) изгубили четири пъти повече маз­нини и натрупали четири пъти повече мускулна маса в сравнение с онези, които получавали плацебо инжек­циите. (Случайно или не, но това са същият тип про­мени в състава на тялото, които претърпяха атлетите на Марв Маринович, докато следваха моята диета. Само че промените в Зоната бяха двойно по-големи от­колкото онези, предизвикани от инжектирането на хор­мона на растежа.)

Резултатите от тези изследвания осветляват мощ­та на човешкия хормон на растежа. Неговото инжек­тиране обаче е опасен и труден начин за стопяване на излишните мазнини и изграждане на мускули. Първо, използването на този хормон е одобрено само при слу­чаи на необичайно дребни деца. Всяка друга употреба е незаконна. Второ, неговото инжектиране предизвик­ва някои неприятни странични ефекти, един от които е намаляване на естественото му отделяне от тялото и увеличаване на риска от диабет.

За щастие не е нужно да си инжектирате хормона на растежа, за да стопите мазнините и да изградите мускулна маса. Единственото, което се иска от вас, е Да тренирате анаеробно. Трябва да разберете обаче, че анаеробната дейност започва едва тогава, когато пулсът ви надмине 90% от максималния ритъм на вашето сърце. Това изисква наистина много усилия. Ето защо спринтьорите и плувците от световна класа са много мускулести и с много малко телесни мазнини - те тренират анаеробно.

Впрочем, хормонът на растежа се отделя в още един случай, но той няма нищо общо със спортуването. Това става по време на спане, по-точно, по време на стадий 3 и 4, непосредствено преди стадия на Бързия сън с движението на очните ябълки. Това е моментът, когато нашето тяло се възстановява за следващия ден. Колкото по-качествен е сънят ви, толкова повече от то­зи хормон ще се отделя, докато спите.

И така, как да увеличим количеството на отделе­ния по време на сън хормон на растежа? Като непос­редствено преди лягане хапваме нещо дребно, позво­ляващо ни да оставаме в Зоната. Тази лека нощна за­куска ще пусне в действие хормоналната дейност, ко­ято ще позволи максималното отделяне на въпросния мощен хормон. От друга страна, ако преди сън изяде­те нещо богато на въглехидрати, ще направите всичко зависещо от вас да намалите неговото отделяне. Защо? Защото по този начин увеличавате нивото на инсулина, а той от своя страна забавя секретирането на хормона на растежа от хипофизата.

Ето защо една от причините на живота извън Зо­ната е „спящият парадокс": спим по-дълго и въпреки това се събуждаме уморени. Всичко се обръща на 180 градуса, когато сме в Зоната: имаме нужда от по-малко сън, но затова пък сме по-енергични, когато се съ­будим. Следователно, ако желаете докато спите да се възползвате от хормоналната полза, която ни носи анаеробната гимнастика, останете в Зоната.

СПОРТУВАНЕ В ЗОНАТА
Защо да искаме да спортуваме, когато пребиваваме в Зоната? Защото тогава всички благоприятни хормо­нални промени, породени от физическата активност (както аеробна, така и анаеробна), се ускоряват. Но ако тренирате извън Зоната, много от положителните хор­монални ефекти се обезсилват.

Нека да предположим, че хапнете нещо богато на въглехидрати веднага след спортуване. Това незабав­но ще ви извади от Зоната. Ще се повиши нивото на инсулина ви. който е голям неприятел на хормона на растежа. Именно обаче на увеличаването на последния пък сте се надявали вие вследствие на гимнастиката, но ефектът ще бъде значително намален.

Животът извън Зоната означава, че произвеждате прекалено много инсулин и недостатъчно айказаноиди. Означава също, че е по-малко вероятно вашата прог­рама за анаеробна гимнастика да извърши онова, за ко­ето е предназначена - изграждане на мускули и изга­ряне на мазнини.

Същата тъжна констатация важи и за аеробната тренировка. Спомнете си, че високите нива на инсу­лина, предизвикани от прекалено многото погълнати въглехидрати, ви изваждат от Зоната, като намаляват производството на добрите айказаноиди и увеличават лошите. Тъй като равновесието между вашите айказа­ноиди се променя в отрицателна посока, вие не може­те да ползвате така ефективно телесните си мазнини по време на тренировките, а преносът на кислород на­малява драматично. Крайният резултат: изгаряте по­вече въглехидрати и по-малко - мазнини. Следова­телно аеробните ви занимания няма да ви помогнат да отслабнете, особено като се има предвид недостатъч­ното време, което отделяте за тях.

Извод: ако желаете да се радвате на максимална хормонална полза от спорта, независимо дали аеробен, анаеробен или и двата вида, трябва да бъдете в Зоната - преди, по време на тренировката и след нея. Това важи за всички, независимо дали са маратонци, културисти, любители на джогинга или три пъти седмично се занимават с аеробика.

Как да го постигнете ли? Хапнете нещо леко, спо­ред изискванията на водещата към Зоната диета, триде­сет минути преди началото на спортните занимания. Хормоналните промени, причинени от подобна лека закуска (Приложение IV) ще ви помогнат да черпите по-ефикасно от запасите си от мазнини. С други думи, ще ги изгаряте по-бързо. А след това, веднага след ка­то приключите, хапнете отново нещо малко, отново според принципите на тази диета.

Запомнете: няма значение дали целите, които си поставяте като спортувате, са съвсем умерени или мно­го високи, консумирането на богата на въглехидрати храна може да не ви позволи да ги постигнете. Ако се придържате към богато на въглехидрати хранене, до­ри да се придържате към разумна програма на аеробни занимания, очаквайте следното: непрестанен глад, намалена умствена пъргавина и съсредоточеност, труд­но изгаряне на мазнини (ако не и натрупване на такива), намален пренос на кислород до мускулните клетки и понижена издръжливост. Всичко това са последствия от излизането ви от Зоната.

Ако желаете да получите максимални резултати от спорта, пътят към това е да живеете в Зоната. Как да постигнете такъв положителен хормонален ефект, ся­каш тренирате по двайсет и четири часа дневно? Нека всяко ваше хранене бъде по правилата на Зоната!

Мислете за престоя си в нея като за хранително кръстосано спортуване. Независимо дали бягате, плу­вате, вдигате тежести или тренирате каквото и да би­ло друго, това кръстосано спортуване чрез храната -комбинация от водеща към Зоната диета и постоянна физическа активност - скоро ще направят от вас една нова, по-силна и по-добра личност..

1   2   3   4   5   6   7   8   9   10   ...   22

Коьрта
Контакты

    Главная страница


Зоната д-р Бари Сиърс анонс