• Окончанията на глаголите от първо и второ спрежение в първо лице единствено число и трето лице множествено число сегашно време се произнасят [
  • Редукция Примери Проверка
  • Вмятането
  • Подвижно [ъ] Примери Проверка
  • Я [а] се променя в [ е ]
  • Променливо [ я ] Примери Проверка
  • Обеззвучаване Примери Проверка
  • Уподобяване Примери Проверка
  • Меки и твърди съгласни Примери Проверка
  • Изпадане на [ д ] и [ т ] Примери Проверка
  • Вмятане на [й] Примери Проверка

  • Скачать 422.77 Kb.


    страница1/4
    Дата14.01.2018
    Размер422.77 Kb.

    Скачать 422.77 Kb.

    Звукови промени при гласните


      1   2   3   4

    ЗВУКОВИ ПРОМЕНИ ПРИ ГЛАСНИТЕ

    4.1. Редукция


    4.2. Вмятане и изпадане на [ъ]
    4.3. Подвижно [ъ]
    4.4. Променливо [я]

    РЕДУКЦИЯ


    - Гласните от двойките [а-ъ], [о-у], [е-и], когато не са под ударение, не се изговарят ясно и се приближават една към друга (редукция): кАбина - *кЪбина1пЪтека - *пАтека, бОт?ш - *бУт?ш, бУхалка - *бОхалка, зелЕ - *зелИ, пЕтел - *пИтел. Правоговорната норма не допуска редукция на [е] и [и], позволява известна редукция на [а] и [ъ] и значително по-слаба на [о] и [у]. Редукцията не се отразява в правописа. Наблюдават се някои случаи на несъответствие между правопис и правоговор. Окончанията на глаголите от първо и второ спрежение в първо лице единствено число и трето лице множествено число сегашно време се произнасят [ъ, ът], но се пишат [а, ат], а след меки съгласни - [я, ят]: чета [четъ]2 - четат [четът], спя [сп'ъ] - спят [сп'ът]. Когато гласната е под ударение, задължително се произнася [ъ], когато не е - се допуска изговор на неударено [а]: играя - [играйа], пиша - [пиша].
    При членуване на съществителните от мъжки род единствено число определителният член се изговаря [ъ], ако е под ударение, но се пише [а], а след меки съгласни се пише [я]: града [град'ъ], деня [ден'ъ], денят [ден'ът]. Когато определителният член не е под ударение, се допуска изговорът на неударения вариант на гласна [а]: пазара - [пазара].

    Редукция 

    Примери 

    Проверка

    Гласните от двойките [а-ъ], [о-у], [е-и] не се изговарят ясно, когато не са под ударение.

    барабан - *бЪрЪбан, бистър - *бистАр, долар - *долЪр, термос - *термУс, опустошавам - *УпОстУшавЪм, дете — *дИте, телефон - *тИлИфон, мириша -мЕриша

    Търси се форма на думата, в която гласната е под ударение: жад?вам - жаден, сън?вам - сън. Прави се проверка в правописния речник: пясък, куфар, надолу.

    В последната сричка на думата се пише [ъ], ако звукът изпада при промяна на формата, в противен случай се пише [а]: бистър - бистри, вятър - ветрове, казал - казала.


    Виж също 4.2. Вмятане и изпадане на [ъ] от раздел I Фонетика.

    ВМЯТАНЕ И ИЗПАДАНЕ НА [Ъ]

    Вмятането (съответно изпадането) на [ъ] се наблюдава в следните случаи:
    – Пред крайната сонорна съгласна в чужди съществителни имена от мъжки род се вмята гласна [ъ]. Тя изпада във формите за множествено число и звателната форма: семестЪр, семестЪра, семестЪрът, семестри - *семестЪри, семестрите, (два) семестЪра- *два семестра; спектакЪл, спектакЪла, спектакЪлът, спектакли, спектаклите, (два) спектакЪла; министЪр, министЪра, министЪрът, министри, министрите, министре.
    – В чужди съществителни от мъжки род, образувани с наставка -изъм, [ъ] изпада във всички форми: реализЪм, реализма, реализмът, капитализЪм, капитализма - *капитализЪма, капитализмът.
    – В последната сричка на съществителни от мъжки род гласната, която изпада в множествено число, е [ъ], а ако се запазва, може да бъде както [а], така и [ъ]: момЪк - момци, вихЪр - вихри, вятЪр - ветрове, потомЪк - потомци, нокЪт - нокти, недостатЪк - недостатЪци, провлАк - провлАци, удАр - удАри.
    – Гласна [ъ] се вмята в умалителни съществителни, образувани с наставка -це: петно - петЪнце, стъкло - стъкЪлце, влакно - влакЪнце, масло - масЪлце, ребро - ребЪрце, брашно - брашЪнце, писмо - писЪмце.
    – Вметната гласна [ъ] има при прилагателни, завършващи на -ъчен: маскировЪчен - маскировка, полировЪчен - полировка, порядЪчен - порядки, загадЪчен - загадка, клетЪчен - клетка.
    – В прилагателни имена от мъжки род гласната [ъ] от наставката изпада в останалите форми на думата: кръгЪл - кръгла, кръгло, кръгли, малЪк - малка, малко, малки, еднакЪв - еднаква, еднакво, еднакви.
    – В минало свършено деятелно причастие гласната [ъ] от наставката в мъжки род изпада в останалите форми на думата: изрекЪл - изрекла, изрекло, изрекли, текЪл - текла, текло, текли, излязЪл - излязла, излязло, излезли.

    ПОДВИЖНО [Ъ]



    Вариантите [ръ, лъ, ър, ъл] зависят от броя на следващите ги съгласни. Пише се [ръ, лъ], ако след съчетанието има две или повече съгласни; пише се [ър, ъл], ако след съчетанието има само една съгласна: зЪРно - зРЪнце, вЪРжа - вРЪзка, дЪРво - дРЪвник, кЪЛвач - кЛЪвна, пЪЛня - пЛЪнка, гЪЛтам - гЛЪтка. От това правило съществуват изключения. При глаголите, образувани с някаква представка и с наставката -вам, изключението е прието: бЪРзам - избЪРзвам, вЪРжа - завЪРзвам, пЪРжа - допЪРжвам.

    Подвижно [ъ]

    Примери

    Проверка

    Пише се [ръ, лъ], ако следват две или повече съгласни; пише се [ър, ъл], ако следва само една съгласна.

    грък, гърци, връх, върхове, жълт, жлътвам, гръб, гърбав, гръд, гърди, вървя, връвчица, дължа, длъжник, Сърбия, сръбски

    Проверява се броят на съгласните след [ръ, лъ, ър, ъл]: държа, дръжка, гълтам, поглъщам. Прави се проверка в правописния речник: оскърбление, превързвам, развързвам.

    ПРОМЕНЛИВО [Я]

    Я ['а] се запазва, когато едновременно са изпълнени следните условия:
    – Гласната е в ударена сричка.
    – Не се намира пред сричка, съдържаща [ж, ч, ш, й].
    – Не се намира пред сричка, съдържаща [е] или [и].
    – Не се намира пред сричка, съдържаща мека съгласна, означена с ю, я, ьо. Например: пял [п'ал] - пяла [п'ала], цял [ц’ал] - цяла [ц'ала], оцелял [оцел'ал] - оцеляла [оцел'ала].
    Я ['а] се променя в [е], когато е налице поне едно от следните условия:
    – Гласната не е в ударена сричка: място [м'асто] - места, сняг [сн'аг] – снегът, смях [см'ах] - смехове, коляно [кол'ано] - колене.
    Намира се пред сричка, която съдържа [ж, ч, ш, й]: сняг [сн'аг] - снежна, мляко [мл'ако] - млечна, грях [гр'ах] - грешка, смях [см'ах] - смешка, пях [п’ах] - пея [пейъ].
    – Намира се пред сричка, съдържаща [е] или [и]: желязо [жел'азо] - железен, бял [б’ал] - бели, видяло [вид'ало] - видели, изпял [изп'ал] - изпели.
    – Намира се пред сричка, съдържаща мека съгласна, означена с ю, я, ьо: място [м'асто] - местя [мест'ъ], пяна [п’ана] - пеня се [пен’ъ се].
    От правилото съществуват изключения - това са думи, заети от руски (черковнославянски) или от западните български говори: зрял - зрелост, лято - дълголетна, гняв - гневна. Формите за първо и второ лице множествено число на минало свършено и минало несвършено време на глаголите от първо и второ спрежение също са изключения: четяхме, четяхте, плетяхме, плетяхте. Правилото за променливо [я] се нарушава при глаголите от свършен вид първо спрежение, образувани с наставка -на: блясвам - блесна, клякамклекна, плясвамплесна. Непоследователност се наблюдава при членуваната форма в единствено число на някои съществителни имена, завършващи на -ост: престарялост - престарЯлостта, застоялост -застоЯлостта. В подчинената основа на сложни думи се пише [е], ако върху него не пада главното ударение: неколкогодишен, неколкодневен, беломорски, железодобив.
    Съществува и непроменливо [я], което се запазва при всички условия: поляна, поляни, селянин, селяни, отряд, отряди. Променливото и непроменливото [я] са наследници на различни звукове от старобългарски.

    Променливо [я]

    Примери

    Проверка

    [Я] се запазва при следните условия: когато е в ударена сричка и не е пред сричка, съдържаща [ж, ч, ш, й], или пред сричка, съдържаща [е, и, ю, я, ьо].
    [Я] се променя в [е] при следните условия: когато не е в ударена сричка или се намира пред сричка, съдържаща [ж, ч, ш, й], или пред сричка, съдържаща [е, и, ю, я, ьо].

     

     



    пряк - пряка,
    голям - голяма,
    звяр - звяра,
    дял - дялове,
    голям - голяма,
    рязък - рязко,
    блясък - блясъка

    тяло - тела,
    сняг - Снежка,
    сянка - сенчест,
    смях - смешен,
    грях - грея,
    тясна - тесен,
    пряк - преки,
    смяна - сменям,
    дял - неделя,
    Делъо, Делю

    Проверява се дали [я] е в ударена сричка, дали е пред [ж, ч, ш, й] и дали е пред сричка, съдържаща [е, и, ю, я, ьо]:
    лято, летовище,
    дял, делба,
    цвят, цветове,
    вятър, ветрове,
    бряг, безбрежен,
    пряк, пречка,
    пях, пея,
    цял, цели,
    засял, засели,
    живял, живели,
    изгрял, изгрели,
    някой, нещо,
    тяло, телесен.

    ЗВУКОВИ ПРОМЕНИ ПРИ СЪГЛАСНИТЕ

    5.1. Обеззвучаване


    5.2. Уподобяване (асимилация)
    5.3. Редуване на мека и твърда съгласна
    5.4. Изпадане на [д] и [т]
    5.5. Вмятане и изпадане на [й]
    5.6. Изпадане на [с]

    ОБЕЗЗВУЧАВАНЕ

    В края на думите звучните съгласни се изговарят като съответните беззвучни (обеззвучаване): кръГ [крък], леД [лет]. Редуването не се отразява в правописа, тъй като се спазва принципът думата да се пише еднакво във всичките си форми.


    Обеззвучаване

    Примери

    Проверка

    Звучните съгласни в края на думите при изговор се заменят със съответните беззвучни.

     

     



    град [грат],
    рог [рок],
    младеж [младеш],
    коз [кос],
    боб [боп],
    ориз [орис],
    клуб [кл?п],
    кръг [крък],
    лед [лет]

    Търси се форма на думата, в която звучната съгласна е пред гласна или сонорна съгласна: граДът, роГове, младеЖи, коЗове, боБа, ориЗов, клуБна, кръГове, леДа.

     


    УПОДОБЯВАНЕ (АСИМИЛАЦИЯ)

    Съчетанията от звучни и беззвучни съгласни се изговарят или само като звучни, или само като беззвучни (асимилация): председател [преТседател], дръжчица - [дръШчица], рядко - [ряТко], изток -[иСток], отбор - [оДбор], отглеждам - [оДглеждам].


    Уподобяването на съгласните по звучност не се отбелязва в правописа, тъй като се спазва принципът думата да се пише еднакво във всичките си форми. При съществителни, образувани с наставка -итба: вършиТба, гониТба, бериТба, проверка не може да се направи и правописът им трябва да се запомни.

    Уподобяване

    Примери

    Проверка

    Звучните съгласни пред беззвучна съгласна се изговарят като беззвучни.

     

    Беззвучните съгласни пред звучна съгласна се изговарят като звучни.



     

    лъжкиня [лъшкиня],
    градски [гратски],
    бележка [белешка],
    кръгче [кръкче],
    врабче [врапче]

    сбор [збор],
    Великден [Велигден],
    сватба [свадба],
    Сграда [зграда],
    сгрявам [згр’авам]

    Търси се форма на думата, в която проверяваната съгласна е пред гласна или сонорна съгласна: лъЖец, граДове, белеЖник, кръГове, враБец, Събирам, велиКа, сваТове, Съградя, Съгрявам.

     

     



    РЕДУВАНЕ НА МЕКА И ТВЪРДА СЪГЛАСНА

    Меките съгласни се срещат само пред задните гласни: дърварят, дървар, дървари, спя, спим, мисля, мислиш, ловя, ловиш, пиля, пилиш, зетят, зет.
    Грешки при изговора и правописа на меките съгласни се наблюдават в членуваните и бройните форми на съществителните от мъжки род, които завършват на -тел или -ар/-яр [-'ар] и означават лица: учитеЛЯ - *учитела1, учитеЛЯт - *учителът, градинаРЯ - *градинара, градинаРЯт - *градинарът, леяРЯ - *леяра, леяРЯт - *леярът, но сравни с: пазар, пазара, пазарът, буквар, буквара, букварът. Меките съгласни погрешно се заместват с твърди и в наставките -алня, -илня за съществителни от женски род: къпалНЯ, читалНЯ, люпилНЯ, *люпилна. При изговор грешна е замяната на меките съгласни с твърди в окончанията за първо лице единствено число и трето лице множествено число сегашно време при някои глаголи от второ спрежение мислЯ [мисл'Ъ] - *мислА [*мислЪ], ловЯт [лов'ът] - *ловАт [*ловът], къпя [къп'Ъ] - *къпА [*къпЪ], ходЯт [ход'Ът] - *ходАт [*ходЪт].

    Меки и твърди съгласни

    Примери

    Проверка

    Меките съгласни се срещат само пред [а, ъ, о, у]. В края на думата, пред съгласна или пред [е] и [и] те се заменят със съответната твърда съгласна.

     


    коняр [кон'ар],
    коньо [кон’о]
    конят [кон'ът],
    диня [дин’а],
    любов [л’убов],
    но кон, коне,
    конче, дини

    Проверка може да се направи в правописния речник: пералня, учителя, писателя, огняря, иманарят, конюшня, указателят, двигателят, лакътят, нокътят, огънят, сънят.

    ИЗПАДАНЕ НА [Д] И [Т]

    [Д] и [т] при небрежен изговор изпадат от определен тип съчетания съгласни в средата и в края на думите. Изпадането не се отразява при писане. Фонетичен правопис е възприет в следните случаи: лешник (лещак), овошка (овощен), плешка (плещест), пришка (изприщвам се), прошка (прощавам), расна (раста), израсна (израствам) и др.

    Изпадане на [д] и [т]

    Примери

    Проверка

    В средата на думите [д] и [т] при изговор изпадат от съчетанията:
    [здн],
    [ждн],
    [стк],
    [стя],
    [стм],
    [стн],
    [стч],
    [стт],
    [стц],
    [штн],
    [штт].

    безвъзмездно, звездна, надеждно, безнадеждна, телефонистка, щастлив, завистлив, шестместен, местност, вестник, мостче, храстче, младостта, възрастта, кръстци, мощно, нощна, площта

    Проверка се прави с форми, в които изпадащата съгласна е пред гласна: възмезДие, звезДи, (без)надежДен, телефонисТа, щасТие, зависТи, шесТи, месТа, ВесТи, мосТове, храсТи, младосТи, възрасТи, кръсТи, моЩен, ноЩен, плоЩи.

     

     



    В края на думите [д] и [т] при изговор изпадат след [з, ж, с, ш].

    турист, бъдещ,
    чужд, хокеист,
    шест, площ, грозд

    турисТи, бъдеЩи,
    чужДи, хокеисТи,
    шесТи, плоЩи, грозДове

    ВМЯТАНЕ И ИЗПАДАНЕ НА [Й]

    [Й] в краесловие изпада на морфемната граница между две гласни пред [е] или [и]: мой, мое - *мойе, свой, свое - *свойе, свои - *свойи, герой, герои, героите - *геройте, двубой, двубоите - *двубойте.

    В множествено число формите на думите никога не завършват на [й]: порой - порои, твой - твои, алея - алеи.


    В средата на чужди думи между две гласни, втората от които е [а], [й] не се вмята, освен ако такъв звук няма в чуждия език: италиански - *италиянски [*италийански], викториански - *викториянски [*викторийански], но пайети, фоайе, райе, папийонка, плеяда.

    Изключения са и думи като християнство, софиянец.

    Думи от чужд произход, които завършват на -ея и -ия, образуват прилагателни на -ален, а не на -ялен: идея - идеален, материя - материален.


    В края на чужди думи между две гласни, втората от които е [а], се вмята [й]: Италия [Италийа], Виктория [Викторийа]. Йотация се нарича вмятането на [й] между две гласни за по-плавното им изговаряне.


    Вмятане на [й]

    Примери

    Проверка

    В средата на чужди думи между две гласни [й] не се вмята пред [а].

     

    В края на чужди думи между две гласни [й] се вмята пред [а].



     

    материал - *материял,
    идеал - *идеял




     

    материя - *материа,
    идея - *идеа,
    Корея - *Кореа

    Проверка може да се направи в правописния речник: маниак, официален, социален, пиано, инициатива, павилион, милион, пионка, Испания, Дания.

     

      1   2   3   4

    Коьрта
    Контакты

        Главная страница


    Звукови промени при гласните

    Скачать 422.77 Kb.