• Изпадане на [с] Примери Проверка
  • Правила за пренасяне Примери
  • Видове двойни съгласни Случаи на поява Примери Двойно [
  • Двойно [ д ]
  • Двойно [ н ]
  • Двойно [ т ]
  • Морфемата
  • Лексикални морфеми Основа
  • Представка Корен Наставка
  • Наставка Окончание Членна морфема
  • Категория Съдържание Значение Части на речта
  • Книжовната норма препоръчва при съществителните имена от мъжки род - лица, да се употребява множествено число, а не бройна форма
  • Лице и число Сегашно време Минало свършено време Бъдеще време

  • Скачать 422.77 Kb.


    страница2/4
    Дата14.01.2018
    Размер422.77 Kb.

    Скачать 422.77 Kb.

    Звукови промени при гласните


    1   2   3   4

    ИЗПАДАНЕ НА [С]

    Правоговорната и правописната норма изискват изпадането на [с] от наставка -ск(и) в позиция след шушкави или съскави съгласни [с, з, ш, ж, ст, щ, ч] море - морски, Пловдив - пловдивски, но Мъглиж - мъглижки, богаташ - богаташки.


    Наред с това пред наставката може да има и други редувания: чех - чешки, Разлог - разложки, войник - войнишки, юнак - юнашки.

    Изпадане на [с]

    Примери

    Проверка

    [С] от наставка -ск(и) за образуване на прилагателни имена изпада след [с, з, ги, ж, ст, щ, ч].

     


    Бургас - Бургаски,
    машинист - машинистки,
    Букурещ - букурещки,
    младеж - младежки,
    Петрич - Петрички
    Кавказ - Кавказки,
    Витоша - витошки

    Проверка може да се направи в правописния речник: влашки, ловешки, норвежки, парижки, човешки, вдовишки.

     


    ПРАВИЛА ПРИ ПРЕНАСЯНЕ НА НОВ РЕД

    Срички се наричат частите, на които може да се раздели думата при изговор. Броят на сричките е равен на броя на гласните в думата. Думите се пренасят на нов ред на срички, като се спазват някои допълнителни правила.

    Правила за пренасяне

    Примери

    Една буква не се пренася и не се оставя в края на реда. Части от едносрични думи не се пренасят на нов ред.

    *о-чи, *оч-и, *ми-я, *пи-я,
    храст, *хр-аст, *пръ-ст,
    дом, *до-м

    Думата не се дели пред или след [ь].

    Пе-тьо, *Петь-о, бу-льо-на,
    *буль-она, Ко-льо, *Кол-ъо

    Две гласни пред една съгласна или се разделят, или остават на горния ред.

    чи-ето, чие-то,
    по-ема, пое-ма

    Ако между две гласни има само една съгласна, съгласната се пренася на новия ред с втората гласна.

    по-ля-на, *пол-яна,
    Ми-ле-на, *Мил-ена,
    ху-бава, хуба-ва, *хуб-ава

    Ако има две гласни и между тях няколко съгласни и първата е шумова, поне една от съгласните се пренася с втората гласна.

    се-стра, сес-тра,
    сест-ра, *сестр-ата,
    ко-смос, кос-мос,
    до-бра, доб-ра,

    Ако първата съгласна е сонорна [л, м, н, р], тя остава на горния ред.

    дрям-ка, мал-тийски,
    кон-че, мър-шав

    Еднаквите съгласни се разделят задължително.

    ра-до-ст-та, *радос-тта,
    без-зву-чен, *безз-вучен

    [Й] между две гласни остава с втората гласна.

    ра-йон, ма-йо-не-зи, ма-йо-ра,

    [Й] между гласна и съгласна остава при гласната.

    май-ка, *ма-йка, пей-ка, *пе-йка

    Когато съчетанията [дз] и [дж] означават един звук, те не се разделят.

    су-джук, *суд-жук,
    чор-ба-джия, *чорбад-жия,
    ма-ха-ра-джа, *махарад-жа

    Препоръчва се представките и наставките да не се разделят.

    под-воден,
    софий-ски
    пред-став-ка

    ДВОЙНИ СЪГЛАСНИ

    Двойните съгласни се получават при образуването на производни думи! или форми на думата, когато две еднакви съгласни от различни морфеми се окажат една до друга.
    В сложни думи, на границата между съставките им, могат да се получат двойки съгласни или гласни: фотообектив, фотоочерк, екссекретар.
     

    Видове двойни съгласни

    Случаи на поява

    Примери

    Двойно [з]

    След представките без-, въз-, из-, раз- и думи, започващи със [з].

    беЗЗъб, беЗЗвучен,
    въЗЗемам се, иЗЗад,
    раЗЗеленея

    Двойно [д]

    След представките над-, пред-, под- и думи, започващи с [д].

    наДДавам, преДДверие,
    поДДържане

    Двойно [н]

    Във формите за женски и среден род и множествено число на прилагателните, които завършват на -нен.

    пунктуационен - пунктуациоННа,
    конституционен - конституциоННо,
    съвременен - съвремеННи

    Двойно [т]

    При членуване на съществителни от женски род и числителни бройни, които завършват на [т].

    След представка от- и думи, започващи с [т].



    радост - радосТТа,
    пролет - пролеТТа,
    шест - шесТТе,
    двадесет-двадесеТТе,

    оТТам, оТТук,
    оТТатък, оТТогава

    МОРФОЛОГИЯ

    Морфологията е наука за формите на думите и граматичните значения, които се свързват с тях.

    1.Строеж на думата


    2. Граматични значения
    3. Части на речта

    СТРОЕЖ НА ДУМАТА



    Морфемата е най-малката част от думата, която има значение (лексикално или граматично).
    Лексикалните морфеми (корен, представка, словообразувателна наставка и съединителна морфема) носят речниковото (лексикалното) значение на думите. Съвкупността от лексикални морфеми на дадена дума се нарича основа.
    Коренът изразява основното лексикално значение на думата. Представките стоят пред корена на думата или пред друга представка и променят значението на думата. Словообразувателните наставки стоят след корена на думата или след друга наставка и променят значението на думата. Съединителните морфеми съединяват корените в сложните думи: водОскок, земЕмер.
    Граматичните морфеми изразяват граматичното значение на думите -чрез тях се образуват различните форми на дадена дума. Към граматичните морфеми спадат формообразувателната наставка, окончанието и членната морфема. Съвкупността от граматични морфеми на дадена дума се нарича форматив.
    Формообразувателните наставки стоят след корена на думата или след друга наставка и изразяват граматично значение. Окончанието стои в края думата след корена или наставката и изразява граматични значения - например род, число. Членната морфема стои в края на думата след корена, наставката или окончанието и изразява граматичното значение определеност.

     


    Лексикални морфеми

    Основа




    Граматични морфеми

    Форматив




    Представка
     

    Корен
     

    Наставка
     

    под-

    вод

    -ен

     

    рев

    -лив

     

    гор

    -ист

    край-

    град

    -ск

     

    люл

    -ч-иц

     

    абонат

    -ка

    до-на-

    пис

     

    пре-на

    гре

     




    Наставка
     

    Окончание
     

    Членна
    морфема

     

     

     

     



    - та

     

     

     

     



    -те

     



    -те

     

     

    -та

    -а-л



    -та





    -те




    ГРАМАТИЧНИ ЗНАЧЕНИЯ

    Граматичното значение е отношение, изразено в структурата на езика. При морфологичните категории граматичните значения се изразяват на морфологично равнище. При лексикално-граматичните категории граматичните значения се изразяват на лексикално равнище. Българският език притежава следните морфологични и лексикално-граматични категории: число, род, лице, време, наклонение, преизказване, залог, определеност, степенуване, падеж и вид на глагола.

     


    Категория

    Съдържание

    Значение

    Части на речта

    Примери

    Число

    Изразява броя на явленията.

    единствено число множествено число

    всички изменяеми части на речта

    стол, хубав, чета, мой, първа; столове, хубави, четат, мои, първи

    Род

    Няма семантично съдържание.

    мъжки род
    женски род
    среден род

    прилагателни, местоимения, числителни, нелични глаголни форми

    хубав, мой, първи, чел; хубава, моя, първа, чела; хубаво, мое, първо, чело

    Лице

    Изразява участниците в общуването - говорещ; слушащ; този, за когото се говори.

    първо лице
    второ лице
    трето лице

    глаголи

    чета, четем,
    четеш, четете, чете, четат

    Време

    Изразява едновременност, предходност и следходност на действието спрямо момента на говоренето.

    сегашно време минало време бъдеще време

    глаголи

    чета,
    четох,
    ще чета

    Наклонение

    Изразява отношението на говорещото лице към глаголиото действие.

    изявително повелително условно умозаключително

    глаголи

    чета,
    чети,
    бих чел,
    бил съм чел

    Залог

    Показва дали вършителят на действието съвпада с подлога в изречението.

    активен залог пасивен залог

    глаголи

    чета,
    четен е, чете се

    Определеност

    Изразява определеността или неопределеността на явленията.

    нечленувана форма

    членувана форма



    всички изменяеми части на речта

    маса, хубава, първа, моя, играла;
    масата, хубавата, първата, моята, игралата

    Степенуване

    Изразява сравнение между признаците на явленията.

    положителна степен сравнителна степен
    превъзходна степен

    прилагателни, наречия

    хубав, добре,
    по-хубав,
    по-добре,
    най-хубав,
    най-добре

    Падеж

    Изразява синтактични отношения между явленията: подлог, пряко и непряко допълнение, обръщение.

    именителен падеж винителен падеж дателен падеж звателен падеж

    местоимения, съществителни

    аз,
    мене, ме,
    на мене, ми,
    Иване

    Вид на глагола

    Изразява начина, по който протича действието.

    свършен вид несвършен вид

    глаголи

    да прочета,
    чета

    2.1. Число
    2.2. Род
    2.3. Лице
    2.4. Време
    2.5. Наклонение
    2.6. Преизказване
    2.7. Залог
    2.8. Определеност
    2.9. Степенуване
    2.10. Падеж
    2.11. Вид на глагола

    ЧИСЛО


    Морфологичната категория число изразява броя на явленията. Значенията на категорията единствено и множествено число се проявяват при всички изменяеми части на речта - съществителни: книга - книги; прилагателни: добър - добри; местоимения: твой - твои; числителни: втора - втори; глаголи: пиша - пишат.
    Бройна форма за множествено число, която се употребява след числителните бройни, имат съществителните имена от мъжки род: пет стола, два магазина.

    Книжовната норма препоръчва при съществителните имена от мъжки род - лица, да се употребява множествено число, а не бройна форма: десет студенти, а не десет студента.

    РОД


    Морфологичната категория род няма семантично съдържание, а само граматични функции, свързани със съгласуването. Значенията на категорията са мъжки, женски и среден род. Проявява се при прилагателните: добър, добра, добро; местоименията: твой, твоя, твое; числителните: втори, втора, второ и при неличните глаголни форми: писал, писала, писало. При съществителните имена родът е лексикално-граматична категория, което означава, че отделното съществително няма различни форми за мъжки, женски и среден род, а родът му е с идиосинкретичен характер: (един) стол, (една) маса, (едно) куче.

    ЛИЦЕ


    Морфологичната категория лице показва участниците в общуването - лицето, което говори, лицето, на което се говори, и лицето, за което се говори. Значенията на категорията са първо лице: пиша, пишем; второ лице: пишеш, пишете и трето лице: пише, пишат. Проявява се при глаголите и при личните и притежателните местоимения, като при местоименията лицето е лексикално-граматична категория, което означава, че формите за различните лица се изразяват от различни думи.

    ВРЕМЕ


    Морфологичната категория време изразява предходност, едновременност и следходност на действието спрямо момента на говоренето. Значенията на категорията са минало свършено време (действието се е извършило в момента на говоренето), сегашно време (действието се извършва в момента на говоренето) и бъдеще време (действието се извършва след момента на говоренето). Категорията време се проявява при глаголите.

     


    Лице и число

    Сегашно време

    Минало свършено време

    Бъдеще време

    1 л. ед. ч.

    пиша

    писАх

    Ще пиша

    2 л. ед. ч.

    пишеш

    писА

    Ще пишеш

    3 л. ед. ч.

    пише

    писА

    Ще пише

    1 л. мн. ч.

    пишем

    писАхме

    Ще пишем

    2 л. мн. ч.

    пишете

    писАхте

    Ще пишете

    3 л. мн. ч.

    пишат

    писАха

    Ще пишат
    1   2   3   4

    Коьрта
    Контакты

        Главная страница


    Звукови промени при гласните

    Скачать 422.77 Kb.