Скачать 422.77 Kb.


страница3/4
Дата14.01.2018
Размер422.77 Kb.

Скачать 422.77 Kb.

Звукови промени при гласните


1   2   3   4

Следните четири времена изразяват отношението на действието или резултата от действието спрямо определен минал момент (затова се наричай относителни времена):
Минало несвършено време изразява едновременност на действието с определен минал момент.
Бъдеще време в миналото изразява следходност на действието спрямо определен минал момент.
Минало предварително време изразява едновременност на резултат от действието спрямо определен минал момент.
Бъдеще предварително време в миналото изразява следходност на резултат от действието спрямо определен минал момент.
Следните четири времена изразяват отношението между действието и резултата от него в определен момент (затова се наричат резултативни време¬на):
Минало неопределено време изразява едновременност на резултат от действието спрямо определен сегашен момент.
Бъдеще предварително време изразява следходност на резултат от действието спрямо определен сегашен момент.
Минало предварително време изразява едновременност на резултат от действието спрямо определен минал момент.
Бъдеще предварително време в миналото изразява следходност на резултат от действието спрямо определен минал момент.

Лице и число

Минало несвършено време

Минало неопределено време

Минало предварително време

1 л. ед. ч.

пишЕх

писАЛ съм

бЯх писАЛ

2 л. ед. ч. 

пишЕше

писАЛ си

бЕше писАЛ

3 л. ед. ч.

пишЕше

писАЛ е

бЕше писАЛ

1 л. мн. ч.

пишЕхме

писАЛи сме

бЯхме писАЛи

2 л. мн. ч. 

пишЕхте

писАЛи сте

бЯхте писАЛи

3 л. мн. ч. 

пишЕха

писАЛи са

бЯха писАЛи

1 л. ед. ч.

Ще съм писАЛ

ЩЯх да пиша

ЩЯх да съм писАЛ

2 л. ед. ч.

Ще си писАЛ

ЩЕше да пишеш

ЩЕше да си писАЛ

3 л. ед. ч.

Ще е писАЛ

ЩЕше да пише

ЩЕше да е писАЛ

1 л. мн. ч.

Ще сме писАЛи

ЩЯхме да пишем

ЩЯхме да сме писАЛи

2 л. мн. ч.

Ще сте писАЛи

ЩЯхте да пишете

ЩЯхте да сте писАЛи

3 л. мн. ч.

Ще са писАЛи

ЩЯха да пишат

ЩЯха да са писАЛи

НАКЛОНЕНИЕ

Морфологичната категория наклонение изразява отношението на говорещото лице към глаголното действие. Значенията на категорията са изявително наклонение (изразява обективно отношение на говорещото лице към действието), повелително наклонение (действието е предстоящо да се извърши по волята на говорещото лице), условно наклонение (действието се представя като възможно при определени условия) и умозаключително наклонение (говорещото лице представя действието като умозаключение, предположение или обобщение). Категорията наклонение се проявява при глаголите.


Повелително наклонение се образува от сегашната основа на глаголите и морфемите -и/-й за единствено число или -ете/-йте за множествено число. Има форми за второ лице единствено и множествено число: чети, четете, играй, играйте.
Условно наклонение се образува от особена форма на глагола бъда и минало свършено деятелно причастие на спрегаемия глагол.

 


Лице и число

Условно наклонение

Повелително наклонение

1 л. ед. ч.

бих играл

 

2 л. ед. ч.

би играл

пиши, играй

3 л. ед. ч.

би играл

 

1 л. мн. ч.

бихме играли

 

2 л. мн. ч.

бихте играли

пишете, играйте

3 л. мн. ч.

биха играли

 

Време

Изявително наклонение

Умозаключително наклонение

Сегашно

играя, играе

 

Минало несвършено

играех, играеше

играЕЛ съм, играЕЛ е

Минало свършено

играх, игра

играл съм, играл е

Минало неопределено

играл съм, играл е

 

Минало предварително

бях играл, беше играл

бИЛ съм игрАЛ, бИЛ е игрАЛ

Бъдеще

ще играя, ще играе

 

Бъдеще в миналото

щях да играя, щеше да играе

ЩЯЛ съм да играя, ЩЯЛ е да играе

Бъдеще предварително

ще съм играл, ще е играл

 

Бъдеще предварително в миналото

щях да съм играл щеше да е играл

ЩЯЛ съм да съм игрАЛ ЩЯЛе да е игрАЛ

ПРЕИЗКАЗВАНЕ

Преизказването изразява вторично изказване по чужди думи, т. е. препредаване на изказване. Категорията преизказване е причислявана към наклоненията, но в съвременното езикознание се отделя като морфологичната категория вид на изказването.
По-долу са представени преизказните форми в изявително наклонение. Трябва да се обърне внимание, че в трето лице единствено число глаголът 'съм' се изпуска.

 


Време

Преизказни форми

Сегашно

играеЛ съм, играеЛ

Минало несвършено

играеЛ съм, играеЛ

Минало свършено

играЛ съм, играЛ

Минало неопределено

биЛ съм игрАЛ, биЛ игрАЛ

Минало предварително

биЛ съм игрАЛ, биЛ игрАЛ

Бъдеще

ЩяЛ съм да играя, ЩяЛ да играе

Бъдеще в миналото

ЩяЛ съм да играя, ЩяЛ да играе

Бъдеще предварително

ЩяЛ съм да съм игрАЛ, ЩяЛ да е игрАЛ

Бъдеще предварително в миналото

ЩяЛ съм да съм игрАЛ, ЩяЛ да е игрАЛ

ЗАЛОГ

Морфологичната категория залог показва дали вършителят на действи¬ето е активен. Значенията на категорията са активен залог (глаголната форма показва, че вършителят на действието е активен и съвпада с подлога в изречението) и пасивен залог (глаголната форма показва, че вършителят на действието е пасивен и не съвпада с подлога в изречението). Категорията се проявява при глаголите. В активен (деятелен) залог са всички глаголни форми, които не включват в състава си страдателно причастие: чета, ще чета, бих чел. Пасивният (страдателният) залог се образува само от преходни глаголи по два начина: от спомагателния глагол 'съм' и минало страдателно причастие на спрегаемия глагол: четен е, ще бъде четена, беше четен; от 'се' и глаголната форма в трето лице на спрегаемия глагол: чете се, четат се, четяха се, ще се четат.

 


Наклонение

Изявително




Повелително

Условно

Умозаключително
 

Преизказни форми
 




Време

Пасивен залог (форми)

Сегашно

четен е, бива четен, чете се

Минало несвършено

беше четен, биваше четен, четеше се

Минало свършено

(четен бе), биде четен, чете се

Минало неопределено

четен е, чел се е

Минало предварително

беше четен, беше се чел

Бъдеще

ще е четен, ще се чете

Бъдеще в миналото

щеше да е четен, щеше да се чете

Бъдеще предварително

ще е четен, ще се е чел

Бъдеще предварително в миналото

щеше да е четен, щеше да се е чел

 

бъди четен, чети се

 

би бил четен, би се чел

 

бил е четен, щял е да е четен, щял е да се чете и т. н.

 

бил четен, щял да е четен, щял да се чете и т. н.




ОПРЕДЕЛЕНОСТ

Морфологичната категория определеност е свързана с определеността или неопределеността на явленията, изразени с имената. Определеността изразява конкретност на явленията, а неопределеността - липса на данни за конкретност на явленията. Значенията на категорията са членувана и нечленувана форма. Формални показатели за определеност са морфемите -ът, -ъ, -та, -то (за мъжки род единствено число), -та (за женски род единствено число), -то (за среден род единствено число), -те, -та (за множествено число): столът, стола [стoлъ], бащата, дядото, денят [ден'ът], деня [ден'ъ], жената, детето, конете, селата. Проявява се при всички изменяеми части на речта - съществителни: стая - стаята, прилагателни: добра - добрата, числителни: втора - втората, местоимения: твоя - твоята, глаголи: писала - писалата.

СТЕПЕНУВАНЕ

Морфологичната категория степенуване изразява съпоставка между признаците на явленията. Значенията на категорията са положителна степен: добър, бързо; сравнителна степен: по-добър, по-бързо; превъзходна степен: най-добър, най-бързо. Проявява се при качествените прилагателни и наречията. Формите за сравнителна степен се образуват с предпоставена частица по-. Формите за превъзходна степен се образуват с предпоставена частица най-.

ПАДЕЖ

Морфологичната категория падеж изразява синтактичните отношения, наречени подлог, пряко допълнение, непряко допълнение и обръщение. Значе¬нията на категорията са именителен, винителен, дателен и звателен падеж. Проявява се при местоименията (винителен и дателен падеж) и одушевените съществителни (звателен падеж). Приличните местоимения падежните форми са отделни лексикални единици. Приема се, че всяко съществително, включено в изречение, получава абстрактен падеж, което означава, че в някои езици падежите са морфологично изразени (например старобългарски, руски), а в други - не (например български).



Падеж

Примери

Именителен

    кой, аз

Винителен

    кого, мене, ме

Дателен

    на кого, кому, на мене, ми

Звателен

    Иване

ВИД НА ГЛАГОЛА

Лексикално-граматичната категория вид изразява начина, по който протича действието. Значенията на категорията са свършен вид и несвършен вид. Глаголите от свършен и несвършен вид са различни думи, а не форми на един и същ глагол.

Свършеният вид представя действието в неговата цялост: бодна, клъвна, дам, зашия, заблестя, издебна, ида, заспя, купя, явя се, проплача, прочета, напиша.

Несвършеният вид представя действието в процеса на неговото протичане: бода, кълва, давам, зашивам, заблестявам, дебна, отивам, спя, купувам, явявам се, плача, чета, пиша.

Глаголите от свършен вид не могат да се свързват с думи, които означават начало, продължение или край: *започвам да прочета1, *продължавам да поиграя, *спирам да заплача.
От глаголите от свършен вид не се образуват сегашно деятелно причастие, деепричастие, отглаголни съществителни и сегашно време без частицата 'да': *прочетящ,*прочетейки, *прочетене, *Аз прочета книгата, но Иван да прочете книгата.

ЧАСТИ НА РЕЧТА

Думите се делят на групи, наречени части на речта, обединени от най-общото в лексикалното си значение, от общи морфологични категории, синтактични функции и словообразувателни типове.
Изменяемите части на речта могат да променят формата си и да изразяват различни морфологични категории (граматични значения). Такива са съществителното име, прилагателното име, числителното име, местоимението и глаголът.

Неизменяемите части на речта не могат да променят формата си и да изразяват различни морфологични категории (граматични значения). Такива са наречието, предлогът, съюзът, частицата и междуметието.
Самостойните части на речта могат да бъдат части на изречението. Такива са съществителното име, прилагателното име, числителното име, местоимението, глаголът и наречието.

Несамостойните (служебните) части на речта изразяват различни морфологични или синтактични отношения Между думите, съединяват ги или ги подчиняват. Такива са предлогът, съюзът и частицата.

Специфични се наричат частите на речта, които не се определят като самостойни или несамостойни. Тук спада междуметието.


Видове

Самостойни части на речта

 

 



 

 

 




 

 

 



 

 

 



 

 


 


Несамостойни (служебни) части на речта

 

 



 

 

 



 

 

 




 




Части на речта

Значение

Примери

Съществително

Назовава явленията, които ни заобикалят.

майка, бор,
куче, къщи,
височина, летене

Прилагателно

Означава признак (качество или свойство) на явленията.

хубав, богат, умен, дървен, стъклен

Числително

Назовава числата или означава поредността на явленията.

три, четири, първи, втори

Местоимение

Замества съществителните, прилагателните или числителните имена.

аз, ти, мой, твой, този, онзи

Глагол

Означава действие или състояние на явленията като техен признак.

чета, играе, слушаш, пее

Наречие

Означава признак на друг признак.

бързо, бавно, хубаво

Предлог

Изразява отношения между явленията, изразени с думи, които са самостойни части на речта.

пред, зад, с, в, към, сред, по, за на, до, към

Съюз

Свързва еднородни думи в простото изречение и простите изречения в сложното изречение.

и, или, а, ала, ама, но, че, да, ако, като

Частица

Модифицира значението на отделните думи или на цялото изречение.

ли, се, си, ще, ей, брей, ха

Междуметие

Изразява чувства или емоции или наподобява шумовете от природата.

ох, ах, бум-бум, гъл-гъл, и-и-ху




Видове

Изменяеми части на речта

 

 



 

 

 



 

 

 



 

 

 



 

Неизменяеми части на речта

 

 



 

 



 

 

 



 

 


Специфични части на речта


 




 

3.1. Съществително име


3.2. Прилагателно име
3.3. Числително име
3.4. Местоимение

СЪЩЕСТВИТЕЛНО ИМЕ



Съществителните имена назовават явленията, които ни заобикалят, например лица, растения, животни, предмети, качества и свойства, действия, абстрактни понятия: дете, цвете, елен, маса, дълбочина, четене, щастие и др.
Съществителните имена се делят на собствени и нарицателни. Собствените имена назовават единични лица, животни или обекти: Петър, Мария, Мечо, България, Рила. Нарицателните имена назовават група еднородни явления и едновременно конкретното явление: маса, стол, куче, жена, мъж, трактор, цвете.
1   2   3   4

Коьрта
Контакты

    Главная страница


Звукови промени при гласните

Скачать 422.77 Kb.